№ 13961
гр. София, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Д.СТ.В
при участието на секретаря И.Д.К
като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20221110128146 по
описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 411 КЗ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ЗАД „****“ АД да заплати на ЗАД „****“ АД сумата от
6016.11 лева, представляваща регресно суброгационно вземане, възлизащо на половината от
изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „***“ за
вреди по лек автомобил „*** ***“ с рег. № СВ *** РК вследствие на ПТП от 31.07.2021г.,
настъпило на пътя София- ***, до с. ***, по вина на водача на лек автомобил „*** ***“ с рег.
№ СВ *** РК, както и на водача на лек автомобил „*** ***“ с рег. № СВ **** СК, чиято
деликтна отговорност в това му качеството била застрахована по силата на сключен със ЗАД
„****“ АД договор за задължителна застраховка „***“ на автомобилистите, в т. ч.
ликвидационни разноски в размер на 15.00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 30.05.2022г., до окончателно
изплащане на задължението, както и сумата от 153.76 лева, представляваща обезщетение за
забава върху регресното вземане за периода от 25.02.2022г. до 29.05.2022г.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско“ на МПС- на 31.07.2021г., на пътя София- ***, до с. ***, настъпил пътен
инцидент между застрахования при него по силата на договор за имуществено застраховане
„Каско“ лек автомобил „*** ***“ с рег. № СВ *** РК и лек автомобил „*** ***“ с рег. № СВ
**** СК, гражданската отговорност на водачите на който била обезпечена от ответника по
силата на договор за имуществено застраховане „***“ на автомобилистите. В резултат от
ПТП на лек автомобил „*** ***“ били причинени увреждания на обща стойност 12 032.21
лева, която сума била изплатена от ЗАД „****“ АД в полза на правоимащото лице. Ищецът
поддържа, че вина за настъпване на инцидента носят и двамата водачи, поради което
отправил до ответното дружество покана да му бъде възстановена половината от
заплатеното застрахователно обезщетение и от сторените за определянето му разходи в общ
размер на 15.00 лева, което ответникът отказал да стори. По изложените съображения в
настоящия процес ищецът претендира половината от изплатеното от него застрахователно
1
обезщетение, обезщетение за забава, законна лихва, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва исковете, поддържайки, че от представените по делото
доказателства не се установява водачът на застрахования при него по застраховка „***“ лек
автомобил „*** ***“ с рег. № СВ **** СК да е предприел виновно и противоправно
поведение, което да е довело до настъпване на инцидента. Счита, че изключителна причина
за последния е поведението на водача на сочения за увреден автомобил, който предприел
маневра изпреварване на място, където това било забранено, както и в неподходящ и
несъобразен с пътната обстановка момент, докато водачът на попътно движещия се лек
автомобил „*** ***“ вече бил предприел маневра ляв завой, за да навлезе от лената си за
движение в отбивката за с. *** вляво от пътя. Поддържа наред с това, че лек автомобил „***
***“ се движил с превишена и несъобразена с пътните условия скорост, както и че водачът
му не предприел спиране, въпреки възникналата опасност на пътя. В условията на
евентуалност така описаното поведение на водача на увреденото МПС се сочи като
съпричиняващо в значителна степен вредоносния резултат. Ответникът оспорва да е налице
и причинно- следствена връзка между всички обезщетени от ищеца увреждания по лек
автомобил „*** ***“ и ПТП, като счита, че част от тях са съществували отпреди инцидента.
Оспорва и размера на изплатеното от ищеца обезщетение, считайки го за завишен с оглед
средните пазарни цени към датата на ПТП. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на регресната претенция по чл. 411 КЗ предполага установяване от
ищеца при условията на пълно и главно доказване съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК,
че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни
предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на
увреденото МПС; 2/ реализиране на застрахователно събитие- ПТП, в срока на действие на
застрахователното покритие, за което вина носи водачът на ППС, чиято *** е застрахована
при ответното дружество (на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 3/
настъпване на вреда вследствие на осъществения застрахователен риск; 4/ причинно-
следствена връзка между ПТП и вредата; 5/ размер на вредата; 6/ заплащане на
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ в полза на правоимащото лице в
размер на действителните вреди.
Не са спорни между страните, поради което с доклада по делото на основание
разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това ненуждаещи се
от доказване са отделени следните правнорелевантни обстоятелства: че към датата на ПТП
между ищеца и собственика на увредения лек автомобил е имало сключен договор за
застраховка „Каско“ с предмет този автомобил; че гражданската (деликтната) отговорност
на водача на лек автомобил „*** ***“ с рег. № СВ **** СК е била обезпечена по силата на
сключен с ответника договор за задължителна застраховка „***“ на автомобилистите; че
ищецът е заплатил в полза на правоимащото лице по застраховка „Каско“ застрахователно
обезщетение в размер на 12 032.21 лева, като е сторил и ликвидационни разноски в размер
на 15.00 лева. Независимо от това, за установяване на посочените обстоятелства с правно
значение по делото са надлежно приобщени писмени доказателства, както следва:
застрахователна полица за застраховка „Каско“ № BG/01/120003221724 от 19.11.2020г.,
фактура № **********/29.10.2021г. и дебитно известие № **********/25.11.2021г., издадени
от „Дженеръс Ауто“, извършило ремонта на соченото за увредено МПС след процесния
пътен инцидент, преводно нареждане от 16.05.2022г. за извършено плащане от ищеца в
полза на дружеството, отремонтирало процесния лек автомобил, в размер на 12 032.21 лева.
2
Спорните по делото въпроси се свеждат до действителния механизъм на ПТП, в
частност до конкретно осъщественото от всеки от водачите поведение и степента, в която то
е допринесло за настъпване на пътния инцидент, както и до действителния размер на
обезщетението, дължимо за репариране на настъпилите в причинна връзка с ПТП
увреждания по лекия автомобил.
Съгласно надлежно приобщения и неоспорен от страните двустранен констативен
протокол за ПТП- л. 71 от делото, ПТП настъпило на 31.07.2021г. на пътя между гр. София и
гр. ***, в посока към гр. ***, в близост до отбивката за с. ***, като лек автомобил „*** ***“
с рег. № СВ **** СК се движил в дясната лента и предприел маневра завой наляво към
отбивката за с. ***, а лек автомобил „*** ***“ с рег. № СВ *** РК извършвал маневра по
изпреварване на движещото се пред него МПС „***“, движейки се в тази връзка в съседната
лента, предназначена за насрещно движение.
Съгласно адресираното от водача на МПС „*** ***“ до ищеца в качеството му на
застраховател по застраховка „Каско“ на този автомобил уведомление за настъпило
застрахователно събитие инцидентът настъпил на пътя между гр. София и гр. *** на дълъг
прав участък с прекъсната маркировка, при липса на знаци, вкл. за предстояща отбивка, като
водачът на лек автомобил „*** ***“ предприел маневра по изпреварване на двама
мотористи, след което водачът на МПС, движещо се непосредствено пред мотористите,
предприел рязко завиване вляво, поради което и поради невъзможност на водача на
изпреварващия автомобил да завърши изпреварването, като се прибере в дясната лента за
движение, с оглед предприетия завой наляво от другия лек автомобил, между двата
автомобила настъпил сблъсък.
В показанията си пред настоящия съдебен състав водачът на лек автомобил „*** ***“
В. Г. твърди, че движейки се с автомобила си в посока от гр. София към с. ***ски бани, обл.
***, намалил скоростта си на движение, за да завие наляво към разклона за с. ***, като при
извършване на завоя настъпил пътен инцидент с лек автомобил, който го изпреварвал в
лентата за насрещно движение. Изяснява, че първоначално изпреварващият го автомобил се
движил в дясната лента за движение, зад лек автомобил „***“, като помежду им нямало
други превозни средства, като свидетелят го видял в огледалото си за обратно виждане.
ПТП настъпило при извършване на левия завой от л. а. „***“, когато същият вече бил
навлязъл в завоя. Свидетелят уточнява, че когато намалявал скоростта си, преди и за да
извърши завоя наляво, другият автомобил вече се намирал в съседната лента за насрещно
движение. Твърди, че табелата на пътя за с. *** била импровизирана, не се виждала, нова
била поставена годината преди разпита му пред съда, както и че самата отбивка към селото
също трудно се виждала, тъй като на това място пътят има изкачване. Пояснява, че на
пътния участък, където настъпил инцидентът, нямало пътни знаци, касаещи позволената
скорост, както и възможността да се извършва изпреварване.
Водачът на лек автомобил „*** ***“, от своя страна, заявява, че ПТП настъпило на
пътя между с. *** и с. *** баня, на който той предприел изпреварване на двама движещи се
пред него мотористи, при което автомобилът пред тях рязко намалил скоростта си на
движение и предприел завой наляво, в резултат на което настъпил сблъсък с намиращия се
вече в лявата лента за насрещно движение лек автомобил „***“. Свидетелят изяснява, че на
мястото на инцидента имало отбивка, но тя не се виждала от пътя, не била регламентирана и
не била обозначена със знак. Твърди, че преди да предприеме изпреварването се движил с
около 65 км/час, а при изпреварването- с около 90 км/час, като предприел спиране, щом
видял, че водачът пред мотористите предприема завой наляво и намалява скоростта.
Уточнява, че ударът настъпил в лявата лента за движение, в която извършвал
изпреварването, на самото кръстовище между пътя и отбивката, като към момента на ПТП
другият автомобил вече също се намирал в лентата за насрещно движение. В резултат,
управляваният от него автомобил бил ударен в предната дясна част, а другият- в задната му
3
лява част, след задната врата. Пояснява, че не опитал да предприеме завой надясно, за да
предотврати удара, тъй като двамата мотористи, които изпреварвал, се намирали вдясно.
Съгласно представеното от ответника въз основа на издаденото му съдебно
удостоверение писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“ на процесния пътен участък към
датата на ПТП- 31.07.2021г., не е имало хоризонтална пътна маркировка, както и вертикална
сигнализация в посока към гр. ***, а такава е имало единствено в обратната посока- към гр.
София, както следва: А27, В26 (60 км/час) и Ж7 (*** 1). В идентичен смисъл са и
констатациите на вещото лице в писменото му заключение на съдебно- автотехническата
експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и
добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените
задачи.
Съгласно доказателствените (фактическите) изводи на вещото лице- автотехник от
техническа гледна точка причина за настъпване на процесния пътен инцидент е поведението
на водача на лек автомобил „*** ***“, който е предприел маневра за завой наляво, без да се
съобрази с разположението на изпреварващия го в същия момент от лявата му страна лек
автомобил „*** ***“.
Въз основа на така възпроизведената доказателствена съвкупност- протокол за ПТП,
уведомление за щета от водача на лек автомобил „*** ***“, показанията на свидетелите,
кото са идентични в частите, касаещи предприетите от всеки от водачите маневри, момента
на извършването им и разположението на МПС непосредствено преди и при настъпване на
ПТП, поради което и доколкото същите са житейски логични и последователни, а и
подкрепени от писмените доказателства по делото, съдът, преценявайки ги по реда на чл.
172 ГПК, ги намери за правдиви в посочените части, се установява, че към момента, в който
лек автомобил „*** ***“ е предприел намаляване на скоростта си и е започнал завоя си
наляво към отбивката за с. ***, лек автомобил „*** ***“ вече е извършвал маневрата по
изпреварване и се е намирал в лентата за насрещно движение. В този смисъл е изричното
изявление и на водача на лек автомобил „*** ***“, който, както бе изяснено, твърди, че към
момента, в който предприел намаляване на скоростта на движение на управляваното от него
МПС, другият автомобил вече се намирал в съседната лента- тази за насрещно движение.
Ето защо, следва да се приеме, че като не е изчакал лек автомобил „*** ***“ да завърши
маневрата си по изпреварване, преди да предприеме маневра по отклонение наляво към
отбивката за с. ***, водачът на лек автомобил „*** ***“ е допуснал нарушение на нормата
на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, съгласно която водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да
излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента,
да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да
започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение, и с това
обективно е станал причина за настъпване на ПТП.
Нещо повече, според настоящия съдебен състав, в случая единствено така
установеното виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил „***“ е
довело до настъпване на ПТП, доколкото от приобщената доказателствена съвкупност не се
установява предприето от водача на увредения лек автомобил поведение, което да бъде
определено като обективно допринесло за настъпване на пътния инцидент. Противно на
поддържаното от ответника в отговора на исковата молба, в случая изпреварването на
процесния пътен участък не е било забранено- не е имало пътен знак в този смисъл съгласно
показанията на свидетелите, а и справката за организацията на движението, предоставена от
Агенция „Пътна инфраструктура“, не се установява, а и твърди да е била налице хипотеза на
4
забранено изпреварване съгласно чл. 43 ЗДвП, а същевременно, въз основа на наличните по
делото данни не би могло да се приеме и че изпреварването е предприето при
несъобразяване с пътната обстановка, като в тази насока следва да се съобрази установеното
от показанията и на двамата свидетели, че от пътя, по който са се движили, не е имало
видимост към отбивката за с. ***, както и табела, която да обозначава, че такава предстои- в
последния смисъл е и справката от Агенция „Пътна инфраструктура“. Не се установява и
твърдението на ответника водачът на лек автомобил „*** ***“ да е управлявал МПС с
превишена скорост преди или по време на изпреварването, тъй като, както бе изяснено, на
пътя не е имало табела, ограничаваща допустимата максимална скорост на движение,
поради което като такава следва да се възприеме посочената в чл. 73, ал. 1 ППЗДвП от 90
км/час за автомобили категория „В“, движещи се извън населено място, какъвто е
настоящият случай.
По изложените фактически и правни съображения настоящият съдебен състав намира
за недоказано възражението от името на ответното дружество, че поведението на водача на
лек автомобил „*** ***“ е изключителна причина за ПТП, евентуално, че обективно е
допринесло за настъпване на същото.
Съгласно неоспореното и в тази му част заключение на основната съдебно-
автотехническа и оценителна експертиза установените при огледа на процесния лек
автомобил увреждания се намират в пряка причинно- следствена връзка с пътния инцидент,
поради което и доколкото не се установява което и да е от обезщетените от ответника
увреждания да е съществувало отпреди процесния пътен инцидент при доказателствена
тежест за установяване на това обстоятелство с правно значение, принадлежаща на
ответника, наведеното от негово име възражение в тази насока се явява неоснователно. За
пълнота следва да се изясни и че възражението в този смисъл е и необосновано, тъй като е
бланкетно заявено, без да се посочват конкретни увреждания, които според ответника са
били налични по увредения лек автомобил преди ПТП.
С оглед на това следва да се приеме за доказано правнорелевантното обстоятелство, че
установените от застрахователя при огледа увреждания по МПС „*** ***“ са резултат от
процесното застрахователно събитие и поради това подлежат на обезвреда от прекия
причинител на вредата, респ. от застрахователя на гражданската му (деликтна) отговорност.
При имуществените застраховки стойността на дължимото застрахователно
обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди
не повече от три години и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката /официален
фирмен сервиз/ дължимата застрахователна сума е тази, по която е бил отремонтиран
автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от фирмения
сервиз и изплатени във връзка с ремонта фактури. При липса на което и да е от посочените
две условия, т. е. ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди повече от три години
или отремонтирането е станало не в официален сервиз на марката, дължимата
застрахователна сума се определя на база средната пазарна цена, т. е. изхожда се от
възстановителната стойност на имуществото. В този смисъл са както установената практика
на въззвината инстанция- Решение № 5712 от 26.07.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 2867/2019
г., Решение № 442 от 18.01.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 1053/2018 г., ІІ-Д с-в, Решение №
469 от 22.01.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 11675/2017 г., IV-Г с-в, Решение № 3145 от
18.04.2016 г. на СГС по в. гр. д. № 11658/2015 г. IV-Г с-в, Решение № 1308 от 12.02.2016 г. на
СГС по в. гр. д. № 9781/2015 г. ІІ-г с-в и др., така и нормите на чл. 17 и чл. 19 от Методиката
към Наредба № 24/08.03.2006г. за задължителното застраховане по отношение на
задължението на застрахователя по застраховка „***“, съгласно които стойността по
издадената и изплатена фактура е от значение за размера на обезщетението в случаите, в
които тази фактура е издадена от официален вносител и се касае за МПС със срок на
експлоатация до три години.
5
Следователно, доколкото в случая към датата на ПТП увреденият автомобил е със срок
на експлоатация 1 година 7 месеца и 26 дни и съгласно изричното разяснение на вещото
лице в писменото му заключение е бил отремонтиран в официален сервиз за марката,
застрахователното обезщетение следва да бъде определено въз основа на стойността на
издадените от този сервиз счетоводни документи, касаещи извършения след инцидента
ремонт, възлизаща на сумата от общо 12 032.21 лева.
С оглед на това, доколкото по извършването и размера на обичайните разноски за
определяне на обезщетението не се спори и при съобразяване на действащото в българския
граждански процес диспозитивно начало, искът с правно основание чл. 411 КЗ следва да
бъде изцяло уважен. Като законна последица от това върху установената като дължима сума
се дължи законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателно
изплащане на задължението.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи пълно и
главно съществуването на главен дълг, поставянето на длъжника по него в забава, както и
размер на вредата, изразяващата се в пропуснатата полза от ползване на съответния паричен
ресурс и съизмеряваща се със законната лихва за периода на забавата.
Съгласно разпоредбата на чл. 412, ал. 3 КЗ обезщетението по задължителната
застраховка „***” на автомобилистите се определя и изплаща от застрахователя в 30-дневен
срок, след като застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на
застрахованото лице срещу застрахователя по застраховка „***” на лицето, което виновно е
причинило вредата на застрахованото имущество, е предявил претенцията си срещу този
застраховател, като е приложил преписката с доказателствата, с които разполага.
В случая, ответникът не оспорва да е получил преди процеса, вкл. поне 30 дни преди
началната дата, от която се претендира обезщетение за забава, регресната покана, адресирана
до него от ищеца и приложена към исковата молба. Установява се, същевременно, че с писмо
от 23.02.2022г. ответникът изрично е отказал да изплати регресното вземане, считайки, че
водачът, чиято *** е застрахована от него, не е действал виновно и противоправно, за
разлика от водача на увредения лек автомобил.
Ето защо и доколкото не се доказва, а и твърди ответникът да е извършил плащане за
цялостно или частично погасяване на регресното вземане на ищеца, в полза на последния се
следва обезщетение за неточно в темпорално отношение изпълнение на паричното му
задължение, чийто размер за исковия период, определен от съда по реда на чл. 162 ГПК- с
помощта на електронен калкулатор, възлиза на сумата от 157.09 лева, поради което и
съобразно действащото в българския граждански процес диспозитивно начало и искът с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД подлежи на уважаване в неговата цялост.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено
на ищеца, комуто на основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде присъдена
сумата от общо 1411.83 лева, включваща заплатени държавни такси за разглеждане на иска,
за издаване на съдебно удостоверение, депозити за възнаграждения на свидетеля и на
вещото лице, както и адвокатско възнаграждение, за което по делото са представени
доказателства, че е реално заплатено.
Сторените от ответника разноски следва да останат за негова сметка- така, както са
извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД ЗАД „****“
6
АД, ЕИК ***, да заплати на ЗАД „****“ АД, ЕИК ***, сумата от 6016.11 лева,
представляваща регресно суброгационно вземане за изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „***“ за вреди по лек автомобил „*** ***“ с рег.
№ СВ *** РК вследствие на ПТП от 31.07.2021г., настъпило на пътя София- ***, до с. ***,
по вина на водача на лек автомобил „*** ***“ с рег. № СВ **** СК, чиято деликтна
отговорност в това му качеството била застрахована по силата на сключен със ЗАД „****“
АД договор за задължителна застраховка „***“ на автомобилистите, в т. ч. ликвидационни
разноски в размер на 15.00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда- 30.05.2022г., до окончателно изплащане на
задължението, както и сумата от 153.76 лева, представляваща обезщетение за забава върху
регресното вземане за периода от 25.02.2022г. до 29.05.2022г., а на основание чл. 78, ал. 1
ГПК- сумата от 1411.83 лева, представляваща разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7