№ 3622
гр. София, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20211100506902 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение от 08.03.2021г., постановено по гр.д. № 13199/2020г. по
описа на СРС, ГО, 43 състав, е признато за установено по предявения от М. Б.
И. срещу В. С. Л. иск с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, че в
кадастралната карта на с. Негован, район Нови Искър, одобрена със Заповед
№ РД-18-16/23.01.2012г. на изпълнителния директор на АГКК, е допусната
грешка при отразяване на западната граница на поземлен имот с
идентификатор № 51250.5714.393 с източната граница на поземлен имот с
идентификатор № 51250.5714.398, като реална част от 5 кв.м. от поземлен
имот с идентификатор № 51250.5714.393, собственост на М. Б., изобразени
като фигура по цифрите 1-2-4-1 на комбинирана скицата към заключението на
съдебно-техническата експертиза, приподписана от съда и представляваща
неразделна част от решението, неправилно е заснета като част от поземлен
имот с идентификатор № 51250.5714.398. Със същото решение е отхвърлен
1
предявеният иск в останалата му част – за разликата над 5 кв.м. до 16 кв.м.
Срещу решението, в частта, в която е уважен предявеният иск, е
подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника В. С. Л.. В
жалбата са изложени оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения
на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните
от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния
закон. Конкретно се поддържа, че при установителните искове по чл. 54 от
ЗКИР, установяването на спорното материално право, както и на неточното
отразяване на обема на това право, следва да бъде към момента на
предявяване на иска, респективно към момента на приключване на съдебното
дирене в инстанцията по същество, като се вземат предвид и настъпилите
след одобряването на кадастралната карта юридически факти, имащи
значение за придобИ.е, изменение или погасяване на спорното право.
Правото на собственост подлежи на установяване към минал момент само в
конкретни хипотези – например в хипотезата на чл. 16, ал. 1 от ЗУТ предвид
прякото отчуждително действие на първия регулационен план. В конкретния
случай било установено, че действащият план за регулация на с. Негован е
одобрен с решение от 10.12.2001г. на СОС. През 2007г. било прието
изменение на ПЗР, одобрено със Заповед от 06.12.2007г. През 2018г. било
прието изменение на плана за регулация по отношение на процесните имоти,
одобрено със Заповед № РНИ 17-РА50-2/08.01.2018г., която е влязла в сила.
Последното изменение обаче не било взето предвид от вещото лице по
приетата в първоинстанционното производство съдебно-техническа
експертиза. В жалбата се твърди, че процесното изменение е инициирано през
2017г. по искане на ищеца М. И., като изменението се отнася до процесните
имоти, собственост на ищеца и на ответника в производството. Сочи, че целта
на изменението на регулационния план е имотът на ищеца да остане по
имотните граници, които са отразени в кадастралната карта. Това изменение е
допуснато в условията на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ – по съгласие на всички
собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. По тези съображения
въззивникът счита, че регулацията е приложена в искания от
заинтересованите страни вид и последващо твърдение за наличие на грешка в
кадастралната карта спрямо предходно действащата регулация за имотите е
недопустим. Позовава се на разрешенията по този въпрос, дадени в решение
от 04.05.2010г. по гр.д. № 136/2009г. по описа на ВКС, Второ ГО. По тези
2
съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му
част и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли в
цялост.
Насрещната страна в производството – М. Б. И., изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба по подробно изложени съображения.
Поддържа, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано като
постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и предвид
правилата за разпределение на доказателствената тежест. Конкретно сочи, че
заключението на приетата в първоинстанционното производство съдебно-
техническа експертиза установява по несъмнен начин наличието на грешка в
кадастралната карта от 2012г., тъй като границата между имотите на страните
не съвпада с границата по първия кадастрален и регулационен план от 1957г.
Аргументира становище за неоснователност на въззивната жалба по
съображения, че собственият на ответника имот е с неуредени сметки по
регулация. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на
решението в обжалваната му част.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 54, ал. 2 от
ЗКИР.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е
приел, че от събраните по делото писмени доказателства - нотариални актове
и решение за делба се установява, че ищецът се легитимира като собственик
на недвижим имот, находящ се в гр. София, с. Негован, ул. *******, а именно:
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ VI-393 от кв.34 по плана на с. Негован,
гр. София, целият с площ от 885 кв.м., при граници по скица: УПИ V-392,
улица, УПИ VII-398, УПИ VIII-397 и УПИ XI-394, заедно с построена в имота
ДВУЕТАЖНА ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ
от 107, 42 кв.м., а ответникът е собственик на дворно място с пространство от
880 кв.м., съставляващо имот с пл.№ 203 от кв.34 по плана на с. Негован, гр.
София, за който имот е отреден парцел VII-398 от същия квартал и план, с
неуредени сметки по регулация, заедно със застроената в мястото едноетажна
жилищна сграда на около 50 кв.м. Съдът е кредитирал заключението на
3
съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че границата между
двата имота /на ищеца и ответника/ по КП от 1957г., е трябвало да стане
кадастрална по последващия кадастрален план, върху който е проектиран и
одобрен действащия РП. Позовал се е на чл.14, т.4 от Наредба
№3/28.04.2005г. за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри /отм. ДВ.,бр.4 от 13.01.2017г./,
съгласно който границите на поземлените имоти се установяват приоритетно
от регулационните планове, одобрени по реда на отменения ЗТСУ – за
имотите с приложена регулация, границите на които не са материализирани.
Предходното обуславяло извод, че при изготвяне на кадастралната карта и
кадастралните регистри е следвало да се вземе предвид действащия
регулационен план, който да бъде нанесен в кадастралната карта. Посочено е
още, че видно от заключението на вещото лице по техническата експертиза,
изменението на РП от 2001г. не променя граничната дворищно-регулационна
линия между УПИ VI-393 и УПИ VII-398 в кв.34, а в съдебно заседание
експертът пояснил, че с изменението през 2007г. регулационната граница
отново не се променя, а се образува нов парцел VII-398. Отделно от
предходното, от приложените по делото нотариални актове, с които
ответникът се легитимира като собственик на УПИ VII-398, е видно, че
имотът е с неуредени сметки по регулация. По изложените съображения
съдът е приел въз основа на изготвената комбинирана скица от вещото лице,
че искът следва да се уважи, като се постанови, че е налице грешка в
кадастралната граница между имоти с идентификатори 51250.5714.393 и
51250.5714.398, като правилната кадастрална граница между тези два имота е
по цифрите 4-2-3 по зелената линия, т.е. застъпването между двата имота е по
отношение на реална част от недвижимия имот, изобразен на скицата
/приподписана от съда/ като фигура по цифрите 1-2-4-1 с площ от 5 кв.м. В
останалата част до размера от 16 кв.м. искът е приет за неоснователен и е
отхвърлен.
Първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен
предявения иск с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, е влязло в сила като
необжалвано.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно
и допустимо. По правилността на същото и по наведените във въззивната
4
жалба оплаквания съдът приема следното:
Въззивникът В. С. Л. е починал в хода на въззивното производство и с
определение от 23.03.2022г. съдът е конституирал на основание чл. 227 от
ГПК в правата му неговите наследници по закон поради настъпило
материално и процесуално правоприемство, както следва: М. А. Л. /съпруга/,
Б. В. Л. /син/ и Р. В. Л. /син/.
По делото не е спорно, а и същото се установява от представения
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 142, том 2, рег.№ 3529,
дело № 292/2006 г. от 26.07.2006г., че ищецът се легитимира като собственик
на недвижим имот, находящ се в гр. София, СО, район Нови Искър, с.
Негован, ул. “*******, а именно: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ VI-393
от кв.34 по плана на с. Негован – гр. София, целият с площ от 885 кв.м., при
граници по скица: УПИ V-392, улица, УПИ VII-398, УПИ VIII-397 и УПИ XI-
394, заедно с построена в имота ДВУЕТАЖНА ЕДНОФАМИЛНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 107, 42 кв.м.
От приложения нотариален акт за собственост върху недвижим имот
придобит по давностно владение № 67, том I, дело № 1321/1983 г. по описа на
IV нотариус при Софийски районен съд, се установява, че Р.С. Л., В. С. Л. и
С. С. Л., са признати за собственици по наследство и давностно владение на
следния недвижим имот: 380/880 ид.ч. от дворно място, цялото с
пространство от 880 кв.м., съставляващо имот с пл.№ 203 от кв.34 по плана на
София - Негован, за който имот е отреден парцел VII от същия квартал и
план, парцелът с неуредени сметки по регулация, заедно с цялата жилищна
сграда на около 50 кв.м.
С нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит въз
основа на решение за поставяне в дял по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК и
давностно владение с № 6, том V, дело № 830/1985г., Р.С. Л., В. С. Л. и С. С.
Л. са признати за собственици на дворно място с пространство от 880 кв.м.,
съставляващо имот с пл.№ 203 от кв.34 по плана на Негован – София, за
който имот е отреден парцел VII от същия квартал и план, с неуредени
сметки по регулация, заедно със застроената в мястото едноетажна жилищна
сграда на около 50 кв.м. По делото е представено решение от 05.04.1984 г. по
гр.д. № 3917/1984г. по описа на СРС, с което е поставен в реален дял по реда
на чл. 288, ал. 2 от ГПК на съделителите Р.С. Л., В. С. Л. и С. С. Л. следния
5
недвижим имот: дворно място с пространство от 880 кв.м., съставляващо
имот с пл.№ 203 от кв.34 по плана на Негован – София, за който имот е
отреден парцел VII от същия квартал и план, с неуредени сметки по
регулация, както и заповед от 15.12.2004г. на областния управител на област
София за отписване на имота от актовите книги за държавна собственост.
От представеното по делото удостоверение за наследници на Р.С. Л.,
починала на 06.09.1985г., и на С. С. В., починал на 23.03.1985г., се устаноява,
че единствен законен наследник на посочените лица е първоначалният
ответник В. С. Л..
В първоинстанционното производство е прието заключение на съдебно-
техническа експертиза, изготвено от вещото лице Р.П.. От същото се
установява, че действащият регулационен план на Негован е одобрен с
решение № 34 по протокол № 32/10.12.2001г. на СОС – основен и Заповед №
РД-09-50-1594 от 06.12.2007г. на гл. Архитект на София – изменение. С
изменението от 2001г. не се променя граничната дворищно-регулационна
линия между УПИ VI-393 и УПИ VII-398, кв. 34. Вещото лице е посочило, че
дворищно-регулационната линия по регулационния план от 1966г. съвпада с
границата между имоти с пл. №№ 202 и 203 по кадастралния план от 1957г. в
частта на процесната граница. Направен е извод, че границата между двата
имота по кадастралната карта от 2012г. се различава от границата между
имотите по действащия регулационен план, както и че припокрИ.ето на
процесните имоти е с площ от 5 кв.м., обозначени на изготвената от вещото
лица комбинирана скица по цифри 1-2-4-1.
Във въззивното производство е прието заключение на съдебно-
техническа експертиза по служебно постановени въпроси, което не е
оспорено от страните и съдът го кредитира като пълно и обосновано. От
същото се установява, че уличната регулация на с. Негован е одобрена с указ
№ 29 от 29.01.1930г., а дворищната регулация е утвърдена със Заповед № 460
от 15.02.1930г. Първоначално имот пл. № 393 /по сега действащия
регулационен план/ е бил заснет като част от имот пл. № 155 според
дворищно-регулационния план от 1930г. Пак според същия план имот пл. №
398 /по сега действащия регулационен план/ е идентичен с имот пл. № 159.
Регулационният план одобрен със Заповед № 3743 от 17.10.1966г. е изготвен
въз основа на кадастралната основа по кадастрален план от 1957г. По този
6
регулационен план имот пл. № 159 е нанесен като част от имот пл. № 203, а
имот пл. № 155 – като имот 202. На кадастралния план от 1957г. между
имотите с пл. № 202 и 203 е заснета масивна ограда към улица и сгради в тях.
Имот пл. № 202 е образуван от имот пл. № 155, като е приложена улична
регулационна линия от плана от 1930г., като този имот е с площ от 878 кв.м.
От имот пл. № 155 са образувани имоти с пл. №№ 201, 202, 199 и 200. По
регулационния план от 1966г. дворищната регулация между двата процесни
имоти остава по съществуваща ограда между тях към 1957 – 1966г., като имот
пл. № 202 е с площ от 924 кв.м., а имот с пл. № 203 – 908 кв.м. При
регулацията от 1966г. са формирани парцели VI-202, VII-203, кв. 34, м. с.
Негован с площ както следва: парцел VII-203 – с площ от 908 кв.м. и парцел
VI-202 – с площ от 924 кв.м. По кадастрален план от 1980-1981г. имот с пл. №
398 /стари 203, 159/ е с графична площ от 860 кв.м., а имот с пл. № 393 /стари
202, част от 155/ е с графична площ от 873 кв.м. По този кадастрален план
липсва отразена ограда на ъгъла между двата имота, а заснетата ограда е
различна в сравнение с плана от 1966г. и поради тези изменения на оградата
площта на имота с пл. № 398 е 860 кв.м., а на пл. № 392 – 873 кв.м. За имот пл.
№ 393 се появява чупка в дъното на имота, която не е съществувала по
кадастрален план от 1957г. Според застроителния и регулационен план на с.
Негован, одобрен с протокол № 32 от 10.12.2001г. и решение № 34 от
протокол на ОЕСУТ № ЕС-Г-137, за част от имот 398 е отредено УПИ 15 “за
тр. и коо” с площ от 337 кв.м., УПИ 7-398 с площ от 519 кв.м., и УПИ 6-393 с
площ от 879 кв.м. Кадастрален план емисия около 1980-1981г. служи за
основа на регулационния план и застроителен план от 2001г. Вещото лице е
посочило, че последното изменение на регулационния план е одобрено със
Заповед № РНИ 18-РА50-2/08.01.2018г. на гл. Архитект на район “Нови
Искър”, което е инициирано по искане на М. Б. И., с което се иска промяна –
границата на УПИ VI-393 да повторя имотната граница по одобрените
кадастрална карта и регистри. Вещото лице е посочило, че според съобщение
от район “Нови Искър” в законоустановения срок не са постъпили
възражения срещу издадената заповед от 08.01.2018г. на гл. архитект на
район Нови Искър, с което е одобрен проект за изменение на плана за
регулация за УПИ VI-393, VII-398 и VIII-397, кв. 34 по плана на с. Негован,
съгласно което УПИ VI-393 остава по имотни граници. Така площта на УПИ
VI-393 е станала 878 кв.м. /-6 кв.м./ в сравнение с площта по представената
7
пред СРС скица, а площта на VII-398 е 872 кв.м. В заключението е отразено,
че в кадастралната карта от 2012г. имотната граница между имоти 5714.398
/878 кв.м./ и 5714.393 /876 кв.м./ съвпада с построената на място ограда, т.е.
при изготвянетото на кадастралната карта не са използвани предишни
планове и източници. Действащата кадастрална карта от 2012г. отразява
границите и оградите между двата имота така, както са ситуирани на място.
По този начин с одобряването на кадастралната карта имот с идентификатор
5714.398 навлиза в имот с пл. № 393 с 20 кв.м. и с 1 кв.м. от неприложената
придадена площ към ул. “Донкова”. Посочено е, че последният приложен
регулационен план е с изменението от 2018г. /срещу което не са постъпили
възражения в законоустановения срок/, с което се постига повтаряне на
границата между процесните имоти така, както са отразени в кадастралната
карта от 2012г., т.е. така както са били изградени на място оградата и
сградите. По така допуснатото изменение на регулационния план,
регулационната линия на процесните имоти съвпада с тази по кадастралната
карта от 2012г.
Вещото лице при изслушването му пред въззивния съд в открито
съдебно заседание е уточнило, че нанасянето на имотите на ищеца и
ответника в кадастралната карта от 2012г. се различава от нанасянето на
имотите по кадастралния план от 1981г., както и че нанасянето на имотите по
кадастралния план от 1981г. съответства на нанасянето на същите по
регулационния план от 1966г. При последното изменение на регулационния
план от 2018г. границите на двата процесни имота съответстват напълно на
границите на същите, отразени в кадастралната карта от 2012г.
Към заключението по съдебно-техническата експертиза е представено
съобщение от отдел „УТККС“ при СО район Нови Искър, с което се
съобщава на заинтересованите лица, че със Заповед № РНИ 17-РА50-
2/08.01.2018г. се одобрява на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ /по съгласие
на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1, както и на носителите
на ограничени вещни права върху тях, и на концесионерите/ проект за ПУП-
ИПР за УПИ VI-393, УПИ VII-398 и УПИ VIII-397, кв. 34 по плана с.
Негован. В съобщението е отразено, че в законоустановения срок не са
постъпили възражения. Така удостоверените обстоятелства не са оспорени в
настоящото производство. В първоинстанционното производство е приета
като писмено доказателство Заповед № РНИ 17-РА50-2/08.01.2018г. на
8
главния архитект на СО – район Нови Искър, видно от която изменението на
ИПР е инициирано по заявление на ищеца в производството М. Б. И..
Изрично е посочено в заповедта, че изменението на регулационния план
третира оставането на УПИ VI-393, кв. 34, по плана с. Негован, по имотни
граници.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до
следните правни изводи:
Ищецът е сезирал съда с иск на основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че е налице грешка в
кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-16/23.01.2012г. на
изпълнителния директор на АГКК, по отношение на 16 кв.м., които според
твърденията на ищеца са част от собствения им имот с идентификатор
51250.5714.393, но неправилно са заснети в очертанията на имот с
идентификатор 51250.5714.398, собственост на ответника, като спорната
реална част е идентифицирана в скица-проект № 15-564813/24.06.2019г. на
СГКК- гр. София.
С иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР се разрешава спор за собственост на имот,
който или не е нанесен в действащия кадастрален план /кадастрална карта/,
или поради грешка в кадастралния план или кадастрална карта този имот е
отразен като част от имота на ответника, а не като част от имота на ищеца. В
настоящия случай спорът е именно за грешка в кадастралната карта, тъй като
ищецът твърди, че неправилно спорната площ е нанесена като част от имота
на ответниците, вместо като част от имота на ищеца, както е по всички
предходни кадастрални планове. ПоС.на е практиката на ВКС, че площта на
имота не е решаващ индивидуализиращ белег при спор за собственост; че
основната характеристика на един недвижим имот е в зависимост от неговите
граници; че е меродавна е площта, включена в тези граници, а не посоченото
в един или друг документ пространство - решение № 1169 от 13.10.2008 г. на
ВКС по гр. д. № 5251/2007 г., V г. о., решение № 912 от 15.01.1997 г. на ВКС
по гр. д. № 661/96 г., 5-членен с-в, решение № 1171 от 22.12.2008 г. на ВКС
по гр. д. № 4521/2007 г., I г. о., решение № 389 от 10.05.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 364/2009 г., I г. о., решение № 262 от 30.11.2018 г. на ВКС по гр. д. №
1519/2017 г., I г. о.
