МОТИВИ на ПРИСЪДА № 37 от 20.02.2017г.
Постановена по НОХД № 346 от 2017 година
по описа на Старозагорския районен съд:
Обвинението против
подсъдимия А.С.Г., роден на *** ***,
българин, български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан,
безработен, ЕГН **********, е за това, че на 25.01.2017г. в
гр. Стара Загора, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил
„Мерцедес” с рег. № СТ 3687 ВТ, след употреба на наркотично вещество-
метамфетамин, установено по надлежния ред, с техническо средство - „DRAGER Drug
test 5000”
с фабричен № ARAM 0003 - престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура – гр.Стара Загора в проведеното открито съдебно
заседание поддържа обвинението. Предлага на подсъдимия да се наложат
предвидените в закона две кумулативни наказания /лишаване от свобода и глоба/,
като по отношение на първото наказание се приложи законовото изискване на
чл.58а, ал.1 от НК и размерът да бъде намален с 1/3, предвид приложената
диференцирана процедура, съответно размерът на наказанието лишаване от свобода след
редукцията да бъде една година.По отношение на глобата, предлага същата да бъде
към минималния предвиден в закона размер. Пледира за прилагане института на
условното осъждане досежно наказанието лишаване от свобода, като бъде определен
изпитателен срок от 3 години, на основание чл.66, ал.1 от НК, както и да се
наложи наказание „лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 7 месеца,
на основание чл.343г, вр. чл.343б, ал.3, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК, предвид
факта, че подсъдимият бил правоспособен водач на МПС, респективно да се
приспадне времето, през което подсъдимият бил лишен от възможността да
упражнява това свое право по административен ред, считано от датата на
съставяне на заповедта за принудителна административна мярка- 25.01.2017г.
Подсъдимият
участва лично в производството. Ангажира и защитник.
Признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти. По негово
искане делото бе разгледано по реда на Глава 27-ма от НПК, в хипотезата на
чл.371, т.2 от НПК.
Защитникът пледира за минимални наказания на
своя подзащитен, като също не оспорва фактическата обстановка по делото.
От събраните в хода на наказателното
производство доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият А.С.Г. не е осъждан. Освобождаван
е от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, като му било наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева, по НОХД № 3247 от
2016г. по описа на РС-Стара Загора, съдебният акт по което бил в сила от
15.11.2016г.
Приложена
е справка за нарушител/водач на МПС, от която става ясно, че на лицето е издадено
свидетелство за управление на МПС № ********* от категории „В АМ”. Придобил
същите съгласно Протокол № 1347 от 24.10.2012г. Видно от приложената по делото
справка за нарушител/водач, свидетелството за управление на МПС е с валидност
до 26.11.2022г.
На 25 януари 2017г. подсъдимият А.Г. управлявал лек
автомобил „Мерцедес” с рег.№ СТ 3687 ВТ в кв. „Лозенец“ на гр.Стара Загора,
където живеел. Около 21,15ч., на ул. „Витоша“, до дом с № 81, автомобилът
бил спрян за проверка от свидетеля Д.С.
и колегата му Р. Д.- полицаи в група „ООР” при Второ РУ Стара Загора. При
извършената проверка на документите за
самоличност и правоспособност била установена самоличността на водача- А.С.Г..
Подсъдимият Г. бил отведен в сградата на Второ РУ Стара Загора, където, след
поискано съдействие, пристигнали свидетелят Т.Р.Т. и колегата му Т. Т.- младши
автоконтрольор в сектор «Пътна полиция» при ОД на МВР Стара Загора. Свид. Т. тествал водачът Г.
с техническо средство- „DRAGER Drug test 5000” с фабричен № ARAM 0003, при което уредът отчел
положителна проба за употреба на метамфетамин.
На подсъдимия Г. бил съставен АУАН № 249947/25.01.2017г. и връчен талон за медицинско
изследване № 0046200, в който бил посочен срок за явяване в ЦСМП до 23ч.30м. на
25.01.2017г. Лицето било съпроводено до ЦСМП –гр.Стара Загора за вземане на
кръвна проба, но след прегледа отказал да даде кръв и по тази причина не било
извършено експертно изследване на кръвта му, посредством съответна експертиза.
Горната
фактическа обстановка се възприе за безспорно установена на основание чл.373,
ал.3 от НПК, от направените от подсъдимия самопризнания, тъй като съдът
прие, че същите се подкрепят от събраните в бързо производство № 8245 зм 55 от 2017
година по описа на Второ РУ на МВР – гр.Стара Загора доказателства, както
следва: Уведомление за започване на бързо
производство; постановление за привличане на обвиняем от 26.01.2017 г.; протокол
за разпит на обвиняем от 26.01.2017г. декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние на А.Г. от 26.01.2017 г.; справка за съдимост на Г.
с рег. № 275 от 26.01.2017 г.; протокол за разпит на свидетеля Д.Д.С., протокол
за разпит на свидетеля Т.Р.Т., АУАН с бланков № 249947 от 25.01.2017 г.;
заповед за прилагане на принудителна административна мярка от 25.01.2017г.;
талон за медицинско изследване на името на А.Г.; разпечатка от проведен тест с „DRAGER
Drug test 5000” с фабричен № ARAM 0003; справка за нарушител/водач на А.Г.
от 26.01.2017г.; писмо от Изпълнителна агенция по лекарствата с изх. №
1446/02.03.2010 г.; Заповед на Министъра на МВР за проверка на водачите с
технически средства; протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол
или друго упойващо вещество от 25.01.2017г.; протокол за извършена проверка за
употреба на наркотични или упойващи вещества, съставен от Т. Г. Т.; протокол за
предявяване на разследване.
Събраните
по делото и описани по-горе писмени и гласни доказателства в хода на
наказателното производство, се кредитират от съда с доверие. Не са налице
противоречиви по своята същност доказателства, което да налага отделното им
обсъждане.
П Р А В Н А К В А Л И Ф И К А Ц И Я:
С оглед на
изложената фактическа обстановка, съдът приема за безспорно установено,че по
описания начин с деянието си, подсъдимият А.С.Г. осъществил от обективна и
субективна страна признаците на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, а именно:
На 25.01.2017г.
в гр. Стара Загора, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил
„Мерцедес”, с рег. № СТ 3687 ВТ, след употреба на наркотично вещество-
метамфетамин, установено по надлежния ред, с техническо средство - „DRAGER Drug
test 5000”
с фабричен № ARAM 0003.
От
субективна страна деянието е извършено виновно, при пряк умисъл– деецът е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването на тези последици.
ВИД И РАЗМЕР НА НАЛОЖЕНОТО
НАКАЗАНИЕ:
При определяне вида и размера на наказанието съдът се
съобрази с двата принципа в наказателноправната ни система- ПРИНЦИПА на
ЗАКОНОУСТАНОВЕНОСТ и ПРИНЦИПА на ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ на наказанието.
Съгласно
първият принцип, в специалният текст на НК, който криминализира процесното
деяние, за извършеното престъпление по чл.343б,
ал.3 от НК е предвидено наказание „лишаване
от свобода” от 1 до 3 години и „глоба”
от 500 до 1500 лева.
Налице е отрицателна предпоставка за
прилагане института на чл.78а, ал.1 от НК за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и налагането на
административно наказание „глоба”, предвид факта, че вече се ползвал от тази
привилегия, с оглед изложените факти и обстоятелства в началото на изложението.
Наред с изложеното, следва да се
отбележи, че наложеното наказание по реда на чл.78а от НК, по цитираното
по-горе предходно дело, няма характер на осъждане по смисъла на НК, поради
което въпреки, че било наложено за извършено престъпно деяние от същия вид /по чл.343б, ал.3 от НК/, не оказва
влияние спрямо правната квалификация на процесното престъпление, съответно не
би могло същото да се квалифицира съгласно по-тежко наказуемия състав по
чл.343б, ал.4 от НК / като извършено в условието на повторност/.
Съгласно вторият принцип, при определяне размера на наказанията, съдът
взе предвид обществената опасност на деянието, личността на дееца, цялото
конкретно своеобразие на обстоятелствата, при които е извършено престъплението
и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Съдът
отчете като смекчаващи вината обстоятелства изразената на в хода на
наказателното производство критичност към извършеното, чистото съдебно минало
/липсата на осъждания, по смисъла на НК/, а така също и младата възраст на
дееца / 25 навършени години към момента на деянието/.
Отегчаващо отговорността обстоятелство–наличието
на административно наказание по реда на чл.78а, ал.1 от НК, за друго деяние по
чл.343б, ал.3 от НК.
Отчитайки горното, с оглед постигане целите на специалната и генерална
превенция съдът, след като съобрази и обществената опасност на деянието и дееца,
при наличие на горепосочените предпоставки, намира, че наказанията на
подсъдимия следва да бъдат определени при превес на смекчаващите вината
обстоятелства. В този смисъл, съдът
намира за съответно на извършеното престъпление и обстоятелствата релевантни
към настоящият случай, наказание „лишаване от свобода” в минималния предвиден в
закона размер, а именно една година. При спазване императивното правило на
чл.58а, ал.1 от НК, съдът намали така определеното наказание с една трета
/ 1/3 /, като му наложи наказание наложи наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от 8 /ОСЕМ/ МЕСЕЦА. При отсъствие на данни за имотно състояние на дееца, обосноваващо определяне на кумулативно предвиденото
наказание „глоба” в по-висок размер,
както и при обсъдените по-горе обстоятелства, съдът наложи това наказание в
минималния предвиден в закона размер, а именно глоба в размер на 500 /петстотин/
лева, за което не се прилага правилото за редуциране, предвид забраната на
чл.58а, ал.5 от НК.
Съдът намира, че са налице
предпоставките и на института на условното осъждане, визирани в чл.66 от НК.
Наложеното наказание е в размер до три години лишаване от свобода, а деецът не
е осъждан до настоящият момент с такова наказание, съответно за постигане
целите на наказанието и преди всичко за поправяне на дееца не е необходимо да
изтърпи наложеното наказание. Ето защо, като обсъди наличието на кумулативните
изисквания на чл.66, ал.1 от НК съдът постанови отлагане изпълнение на така
наложеното наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ години. При определяне
на изпитателния срок, съдът съобрази изискването на чл.66, ал.2 от НК, взе
предвид конкретните обстоятелства по делото, досежно обществената опасност на
деянието и дееца. С оглед постигане целите на наказанието, както по отношение
на подсъдимия, така и спрямо останалите членове на обществото, респективно
съобразно тежестта на деянието и на самото наказание, съдебният състав счита,
че срокът за отлагане изпълнението на наказанието следва да бъде именно
минималния предвиден в закона.
В
изпълнение на задължителната разпоредба на чл.343г, вр. чл.343б, ал.3, вр.
чл.37, ал.1, т.7 от НК, съдът наложи на подсъдимия и наказанието лишаване от право да се управлява МПС за срок от 5 месеца, като се зачете времето през което бил лишен от възможността да
упражнява това свое право по административен ред, считано от 25.01.2017г.,
видно от приложената по делото Заповед за ПАМ /л.14 от материалите по ДП/.
Според настоящият съдебен състав, размерите на описаните по-горе наказания
са достатъчно разумни, с оглед възрастта на дееца, съответно биха допринесли
същият да се поправи, превъзпита, да преосмисли и коригира за в бъдеще
поведението си, а също така тези санкции биха въздействала възпитателно и
предупредително и спрямо другите членове на обществото, поради което, Съдът
намира, че с налагането на така индивидуализираното наказание ще се постигнат
целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.
По делото не са направени
разноски, поради което и такива не се присъждат.
Водим от горните мотиви, Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: