№ 176941
гр. София, 02.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110149921 по описа за 2024 година
като разгледа докладваното от съдия Недева гражданско дело № *********49921 по
описа за 2024 година намери следното:
Производството по делото е образувано, по изпратена с Определение № 986/17.07.2024
г. от Административен съд - гр. Шумен по подсъдност, жалба на А. Е. А. срещу Заповед №
РД-49-240/11.07.2024 г. на Министъра на земеделието и храните, с която е прекратен Договор
за управление № РД-58-76/20.12.2023 г. с жалбоподателя, в качеството му на независим член
на УС на „Североизточно държавно предприятие“ – гр. Шумен.
В жалбата си А. е изложил твърдения, че оспорената заповед е незаконосъобразна,
евентуално нищожна, като неотговаряща на целта на закона, издадена от некомпетентен
орган, немотивирана, и в противоречие с административно производствените правила.
Административния съд в гр. Шумен е възприел тезата, че в случая актът, с който се
прекратяват правоотношенията с членове на УС на държавно предприятие има гражданско
правен характер и не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК, тъй
като при издаването на оспорената заповед и прекратяване на договора за управление с
жалбоподателя, Министъра на земеделието и храните не е действал в качеството си на
административен орган, съответно на орган по назначаването, а като субект, който
упражнява правата на Държавата на собственик на държавното предприятие. Ето защо е
прекратил образуваното пред АС- гр. Шумен производство и е изпратил същото по
подсъдност на общите съдилища, в частност на сезирания понастоящем Софийски районен
съд.
След приемане на делото, съдът с Разпореждане № 142563/07.10.2024 г. е оставил без
движение жалбата (исковата молба) на А. А., като му е указал да уточни волята си като
заяви изрично поддържа ли претенцията си заявена пред АС- гр. Шумен и срещу кого е
насочена, да представи поправена ИМ, която да отговаря на изискванията за редовност съгл.
чл.127, ал.1, т.1-6 от ГПК, както и да посочи цена на иска си, в случай че предявява иск за
обезщетение за вредите, причинени му от незаконното уволнение, като представи препис от
поправената ИМ за връчване на ответника.
С уточняваща молба вх. № 357000/07.11.2024 г. ищецът А. А., чрез пълномощника си
адв. К. Д. от АК – Варна, е заявил изрично, че желае съдът да се произнесе по иск за
прогласяване нищожността на договорна клауза от сключения между ищеца и Министъра
на земеделието и храните Договор за управление № РД-58-76/20.12.2023 г., а именно тази
предвиждаща едностранно прекратяване на договора от страна на Министъра, което било в
1
противоречие със закона /чл.24, ал.1 от ЗПП/. Наред с това искане, ищецът е заявил също, че
желае съдът да се произнесе инцидентно и по иск за установяване неистинността на
Доклад № 93-3887/11.07.2024 г. на Зам. Министъра на земеделието и храните, на който се е
позовал Министъра на земеделието и храните, при издаването на процесната Заповед № РД-
49-240/11.07.2024 г. Изрично е заявил, че не предявява иск за отмяна на уволнение, нито
такъв за осъждане на ответника да плати обезщетение за оставане без работа, в
резултат на уволнението му.
При така заявените от ищеца искания към съда и предприети уточнения на ИМ
(жалбата) с изложените доводи, съдът намира, че предявените искове са процесуално
недопустими, поради липса на правен интерес от предявяването им, като ИМ (жалбата)
подлежи на връщане, а производството на прекратяване по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Правото на иск възниква при наличие на правен спор, който следва да бъде разрешен със
сила на пресъдено нещо. Защитата, която ищецът получава с предявяване на установителен
иск е, че възникналият между страните спор ще бъде разрешен със сила на пресъдено нещо,
като в отношенията им се създаде яснота, безспорност и определеност. Установителният иск
обаче е субсидиарен, а задължителна процесуална предпоставка за неговата допустимост е
наличието на правен интерес от предявяването му, който е налице, когато ответникът
оспорва претендирано от ищеца право или претендира отричано от него право. Правният
интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на установителния иск и за
наличието му се преценява към момента на подаване на исковата молба до съда. Наличието
на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в
исковата молба. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му,
както и да следи за правния интерес от воденето му, при всяко положение на делото. Когато
констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото,
без да се произнася по основателността на претенцията (ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС).
В разглеждания случай, съобразявайки изложеното и с оглед наведените от ищеца
твърдения, съдът намира, че установяването на обстоятелствата дали правото да се прекрати
процесния договор е упражнено надлежно, дали са били налице предпоставките за
упражняването му (има ли право Министъра едностранно да прекрати договора за
управление) и дали съществува право или правоотношение по договор, за който се твърди,
че не е прекратен, тъй като заповедта, с която е прекратен била нищожна, не може да бъдат
предмет на установителен иск, в нито една от хипотезите на чл. 124 от ГПК. Спорните права
по Договора за управление, предвид характера му, включително тези, свързани с
неизпълнението и прекратяването му, могат да бъдат предмет само на осъдителни искове.
Неизпълнението по един двустранен договор на една от страните, е основание за
другата страна да търси обезщетение от неизпълнението /арг. от чл. 82 и сл. ЗЗД/, при
преценката за наличие на което ще се преценява изправността на страните по договора, като
е недопустимо да се иска с установителен иск съдът на практика да отмени прекратяването
на договора, предприето едностранно от една от двете страни.
Правото да се развали/прекрати двустранен договор принадлежи само на страните по
него и се упражнява извънсъдебно. По съдебен ред се развалят само договори, с които се
прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти,
какъвто настоящият договор не е - чл. 87, ал. 3 ЗЗД (в този смисъл Решение № 127 от
29.10.2010 г. по т. д. № 20/2010 г., по описа на ВКС, I TO). Следва да бъде взето предвид и
2
обстоятелството, че в разглеждания случай не се касае за трудов спор, съответно
неприложими са специалните правила на Кодекса на труда, в който изрично е предвидена
възможност за защита по исков ред на работника или служителя при незаконосъобразно
прекратяване на трудов договор. Страните в случая са обвързани единствено от мандатно
правоотношение, като овластяването на ищеца да бъде независим член на Управителния
съвет на Североизточното държавно предприятие може да бъде оттеглено по всяко време,
без обвързване с конкретни основания за освобождаването му. Такъв ред е предвиден в
самия договор /чл.13, ал.2, т.11 от Договор № РД-58-76/20.12.2023 г./, а посоченото
основание за прекратяването му, кореспондира и с разп. на чл.169, ал.9 от ЗГ, съгласно която
Министъра освобождава членовете на УС преди изтичане на срока на договора за
управление: 1.когато не отговаря на изискванията на ал. 3 (не може да бъде член на
управителния съвет лице, което е осъждано за престъпление от общ характер, което е
съпруг или роднина по права, по съребрена линия или по сватовство до трета степен
включително с друг член на управителния съвет); 2. при нарушение на условията,
предвидени в договора за управление; 3. при подаване на писмено заявление за
освобождаване; 4. при наличие на други основания, предвидени в договора за
управление. Тоест в случая е дадена договорна свобода, страните да определят кога и при
какви условия договора помежду им може да бъде предсрочно прекратен, като тази
преценка и реализацията й в случая, не подлежат на съдебен контрол за законосъобразност.
В случая се твърди наличие на мандатно правоотношение, което не е валидно
прекратено с изявлението на Министъра, тъй като последното било нищожно и не е
породило правни последици. Във връзка с това е налице спор между страните по делото
относно съществуването на правната връзка, рефлектиращо върху имуществената сфера на
ищеца.
Свободата на Министъра, в случая действащ като субект, упражняващ правата на
Държавата на едноличен собственик на Североизточното Държавно предприятие, със
седалище в гр. Шумен, да освободи независим член на УС на предприятието по всяко време
и да назначи нов, е уредена възможност от законодателя, която произтича от свободната
оттегляемост на мандата, предвид императивността на нормата. В този смисъл Решение №
247/11.03.2013 г. по т. д. № 46/2021 г. на 2-ро ТО на ВКС, приложимо и към настоящата
хипотеза.
Ирелевантни за действието на прекратяване на мандатното правоотношение са
конкретните причини за това. Правата на управляващия и представляващия, произтичат от
мандатното правоотношение и са ограничени в неговите рамки.
Овластяването на изпълнителя по мандатното правоотношение може да бъде оттеглено
по всяко време, без обвързване с основания за освобождаване. Това заключение може да се
обоснове както от разп. на чл. 141, ал. 4 от ТЗ, така и формираната по нея съдебна практика
на ВКС (решение № 234/23.12.2016 г. по т. д. № 54/2016 г., I т. о., решение № 247/11.01.2013
г. по т. д. № 46/2012 г., II т. о., определение по ч. т. д. № 1627/2022 г., определение по ч. т.
д. № 286/2023 г. II т. о. и др.). Това следва и от характера на самия договор за поръчка, който
се основава на доверието на доверителя към довереника, като оттеглянето му води до
прекратяване на мандата (чл. 287 ЗЗД) и е възпроизведено в конкретния договор за
управление, чрез посочване, както на безвиновни основания за предсрочно прекратяване,
така и на такива, за които вина носи членът на УС, без да е необходимо обаче доверителят да
мотивира снемането на доверието си.
3
Друг извод не следва и от изброяването на предвидените в чл. 24 от Закона за
публичните предприятия основания за прекратяване на договора за управление, които не са
изчерпателни.
Разпоредбата на чл. 24 от ЗПП сочи основанията за виновно прекратяване, но не
изключва общия принцип за неограничена оттегляемост. Специалната разпоредба пък на
чл.169, ал.9, т.4 от ЗГ регламентира изрично, че мандатното правоотношение може да бъде
предсрочно прекратено на посочени в договора за управление основания, зачитайки
договорната свобода на страните, които са го сключили. В случая, с Договора за управление
страните изрично са уговорили, че Министъра може едностранно да прекрати същия, преди
изтичане на срока на договора, като не е нужно да се позовава нито на виновно поведение на
независимия член на УС, нито на други обективни предпоставки.
Независимо от горното, в случай, че ищеца продължава да поддържа, че прекратяването
на договора му за управление е при липса на обективни основания, удовлетворяващи
предвидените в разпоредбата на чл.24, ал.1 от ЗПП основания за предсрочно прекратяване
на мандатното правоотношение, то следва да се отбележи, че това би обусловило единствено
интерес от предявяване на осъдителен иск за обезщетяване на претърпените вреди и
пропуснати ползи от неоснователното прекратяване, ако се твърдят такива, без обаче да се
засяга валидността на решението на принципала за оттегляне на овластяването /аналогично
на правата на довереника по всеки един договор за поръчка, по който доверителят е
оттеглил поръчката, без да е налице виновно неизпълнение от страна на довереника - чл.
287 - 288 ЗЗД – напр. в Определение № 50428 ОТ 17.10.2022 Г. по ч.т.д.. № 1627/2022 Г., Т.
К., І Т. О. на ВКС; решение № 247 от 11.01.2013 г. по т. д. № 46/2012 г. на ІІ т. о. на ВКС,
Определение № 1479 от 5.06.2024 г. на ВКС по к. т. д. № 1145/2023 г. на I т. о. на ВКС/.
В конкретния случай обаче, ищеца изрично заявява на съда, че не предявява
осъдителен иск за обезщетяване вредите от незаконното прекратяване на договора му за
управление.
При това положение и съобразявайки изложеното по-горе, съдът намира, че за ищеца
липсва правен интерес от предявените установителни искове, същите са процесуално
недопустими, поради което исковата молба (жалба), с която са предявени подлежи на
връщане, а производството на прекратяване.
Така мотивиран, Софийски Районен Съд на осн. чл.130 от ГПК,
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 49921/2024 г. по описа на СРС, 164- ти
състав, като недопустимо, поради липса на правен интерес за ищеца от предявените
установителни искове и ВРЪЩА искова молба, наименувана „жалба“, с вх. № ДР-01-
1788/15.07.2024 г. по описа на АС- Шумен, уточнена с молба вх. № 357000/07.11.2024 г. по
описа на СРС, подадена от А. Е. А., въз основа на която е образувано гр. д. № 49921/2024 г.
по описа на СРС.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4