РЕШЕНИЕ
№ 71
гр.Поморие,
27.03.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Поморийски районен
съд, гражданска колегия, в открито заседание на 04 ноември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ : Ивайло Бъчваров
при участието на секретаря Йовка
Тодорова, като разгледа докладваното от районния съдия г.д.N 585 по описа за
Производството
е образувано по искова молба от ищеца „М.Б.”
ЕАД със седалище и адрес на управление в гр.София , против ответника
Т.С.К. ***. Иска се да се приеме
за установено по отношение на ответника,
че дължи на ищеца сумата 2000 лева -
главница по договор за издаване на кредитна карта, 1680 лева нак.лихва за периода от 17.07.2016г. до 17.07.2019г., 39.00 лева – разноски, ведно със
законната лихва върху главницата,
считано от 17.07.2019г. до окончателното
изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК №260/17.07.2019 г. по ч.гр.д. №536/2019 г. по описа на ПРС.
Претендират се и направените в заповедното и настоящото производство разноски .
Представя доказателства .
Правното
основание на предявените при условията на обективно съединяване искове е по чл.422
от ГПК, вр. чл.79, вр. с чл.340 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Исковата молба е приета за разглеждане и препис от нея ,ведно с приложените
доказателства е изпратен на ответника . В
срока по чл.131 ГПК ответникът , е подал
отговор на исковата молба. В отговора се оспорва предявените искове и се иска
тяхното отхвърляне. Представя доказателства.
Ищецът, редовно призован, не изпраща представител в с.з.В писмена молба
поддържа иска и моли за неговото уважаване.
Ответникът, редовно призован не се явява в с.з. лично. Представлява се от
процесуален представител-адвокат, който оспорва иска. Представя доказателства.
За
да се произнесе по така предявеният иск , съдът взе предвид следното:
По делото е представен в препис договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка №92РКО-А-0202/28.09.2007 г. сключен между ответника в
качеството на кредитор по договора и „Първа Инвестиционна Банка“ АД гр.София, в
качеството на кредитор по договора. Съгласно условията на договора банката се
задължава да открие картова сметка на името на ответника, като му предостави по
тази сметка кредит овърдрафт в размер на 2000 лв., които могат да бъдат
използвани с всяка от картите издадени към картовата разплащателна сметка.
Срокът на ползване на овърдрафта е до 28.09.2009 г., като същият се подновява
съгласно общите условия, съгласно чл.36,
в който е предвидено, че срокът на ползване на овърдрафта е съгласно договора,
като се удължава автоматично за срок
от една година, в случай,че
картодържателят не уведоми банката за прекратяване на договора най малко в срок
60 дни преди изтичане на текущия срок. Съгласно чл.1,б.“з“ падежа за погасяване
на задълженията по договора е всяко 5-то число на месеца, като
кредитополучателя следва на тази дата да
погасява изцяло цялата ползвана сума по картата или минимална сума в размер на
5% от ползваната по картата сума за съответния период. При просрочие е предвидена наказателна лихва в размер на
договорения в договора лихвен процент плюс надбавка от 12 %. С представения
договор за прехвърляне на вземания от 02.04.2018 г. „Първа Инвестиционна Банка“ АД е прехвърлила
на ищеца „М.Б.“ вземането си срещу ответника по цитирания по горе договор за
кредит овърдрафт в размер на главницата 2000 лв., което е описано в представеното
приложение към договора. Представено е уведомление от ищеца до ответника, за
извършената цесия и обявяване на предсрочна изискуемост на задължението по
процесния договор за кредит овърдрафт. Уведомлението е залепено по реда на
чл.47 на постоянния адрес на ответника на 15.03.2019 г. Представена е
декларация от 01.10.2007 г. , с която ответникът декларира, че е получил
кредитна карта с №4218745491155586.
Предвид така установените факти и като
съобрази разпоредбите на закона , съдът направи следните правни изводи: В
производството по чл.422 от ГПК следва да се установи съществуването на
изискуемо и ликвидно вземане в полза на ищеца ,
към момента на приключване на съдебното дирене , като следва с оглед
нормата на чл.235 от ГПК да съобрази и фактите настъпили след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение , които са от значение за
спорното право. В случая се твърди , че вземането е възникнало на основание
сключен между страните договор за кредит овърдрафт, като така възникналото вземане
на кредитора по този договор срещу ответника, с договор за цесия било
прехвърлено на ищеца, който обявил същото за предсрочно изискуемо. При така изложените твърдения в исковата
молба, следва да се обсъди въпроса относно
съществуването на посочените договори и техните правни последици във връзка със
задълженията на страните по тях. В случая за успешното провеждане на иска,
ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи
съществуването на договора за потребителски кредит, извършената цесия, както и
факта на осъществяване на всички предпоставки по договора въз основа , на които е възникнало правото му да обяви
кредита за предсрочно изискуем и размера на претендираното вземане. Представеният договор за кредит овърдрафт
сключен при представените общи условия към него, съобразно с чл.340 от ТЗ е
сключен в писмена форма и в него са описани основните елементи на договора-
предмет, срок, права и задължения на страните, поради което съдът прие, че е породил
облигационна връзка между страните със съответните права и задължения за всяка
от тях съобразно с уговореното по договора. С представения договор за цесия, вземането на банката срещу ответника по
цитирания по-горе договор за кредит е прехвърлено на ищеца по настоящото дело,
който по силата на чл.99, ал.2 от ЗЗД е придобил вземането с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности,
включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Доколкото
претендирания размер на вземането по договора за кредит прехвърлено на ищеца е
обусловено от ползването от ответника на конкретни суми с предоставената му
банкова карта, поради което при условията на пълно и главно доказване ищецът
трябва да докаже, че ответникът е усвоил суми с предоставената му кредитна
карта, както и конкретния размер на тези суми, който понастоящем се
претендира. По делото такива
доказателства не са представени, поради което и не може да се направи извод, че
ответникът е усвоил с картата издадена по процесния договор за кредит овърдрафт
сумата 2000 лв. претендирана като главница. Отделно от това, дори такива
доказателства да бяха представени, предвид твърденият от ищеца факт, че
последното плащане по договора е извършено от ответника на 20.03.2009 г., а
договорът е със срок на действие до 28.09.2009 г. то от този момент до
28.09.2014 г. е изтекъл пет годишният давностен срок по чл.110 от ЗЗД, приложим към вземанията по
банкови кредити, с изтичането, на който вземането на кредитора по договора за
кредит, прехвърлено на ищеца е погасено.
Съобразно разпоредбата на чл.119 ЗЗД с
погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. В случая
вземането за неустойка, основано на чл.22 от Общите условия вр. с чл.8 от договора за кредит
, произтича от главното вземане и има допълнителен характер, с оглед което с
погасяване на главното вземане, същото като акцесорно е погасено, като по същия
начин е погасено и вземането в размер на 39 лв. представляващи такси и разноски
по договора дължими на банката. Предвид
изложеното, съдът прие, че в полза на ищеца не съществува вземането по процесния договор за кредит овърдрафт в
размер на 2000лв.- главница, 1680 лв.- нак.лихва за периода от 17.07.2016г. до
17.07.2019г., 39.00 лв. – разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
17.07.2019г. до окончателното изплащане
на сумата, поради което и предявеният иск следва да се отхвърли.
По
направените искания за присъждане на разноски на страните, съдът прие следното
: Предвид отхвърлянето на предявените искове, на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото
разноски в размер на 300 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед
изхода от спора следва да се остави без уважение искането на ищеца за
присъждане на направените в настоящото производство разноски в размер на 224,38
лв..Не следва да се уважава и искането на ищеца за присъждане на направените в
заповедното производство по ч.гр.д. №536/2019 г. по описа на ПРС разноски в
размер на 124,38 лв.
Мотивиран от изложеното Поморийски районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ИСКА предявен
от ищеца „М.Б.“ ЕАД, ЕИК …, със
седалище и адрес на управление гр. С., бул….. представлявано
от изпълнителните директори П. В. и Н.К.П. да
се приеме за установено по отношение на ответника Т.С.К., ЕГН **********,***, съществуването на вземане в полза на ищеца, по заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК №260/17.07.2019
г. по ч.гр.д. №536/2019 г. по описа на Районен съд гр.Поморие за сумата 2000 / две
хиляди/ лева - главница по договор за
издаване на кредитна карта от №92РКО-А-0202/28.09.2007
г.; 1680 / хиляда шестстотин и осемдесет/ лева
нак.лихва за периода от 17.07.2016г. до 17.07.2019г.; 39.00 /
тридесет и девет/ лева – разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
17.07.2019г. до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА ищеца „М.Б.“ ЕАД,
ЕИК…, със седалище и адрес на управление гр. София,
да заплати на ответника Т.С.К., ЕГН **********
сумата 300
лв., представляващи разноски в настоящото производство.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца „М.Б.“ ЕАД,
ЕИК …., със седалище и адрес на управление гр. София, за
осъждане на ответника Т.С.К., ЕГН ********** да му заплати сумата 224,38 лв.,
представляваща направени разноски в настоящото производство.
ОТХВЪРЛЯ
искането на ищеца „М.Б.“ ЕАД,
ЕИК …., със седалище и адрес на управление гр. София, за
осъждане на ответника Т.С.К., ЕГН ********** да му заплати
сумата 124,38
лв., представляваща направени разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. №536/2019 г. по описа на Районен съд гр.Поморие
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Бургас в двуседмичен срок от
съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :