№ 2249
гр. Пловдив, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:М. Ат. Георгиева
при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова
като разгледа докладваното от М. Ат. Георгиева Административно
наказателно дело № 20225330204631 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №7785 от 28.07.2022г. на
Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна
инфраструктура“ - гр. София, с което на И. З. В., ЕГН:**********, на осн.
чл.53, ал.1, т.2, пр.2 от Закон за пътищата /ЗП/ е наложено административно
наказание – ГЛОБА в размер на 3500 /три хиляди и петстотин/ лева за
нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“, пр.2 от ЗП, вр. чл.8, ал.2, вр. ал.1 и чл.37,
ал.1, т.1, пр.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС.
Наказателното постановление се атакува като незаконосъобразно, по
подробно изложени в жалбата и в допълнителното становище съображения. В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован, не се
явява, но се представлява от процесуален представител – адв. К. Б., който
поддържа жалбата и прави същото искане. Разноски не се претендират, макар
да има доказателства, че такива са направени.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт
М. А., пледира обжалваното НП да бъде потвърдено като правилно и
1
законосъобразно. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по
същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 29.06.2022г. в 12.41 часа жалбоподателят И. З. В. на път ІІ-86, км.
11+900 в посока гр. Асеновград – гр. Пловдив управлявал и извършвал превоз
на товари /асфалт/ с МПС с 4 оси, с две управляеми оси, марка МАН, модел
ТГС, с рег. №***. Същият бил спрян за проверка от служители в отдел
„Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска
и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, между които
свидетелят Е. С., на длъжност ***. В хода на проверката било установено, че
водачът извършва превоз на асфалт без разрешение за дейности в рамките на
специалното ползване на пътищата /разрешително/, съгласно изискванията на
чл.8, ал.2, вр. ал.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС. На пътното превозно средство /ППС/ било
извършено измерване с техническо средство – електронна мобилна везна за
измерване на маса и поосово натоварване на ППС, PW-10 №К0200007 и
ролетка №1304/18/5 м/., при което било констатирано следното: 1.При
измерено разстояние между осите 1.40 м. сумата от натоварването на ос /на
двойната задвижваща ос/ на МПС е 28.050 т. при максимално допустимо
натоварване на двойната задвижваща ос 19 т., съгласно чл.7, ал.1, т.5, буква
„в“ от Наредбата, като превишаването е с 9.050т.
Проверяващите приели, че с посоченото жалбоподателят е реализирал
състава на административно нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от Закон за
движение по пътищата /ЗДвП/, вр. чл.8, ал.5, пр.2, вр. чл.14, ал.3, пр.2 и чл.37,
ал.1, т.1, пр.2 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, за което бил съставен АУАН. Актът бил
предявен и препис от същия бил връчен срещу подпис на жалбоподателя,
който го подписал, а в графата за възражения посочил, че възразява. Срещу
съставения АУАН било депозирано писмено възражение.
2
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, в което
наказващият орган е квалифицирал извършеното като нарушение по чл.26,
ал.2, т.1, б. „а“, пр.2 от ЗП, вр. чл.8, ал.2, вр. ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от
Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС и наложил на И. З. В. административно наказание – ГЛОБА в
размер на 3500 /три хиляди и петстотин/ лева на осн. чл.53, ал.1, т.2, пр.2 от
ЗП.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и от
гласните доказателства - показанията на свидетеля Е. С. /актосъставител/, от
които се установява фактическа обстановка, идентична с очертаната в АУАН
и НП. Съдът счита показанията на свидетеля за логични, вътрешно
непротиворечиви, обективни и съответни на останалите събрани по делото
писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Очевидно е противоречието в квалификациите дадени от
актосъставителя и от наказващия орган. В АУАН нарушението е
квалифицирано като такова по чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от Закон за движение по
пътищата /ЗДвП/, вр. чл.8, ал.5, пр.2, вр. чл.14, ал.3, пр.2 и чл.37, ал.1, т.1,
пр.2 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС, а в НП – по чл.26, ал.2, т.1, б. „а“, пр.2 от ЗП, вр. чл.8, ал.2,
вр. ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, движещите се по
пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване
на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството.
По силата на чл.7, ал.1, т.5, б. „в“ от Наредба №11/03.07.2001г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на
министъра на регионалното развитие и благоустройството допустимото
максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл.6,
ал.1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за
движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за
ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него
3
окачване за движение само по дадените в приложение №2 отворени за
обществено ползване пътища, е за от 1,3 включително до 1,8 m - 18 t (19 t).
Наредбата дава легални дефиниции за извънгабаритно и тежко ППС,
съгласно §1, т.1 от ДР, вр. с чл.2 и чл.3. Съответно нормите за размери, маса и
натоварване на ос са посочени в разпоредбите на чл.5, чл.6 и чл.7 от
Наредбата.
Разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от ЗП въвежда забраната за
движение без разрешение на извънгабаритни и тежки ППС при специалното
ползване на пътищата, а нормата на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП изискването
движещите се по пътя ППС да са с размери, маса и натоварване на ос, които
да не надвишават нормите, установени от МРРБ. Безспорно тези норми са
установени с Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС и същата е приложим и относим
нормативен акт и към двата закона – ЗП и ЗДвП – аргумент и от нормата на
чл.1 от Наредбата. Същата дава и дефиниции за извънгабаритно и тежко
ППС, съгласно §1, т.1 от ДР, във връзка с чл.2 и чл.3. Съответно нормите за
размери, маса и натоварване на ос са посочени в разпоредбите на чл.5, чл.6 и
чл.7 от Наредбата.
Всъщност, нормите на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от ЗП и чл.139, ал.1, т.2 от
ЗДвП формират два отделни, различни състава на административни
нарушения. Общото между двата е, че съставите се допълват от разпоредбата
на чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11/2001г. на МРРБ, но последната съдържа
две отделни хипотези. Първата се отнася до случаите, когато движението се
извършва без разрешително, а втората - когато се извършва без документ за
платена такса в случаите по чл.14, ал.3 от Наредбата. Именно тези две
хипотези формират разликата в съставите, респективно кой е приложимия
материален закон при квалифициране на нарушението и съответно за
санкционирането му.
Разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от ЗП въвежда разрешителен
режим за превоз на тежки и/или извънгабаритни товари, съгласно
определението за специално ползване на пътищата по §1, т.8 от ДР на ЗП и в
отклонение от общата забрана по чл.139 от ЗДвП. Разрешението за движение
на тежко и/или извънгабаритно ППС се издава от органа, посочен в чл.26,
ал.3 от ЗП – управителния съвет на агенцията или от упълномощено от
управителния съвет длъжностно лице от агенцията – за републиканските
4
пътища и от кметовете на съответните общини – за общинските пътища, т.е.
разрешението има характеристиките на индивидуален административен акт.
Същото се издава по реда на чл.8, ал.2, във връзка с ал.4 от Наредба
№11/2001 година. Същевременно, по силата на чл.8, ал.5 от Наредба
№11/2001г. от този разрешителен режим са изключени превозните средства с
размери, маса и натоварване на ос посочени в чл.14, ал.3 от Наредбата. На
визираните в чл.14, ал.3 от Наредбата тежки и/или извънгабаритни ППС се
разрешава да се движат по пътищата, отворени за обществено ползване не по
силата на специалния административен акт по чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от ЗП, а
само след заплащане на дължимата такса по реда на чл.8, ал.7 от Наредбата.
Следва да се отбележи, че няма знак за равенство между разрешението за
специално ползване на пътя и заплатената за него такса по чл.8, ал.4 от
Наредбата от една страна и документа за платена такса по чл.8, ал.7 от
Наредбата от друга. Една от предпоставките по чл.14, ал.3 от Наредбата е
натоварването на ос да не превишава с повече от 30 % допустимите
максимални натоварвания на ос по раздел ІІ.
В настоящия казус при измерено разстояние между осите 1.40 м. сумата
от натоварването на ос /на двойната задвижваща ос/ на МПС е била 28.050 т.
при максимално допустимо натоварване на двойната задвижваща ос 19 т.,
съгласно чл.7, ал.1, т.5, буква „в“ от Наредбата, като превишаването е било с
9.050т. Т.е. за превишаване в тези граници е било необходимо издаване на
разрешение по чл.8, ал.2, вр. ал.4 от Наредбата, а не движение на ППС след
заплащане на дължимата такса. Поради това и правилната правна
квалификация за извършеното нарушение е тази дадена от наказващия орган,
а не от актосъставителя. Последният е дал квалификация по чл.139, ал.1, т.2,
пр.3 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, вр. чл.8, ал.5, пр.2, вр. чл.14,
ал.3, пр.2 и чл.37, ал.1, т.1, пр.2 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, което въобще не съответства
на извършеното нарушение.
При това положение следва да се приеме, че при съставяне на АУАН не е
изпълнено императивното изискване на чл.42, т.5 от ЗАНН, касаещо
посочване на законовите разпоредби, които са били нарушени. С
некоректното квалифициране на деянието от актосъставителя се е стигнало до
липса на реквизит по смисъла на чл.42, т.5 от ЗАНН, който е задължителен и
непосочването му нарушава съществено правото на защита на жалбоподателя.
5
Това нарушение е съществено, защото то ограничава нарушителя да разбере
въз основа на коя законова разпоредба за него е възникнало задължението,
което той не е спазил, за да организира правилно защитата си.
Обстоятелствата, при които е осъществено едно административно нарушение,
трябва да са съответни на изписването на самото административно
нарушение в атакувания акт и на посочените законови разпоредби, които са
нарушени, тъй като именно те определят рамката на административното
обвинение.
По горните съображения обжалваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно, следва да бъде отменено.
Жалбоподателят не е поискал присъждане на разноски в настоящото
производство.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №7785 от 28.07.2022г. на
Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна
инфраструктура“ - гр. София, с което на И. З. В., ЕГН:**********, на осн.
чл.53, ал.1, т.2, пр.2 от Закон за пътищата /ЗП/ е наложено административно
наказание – ГЛОБА в размер на 3500 /три хиляди и петстотин/ лева за
нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“, пр.2 от ЗП, вр. чл.8, ал.2, вр. ал.1 и чл.37,
ал.1, т.1, пр.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6