РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 517/25.6.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, II състав в открито съдебно заседание на двадесет
и осми май през две хиляди двадесет и първата година в състав:
СЪДИЯ: ГЕОРГИ
ПЕТРОВ
при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА, като разгледа
докладваното от съдията докладчик Петров адм. дело № 44 по описа на съда за 2021 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
I. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Производството е по реда на Дял
ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с
чл. 215, ал.1 и чл. 219 от Закона за устройство на територията.
2.
Образувано по Жалба на Н.А.А., ЕГН:**********,***, с посочен съдебен адрес ***,
адв. В., срещу Заповед № 2416 от 10.12.2020г. на Кмета на Община Пазарджик, с
която на основание чл. 225, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2, във
връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от Закона за устройство на територията е
разпоредено, да се премахне незаконен строеж „Жилищна сграда“, собственост Н.А.А.,***
по плана на с. Хаджиево, общ. Пазарджик и частично попадаща в улица с о.т. 20 –
о.т. 21.
Жалбоподателката
твърди, че въпросната жилищна сграда построили през 1989г. – 1990 г., заедно с
покойният ѝ съпруг М. И. А. (починал на 23.05.2007 год.).
Постройката била осъществена върху общински терен, намиращ се в землището на с.
Хаджиево, който към онзи момент бил извън дворищната регулация на селото.
Терена за строежа бил посочен от бившия кмет на населеното място,
с уверение, че след като бъде включен в регулацията на селото , ще бъде прехвърлена собствеността върху дворното място по
съответния законов ред. Вместо това,
дворното място представляващо УПИ-общ., в кв. 8, по регулационния план на с. Хаджиево (влязъл в
сила на 30.07.1998 г.), преди да се открие процедурата за установяване
незаконността на строежа е било обявено за продажба чрез търг, проведен през
месец септември 2020 год., като за купувач е бил обявен единственият явил се
кандидат Б. В. А., с който е бил сключен договор за покупко-продажба.
Счита се, че
проведеният търг е бил опорочен, тъй като в заповедта на кмета на Община Пазарджик
е пропуснато да се отрази факта, че парцелът е застроен с масивна жилищна
сграда, че същата е водоснабдена и електрифицирана, не е посочено и от кого е застроен, а условията за
провеждането на търга не са били обнародвани в местен ежедневник. Освен това, заповедта
на кмета на Община Пазарджик не е била обявена на таблото за обяви и на входа
на кметство с. Хаджиево. Това въвело в заблуждение жалбоподателката и членовете
на домакинството ѝ , че обявеният търг за продажба на парцела се отнася за незастроен УПИ, а
не за УПИ - застроен с жилищна сграда от нея и покойния ѝ съпруг.
Поради тази причина,
жалбоподателката предявила пред Районен съд Пазарджик иск против купувача Б. В.А.
за установяване, че той не е придобил собствеността върху въпросния УПИ.
Поддържа се,
че заповедта на кмета на Община Пазарджик за премахване на жилищната сграда е
незаконосъобразна, тъй като сградата, макар и незаконен строеж, реализиран само
с устно разрешение на кмета на село Хаджиево е търпим строеж с оглед на § 16,
ал. 1 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
Иска се
заповедта да бъде отменена.
3. Кмета на Община Пазарджик,
чрез процесуалния си представител юрк. В. е на становище, че жалбата е
неоснователна. В представената по делото писмена защита се поддържа, че
заповедта е издадена от снабдения с необходимите правомощия орган в изискваната
от закона форма, като са изложени необходимите мотиви относно приетите за
установени факти и приложимия закон. Сочи се, че относно установения незаконен
строеж е съставен надлежен констативен акт. Поддържа се, че процесния строеж е
бил осъществен преди 2001г., без каквито и да е строителна книжа и разрешения в
нарушение на предвижданията на действащия устройствен план на населеното место,
като към момента на строителството, теренът е бил извън регулационните му
граници. Според ответника, строежа не е
допустим по действащия устройствен план на селото, тъй като навлиза в улица.
Счита се, че строежа не може да бъде квалифицира като търпим, нито по смисъла
на § 16, ал. 1, нито смисъла на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ, доколкото е
осъществен след 1987 г. , не е узаконен до влизането в сила на ЗУТ, не е бил допустим
по действащия устройствен план от 1998 г., а по предходния план на населеното
место, теренът е бил извън регулация и за него не е имало отреждане. Сочи се
още, че имотът не е бил деклариран от собствениците до 3.12.1998 г. По същите
съображения се счита, че строежа не е допустим и съобразно правилата на § 127,
ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, независимо от това, че е изграден до 31 март 2001г.
Иска се жалбата да бъде отхвърлена, като се
присъди юрисконсулско възнаграждение в размер на 200,00лв.
ІІ. За
допустимостта:
4. Според известие за доставяне(л. 13), оспорената заповед е
връчена на нейния адресат на 18.12.2020 г., а жалбата срещу ѝ е регистрирана в
деловодството на администрацията на 30.12.2020г. При това положение, следва да
се приеме, че жалбата е подадена в рамките на установения за това, преклузивен
процесуален срок и при наличието на правен интерес от оспорването, поради което
се явява ДОПУСТИМА.
III. За фактите и тяхната хронология:
5. Според Договор за
покупко – продажба, чрез публичен търг с тайно наддаване, вписан на
13.09.2019г. в Служба по вписванията Пазарджик, Б. В. А. е закупил от Община
Пазарджик УПИ І-общ., в кв. 8 по плана на с. Хаджиево, с площ от 580,00м².
Приобретателя на
имота А. е подал до Кмета на Община Пазарджик, Жалба № 44-2368 от 25.08.2020г.,
в която е заявил, че в собствения му имот има незаконно построена къща в която
са се самонастанили хора, поради което не може да влезе във владение на имота
се.
Жалба до РДНСК,
Пазарджик е била подадена и от Н.А.А., в която също се сочи за наличието на
незаконен строеж, макар и да не е ясно, къде точно се намира същия. Жалбата на А.
е била препратена от РДНСК, Пазарджик на Кмета на Община Пазарджик с писмо от
13.08.2020 г.
6. Явно по този повод,
от работна група, включваща Л. Х. и В. И., двамата главни специалисти в Отдел
„Строителен контрол“ към Община Пазарджик е бил съставен Констативен акт № 34
от 09.09.2020г. в който е описано, че е била извършена проверка на място в с.
Хаджиево, ул. „22-ра“, № 18 в поземлен имот УПИ І-общ., в кв. 8 по
устройствения план. Посочено е, че имотът е собственост на Б. А.. В имота е
установена жилищна сграда, за която е посочено, че е осъществена и е
собственост на Н.А.. Отбелязано е, че жилищната сграда е осъществена без
одобрен проект, разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна линия
и заповедна книга. Посочено е, че действащия подробен устройствен план на
населеното место е одобрен със Заповед № 126 от 30.07.1998 г. на Кмета на
общината.
Процесният строеж е
описан по следния начин : „… Изпълнена е едноетажна жилищна сграда от тухлена
зидария върху ивична бетонова основа и бетонова плоча с размери 8,40м./11,30м.,
на 3.00м. от кота терен. Покрив – стоманобетонна плоча с дебелина 8 см. Обекта
е захранен с ел. енергия и вода…“. Изчертана е окомерна скица на обекта.
Посочено е, че
проверката е осъществена в отсъствието на Н.А., като констативния акт не е
подписан от същата. Отбелязано е, че екземпляр от констативния акт е съобщен на
страните, чрез залепване на строежа по реда на § 4 от ДР на ЗУТ.
Акта е връчен на Н.А.
на 17.09.2020 г. с Писмо №17-00-119-002 от 11.09.2020 г., видно от приложеното
по преписката известие за доставяне.
Според Констативен
протокол от 28.09.2020 г., срещу акта не е постъпило възражение.
7. В този
хронологичен порядък е издадена процесната Заповед № 2416 от 10.12.2020 г. на
Кмета на Община Пазарджик, с която след като изцяло са възприети и
възпроизведени констатациите по Констативен акт № 34 от 09.09.2020г., на
основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 и във
връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е
наредено, да се премахне незаконен строеж : „Жилищна сграда”, собственост на Н.А.А.,***
по плана на с.Хаджиево, общ.Пазарджик и частично попадащ в улица с о.т.20-о.т.21.
Посочено е, че строежът
е изпълнен преди 2000г. в нарушение на подробния устройствен план, в улица с
о.т.20 - о.т.21 и за него са неприложими разпоредбите на § 16, ал. 1 от ПР на
ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР ЗИД на ЗУТ за търпим строеж.
Строежа е квалифициран
като такъв от пета категория, по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ.
Със Заповед № 13 от
06.01.2021 г. е допусната поправка на фактическа грешка в процесната заповед,
като е указано, че вместо „№29/03.07.2017г.“, следва да се чете „№34/09.09.2020
г.“.
IV. За правото:
8. Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата
териториална и материалноправна компетентност. Според разпоредбата на чл. 225а ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед
за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла
на чл. 225, ал. 2, или на части от тях.
Административният
акт е съставен в писмена форма, в която е обективирана изискваната съобразно
правилото на чл. 59, ал.2 от АПК информация. Властническото волеизявление е
мотивирано, посредством посочване на конкретно установени факти, които са
съотнесени към точните материални и процесуални норми. Заповед за премахване на
строежа е издадена въз основа на надлежно извършена проверка на място, отразена
в нарочен констативен акт и след обсъждане на установените от длъжностните лица
факти. Проверката е извършена в отсъствие на жалбоподателката, но това
обстоятелство не е основание да се приеме, че е допуснато съществено нарушение
на административно производствените правила, обосноваващо само по себе извод за
незаконосъобразност на административния акт. При наличие на данни за извършен
незаконен строеж, административния орган при условията на обвързана
компетентност е длъжен да установи относимите факти и да разреши
административния въпрос, без да е необходимо да бъде сезиран с нарочна жалба
или по друг начин и независимо от това, дали извършителят на строежа или
собственика на имота присъстват при проверката. В случая каза се, констативния
акт е бил надлежно връчен на А., поради което правото ѝ на участие и защита в
административното производство е било надлежно охранено.
Проявлението
на фактите, които са изложени в мотивите на оспорения акт се установява от
данните, съдържащи се в доказателствата събрани в хода на административното и
съдебното производство. Те не са спорни между страните.
В
случая е несъмнено, че строежът се
намира в недвижим имот, собствен на Борислав Ангелов, като е осъществен от Н.А.,
която е адресат на властническото волеизявление за неговото премахване. Съобразно
§3 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на
заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на
Дирекцията за национален строителен контрол, “Адресат/адресати на заповедта” са
физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена,
лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо
които се създава задължение за премахване на незаконния строеж със заповедта по
чл. 225, ал. 1 или 2 ЗУТ и се определя срок за доброволно изпълнение.
9. Съобразно
легалната дефиниция възведена в §5, т. 38 от ДР на ЗУТ – “Строежи” са надземни,
полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки,
укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по
автентични данни по смисъла на чл.74 ал. 1 от Закона за културното наследство и
адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и
техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на
предназначението”.
Съобразно
чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, строежи могат да се извършват само ако са разрешени
съгласно този закон.
Осъществения
при липсата на разрешение и строителни книжа строеж, следва да се квалифицира
като незаконен, по смисъла на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Това са
правните норми, на които е основана обжалваната заповед.
10. Няма
спор, че процесния строеж е осъществен през 1989г. – 1990 г. В тази насока, преди
издаване на заповед за премахване на незаконен строеж, административният орган
следва да извърши проверка за търпимост по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ, без
издаване на формален акт и служебно, вкл.
по см. на § 127 ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ (така
Решение № 4837/12г. на ВАС, Решение № 4998/12г., ВАС, и др.).
Според § 16,
ал. 1 от ПР на ЗУТ – “Строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма
строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на
премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна
сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да
одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.”, а съгл.
ал. 2 Незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г.,
но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били
допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и
ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември
1998 г.
По делото не
се ангажираха никакви доказателства относно допустимостта на строежа съобразно
правилата и нормативите, действали по време на извършването му, нито съответно действащите
разпоредби. Обратно, не е спорно по делото, че към момента на извършване на
строежа, теренът върху който е бил осъществен, не е бил включен в
регулационните граници на населеното месото. Понастоящем, съобразно действащия
устройствен план одобрен със
Заповед № 126 от 30.07.1998 г. на Кмета на общината, една част от незаконния
строеж попада в отреждане за улична регулация. Явно е при това положение, че
строежа не съответства нито на действалите, нито на действащите нормативни
изисквани, нито пък на действащия подробен градоустройствени планове.
В случая, по
делото нито се твърди, нито се установява, процесната сграда да е била декларирана
от собствениците пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г.
11.
Фактическите и правните съображения изложени до тук, налагат да се приеме, че
процесната заповед е издадена в съответствие с материалния закон, като при
постановяването й не са допуснати съществени нарушение на административно
производствените правила.
V. За
разноските
12. С оглед
изхода на делото, претенцията на ответника за присъждане на юрисконсулско
възнаграждение е основателна. С оглед фактическата и правна сложност на спора и
на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП, във връзка с
чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, конкретното
възнаграждение, следва да бъде определено в размер на 100,00лв.
Ето защо,
Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Н.А.А., ЕГН:**********,***,
срещу Заповед № 2416 от 10.12.2020г. на Кмета на Община Пазарджик, с която на
основание чл. 225, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2, във връзка с чл.
223, ал. 1, т. 8 от Закона за устройство на територията е разпоредено, да се
премахне незаконен строеж „Жилищна сграда“, собственост Н.А.А.,*** по плана на
с. Хаджиево, общ. Пазарджик и частично попадаща в улица с о.т. 20 – о.т. 21.
ОСЪЖДА Н.А.А., ЕГН:**********,*** да
заплати на Община Пазарджик сумата от 100,00 лв. /сто лева/, представляваща
юрисконсулско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за
неговото изготвяне.
Административен съдия :