Съгласно § 1, т. 16 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ, "непълноти
9
или грешки" са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите
имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо
действителното им съС.ие. Непълнотата или грешката се допълва или
поправя от службите по геодезия, картография и кадастър по реда на чл. 54,
ал. 1 ЗКИР въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на
кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти, като
искането може да бъде подадено от всяко едно от заинтересованите лица, т. е.
от всяко лице, посочено в регистъра към одобрената кадастрална карта като
носител на вещни права върху имота, вкл. един от съсобствениците. Когато
грешката или непълнотата е свързана със спор за материално право, тя се
отстранява след решаването на спора по съдебен ред /чл. 54, ал. 2 ЗКИР/.
Съдът следва първо да се произнесе по въпроса кому принадлежи правото на
собственост върху погрешно нанесената част, като отрази тази своя
констатация на изготвена от вещо лице скица чрез нейното приподписване,
което именно ще послужи като основание за отстраняване на грешката в
кадастралната карта. Всяко заинтересовано лице, което може да иска
отстраняване на грешката по реда на чл. 54, ал. 1 ЗКИР следователно може да
иска отстраняването и по реда на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, като предяви иск с цел
разрешаване на съществуващия спор за материално право, защитавайки по
този начин своя правен интерес.
Както ОСГК на ВКС приема в мотивите към т. 4 на ТР № 8/2014 от
23.02.2016 г., искът по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/,
идентичен с иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР /ДВ, бр. 49 от 2014 г. /, цели да
установи безспорно пространствения обхват на правото на собственост с
оглед правилното му отразяване в кадастралната карта. При произнасянето по
предявен иск за собственост съдът следва да вземе предвид всички факти,
настъпили до приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество,
които пораждат, изменят или прекратяват правото на собственост.
Заснемането на имотите в кадастралната карта не според границите на
правото на собственост няма за последица промени в правото на собственост.
При уважен иск за собственост на недвижим имот, в диспозитива на съдебния
акт следва да се установи правото на собственост, а когато правният интерес
за предявяване на иска произтича от допусната в кадастралната карта
непълнота или грешка - да се посочи и в какво се състои същата. Съдебното
решение, придружено от скица - проект, ще бъде основание за изменение на
10
кадастралната карта от органите по кадастъра, както и за записване в
кадастралния регистър на действителния собственик по реда на чл. 54, ал. 4
ЗКИР. Както е посочено в мотивите към т. 5 на ТР № 8/2014г. от 23.02.2016г.
на ОСГК на ВКС, грешното заснемане в кадастралната карта на границите на
един недвижим имот не води до промяна на правото на собственост върху
грешно заснетата част от имота, защото кадастралната карта няма вещно-
прехвърлително действие.
Искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е иск за собственост към настоящия момент,
който има за предмет установяване правото на собственост върху спорната
площ и като последица установяване наличието на грешка в кадастралната
карта. При разглеждане на иск за наличие на грешка или непълнота, съдът
проследява регулационните планове на населеното място и изследва как е
отразена спорната площ в тях, съответства ли това отразяване на
установеното право на собственост, дали има придаваеми места по регулация
и дали регулацията е приложена по един от трите възможни начина. Това са
относимите факти, които съдът е задължен да изследва дори да няма доводи
на страните във връзка с тях /така решение № 128 от 08.01.2021г.,
постановено по гр.д. № 1210/2020г. по описа на ВКС, Първо ГО/.
Както е прието в решение № 79 от 22.07.2019г. по гр.д. № 2087/2018г.
по описа на ВКС, Първо ГО, ЗКИР въвежда изискване за актуалност на
кадастралната карта /КК/ и кадастралния регистър /КР/. На отбелязване в
кадастралната карта подлежат и обстоятелства, касаещи възникване,
изменение и погасяване на вещни права, настъпили след влизането й в сила –
чл. 51-53а ЗКИР. Нормата на чл. 2, ал. 5 от ЗКИР въвежда презумпция за
вярност. Това налага и по исковете за установяване на грешка и непълнота в
КК да се установява правото на собственост към актуалния момент. По
правило правото на собственост по исковете за защита на вещни права се
установява към момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията
по същество по аргумент от чл. 266, ал. 2 и чл. 439, ал. 2 ГПК, защото към
този момент се преклудират със сила на пресъдено нещо фактите и
обстоятелствата по спора. Само в изрично предвидените с нормативен акт
случай, когато е установен друг релевантен момент за установяване правото
на собственост с оглед реализиране на конкретни права, е допустим иск за
установяване правото на собственост към минал момент. Не е налице правен
интерес да се установява грешката и непълнотата към момента на влизане в
11
сила на кадастралната карта, тъй като на отразяване в нея подлежи актуалното
съС.ие на имота, респективно на обекта, т. е. на обстоятелствата, настъпили
след влизането й в сила. Съдебната практика е дефинирала искът за
установяване грешка и непълнота в кадастралните планове като искове за
установяване правото на собственост към минал момент при действието
Закон за благоустройството на населените места в Княжество България /ДВ
бр. 2/1898 г. /, Закон за благоустройство на населените места в Княжество
България /ДВ бр. 67/1905/, Закон за благоустройство на населените места /ДВ
бр. 117.05.1941 г. /, чл. 47 ЗПИНМ, чл. 39 и ЗПИНМ, защото тези закони са
предвиждали непосредствено отчуждително действие на дворищно-
регулационния план, а нормите на чл. 8 от първите два закона, на чл. 47 от
Закона за благоустройство на населените места и първоначалната редакция на
чл. 39 ЗПИНМ в сила до 06.07.1956 г. са придавали отчуждително действие и
на предвижданията за обществено мероприятие. При тази уредба щом
регулационния план има вещно отчуждително действие, собствеността върху
погрешно заснетия имот е променена /изгубена, или придобита/ по силата на
регулацията и чрез предявяване на иск за непълнота или грешка в
кадастралния план не може да се промени влезлия в сила регулационен план.
Затова е изведена тезата, че по тези искове се доказва правото на собственост
върху спорната част от имота към момента на влизане в сила на
регулационния план /преди да настъпи отчуждителното действие на
регулацията/, а установената грешка, или непълнота, които е следвало да
бъдат отразени в кадастралния план след изпълнението на съдебното
решение, са основание за изменение на регулационния план. Такава е била и
уредбата в чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ. При действащата сега уредба в ЗУТ и
въведения в него принцип, че плановете на урбанизираната територия и в
частност ПУП нямат отчуждително действие, не е необходимо установяване
на правото на собственост към минал момент. То е ирелевантно за правото на
собственост, респективно за отразяването му в кадастраната карта и в
кадастралния план след влизане в сила на ЗУТ, тъй като плановете по този
закон нямат вещно отчуждително действие, освен по волята на собствениците
в хипотезите на чл. 15 и чл. 17 ЗУТ. Прокаран е принцип за ненамеса на
администрацията в правото на собственост върху поземлените имоти -
урегулирането на имотите е свързано само с определяне на режима на
застрояване, като регулационните линии следват имотните граници /освен в
12
хипотезата на чл. 16, ал. 1 ЗУТ/. Заснемането на имотите в кадастралната
карта също има само оповестително-информативно действие. При тази уредба
няма основание за установяване правото на собственост към минал момент.
Затова с измененията на ЗКИР (ДВ, бр. 57 от 2016 г.) в нормата, дефинираща
"грешка" и "непълнота" е отпаднал изразът "към минал момент".
Произнасяйки се по предявен иск за собственост, съдът следва да вземе
предвид всички факти и обстоятелства, настъпили до приключване на
съдебното дирене в инстанцията по същество, които пораждат, изменят и
прекратяват правото на собственост /по аргумент на чл. 266, ал. 2 и чл. 439,
ал. 2 ГПК/. Затова съдебната практика /мотивите към т. 4 от ТР № 8/2014 г. на
ОСГК на ВКС/ приема, че ако в производството по иск за собственост се
констатира наличие на непълнота или грешка в кадастралната карта, тя следва
да се съобрази, като се извърши преценка дали планът отразява вярно
границите на имота. Съдебното решение, придружено от скица-проект,
изготвена от правоспособно лице ще бъде основание за изменение на
кадастралната карта от органите по кадастъра, както и за записване в
кадастралния регистър на действителния собственик. Когато имотът се
намира в урбанизирана територия, на изменение съгласно чл. 134, ал. 2, т. 2
ЗУТ подлежи и влезлия в сила ПУП ако имотните граници не съвпадат с
регулационните.
В аспекта на изложеното настоящият съдебен състав счита, че при
преценка основателността на предявения иск следва да съобрази и
последващите изменения относно регулационните граници на процесните
имоти според влязлата в сила Заповед № РНИ 17-РА50-2/08.01.2018г. на
главния архитект на СО – район Нови Искър. Съгласно заключението на
вещото лице по приетата във въззивното производство техническа експертиза,
при последното изменение на регулационния план от 2018г., границите на
двата процесни имота съответстват напълно на границите на същите,
отразени в кадастралната карта от 2012г.
Въззивният съдебен състав споделя разрешението на въпроса дали в
хипотезата, когато регулационния план е изменен по инициатива на
собствениците при действието на ЗУТ и заповедта е влязла в сила, следва ли
да се счита, че регулацията е приложена и допустимо ли е в такъв случай да
се иска установяване на грешка в кадастралната карта, което е дадено в
13
решение № 2 от 29.01.2014г. по гр.д. № 5313/2013г. на ВКС, Първо ГО. В
същото е прието, че когато влезлият в сила дворищно-регулационен план е
изменен по искане и със съгласието на заинтересованите собственици,
имотните граници стават граници на парцелите по волята им и не се касае за
приложение на регулация. Влезлите в сила устройствени планове могат да се
изменят на различни основания, включително и по съгласие на страните и при
грешка в кадастралната карта. В този случай съгласието на страните е основа
за предвижданията на устройствения план. В ЗУТ са уредени хипотези, при
които по взаимно съгласие на собствениците на съседни имоти може да се
променя имотната и регулационната граница - чл. 15, ал. 3, чл. 17, ал. 3 ЗУТ,
като те уреждат по между и въпросите за собствеността, възмездно, или
безвъзмездно ще премине част от имота към съседен имот, или квотите, при
които страните по договора ще станат съсобственици. Кадастралната карта,
към която има законово изискване да е актуална следва да отразява
измененията в правото на собственост, включително и по съгласие на
собствениците, а тя е основа за предвижданията на устройствените планове. С
решение № 222/04.05.2010г. по гр. д. № 136/2009 г. на ВКС, Второ ГО, е
възприето същото разрешение на поставения въпрос и при действието на
ЗУТ. С него е прието, че когато влезлия в сила дворищно-регулационен план
е изменен по искане и със съгласието на заинтересованите собственици,
имотните граници стават граници на парцелите по волята им и не се касае за
приложение на регулация. Нормата на чл. 134, ал. 2, т. 2 и т. 6 ЗУТ във
всичките й редакции съдържа аналогична уредба на тази по чл. 32, ал. 1, т. 2
ЗТСУ /отм/. В същото решение е посочено, че в хипотеза, при която
регулационният план е бил изменен по искане на заинтересованите
собственици при действието на ЗТСУ (отм.) и заповедта за изменение на
плана не е била обжалвана, регулацията следва да се счита за приложена. При
наличие на несъответствие между имотните граници по предходен
кадастрален план с имотните граници в последващия, които съответствуват на
границите на урегулираните имоти по изменения регулационен план не може
да се приеме, че е налице грешка в кадастралната основа по смисъла на чл.
53, ал. 2 ЗКИР /сега чл. 54, ал. 2 от ЗКИР/. Грешка в одобрена кадастрална
карта и регистър досежно нанесената граница между два съседни имота,
които са урегулирани, по смисъла на чл. 53, ал. 2 ЗКИР /сега чл. 54, ал. 2 от
ЗКИР/ е налице само ако регулацията не е приложена, т.е. само ако
14
съществува възможност въз основа на поправянето на грешката в
кадастралния план и регистър да бъде извършена промяна и на одобрения и
влязъл в сила ПУП по реда на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Такава възможност е
налице при първоначално урегулиране на имотите, ако се установи, че
границите на имотите по регулационен план /ПУП/ не съответствуват на
имотните граници по кадастрален план /кадастрална карта/ без при това да е
извършено придаване по регулация с определяне на съответно обезщетение за
придадените към съседен имот части, както и при наличие на подобно
несъответствие при последващо изменение на регулационния план, ако
регулацията не е приложена. След като заинтересуваните собственици веднъж
вече са изразили волята си за начина, по който следва да бъде извършено
изменението на регулационния план пред общинската администрация и не са
обжалвали издадената въз основа на тяхното искане заповед за изменение на
плана, вкл. с твърдението, че същата не съответствува на искането или не
отразява действително съществуващите на място граници на имота, същите не
разполагат с възможност да искат това несъответствие да бъде отстранено по
общия исков ред чрез установяване на грешка в кадастралната карта и
регистър. Възраженията си срещу извършеното от общинската
администрация изменение на дворищнорегулационния план заинтересуваните
собственици в такава хипотеза могат да въвеждат само в административно
производство по обжалване на административния акт по изменение на
регулацията.
В аспекта на изложеното се налага извод, че предявеният иск е
неоснователен. Установено е по делото, че със Заповед № РНИ 17-РА50-
2/08.01.2018г. на главния архитект на СО, район Нови Искър, се одобрява на
основание чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ /по съгласие на всички собственици на
имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1, както и на носителите на ограничени вещни права
върху тях, и на концесионерите/ проект за ПУП-ИПР за УПИ VI-393, УПИ
VII-398 и УПИ VIII-397, кв. 34 по плана с. Негован, както и че заповедта е
влязла в сила /в законоустановения срок не са постъпили възражения/.
Изрично е посочено в заповедта, че изменението на регулационния план
третира оставането на УПИ VI-393, кв. 34, по плана с. Негован, по имотни
граници. Съгласно заключението на вещото лице по техническата експертиза,
прието във въззивното производство, при последното изменение на
регулационния план от 2018г., границите на двата процесни имота
15
съответстват напълно на границите на същите, отразени в кадастралната
карта от 2012г.
С оглед изложеното се налага извод, че е недопустимо ищецът /по чието
искане е допуснато изменение на регулационния план през 2019г./ да иска
установяване на грешка в кадастралната карта поради направилно заснемане
на имота. Ако изменението на регулационния план не е съответствало на
искането на ищеца, той е могъл да обжалва заповедта. Данни за обжалване
обаче няма. Заповедта е влязла в сила и нейните предвиждания съответстват
на заснемането на границите на имотите в кадастралната карта. В случая не е
налице хипотеза на отчуждаване или придаване по регулация. По тези
съображения се налага извод, че предявеният иск по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е
неоснователен.
