Р Е Ш Е Н И Е

 

№                           16.05. 2019 г.                     гр.Търговище,

 

В името на народа

 

Търговищкият окръжен съд,                         гражданско отделение,

На осми май                                          2019 година,

в ОТКРИТО съдебно заседание, в следния състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

 

Секретар Жоржета Христова,

Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,

т.дело № 140,   по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Исковата молба е подадена от Е.М.К., представлявана от своята майка и законен представител М.А.К., чрез адвокат Д.А., срещу Застрахователна компания „Олимпик" АД Никозия, Кипър, чрез „Застрахователна компания Олимпик - клон България"  КЧТ, със седалище и адрес на управление: гр. София, представлявано от П.Т.Е., с цена на исковата претенция в размер на 150 000 лева и с правно основание чл. 226 КЗ/отм./ и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, на 04.04. 2016 г., около 22.30 часа, на път II-51 в посока от гр.Търговище за гр.Попово, на 1 километър преди с. Светлен, е реализирано пътно-транспортно произшествие с участието на лек автомобил марка „Рено Сафран“, рег.№ Т 9715 КТ, управляван от К.П.П., ЕГН **********. Причина за настъпване на инцидента са неправилните действия на водача на процесното МПС, която не е контролирала непрекъснато управлението на автомобила, при избиране на скорост на движение и не се е съобразила с релефа на местността, и всички други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението, в резултат на което губи контрол над превозното средство и реализира процесното ПТП. С влязла в сила присъда № 13 от 02.11. 2016 г., постановена по НОХД 157/2016 г. по описа на Окръжен съд - гр. Търговище, потвърдена в частта относно вината с Решение № 68 от 10.04. 2017 г., постановено по ВНОХД № 462/2016 г. по описа на Апелативен съд - Варна и с Решение № 175 от 19.10. 2017г. по наказателно дело № 677/2017 г. по описа на ВКС, I НО, водачът причинил произшествието К.П., е призната за виновна за това, че е извършила нарушение на разпоредбите на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 150 от ЗДвП, в резултат на което е предизвикала ПТП и по непредпазливост причинила смъртта на В. И.Д.. сестра на ищцата. Към датата на произшествието лек автомобил „Рено Сафран", рег. № Т 9715 КТ, е застрахован при ответното дружество по силата на застрахователна полица „Гражданска отговорност" на автомобилистите № BG/ 28/ 115001931165, валидна от 24.07. 2015 г. до 23.07. 2016 г., по силата на която ответното дружество носи гражданска отговорност за причинените от водача имуществени и неимуществени вреди на трети лица.

            До датата на инцидента ищцата Е.К. е живяла заедно със сестра си В. в дома им в гр. Попово. Тъй като бащата на Е. изоставил семейството още преди раждането й и децата живеели само с майка си и баба си, а майката на децата се налагало да работи, за да издържа семейството, грижите за Е.К. били поверени на сестра й В.. Пострадалата отглеждала и възпитавала Е. от самото й раждане, сменяла е пелените й, къпала я е, играла е с малката си сестра, помогнала й е да проходи, дарявала я е с огромна любов и внимание. Е. изключително тежко преживяла смъртта на сестра си и все още не можела да приеме безвъзвратната й загуба. В. била радостна и жизнена млада жена, озарявала дните на ищцата с топлина и щастие. Ищцата и пострадалата са били свързани от дълбока емоционална връзка на обич, каквато съществува единствено между много близки роднини, споделящи един дом. След инцидента ищцата е потънала в скръб, затворила се е в себе си, станала е емоционално неустойчива. Има непълноценен сън, често сънува кошмари и вика името на сестра си. Всичко около нея свързва с починалата В.. Душевната й болка е довела до изживяването на сътресения от дълбок сантиментален характер. Нейните негативни, дълбоко стресиращи и депресивни изживявания продължават, като интензитетът им не е намалял, а състоянието, в което се намира, се задълбочава. Малкото дете е лишено завинаги от сестринската обич, закрила и морална подкрепа и нищо не може да ги компенсира. Тези вреди са безспорно пряка и непосредствена последица от процесното ПТП, но те са същевременно и бъдещи вреди, преценени от гледна точка на момента, в който е настъпил вредоносният резултат, което не е пречка да бъдат обезщетени. Загубата на човешки живот е най-тежката загуба, а когато загине толкова близък член на семейството, полагал ежедневни грижи за едно дете, моралните страдания за детето са неописуеми.

            С оглед близостта на ищцата с починалото лице и степента и интензивността на търпените от нея неимуществени вреди, същите считат, че обезщетение в размер на 150 000 лв. би било справедливо. Затова моли съда да осъди ответното дружество да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лв., настъпили вследствие на виновно причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите при ответника водач – К.П.П.. Върху така определеното обезщетение съдът да присъди законна лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от 04.04. 2016 г. до датата на окончателно изплащане на обезщетението. Да  бъдат присъдени и направените разноски по делото, включително и адвокатско възнаграждение.

 В срока по чл.367, ал.1 от ГПК не е е постъпил писмен отговор от ответното търговско дружество. Не постъпи такъв и в последствие и по делото не се яви представител на дружеството.

      Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното: На 04.04. 2016 г., около 22.30 часа, на път II-51 в посока от гр.Търговище за гр.Попово, на 1 километър преди с. Светлен, е станало пътно-транспортно произшествие с участието на лек автомобил марка „Рено Сафран“, рег.№ Т 9715 КТ, управляван от К.П.П.. Причина за настъпване на инцидента са неправилните действия на водача на процесното МПС, която не е контролирала непрекъснато управлението на автомобила, при избиране на скорост на движение и не се е съобразила с релефа на местността и с всички други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението, в резултат на което губи контрол над превозното средство и реализира процесното ПТП. С влязла в сила присъда № 13 от 02.11. 2016 г., постановена по НОХД 157/2016 г. по описа на Окръжен съд - гр. Търговище, потвърдена в частта относно вината, с Решение № 68 от 10.04. 2017 г., постановено по ВНОХД № 462/2016 г. по описа на Апелативен съд - Варна и с Решение № 175 от 19.10. 2017 г., по наказателно дело № 677/2017 г. по описа на ВКС, I НО, водачът, причинил произшествието - К.П., е призната за виновна за това, че е извършила нарушение на разпоредбите на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 150 от ЗДвП, в резултат на което е предизвикала ПТП и по непредпазливост причинила смъртта на В. И.Д., сестра на ищцата. Към датата на произшествието лек автомобил „Рено Сафран", рег. № Т 9715 КТ, е застрахован при ответното дружество по силата на застрахователна полица „Гражданска отговорност" на автомобилистите № BG/ 28/ 115001931165, валидна от 24.07. 2015 г. до 23.07. 2016 г., по силата на която ответното дружество носи гражданска отговорност за причинените от водача имуществени и неимуществени вреди на трети лица.

Към момента на смъртта си починалата е била на 19 години, а ищцата не е имала навършени три години. Двете са живеели в общо домакинство с майка си и баба си – свид. Р.П.. Майката е работела и в чужбина, като често оставяла децата си на грижите на свидетелката. Починалата В. полагала грижи за малката си сестричка, като помагала при отглеждането й – сменяла памперси, обличала е дрехите, играела си с малката, приспивала я. Двете сестри били привързани и малката обичала кака си много, винаги тичала след нея и плачела. След като детето било записано на детска градина, В. я водела често, взимала я оттам и двете постоянно се прегръщали и целували. След смъртта на В., Е. питала къде е кака й, обяснявали й, че тя е на небето, но детето не можело да разбере, плачело и продължавало да търси сестра си. Когато я завели на гробища питала как ще излезе оттам. В жилището им има снимки на В. и всички постоянно си спомняли случки с нея, а малката повтаряла какво е правила с кака си, какви дрехи й е обличала, как са рисували. Детето плачело много след смъртта на сестра си.

При така установените факти, съдът прави следните изводи:  С приемането на ТР № 1/2018 г. по т.д. № 1/ 2016 на ОСНГТК на ВКС, се даде възможност на малко по-разширен кръг от лица да търсят обезщетение при претърпяна загуба на близък човек, което включва братята и сестрите. Новото тълкуване е прието на основание промените, които настъпват в обществения живот и  приемането на законодателство и съдебна практика, която да съответства нормативните актове на ЕС.

При това обаче, ВКС не прие безусловно това разширяване, а го обвърза, както и за останалия кръг от правоимащи лица, с установяването на действително претърпените болки и страдания. В случая бяха въведени и допълнителни критерии, като обезщетяването на тези лица се приема само по изключение: „Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.“

Видно от събраните по делото доказателства, съдът не установи между починалата и нейната малка сестра да е имало толкова дълбоки емоционални връзки. Да вярно е, че В. се е грижила за малката си сестра, но няма нищо необичайно в техните отношения. Това са съвсем нормални, близки отношения между много по-голямата сестра и малката. Както се установи, основните грижи за ищцата са полагани от нейната баба и от майката. Загубата на близък човек винаги е болезнена и претърпените страдания от малката Е. са налице. Но когато сестра й е починала, ищцата е била много малка, преди да навърши три години. На тази възраст децата нямат трайни спомени, а много от тях се дължат и на преразказвани в последствие събития. За да бъдат обезщетени страданията, трябва да се установи това, че те са били изключителни, нещо което да излиза извън рамките на нормалната скръб и тъга по изгубения близък човек.

Взаимоотношения между двете сестри са били абсолютно нормални, като между родственици. Претърпените болки и страдания не  надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за тази родствена връзка. Именно по тази причина съдът намира, че искът  е неоснователен изцяло.

Съдът намира, че в по-голямата си част искът би бил неоснователен, дори и да беше установена изключителност в отношенията между ищцата и починалата й сестра и изключително тежки болки и страдания. Следва да се посочи, че при присъждане на обезщетението на бащата на починалата, съдът е определил сумата от 35 000 лв. Прието е освен това, че починалата също има вина, като е отчетено съпричиняване и то на 50%. Затова справедливо би било и обезщетението, ако то се полагаше, да бъде в размер, който да не надвишава този, присъден на бащата. Така че, в определена част искът би бил неоснователен и по други причини.

В заключение – както основният, така и искът по чл. 86 от ЗЗД са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

По разноските. Предвид изхода на делото, на ищцовата страна не следва да се присъждат разноски, а ответникът не е направил такива.

 

По изложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.М.К. ***, ЕГН **********, представлявана от майка си М.А.К., с. адрес, ЕГН **********, както и от адвокат Д.А. ***, против ЗК „Олимпик“ АД Никозия, Кипър, чрез ЗК “Олимпик клон България“ КЧТ, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК **********, иск за заплащане на обезщетение в размер на 150 000 лв. за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на В. И.Д., настъпила при ПТП на 04.04. 2016 г., както и за заплащане на законната лихва от датата на произшествието до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Решението може да се обжалва, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Апелативен съд гр. Варна.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: