РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. Велико Търново, 16.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на първи март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П.И. и прокурора …………..,
изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм.
д. №751 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.
Образувано е по
жалба на адв. М. И., в качеството му на пълномощник на Д. В. Ц., едноличен
търговец с фирма ЕТ „Ф. -Д.Ц.“ от гр. В. Търново, срещу Заповед за налагане на
принудителна административна мярка №10930/12.11.2020г. на началник отдел
„Оперативни дейности“ Велико Търново при ЦУ на НАП, с която е наредено налагане
на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС запечатване за
срок от 14 дни на търговски обект „щанд плод-зеленчук“, находящ се в Централен
кооперативен пазар в гр. В. Търново, ул. „България“, №1. В подадената жалба се
твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е издадена в противоречие с
основни принципи на административния процес, не е мотивирана и липсват
законовите предпоставки за издаването й. Претендира за присъждане на направени
по делото разноски.
Ответникът по
жалбата – Началник отдел „Оперативни дейности“
ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, чрез пълномощника си по делото взема становище
за неоснователност на жалбата. Претендира за присъждане на разноски.
Съдът като
прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и
представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Със Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №10930/12.11.2020г. на началник отдел „Оперативни
дейности“ Велико Търново при ЦУ на НАП е наредено налагане на принудителна
административна мярка по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС запечатване за срок от 14 дни
на търговски обект „щанд плод-зеленчук“, находящ се в Централен кооперативен
пазар в гр. В. Търново, ул. „България“, №1, стопанисван от ЕТ „Ф. -Д.Ц.“. Заповедта е връчена на жалбоподателя
на 19.11.2020г., видно от разписката за връчване на заповедта, стр. 9 от
делото. Жалбата срещу нея е подадена на 02.12.2020г. чрез ТД на НАП – В.
Търново, където е заведена с вх. №26822/02.12.2020г. Спазен е срокът по чл.
149, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС. Жалбата е подадена от лице,
пряко засегнато от действието на оспорения акт, при наличието на правен интерес
от оспорване и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От фактическа страна по делото не е спорно, че на
05.11.2020г. от органи на отдел „Оперативни дейности“ – В. Търново в Дирекция
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е
извършена проверка в търговски обект „щанд
плод-зеленчук“, находящ се в Централен кооперативен пазар в гр. В. Търново, ул.
„България“, №1. В хода на
проверката е извършена контролна покупка от проверяващия екип, като за
извършеното плащане не е издадена фискална касова бележка от наличното и
работещо фискално устройство. Фискален бон не е издаден и от кочан с ръчни
касови бележки. Установено е било, че в обекта има регистрирано фискално
устройство модел “Tremol M20”, с идентификационен №ZK 137819 и номер на фискалната памет 58175098.
При извършване на проверката е изведен дневен финансов
отчет от фискалната памет и са засечени паричните средства в касата на проверявания
обект, при което е установена касова разлика в размер на 47,26 лв. между
наличните парични средства в касата/в размер на 174,50 лв./ и тези, по данни от
ФУ/в размер на 123,86 лв./. За установените факти и обстоятелства е съставен
Протокол за извършена проверка сер. АА №0007053/05.11.2020г. на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от ДОПК.
При тази фактическа обстановка е издадена процесната
ЗППАМ №10930/12.11.2020г. от началник на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция „Оперативни
дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която поради
установените нарушения чл. 25, ал. 1, т. 1, във вр. ал. 3, във вр. с чл. 3, ал.
1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на
министъра на финансите, във вр. с чл. 118, ал. 1 и ал. 4, т. 1 от ЗДДС, на
основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС е разпоредено
прилагането на ПАМ – запечатване на търговския обект – щанд плод-зеленчук“, находящ се в Централен кооперативен пазар в гр. В. Търново,
ул. „България“, №1, стопанисван от ЕТ „Ф. -Д.Ц.“ от гр. В. Търново и забрана за достъп до него за срок
от 14 дни, като запечатването да се извърши в 14-дневен срок от влизане в сила
на заповедта. Със заповедта също така е указано на търговеца да отстрани
наличните в обекта и прилежащите му складове стоки в срок до определената дата
на запечатване.
Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС,
посочена като материалноправно основание за издаване на заповедта,
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един
месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на
лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната
административна мярка се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или
оправомощено от него лице, което означава, че заповедта, в качеството й на индивидуалния
административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания за
издаване на индивидуални административни актове.
Заповед №10930/12.11.2020г. на Началник на
отдел „Оперативни дейности“ – В. Търново в Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е издадена от оправомощен орган и в
рамките на неговата компетентност, определена от чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, вр.
с чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за
Национална агенция по приходите и т. 1 от Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на
изп. директор на НАП/стр.18 от делото/. Издателят на административен акт е
притежавал необходимата за това материална компетентност. Изводът за
териториалната такава съдът основава на нормата на чл. 12, ал. 6 от ДОПК.
