Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
05.02.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита
Стергиовска
при секретаря Св.Атанасова и с участие на прокурор
П.Вълчев от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от
административен съдия Х.Димитрова КАНД № 278
по описа за 2020г. на
Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на „Т.Б.“ ЕАД, ***, депозирана чрез
адвокат С.К., срещу Решение № 260098/10.11.2020г. на Районен съд – Шумен,
постановено по ВНАХД № 1418/2020г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е
потвърдено Наказателно постановление № В-0050593 от 24.06.2020г. на директора
на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и
Търговище към КЗП, с което на „Т.Б.” ЕАД *** е наложена имуществена санкция на
основание чл.222а от ЗЗП в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение
на чл.113, ал.1 от ЗЗП.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Изложени са
аргументи за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на санкционното
производство. Сочи се още, че дружеството не е извършило вмененото му
нарушение, тъй като в между него и лицето не е сключван договор за продажба, а
договор за лизинг, като от това следва, че юридическото лице няма качеството на
„продавач“ по смисъла на чл.104, ал.1 от ЗЗП. Отделно от това, касаторът сочи,
че техническата неизправност на апарата е установена от оторизиран сервиз,
който е констатирал връзка между причиняването ѝ и поведението на
потребителя, поради което за дружеството не се породило задължението, визирано
в чл.113, ал.1 от ЗЗП. Поради това се отправя претенция за отмяна на съдебния
акт и на потвърденото с него НП, а в условията на алтернативност санкцията да
бъде редуцирана до законовия ѝ минимум. В съдебно заседание, редовно и
своевременно призован, касаторът не се явява и не се представлява.
Ответната страна, КЗП,
гр. Варна, не изразява становище. В съдебно заседание, редовно и своевременно
призована, не се явява и не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура счита касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество,
касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
Дружеството –
жалбоподател „Т.Б.“ ЕАД, *** извършва търговска дейност в стопанисвания от него
обект – магазин „Теленор“ за продажба на телефонни апарати, телекомуникационна
техника, преносими компютри и аксесоари за тях, находящ се в гр.Шумен,
бул.Велики Преслав №6.
На 28.04.2020г. била
извършена проверка в обекта от длъжностни лица към РД на КЗП, гр. Шумен, по
повод постъпила потребителска жалба от И.Г.Д. с Вх.№В–03-644 от 23.04.2020г. за
непривеждане на потребителска стока – мобилен телефон, марка APPLE, модел „iPhone
XS 64 GB Space Grey“ с IMEI 353155100805303, за която била предявена
рекламация, в съответствие с договора за продажба. В хода на проверката в
търговския магазин, свидетелите Н.И.Й.и В.К.Г.установили, че в магазина била
предявена рекламация от потребителя Д. на 13.03.2020г. Към момента на
проверката, свидетелите установили, че търговецът “Т.Б.” ЕАД отказал да приведе
стоката в съответствие с договора за продажба.
Свидетелят Й. установил,
че потребителят е закупил мобилен телефонен апарат, “iPhone XS 64 GB Space
Grey” от “Т.Б.” ЕАД на 11.09.2019г. чрез договор за лизинг. На 13.03.2020г. с
описан проблем „изключва се безпричинно“ била приета рекламация за мобилния
апарат. Проверяващите длъжностни лица констатирали, че мобилният телефон бил
върнат на потребителя, неприведен в съответствие с договора за продажба. Контролните
органи установили, че съгласно Сервизен протокол № ********* 17.03.2020г.,
издаден от Централен сервиз, мобилен апарат
„iPhone XS 64 GB бил върнат с указания да бъде изключена функцията „Find
My IPhone“ от профила в: www.icloud.com/find.
Впоследствие на
потребителя било отказано привеждане на стоката в съответствие с договора за
продажба, тъй като съгласно Сервизен протокол № *********/23.03.2020г.,
„Отказано гаранционно обслужване поради следи от силна корозия по платката на
апарата и SIM поставката. Цена за подмяна на цялото устройство 1352 лева“.
Свидетелите установили, че след като мобилният телефонен апарат бил приет в
магазина, бил изпратен в Централния сервиз, който сервиз с протокол установил,
че е бил мокрен.
За извършената проверка
бил съставен Констативен протокол № К-2689788 от 28.04.2020г., като с оглед
установяване на фактическата обстановка било разпоредено на търговеца да
представи в офиса на КЗП гр. Шумен становище
по жалбата на потребителя.
На 07.05.2020г. в офиса
на КЗП в гр.Шумен се явило лицето Г.П.Г., което представило Становище от „Т.Б.“
ЕАД по жалбата, два броя сервизни протокола и снимков материал – 1 брой, за
което бил съставен Протокол за проверка на документи № К – 0121193 към
констативен протокол № 2689788 от 28.04.2020г. На 28.05.2020г., свидетелят Й.
съставил АУАН № К–0050593 в присъствието на преупълномощеното от
представляващия дружеството, лице – Д.Ц.В., което го подписало без възражения.
В Акта за установяване на административно нарушение, съставен в присъствието на
свидетеля В.Г.– присъствал при проверката, актосъставителят приел, че
търговецът „Т.Б.“ ЕАД, *** не е изпълнил административното си задължение когато
стоката не съответства на договора за продажба да я приведе в съответствие с
договора за продажба, с което на 03.04.2020г. в гр.Шумен е нарушил изискванията
на чл.113, ал.1 от ЗЗП. Дружеството -
жалбоподател не се е възползвало от законното си право и не депозирало писмено
възражение в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така
съставения акт и на материалите, съдържащи се в преписката, било издадено
процесното наказателно постановление.
При така установената
фактическа обстановка районният съд приел, че в хода на административно наказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдебният състав
извел и решаващия си извод относно безспорната установеност на вмененото на дружеството
неизпълнение.
Настоящият състав
намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка,
въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи, които напълно се
споделят от касационната инстанция. Правните доводи кореспондират с
доказателствения материал, като решението е постановено при обсъждане на
релевантните за това доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. Фактите
по делото са възведени въз основа на надлежно събрани по реда на НПК писмени и
гласни доказателства, които правилно са преценени от решаващия съд. Не са
налице твърдените от касатора закононарушения при събиране и преценка на
доказателствата по делото, още по-малко при тълкуването и прилагането на
законовите норми.
Шуменският
административен съд намира за неоснователен довода на касатора относно липсата
на предпоставките за ангажиране на отговорността му. Видно от обстоятелствената
част на наказателното постановление, на касатора е наложена имуществена санкция
за това, че търговецът не е изпълнил административното си задължение да приведе
потребителската стока в съответствие с договора за продажба на потребителя, с
което е нарушил чл.113, ал.1 от ЗЗП. За констатираното нарушение на лицето е
наложена имуществена санкция на основание чл.222а от ЗЗП. Изпълнителното
деяние, релевантно за ангажиране на имуществената отговорност по чл.222а от
ЗЗП, е неизпълнение на визираното в чл.113, ал.1 от ЗЗП задължение търговецът
да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба в
рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя.
В случая фактите, обуславящи материалната законосъобразност на наложената
санкция, са безспорно установени – налице е надлежно предявена рекламация, като
търговецът е отказал да приведе потребителската стока в съответствие с договора
за продажба. В тази връзка, закономерно органите на КЗП са приели за дата на
извършване на нарушението 03.04.2020г., когато потребителят е посетил
търговския обект и установил, че телефонът му е неотремонтиран. Към този момент
той е възприел и отказа на дружеството да удовлетвори претенцията му.
На следващо място,
следва да се посочи, че макар отношенията между търговеца и лицето да са
регламентирани с Договор за лизинг, то дружеството е носител на задължението по
чл.113, ал.1 от ЗЗП. Шуменският административен съд нееднократно е посочвал, че
лизингополучателят представлява „потребител“ по смисъла на §13, т.1 от ДР на
ЗЗП, с произтичащото от това право да получи съответната технически изправна
стока, съгласно уговореното, а в случаите на неизправност - и правото на
рекламация, на което кореспондира задължението на търговеца да приведе стоката
в съответствие със сключения договор. В този смисъл, законодателят е съобразил
спецификите на обществените отношения, подлежащи на трайна уредба и факта, че
клиентът се явява икономически по-слабият субект в договорните отношения,
поради което е създал цялостен механизъм за защита на неговите интереси,
централно място сред които заема правото да се предяви рекламация по отношение
на стока, несъответстваща на договореното. Защитата на правната сфера на
потребителя е въздигната и в основна цел на закона, видно от съдържанието на
чл.1 от ЗЗП. Именно в контекста на изложеното следва да бъде разглеждан
повдигнатият пред настоящата инстанция спор по отношение на претенцията по
привеждането на стоката в съответствие с договореното, отправена от потребителя
до търговеца. От формална гледна точка, ако законовите разпоредби се тълкуват
стеснително и изолирано, без да бъдат отчетени конкретните особености на казуса
и без да бъде изследвана логическата връзка между тях, би могло да се приеме,
че в обхвата на нормата на чл.113 от ЗЗП е само договорът за продажба. Подобно
тълкуване обаче не се споделя от касационната инстанция, тъй като не
съответства на законодателния смисъл, целящ защитата на правната сфера на
потребителя. От съществено значение е обстоятелството, че дружеството е
възприело самото искане за рекламация като отговарящо на нормативните
изисквания, неизбежно следствие от което се явява задължението му по привеждане
на стоката в съответствие с договореното в императивния едномесечен срок, при
основателност на претенцията. Именно от този момент - когато търговецът е приел
рекламацията за редовна, е започнал да тече и едномесечният срок за привеждане
на стоката в съответствие с договора за лизинг. Ако буквално се прилага изразът
„договор за продажба“, би означавало да бъде толерирано противоправното
поведение на задължения субект, пораждащо за него благоприятни правни последици
в ущърб на интересите на потребителите.
Прочитът на приобщените
доказателства налага извод и за безспорната установеност на приписаното на
дружеството неизпълнение. Видно от наличните материали, условията, при които не
се признава гаранцията, са „всички случаи на повреди, причинени от неправилна
употреба, изпускане, удар, неправилно съхранение, заливане с течности, опити за
поправка от неупълномощени лица, зареждане с неоригинални зарядни устройства
или други външни въздействия, в противоречие с изискванията на производителя“.
Според предварително обявените условия, гаранцията може да бъде отнета, ако
повредата се дължи на неправилна употреба от страна на потребителя, включително
и на изпускане на апарата. В настоящия случай не се установява, че повредата на
мобилния апарат се дължи на поведението на клиента, доколкото липсват
констатации в тази насока от приемащия рекламацията служител на търговеца. Като
забележки при приемането му са описани единствено драскотини по дисплей и заден
капак, но липсват констатации относно състоянието на влаговия индикатор. Едва в
сервиза е установена повреда, която е обвързана със соченото от търговеца
мокрене на апарата, което е послужило като основание за отпадане на гаранцията.
Тук е мястото да се отбележи, че освен липсата на констатации на служителя,
приел апарата в магазина, по делото липсват каквито и да е доказателства,
установяващи, че към момента на
предявяване и приемане на рекламацията, апаратът вече е бил мокрен с размит
стикер за влага, като в този смисъл се налага извод за липсата на
причинно-следствена връзка между установения дефект и констатациите в сервиза. Нещо
повече, по делото не се спори, че мобилният апарат е сертифициран със
съответния клас на водоустойчивост – обстоятелство, отразено и от самия
търговец в протеклата кореспонденция между него и органите на КЗП. Въпреки
това, в сервизния протокол основанието за отказване на гаранционното обслужване
е описано като резултат от силно въздействие от вода, без обаче да е обследван
въпросът дали визираната от сервизните служители корозия е резултат от
поведението на потребителя.
По отношение на направеното
възражение в касационната жалба за изминал 6 месечен срок и съответно липса на
презумпция за несъответствие, съдът намира същото за неоснователно. В чл.108 от
ЗЗП е регламентирана оборима презумпция, че проявеното несъответствие до 6
месеца след доставянето на стоката, се смята, че е съществувало при доставянето
ѝ, освен ако се докаже, че липсата на съответствие се дължи на естеството
на стоката или характера на несъответствието. В случая е установено, че
рекламацията е направена след изтичане на визирания в чл.108 от ЗЗП 6-месечен
срок /договорът за лизинг е сключен на 11.09.2019г., а първата рекламация е
предявена на 13.03.2020г./. Смисълът на посочената разпоредба е, че в
6-месечния срок от продажбата, всяко несъответствие на стоката с договора за
продажба се приема, че е съществувало при доставянето ѝ, т. е. в този
срок не следва да се търси причината за несъответствието. Тази разпоредба не
променя задължението на търговеца по чл.105 от ЗЗП, което той е длъжен да
изпълнява в срок до 2 години от доставянето на стоката. В контекста на
изложеното, касационният състав споделя мотивите на съда, че отказът на
търговеца да удовлетвори предявената рекламация се явява неаргументиран и
недоказан, при което не се установява, че описаните дефекти се дължат на
неправилна употреба на устройството. След като не е доказано по категоричен
начин, че дефектите, които показва стоката, се дължат на неправилна
експлоатация или съхранение от потребителя, в случая на твърдяна корозия, то
търговецът е длъжен да изпълни задължението си по чл.113, ал.1 от ЗЗП и като не
е сторил това, същият е нарушил посочената разпоредба и правилно е бил
санкциониран за неизпълнение на задължението си. Оттук следва да се приеме за
установено по несъмнен начин извършването на нарушението, визирано в АУАН и НП,
като наведеното оплакване за необоснованост на атакуваното решение е
неоснователно. Деятелността не разкрива белезите на „маловажно административно
нарушение“ и законосъобразно дружеството е било санкционирано. Размерът на
имуществената санкция е правилно определен, като на съда е служебно известно
обстоятелството, че търговецът е санкциониран за аналогични простъпки, при
което за постигане на целите, заложени в чл.12 от ЗАНН, закономерно му е било
определена санкция в максимален размер.
До аналогични изводи е достигнал и
районният съд, излагайки съответните правни аргументи и мотивирайки своите
възприятия в унисон със закона, което налага обжалваният съдебен акт да бъде
оставен в сила.
Ограничен в пределите на
касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият
съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по
чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на
атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.
С оглед изложеното,
Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а
решението на Районен съд - гр. Шумен като правилно и законосъобразно и следва
да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260098/10.11.2020г.
на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1418/2020г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 05.02.2021 г.