С оглед изложеното първоинстанционното решение следва да се отмени
в обжалваната му част и вместо него да се постанови друго, с което
предявеният иск с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР да се отхвърли.
По отношение на разноските:
При този изход на спора и предвид изричното искане в полза на
въззивниците следва да се присъдят сторените по делото разноски, както
следва:
В полза на новоконституираните въззивници М. А. Л., Б. В. Л. и Р. В. Л.
следва да се присъди сумата от общо 25 лева за заплатена от техния
наследодател държавна такса по въззивната жалба.
В полза на въззивника Б. В. Л. следва да се присъдят сторените по
делото разноски в общ размер на 1 380 лева, от които 480 лева за заплатено
възнаграждение за вещо лице и 900 лева адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на спора първоинстанционното решение следва да се
отмени и в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца
сторените по делото разноски.
Така мотивиран Софийският градски съд,
РЕШИ:
16
ОТМЕНЯ решение № 20059867 от 08.03.2021г., постановено по гр.
дело № 13199/2020г. на Софийския районен съд, ГО, 43 състав, в частта, в
която е уважен предявеният от М. Б. И. срещу В. С. Л. иск с правно основание
чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, като е признато за установено, че в кадастралната карта
на с. Негован, район Нови Искър, одобрена със Заповед № РД-18-
16/23.01.2012г. на изпълнителния директор на АГКК, е допусната грешка при
отразяване на западната граница на поземлен имот с идентификатор №
51250.5714.393 с източната граница на поземлен имот с идентификатор №
51250.5714.398, като реална част от 5 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор № 51250.5714.393, собственост на М. Б. И., изобразени като
фигура по цифрите 1-2-4-1 на комбинирана скица към заключението на
съдебно-техническата експертиза, приподписана от съда и представляваща
неразделна част от решението, неправилно е заснета като част от поземлен
имот с идентификатор № 51250.5714.398., както и в частта, в която
ответникът В. С. Л. е осъден да заплати на ищеца М. Б. И. съдебни разноски в
първоинстанционното производство И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Б. И., ЕГН **********, с адрес с.
Негован, ул. „******* срещу М. А. Л., ЕГН **********, с. Негован, ул.
„*******, Б. В. Л., ЕГН **********, гр. София, жк „*******, вх. ******* и Р.
В. Л., ЕГН **********, с. Негован, ул. „******* /конституирани на основание
чл. 227 от ГПК в качеството им на законни наследници в правата на
първоначалния ответник В. С. Л., ЕГН **********/ иск с правно основание
чл. 54, ал. 2 от ЗКИР за признаване за установено, че М. Б. И. е собственик на
претендираната площ от 5 кв.м., представляваща реална част от ПИ с
идентификатор 51250.5714.398 по действащата кадастрална карта на с.
Негован, район Нови Искър, Столична община, одобрена със Заповед № РД-
18-16/23.01.2012г. на изпълнителния директор на АГКК, заключена между
точки 1-2-4-1 на комбинираната скица към заключението на съдебно-
техническата експертиза на вещото лице Р.П. /л. 249 от първоинстанционното
дело/, приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението
и че при одобряването на КККР на с. Негован, район Нови Искър, Столична
община със Заповед № РД-18-16/23.01.2012г. на изпълнителния директор на
АГКК, е допусната грешка при заснемането на западната граница на поземлен
17
имот с идентификатор 51250.5714.393, собственост на ищеца М. Б. И., с
източната граница на поземлен имот с идентификатор № 51250.5714.398,
собственост на М. А. Л., Б. В. Л. и Р. В. Л. /конституирани на основание чл.
227 от ГПК в качеството им на законни наследници в правата на
първоначалния ответник В. С. Л., ЕГН **********/, като посочената площ от
5 кв.м. погрешно е била заснета към имот с идентификатор 51250.5714.398,
собственост на ответниците.
ОСЪЖДА М. Б. И., ЕГН **********, с адрес с. Негован, ул. „*******
да заплати на М. А. Л., ЕГН **********, с. Негован, ул. „*******, Б. В. Л.,
ЕГН **********, гр. София, жк „*******, вх. ******* и Р. В. Л., ЕГН
**********, с. Негован, ул. „*******, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 от
ГПК сумата от 25 /двадесет и пет/ лева – съдебни разноски във въззивното
производство за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА М. Б. И., ЕГН **********, с адрес с. Негован, ул. „*******
да заплати на Б. В. Л., ЕГН **********, гр. София, жк „*******, вх. *******,
на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 1 380 /хиляда триста и
осемдесет/ лева – съдебни разноски във въззивното производство за
адвокатско възнаграждение и за възнаграждение за вещо лице.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
на препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18