Заповедта е издадена в изискуемата писмена
форма и съдържа задължителните нормативно установени реквизити – наименование
на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, обстоятелствена част,
в която са изложени установените факти, разпоредителна част, определяща правата
и задълженията на адресата, начина и срока за изпълнение на ПАМ, срокът и реда
за обжалването й. Съобразно нормата на
чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярка се налага с
мотивирана заповед, т.е. регламентирано е изискването издаденият
административен акт да съответства като съдържание на установеното с чл. 59 от АПК. В случая изисквания на чл. 59 от АПК са изпълнени, като оспорваната
заповед за налагане на ПАМ съдържа всички реквизити, включително и фактическите
и правните основания за издаването й.
За неоснователни настоящият състав намира
основните възражения на оспорващия за незаконосъобразност на действията на
проверяващите органи, тъй като не са надлежно документирани действията на
проверяващите органи, извършени в хода на проверката и впоследствие, не е
надлежно установено извършването на сделка/покупко-продажба на стоки/, както и
не е съставен протокол за разпореждане със стоките, които се твърди, че са били
закупени в търговския обект.
В тази връзка е бил оспорен по реда на чл.
193, ал. 3 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК съставеният Протокол за извършена проверка сер.
АА №0293361/05.11.2020г.
Последният
представлява официален документ съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК, съдържа
реквизитите, посочени в ал. 2 на чл. 50 от ДОПК, като в откритото производство
по реда на ГПК неговата
официално
удостоверителна сила не е била надлежно опровергана в процеса.
По делото както свидетел е разпитан Л.А.,
който в качеството на орган по приходите към ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП
е участвал в извършената проверка на 05.11.2020г. Показанията на свидетеля са
подробни и логични, кореспондират с отразеното в оспорения протокол за
извършена проверка и се кредитират от съда. Св. А. посочва начина и времето на
извършената контролна покупка на стоки/ябълки и банани/, неиздаването на касов
бон от работещата в обекта, извършената впоследствие проверка на фискалното
устройство и липата на отразяване на продажбата в дневния отчет. Според
свидетеля закупените стоки впоследствие са били консумирани от служителите,
което не е отразено в протокола.
Така дадените показания потвърждават приетото
за установено от фактическа страна в оспорения акт, а обстоятелството, че за
действията със закупените стоки/тяхната консумация/ не са съставени впоследствие
протоколи не може да се приеме за процесуално нарушение. Поради своето естество
стоките са потребими /подлежат на погасявяне при употреба/консумация/, а след
като са закупени и не са описани като веществени доказателства, не е от
значение за изхода на процеса как са били използвани.
Отделно от това отразеното в протокола за
извършена проверка се потвърждава и от посоченото в съставената декларация от
лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение/стр. 14 от делото/. Тази
декларация е попълнена от Тотка Тодорова, която е заявила, че не работи в
обекта по трудово правоотношение, просто е приела да извършва робата за
определен срок, като потвърждава, че на 05.11.2020г. е извършила продажба на плодове
на стойност от 4,50 лв. Така дадените обяснения в писмена форма от лицето,
извършило продажбата, кореспондират с отразеното в протокола и показанията на
св. А.. Поради това съдът приема, че от фактическа страна са безспорно
установени обстоятелствата, посочени в оспорваната заповед.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, за допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като
заповедта е издадена преди издаване на АУАН и наказателно постановление. Разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС
изрично предвижда, че ПАМ се прилага, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, т.е. след като
е констатиран осъществен фактически състав на
административно нарушение по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Административният орган
налага принудителната административна мярка по чл. 186 от ЗДДС като действа в
условията на обвързана компетентност, т.е. без да има право на преценка дали да
приложи ПАМ или не, и в същото време е независим от хода на
административнонаказателното производство /дали ще бъде издадено наказателно
постановление, дали и кога ще влезе в
сила, т.е. независимо от това дали нарушението ще бъде санкционирано или не/. В
тази връзка фактът, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена преди
съставянето на АУАН, е ирелевантен за законосъобразността на оспорената заповед
– приложимият специален ЗДДС не предпоставя издаването на АУАН като
материалноправна предпоставка за издаване на заповедта за ПАМ, достатъчно е
административното нарушение да бъде констатирано от контролните органи, като
според чл. 186 от ЗДДС ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, т.е. дори в случай, че за нарушението изобщо не бъде
образувано административнонаказателно производство чрез съставяне на АУАН.
Противно на твърдяното от жалбоподателя, в
обжалваната заповед са изложени мотивите на административния орган досежно
конкретно определения срок на наложената принудителна мярка. Доколкото се касае
за принудителна административна мярка –
запечатване на търговски обект, с максимална продължителност 30 дни, то
в случая излагайки мотивите си относно тежестта на конкретното нарушение,
административният орган е мотивирал продължителността на прилагане на ПАМ –
запечатване на търговския обект за срок от 14 дни. Продължителността на срока
на наложената принудителна мярка е обоснована с конкретните фактически
обстоятелства, в съответствие с изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. При
упражняване на правомощието за определяне на срока на прилагане на ПАМ,
административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност,
поради което на съдебен контрол подлежи единствено съответствието с целта на
закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност. В случая,
определеният срок за налагане на ПАМ от 14 дни е в рамките на законоустановения
такъв, като изложените в самият акт мотиви на административния орган относно
прилагането на ПАМ точно за такъв срок, съдът намира за убедителни и
обосноваващи постигане целта на закона по отношение на конкретния правен
субект. Прилагайки ПАМ за посоченият срок, административният орган е действал в
съответствие с изискването на принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6,
ал. 2 от АПК, като няма основания да се смята, че преустановяването търговската
дейност в този обект на жалбоподателя посредством прилагането на ПАМ, е
ограничило правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона
цел.
Доколкото законът регламентира задължение
на правните субекти надлежно да отчитат всяка една от извършваните от тях
продажби, с оглед определяне на оборота за целите на данъчното облагане,
неизпълнението на това задължение има за последица ангажиране отговорността им
посредством налагане на съответното административно наказание и прилагането на
ПАМ от вида на процесните. Освен това, съдът намира за необходимо да посочи, че
при липсата на нормативно изискване относно съдържанието и обема на мотивите
към определен акт, необходимо и достатъчно условие, за да се приеме, че
конкретен административен акт е мотивиран, е от изложените в него фактически
обстоятелства да е ясна волята на издателя на административния акт. В
конкретния случай оспорваната заповед съдържа аргументите на административния
орган за издаването й, т.е. същата е надлежно мотивирана и не е налице
твърдения от жалбоподателя порок "липса на мотиви". При издаването на
индивидуалния административен акт не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
По отношение на материалната
законосъобразност на заповедта, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 186,
ал.1, т. 1, б. "a" от ЗДДС, принудителна
административна мярка "запечатване на обект за срок до един месец",
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага спрямо
лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Логическото и
систематично тълкуване на визираната норма сочи, че налагането на тази мярка е
обусловено от установяването на посоченото деяние, което съставлява
административно нарушение, определено като такова съобразно чл. 185 от ЗДДС. Както разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, така и тази на чл. 25, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, изрично
въвеждат задължението на всяко лице да регистрира и отчита извършените от него
продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално
устройство. В случая това задължение не
е изпълнено от оспорващия търговец при извършване на процесната
продажба, независимо от наличието в обекта му на регистрирано и работещо ФУ. Това
се установява от приложените по делото доказателства, а именно протокол за
извършена проверка от 05.11.2020г., дневни финансови отчети, декларация от
лице, работещи по трудово/гражданско правоотношение; опис на паричните средства
в касата, към момента на започване на проверката; съкратени отчети от фискална
памет. От приложения протокол за извършена проверка се установява, че на 05.11.2020г.
в процесния обект е установена касова
разлика между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във ФУ в
размер на 47,26 лв. Казано с други думи, установява се неотчитане за деня на продажби на посочената стойност, като
освен контролната покупка от проверяващите несъмнено са били извършени и други
неотчетени продажби, съобразно наличните в касата на обекта парични средства и
липсата на твърдения за друг произход на тези средства. Предвид това, съдът
приема за доказано посоченото в заповедта основание за налагане на ПАМ по чл.
186, ал. 1 от ЗДДС. Последното е предпоставка за законосъобразното издаване на
процесната заповед, респективно за материалноправната законосъобразност на
наложената с нея принудителна мярка.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че в случая са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Производството по издаване на ПАМ, вкл. и при констатиране на извършени
административни нарушения/като напр. по Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ от
типа на процесното/ е административно, а не административнонаказателно и спрямо
него не са приложими съответните на този процес институти, регламентирани в
ЗАНН. Принудителната административна
мярка има превантивен характер – да осуети възможността на дееца да извърши
други противоправни деяния, не съставлява административно наказание и няма
санкционен характер за разлика от наказанията, налагани в хода на
администранивнонаказателното производство.
Съобразно изложеното, настоящият състав
намира, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна, а подадената против
нея жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото основателно се
явява искането на ответника за разноски по делото, представляващи
юрисконсултско възнаграждение в претендирания размер от 200 лв.
Водим от горното и на основание чл. 186 от ЗДДС, във вр. с чл. 172,
ал. 2 предл. последно от АПК, Административен съд – В. Търново, ІІ-ри състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на ЕТ „Ф. -Д.Ц.“ от гр. В. Търново, срещу Заповед за
налагане на принудителна административна мярка №10930/12.11.2020г. на началник
отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА ЕТ „Ф. -Д.Ц.“ от гр. В. Търново, ул. „Ален
мак“ №2-А, ет. 4, ап. 10, ЕИК ********* да заплати на ЦУ на НАП разноски
по делото в размер на 200/двеста/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: