ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№919
гр.Хасково, 30.11.2022г.
Административен съд Хасково, в
закрито съдебно заседание на тридесети ноември две хиляди и двадесет и втора
година в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
като разгледа докладваното от съдия Костова и. адм. дело №1064 по
описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е
образувано по искова молба, подадена от С.Д.П. ***, с посочен съдебен адрес:***,
*, против кмет на Община Хасково,
с правно основание чл.256 ал.2 от АПК.
В исковата молба се сочи, че с
писмо с рег. индекс 94 С-296-1 от 07.11.2019г. кмета на Община Хасково е
сезиран, в качеството му на орган по чл.225а от ЗУТ, за извършено незаконно
строителство в блока на ищеца. В сигнала били описани подробно извършените СМР.
Твърди се, че от общинската администрация не било предприето нищо за
констатиране на това незаконно строителство, а също и каквито и да било мерки
за премахването му. Сочи се също, че с писмо с рег. индекс 94 С-296-1#16 от
24.10.2022г., на основание чл.256 ал.2 АПК, кмета на Община Хасково бил поканен
да се разпореди служителите от общинската администрация да съставят Констативен
протокол по чл.223 ал.2 от ЗУТ, но това до този момент – 07.11.2022г., не било
сторено. Иска се да бъде осъден кметът на Община Хасково да се разпореди да
бъде съставен Констативен протокол, по реда на чл.223 ал.2 от ЗУТ за
извършеното незаконно строителство в СОС с идентификатор 77195.721.286.2, находящ
се на 2-ри жилищен етаж в сграда в ***.
Претендира се и присъждане на направените съдебни и деловодни разноски по
делото.
Ответникът, в писмо рег. индекс:
11-36-41#1 от 14.11.2022г. на Община Хасково чрез процесуален представител
изразява становище за недопустимост на исковата молба. Сочи, че предвид датата
на депозиране на искането от С.Д.П. на основание чл.256 ал.2 от АПК с рег.
индекс №94 С-296-1#16 от 24.10.2022г. и датата на депозиране на исковата молба
до съда на 08.11.2022г., преклузивният 14-дневен срок за оспорване е изтекъл на
07.11.2022г., поради което исковата молба се явява преклудирана. Моли да бъде
оставена исковата молба без разглеждане, като претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Алтернативно, ако се приеме,
че исковата молба е допустима, се изразява становище, че същата е неоснователна
и недоказана.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с доводите на страните, намира за установено
следното:
Видно от представения по делото
сигнал, заведен в Община Хасково с рег. индекс: 94 С-296-1 от 07.11.2019г., С.Д.П.
и Н. Ж. Б. са
сезирали кмета на Община Хасково с искане за извършване на проверка на
строително-монтажни работи в съседен апартамент - в ***, и издаване на заповед за премахването им.
Поискано е и издаване на заповед за спиране на строително- монтажните работи и
забрана достъпа до строежа на основание чл.224а от ЗУТ.
Видно от Констативен акт №12,
издаден в производство по чл.225а ал.2 от ЗУТ, на 28.04.2021г. от работна група
- главни специалисти и старши експерт в отдел „КЗУТ“, Дирекция „АГСИ“ към
Община Хасково, е извършена проверка на строеж: „Основен ремонт и преустройство
на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.721.286.2.5“, намиращ се
в поземлен имот с идентификатор 77195.721.286 по кадастралната карта на гр.
Хасково. Според отразеното в констативния акт, строежът е изпълнен без
необходимите строителни книжа, издадени от Община Хасково, като са нарушени
разпоредбите на чл.148 ал.1 от ЗУТ. За съставения констативен акт ищецът е
уведомен с писмо рег. индекс: 94 С-296-1#11 от 27.05.2021г.
Против съставения констативен
акт е подадено възражение от М. К. А., собственик на самостоятелен обект
(апартамент) №77195.721.286.2.5 по КК на *, заведено в Община Хасково с рег. индекс:
94 М-7302-1 от 21.05.2021г. Към възражението е приложено Конструктивно
становище, относно текущ ремонт на апартамент №3, находящ се на ***, видно от което при така
извършения текущ ремонт на апартамент №3 не са засегнати елементи от носещата
конструкция на сградата, а също така с извършените СМР не се променя
категорията на сградата по степен на значимост, както и нормативните товари за
съответните помещения.
В заявление, заведено в Община
Хасково с рег. индекс: 94 С-296-1#16 от 24.10.2022г., подадено от С.Д.П., е
посочено, че със сигнал от името на живущи в блок на ***, заведен в Община Хасково с рег. индекс 94
С-296-1 от 07.11.2019г., сезирали общинската администрация за извършено
незаконно строителство в * в
сградата. Посочено е също, че до този момент от общинската администрация не е
направено нищо. Предвид горното е поискано, на основание чл.256 ал.2 от АПК, кметът
на Община Хасково да се разпореди да бъде съставен Констативен протокол по реда
на чл.223 ал.2 от ЗУТ от служители при Община Хасково за констатиране на
извършеното в сградата незаконно строителство, както и да се издаде заповед за
премахването му.
Исковата молба е подадена на
07.11.2022г., видно от поставеното върху плика пощенско клеймо.
Съдът намира исковата молба за
процесуално недопустима, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.256
ал.1 от АПК, бездействието
на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт,
може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за
оспорване на индивидуалните административни актове, като в ал.2 е посочено, че
неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен
да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от
подаването на искане до органа за извършването му.
Видно е от текста на чл.256 ал.1
и ал.2 от АПК, че същите регламентират оспорването на бездействия и
неизвършването на фактически действия на административните органи, при
изпълнение на административните им правомощия. В случая обаче цитираните норми
са неприложими.
Съдът намира, че исканията,
които са отправени до органа, компетентен да извърши проверка и да издаде
заповед за премахване на незаконно строителство, следва да се квалифицират като
сигнали. Правомощията на кмета на общината по чл.223 ЗУТ са контролни и при
упражняването им той действа служебно, независимо дали е сезиран.
Производствата по чл.178, чл.224а и чл.225а ЗУТ се образуват със съставянето на
констативен акт от служителите за контрол по строителството в общинската
администрация, а не по искане на заинтересовани страни. Като последица от
характера на производствата, подаването до административния орган на искане за
издаване на акт с определено съдържание не създава насрещно задължение за
удовлетворяването му и притежава единствено сезираща функция, а органът
извършва собствена преценка относно законността на строежа. Евентуалното
решение на административния орган за отказ да разпореди правната последица по
чл.225а ал.1 от ЗУТ, изразено изрично или мълчаливо, не формира подлежащ на
съдебно оспорване акт нито според общата клауза на чл.21 АПК, нито на специално
основание по ЗУТ. За атакуема по съдебен ред чл.214, т.3 от ЗУТ обявява изрично
заповедта за премахване на незаконен строеж (за разлика от отказите за издаване
на актове по устройство на територията по т.1 на текста). Дори само по аргумент
за противното от разпоредбата правното бездействие по искането за произнасяне с
утежняващ правната сфера на трето лице административен акт не представлява
такъв акт по смисъла на чл.21 АПК. С право пък на съдебно оспорване разполагат
единствено лицата, за които актът е източник на задължение и те изчерпват кръга
на заинтересованите в това производство страни – към него в правното си
положение на собственик на съседен имот на този, в който е осъществено
строителството и подател на сигнал и последващо заявление до контролния орган с
характер на сигнали, С.Д.П. не принадлежи.
Предмет на иска по чл.256 от АПК
е неоснователно бездействие чрез неизпълнение на произтичащо от закон или друг
нормативен акт задължение за извършване на фактическо действие, а не за
издаване на административен акт. Затова защитата по този ред в случая е
изначално недопустима. В тази насока е и практиката на Върховен административен
съд по сходни случаи, изразена в Определение №6794 от 07.06.2021г. на ВАС по
адм. д. №5062/2021г., II о.,
Определение №667 от 18.01.2017г. на ВАС по адм. д. №14395/2016г., II о., Определение №11950 от
10.11.2008г. на ВАС по адм. д. №13502/2008г., II о. и др.
Предвид посоченото, подадената
искова молба се явява процесуално недопустима, поради което следва да се остави
без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство – да се
прекрати.
С оглед изхода на спора и
своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за
присъждане на разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер, следва на основание чл.143 ал.3 от АПК, вр. чл.37 от Закона за правната
помощ, вр. чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ, да бъде осъден С.Д.П.
да заплати такива в размер на 100 лева.
По изложените съображения и на
основание чл.159 т.1 от АПК, Административен съд – Хасково
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба от С.Д.П. ***, с
посочен съдебен адрес:***, офис *, против
кмет на Община Хасково, с правно основание чл.256 ал.2 от АПК.
ОСЪЖДА С.Д.П. ЕГН ********** ***, да заплати на Община Хасково разноски
по делото в размер на 100 (сто) лева.
ПРЕКРАТЯВА производството по исково адм. д. №1064/2022г.
по описа на Административен съд - Хасково.
Определението може да се обжалва
с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 (седем) - дневен срок от
връчването или съобщаването му на страната.
СЪДИЯ: