№ 2996
гр. Варна, 07.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Марина Г.
при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова
като разгледа докладваното от Марина Г. Гражданско дело № 20233110114822
по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от Ю. Г. М., ЕГН **********, адрес: ***
срещу ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *** иск с правно
основание чл. 432 КЗ, за осъждане на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ***** да заплати на Ю. Г. М., ЕГН
********** сумата от 3296,92 лева, частичен иск от целия в размер на 4000 лева /след
допуснато изменение по реда на чл. 214 ГПК/, представляваща дължимо обезщетение за
причинените имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на облицовка предна броня,
фар ляв, мигач преден ляв, лайсна под фар ляв, дюза фар ляв, капачка дюза фар ляв, калник
преден ляв, конзола калник преден ляв и преден капак на собствения на Ю. Г. М. л.а. „Ауди
А8“ с рег. № ***, причинени в резултат на реализирано на 31.05.2023 г. ПТП в град Варна,
което е причинена по вина на водач на л.а. „Ауди А4“ с рег. № ****, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *****, със срок на действие
17.10.2022 г. - 16.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба- 14.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На
31.05.2023 г., автомобилът на ищеца „Ауди А8“ с рег. № **** бил паркиран в град Варна, ул.
***, водачът на л.а. „Ауди А4“ с рег. № **** преминавайки покрай автомобила на ищеца
губи управление и го блъска като за настъпилото ПТП е съставен констативен протокол. Л.а.
на виновния водач е застрахован по застраховка гражданска отговорност при ответника със
срок на действие 17/10/2022 г. до 16/10/2023 г. На 31.05.2023 г. уведомил ответника като бил
извършен оглед, изготвен снимков материал и опис на щета № ****, в който като увредени
детайли са описани - облицовка предна броня, фар ляв, мигач преден ляв, лайсна под фар
ляв, дюза фар ляв, капачка дюза фар ляв, калник преден ляв, конзола калник преден ляв и
преден капак. Твърди, че не е получил обезщетение за претърпените имуществени вреди и
заявява, че същото възлиза на 4000 лева. Моли за уважаване на частичната искова претенция
и присъждане на сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва
исковата претенция по основание и размер. Не оспорва наличието на застрахователно
1
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на МПС „Ауди
А4“ с рег. № ****. Оспорва механизма на ПТП, наличието на противоправност и вина в
поведението на застрахования при ответника водач. Оспорва наличието на причинно –
следствена връзка като декларираните щети не кореспондират с декларирания механизъм,
при който е реализирано ПТП. Твърди, че щетите са съществували към момента на ПТП.
Оспорва заявения размер на обезщетението – 4000 лева. Моли за отхвърляне на исковата
претенция и присъждане на сторените в производството разноски, прави възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства и при съблюдаване на относимите
правни норми, съдът констатира следното от фактическа и правна страна:
Съдът е обявил за безспорни между страните следните обстоятелства, че е налице
валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен между
собственика на л. а. Ауди А4 с рег. № **** и ответника, валиден към датата на
застрахователното събитие – 31.05.2023 г.
Като писмени доказателство по делото е прието свидетелство за регистрация част I,
издадено от МВР, от която се установява, че л. а. „Ауди“ А8 с рег. № *** е собственост на Ю.
Г. М..
От констативен протокол за ПТП се установява, че на 31.05.2023 г. в 08.40 часа, на ул.
***, управляващият л. а. Ауди А4 с рег. № **** минавайки покрай паркирания л. а. Ауди А 8
с рег. № *** го удря като му нанася щети по предна лява част. Отразено е, че водачът на л. а.
Ауди А4 има действаща към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника.
На 02.06.2023 г. е изготвен опис от страна на застрахователя, в който са отбелязани
увредените детайли по автомобила – облицовка предна броня, фар ляв, лайсна под фар, дюза
фар ляв, капачка дюза фар ляв, калник преден ляв, конзола калник преден ляв, преден
калник, приет като писмено доказателство по делото.
Като писмено доказателство е прието уведомление от 31.05.2023 г. за щета по
застраховка „Гражданска отговорност“ от страна на Ю. М. до застрахователя на виновния
водач ЗАД „Б.И.“.
Прието по делото е заключение по назначената САТЕ, от която се установява, че е
налице настъпил сблъсък между дясната странична част на движещ се автомобил и предната
лява част на паркиран автомобил, настъпил в град Варна, ул. *** като са причинени
увреждания по автомобил Ауди А 8 с рег. № **** – облицовка предна броня, ляв фар, мигач
преден ляв, лайсна под фар, дюза за фар, капачка за дюза, калник пр. ляв, конзола за калник
преден ляв, капак преден. Общата стойност за отстраняване на уврежданията по средно
пазарни цени на части и труд като се вземат цените на сервизи, притежаващи европейски
сертификат за качество и такива, които не притежават възлиза на 2790,72 лева, от които
1540,80 лева за резервни части, 997,92 лева за труд и 252 лева за боя и материали.
Настъпилите увреждания могат да се получат по начин, описан в двустранния протокол. Към
момента на инцидента, вещото лице приета, че автомобилът е бил технически изправен.
Прието е, че всички увреждания са настъпили от произшествието, отразено в двустранния
протокол. Оригиналните части, необходими за възстановяване на автомобила възлизат на
1560.49 лева, а алтернативните – 8,19 лева. Трудът, извършен в сертифицирани сервизи
възлиза на 769,12 лева, а в несертифицирани – 601,33 лева. В съдебно заседание вещото
лице уточнява, че цените на частите са взети от интернет, тъй като за този модел автомобил
не се произвеждат и не се доставят части. От застрахователя не е направена калкулация, тъй
като според вещото лице и той е срещнал затруднения.
Приета по делото е тройна автотехническа експертиза относно размера на дължимата
стойност за обезвреда на автомобила. От нея се установява, че общата стойност за обезвреда
2
при по средно пазарни цени при цена на труда в сервизи, притежаващи европейски
сертификат за качество и такива непритежаващи сертификат за качество и на авточасти,
оригинални и алтернативни, възлиза на 3296,92 лева. Вещото лице К., счита, че ремонтът по
средно пазарни цени на труд и за оригинални и алтернативни части възлиза на 2996,42 лева,
двукратното начисляване на труд за монтаж и демонтаж следва да отпадне и да се начисли
само веднъж. В съдебно заседание в. л. К. уточнява, че според него следва на място да се
отремонтира предния капак без монтаж и демонтаж. Вещите лица в съдебно заседание
уточняват, че според тях следва да се боядиса целия детайл. Освен това е дадена стойност на
цялостно боядисване, тъй като при огледа от застрахователя не е отразено, че следва само
частично боядисване. Уточняват, че ремонтът на автомобила е скъп, тъй като частите са
скъпи и това не означава, че следва да се предаде на скрап. Заявяват, че не е налице тотална
щета по технически причини, тъй като ударът е лек.
Разпоредбата на чл. 432 от КЗ, урежда и гарантира правната възможност на
увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу
застрахователя, с когото делинквентът е сключил договор за застраховка "Гражданска
отговорност". Същата обезпечава неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от
който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните материални
предпоставки (юридически факти): наличие на валидно застрахователно правоотношение по
договор «Гражданска отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и
ответника; настъпване на твърдяното застрахователно събитие в срока на действие на
застрахователния договор, за което ответникът носи застрахователен риск; че в резултат и в
причинна връзка с така настъпилото застрахователно събитие са причинени твърдяните
имуществени вреди, съответно размер на разходите нужни за тяхното отстраняване.
От събраните в настоящото производство писмени доказателства и приетата и
приобщена към доказателствения материал първоначална съдебно автотехническа
експертиза, която съдът кредитира в частта относно механизма на настъпване на ПТП и
относно увредите детайли и причинната връзка като компетентно изготвена и съответстваща
на останалия събран по делото доказателствен материал, както и предвид обявените за
безспорни факти, съдът приема за доказани следните обстоятелства: че е налице валидно
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност", сключен между собственика на
л. а. Ауди А4 с рег. № **** и ответника, валиден към датата на застрахователното събитие;
че 31.05.2023 г. в 08.40 часа, на ул. ***, управляващият л. а. Ауди А4 с рег. № ****
минавайки покрай паркирания л. а. Ауди А 8 с рег. № *** го удря; че за настъпилото ПТП е
съставен двустранен протокол и като виновен водач е посочен водачът на л. а. Ауди А4 с рег.
№ ****. На 31.05.2023 уведомила застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП
като е извършен опис на автомобила и е съставен опис заключение по щета № ****, в който
като увредени детайли са описани - облицовка предна броня, фар ляв, лайсна под фар, дюза
фар ляв, капачка дюза фар ляв, калник преден ляв, конзола калник преден ляв, преден
калник; че настъпилите увреждания се намират в причинно – следствена връзка с
настъпилото на 31.05.2023 г. ПТП
Виновността на водача на л. а. Ауди А4 с рег. № **** се доказва и от приетия като
писмено доказателство констативен протокол, който не е оспорен от страна на ответника.
Ответникът, на който се противопоставя този протокол, може на основание чл. 193 ГПК в
срока за отговор на исковата молба, да оспори истинността му. В случай, че не го направи
той губи възможността да стори това по-късно, аргумент от чл. 133 ГПК. Такова оспорване
от страна на ответника в настоящото производство не е направено. Поради обстоятелството,
че не е оспорена материалната доказателствена стойност на двустранния констативен
протокол за ПТП, същата не е оборена, тя следва да бъде зачетена. В този смисъл е и
практиката на ВКС, обективирана в решение № 24 от 10.03.2011 г. по т.д. № 444/2010 г. на
Върховен касационен съд, решение № 85/28.05.2009 г. по т.д. № 768/2008 г., в решение №
3
711/22.10.2008 г. по т.д.№ 395/2008 г., решение № 98 от 25.06.2012 г. по търг. д. № 750/2011 г.
на Върховен касационен съд и др.
Разпоредбата на чл. 493, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането застрахователят
покрива отговорността на застрахования за причинените вреди на чуждо имущество.
Спорният въпрос в настоящото производство е относно обема на отговорността на
застрахователя. Щетата съответства на разходите, необходими за възстановяване на
увреденото имущество, по средни пазарни цени - тоест по цените, за които вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество или увреденото
такова да се отремонтира до състоянието му при събитието. Смисълът е да бъде реализирана
обезвредата на пострадалия, така че да бъде избегнато обезпеченото с полицата обедняване
на патримониума му, вследствие на настъпилия застрахователен риск, но същевременно да
не се достигне и до необосновано увеличаване на правната му сфера. В този смисъл
решение № 209/30.01.2012г по т.д. № 1069/2010 г. на 2-ро ТО на ВКС.
По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно
разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, обективирана в решение №
6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013 г. по т. д. №
107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.;
решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС
по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., постановени при действието на КЗ (отм.), но относими и след
приемането на сега действащия Кодекс на застраховането.
На увредения се дължи обезщетение, определено по средни пазарни цени за такива по
вид, година на производство и характеристики нови оригинални или алтернативни части,
които имат същото или подобно качество с това на съответно увредените части на колата, в
състоянието й към инцидента, респ. по средни пазарни цени на труда в няколко независими
сервиза, сред които такива притежаващи ISO и такива непритежаващи ISO. Само така ще се
постигне целената оптимална еквивалентност на обезвредата, без същевременно да се
стигне до неоснователно обогатяване на правоимащия. С оглед тези мотиви, съдът намира,
че следва да кредитира тройната съдебна автотехническа експертиза, предвид
обстоятелството, че същата прецизно и последователно е изследвала увредените детайли и
ги е остойностила. Съдът не следва да съобразява особеното мнение на в. л. К., тъй като то
не съответства на останалия събран по делото доказателствен материал, а именно опис на
увредените детайли, където не е отразено, че следва боядисването на преден капак макар и
минимално да се извърши на място, без последния да се монтира и демонтира. Съдът не
следва да кредитира и първоначалната експертиза, досежно определеното в нея
обезщетение, тъй като стойностите на увредените детайли са взети единствено от интернет.
Съдът намира за неоснователно и възражението на ответника, че е налице тотална щета на
процесния автомобил, тъй като от обясненията на вещите лица се установява, че ударът е
малък и не е налице тотална щета по технически причини, но стойността на ремонта е скъп,
тъй като частите са скъпи. Фактът, че частите за обезвреда са скъпи, не води автоматично до
извод за наличието на тотална щета, още повече че застрахователят не е взел такова
становище след огледа на автомобила, нито е въведено като възражение с отговора на
исковата молба, доколкото застрахователят има право да се позове на всички факти, поради
които счита, че следва да бъде освободен от заплащане на обезщетение за обезвреда или
същото следва да бъде намалено, с отговора на исковата молба. В този смисъл е и
практиката на ВКС, обективирана в решение № 175 от 13.01.2014 г. по търг. д. № 1060/2012
4
г. на Върховен касационен съд и решение № 125 от 10.12.2014 г.,Търговска колегия, Първо
отделение, т.д. № 3219/2013 г. При липса на излагане на възражения в отговора на исковата
молба, същите се преклудират, на основание чл. 131 ГПК. В настоящия случай липсва позоваване в
отговора на исковата молба за наличие на тотална щета, както и не е извършено уточняване на
факти и обстоятелства по реда на чл. 143 ГПК, от страна на ответника, нито са направени
съответни доказателствени искания след приемането на доклада, въпреки указанията на съда по
реда на чл. 146, ал.3 ГПК.
На основание изложените мотиви и при съобразяване на заключението дадено от
вещите лица по допуснатата тройна съдебно автотехническа експертиза, която настоящата
инстанция приема като компетентно изготвена, следва да се приеме стойността на ремонта
по средно пазарни цени за оригинални и алтернатични части към датата на събитието като
за цената на труда се съобрази, средно пазарната цена в няколко независими сервиза – такива
притежаващи сертификат за качество и такива непритежаващи сертификат за качество, а
именно в размер на 3296,92 лева.
Мотивите, изложени по-горе, водят до извода, че предявения частичен осъдителен
иск се явява основателен и доказан, поради което подлежи на уважаване в претендирания
размер. На уважаване подлежи и искането за присъждане на законна лихва от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 14.11.2023 г.
По отношение на разноските:
Отправено е искане за присъждане на разноски и от двете страни, но предвид изхода
на спора, такива се следват само на ищцовата страна, която претендира – 50 лева внесена
държавна такса, 250 лева – за изготвяне на експертиза, 232,45 лева – довнесен депозит за
вещо лице по първоначалната експертиза, 300 лева – депозит за тройната експертиза, 81,88
лева - довнесена държавна такса, 388 лева – довнесен депозит за тройната автотехническа
експертиза и 760 лева адвокатско възнаграждение с ДДС. По делото се съдържат
доказателства за заплащането на претендираните суми. В съдебно заседание е направено
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, поради което
съдът дължи произнасяне по същото. При съблюдаване на чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва, че дължимото
възнаграждение с ДДС възлиза на 755,56 лева. Заявеното адвокатско възнаграждение съдът
намира, че не е прекомерно като съобрази предприетите процесуални действия за защита на
предявената искова претенция, поради което на ищецът следва да се присъдят разноски в
размер на 2062,33 лева, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, основание чл. 432 КЗ, ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: *** да заплати на Ю. Г. М., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 3296,92
лева, частичен иск от целия в размер на 4000 лева /след допуснато изменение по реда на чл.
214 ГПК/, представляваща дължимо обезщетение за причинените имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на облицовка предна броня, фар ляв, мигач преден ляв, лайсна
под фар ляв, дюза фар ляв, капачка дюза фар ляв, калник преден ляв, конзола калник преден
ляв и преден капак на собствения на Ю. Г. М. л.а. „Ауди А8“ с рег. № ***, причинени в
резултат на реализирано на 31.05.2023 г. ПТП в град Варна, което е причинена по вина на
водач на л.а. „Ауди А4“ с рег. № ****, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“
в ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *****, със срок на действие 17.10.2022 г. - 16.10.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-
5
14.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *** да
заплати на Ю. Г. М., ЕГН **********, адрес: *** 2062,33 лева, представляваща сторени
разноски в исковото производство, на основание чл. 78, ал.1 ГПК
УКАЗВА на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ***, че
може да заплати присъдените в полза на Ю. Г. М., ЕГН **********, адрес: *** суми по
следната банкова сметка – **** –специална сметка с титуляр адвокат Й. А.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - град Варна в двуседмичен
срок от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6