Решение по дело №257/2021 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 9

гр. Видин, 01.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

 административнонаказателен състав

в открито заседание на тттридесетиддвадеседва

 седемнадесети януари

през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева

при секретаря

В. Шутилова

и в присъствието

на прокурора

 Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

 Касационно АНД №

257

по описа за

2021

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, подадена от К.Б., гр.Брегово, обл.Видин, представлявана от А.М.Б. против решение № 76 / 26.10.2021г. по АНД № 725/2021г. по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърдено НП № 573990 – F609485 / 23.04.2021г. на Директора на ТД на НАП Велико Търново, с което на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3500 лева на основание чл.185,ал.2 от ЗДДС.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно. Твърди се от касатора, че ВРС е постановил неправилно решение и не се е съобразил със събраните по делото доказателства, както и с допуснатите съществени процесуални нарушения. Посочва се, че са налице условията за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, но въпреки това нито наказващият орган, нито ВРС са се съобразили с това.

Иска се да бъде отменено решението на ВРС и бъде отменено НП.

Ответникът по делото оспорва жалбата и моли същата да не бъде уважавана, тъй като решението на районния съд е правилно.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена, а решението на ВРС, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното :

Жалбата, като подадена в срока, е процесуално допустима.

Разгледана по съществото си обаче, същата е частично основателна.

Районен съд - Видин е направил правилна преценка на доказателствата по делото. Фактическата обстановка, която е приел за установена са базира на тях. Административния съд я споделя, като безспорно е установено, че при извършена проверка на 11.03.2021г. от длъжностни лица, служители при НАП, е установено, че приходите на кооперацията през 2020г. са реализирани само от наеми, за което са представени договори за наем, издадени са фактури в размер на 1 800 лева и ПКО.

Проверката е установила, че кооперацията осъществява търговска дейност без да е монтирано, въведено в експлоатация, регистрирано в НАП фискално устройство. Това според проверяващите нарушава разпоредбата на чл.7,ал.1 от Наредба № Н -18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл. 118,ал.1 и ал.4 от ЗДДС и е основание на 19.04.2021г. да бъде съставен АУАН, в който актосъставителят приема, че с описаното деяние кооперацията е нарушила разпоредбата на чл.7,ал.1 вр. с чл.3,ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118,ал.1 и ал.4 от ЗДДС.

Кооперацията е наказана в качеството си на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти, чрез фискални устройства /ФУ/, което не е изпълнило задължението си да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирано в НАП фискално устройство, а приложената от наказващия орган санкция е по реда на чл.185,ал.2 от ЗДДС. Представителите на касатора не оспорват обстоятелството, че такова ФУ не е монтирано, регистрирано и въведено в експлоатация

Впоследствие въз основа на посоченият АУАН е издадено НП № 573990 – F609485 / 23.04.2021г., като за описаното нарушение е наложено наказание на основание чл.185,ал.2 от ЗДДС. В него е приета за установена описаната в акта фактическа обстановка.

С решението си Районен съд гр.Видин, е потвърдил наказателното постановление, с което на касационния жалбоподател, за нарушение на чл.7,ал.1 вр. с чл.3,ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. във вр. с чл.118,ал.1 и ал.4 от ЗДДС, по реда на  чл.185,ал.2 от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3500 лева.

Въз основа на приетата фактическа обстановка и правилното тълкуване на закона, въззивният съд е стигнал до верните юридически изводи, като с решението си е приел, че осъществяването на нарушението е доказано.

Касационната инстанция споделя доводите на въззивната такава, че НП е законосъобразно, с изключение на определения размер на имуществената санкция. Правилно районния съд е приел, че касаторът е осъществил състава на административно нарушение по чл.7,ал.1 вр. с чл.3,ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. във вр. с чл.118,ал.1 и ал.4 от ЗДДС, които текстове и административно – наказващият орган е приел, че са осъществени.

В настоящия случай наказващия орган е наложил санкцията по чл.185,ал.2 от ЗДДС. Предвидената в тази норма санкция се прилага за множество нарушения, едно от които е нарушаване реда и начина за отчитане на фискално устройство. Съгласно разпоредбата на чл.118,ал.4 от ЗДДС, редът и начинът на отчитане на фискалните устройства се уреждат с наредба на Министъра на финансите, а именно - Наредба № Н-18. Следователно нормата на чл.185,ал.2 е бланкетна и признаците на съставите на конкретните административни нарушения се съдържат в тази наредба. Когато се установява конкретно нарушение на разпоредбите на тази наредба, актосъставителят и наказващият орган следва да посочат и опишат такава съвкупност от факти, които изпълват състава на нарушението на конкретната правна норма от Наредба № Н-18.

В настоящия случай нарушението е описано точно и ясно от фактическа и правна страна, както в АУАН, така и в НП. То е безспорно установено и доказано, като доказателства, които го опровергават не са събрани.

Както наказващият орган, така и въззивната инстанция са приели, че няма основание за приложение на чл.28 от ЗАНН, за което ВРС е изложил мотиви.

В АУАН и в НП е отразено, че в кооперацията не е било монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в ТД на НАП фискално устройство за извършване на търговска дейност. Тези факти, които са безспорно установени от събраните по делото доказателства, правилно са били подведени под разпоредбата на чл.7,ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, която е посочена за нарушена и която гласи, че лицата по чл.3 от Наредбата са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП фискални устройства от датата на започване на дейността на обекта. Посочената в НП санкционна норма на  чл.185,ал.2 от ЗДДС също е правилно посочена. Освен това административно -наказателната разпоредба на  чл.185,ал.2 от ЗДДС е обобщена наказателна норма за всички изпълнителни деяния с предмет фискално устройство, като същественото е правилно да бъде определена и посочена нарушената норма, която именно съдържа основните елементи на фактическия състав на нарушението.

От съдържанието на съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП става ясно, че е предоставена услуга – предоставяне на собствени недвижими имоти под наем, което обстоятелство се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства. В това си качество кооперацията безспорно притежава качеството на задължено лице по чл.3,ал.1 от Наредбата, която в редакцията към момента на извършаване на нарушението гласи, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. Даваните под наем от нея обекти са търговски по смисъла на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС, като в конкретния случай не намира приложение изключението на чл.4 от Наредбата, в който текст са посочени изключенията, при които лицата не са задължени да регистрират извършваните продажби.

Извършеното нарушение не е маловажно предвид засегнатите обществени отношения, целите на наказанието и генералната превенция. РС е обсъдил подробно приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и е стигнал до правилен извод за неприложимост на тази разпоредба.

Според настоящата инстанция също няма как да намери приложение чл.28 ЗАНН. За да е налице маловажно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН във вр. с чл. 93, т. 9 НК следва конкретното нарушение да обуславя по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от същия вид. В случая се касае за типично нарушение от вида си, като липсват обстоятелства, които да обосновават нетипичност в смисъл на незначителност на нарушението спрямо обичайните случаи на нарушения от този вид. Незнанието за съществуването на такова задължение не може да се цени като обстоятелство, обуславящо по-ниска степен на обществена опасност. Обстоятелството, че нарушението е първо такова също не обосновава маловажност на нарушението само по себе си, а е смекчаващо отговорността обстоятелство, което не изключва същата. Тези факти не са смекчаващи обстоятелства, характеризиращи нарушението с по-ниска обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид. Те са от значение за определяне размера на наказанието и следва да се взимат предвид при неговото определяне, но водят до маловажност на случая. Предвид горното не се касае за маловажно нарушение, за което е следвало да се приложи чл. 28 ЗАНН.

За такова административно нарушение се предвижда наказание имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лева.

Наказващият орган не е изложил никакви мотиви, въз основа на които е счел, че следва да наложи на нарушителя наказание над законоустановения минимум. Не са ангажирани доказателства, сочещи наличието на по – висока степен на обществена опасност, което да мотивира налагане на наказание в размер на 3500 лева. Не са ангажирани доказателства, била ли е наказвана кооперацията и друг път за нарушения на данъчното законодателство, и други обстоятелства, които да мотивират размера на така наложеното наказание.

При определяне на наказанието наказващият не се е съобразил с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, поради което НП следва да бъде изменено в предвидения от разпоредбата на закона минимален размер от 3000 лева.

Според Административен съд, наказващият орган неправилно е определил наказанието, като е определил по – висок размер на имуществената санкция по чл.185,ал.2 от ЗДДС, поради което и съдът намира, че едно наказание в минималния размер – 3000 лева, би било в съответствие с разпоредбата на чл.27,ал.2 от ЗАНН, според която при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.

Неоснователни са твърденията на касатора, че въззивната инстанция не е взела предвид посочените в жалбата мотиви за отмяна на НП. От една страна при постановяване на решението си ВРС се е съобразил със събраните по делото доказателства и с представената от административно – наказващият орган преписка, а от друга страна в решението си съдът е обсъдил подробно всички възражения и мотиви, посочени в първоначалната жалба. Установено е, че не са налице съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП, които да доведат до отмяната на НП.

Според настоящият съдебен състав на Административен съд – Видин, при постановяване на решението си се е съобразил с всички доказателства по делото и направените възражения от страните, като правилно е преценил, че не са налице процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да водят до накърняване на правото на защита на нарушителя, да пречат по какъвто и да било начин да изгради адекватна защита и да доведат до отмяна на обжалваното НП. В тази връзка и посочените касационни основания за немотивираност на обжалваното решение и неприлагане на чл.28 от ЗАНН, са неоснователни.

Само и единствено в частта, относно преценката за определяне на размера на наказанието „имуществена санкция“ решението на ВРС е неправилно, като то следва да бъде съответно изменено и размерът на наказанието бъде намален. В останалите си части същото е правилно, законосъобразно и обосновано.

Преценявайки фактите ВРС, е анализирал правилно фактическата обстановка и е достигнал до верните юридически изводи, поради което и неговото решение е правилно и законосъобразно. Решението следва да бъде изменено само в частта, касаеща размера на имуществената санкция.

По отношение на подадената на 18.01.2022г. молба от ответната по касация страна за присъждане на разноски следва да се има предвид следното: съдът не се произнася служебно по присъждането на разноските по делото, а само когато такива са поискани от страните до приключване на устните състезания по делото. Чл.144 от АПК във вр. чл.248,ал.1 от ГПК не намира приложение в случаите, при които до приключване на устните състезания заинтересуваната страна не е поискала присъждането им, въпреки наличието на доказателства за техния размер.

В подкрепа на последното е и разпоредбата на чл.80 от ГПК, според който страната следва да е поискала присъждане на разноските най – късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, в който срок следва да представи и списък на същите.

Видно от молбата е, че същата е подадена на следващия ден, след съдебното заседание – 18.01.2022г., респ. след изтичането на преклузивния срок за това. По посочените съображения и разноски не следва да се присъждат в полза на наказващия орган.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд – Видин

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 76 / 26.10.2021г. по АНД № 725/2021г. по описа на Районен съд – Видин, в частта, с която е потвърдено НП, с което е наложено административно наказание по чл.185,ал.2 от ЗДДС – „имуществена санкция“ в размер на 3500 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА :

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № НП № 573990 – F609485 / 23.04.2021г. на Директора на ТД на НАП Велико Търново, в частта му, с която на К.Б., гр.Брегово, обл.Видин, представлявана от А.М.Б. е наложено административно наказание „имуществена санкция“, като НАМАЛЯВА този размер от 3500 лева на 3000 лева на основание чл.185,ал.2 от ЗДДС.

В останалата част решение № 76 / 26.10.2021г. по АНД № 725/2021г. по описа на Районен съд – Видин - ОСТАВЯ В СИЛА.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.