Р Е Ш Е Н И Е № 99
11.11.2019г.,град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение
На шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година,
в открито съдебно заседание, в следния състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МАНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:АЛБЕНА ЗЪБОВА – КОЧОВСКА
РОСИЦА СТОЕВА
Прокурор Красимира Кателиева
При секретар Пенка Шивачева
Като разгледа докладваното от съдията ЗЪБОВА
Въззивно гражданско дело № 315 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по жалбата на малолетната Б. К. В. с ЕГН **********, чрез родител и законен представител Ц. А. М. , ЕГН **********- двете от гр. Я., против съдебно решение №23/19.07.19г., постановено по гр.д. №116/19г. на ОС Я. , В ЧАСТТА, с която е постановено, след прекратяването на осиновяването по отношение на ищеца, детето Б. да носи имената Ж. ) и В. ), производни от имената на биологичната й майка.
Въззивникът оспорва решението като неправилно в тази част и моли за неговата отмяна, както и за постановяването на друго, с което въззив-ният съд да определи бащиното и фамилно име на детето да бъде образувано от имената на осиновителката(майка),според чл.15, ал.1 от ЗГР.
Конкретните оплаквания на жалбоподателя са за неправилно приложение на материалния закон. Според него няма основание за прилагането на чл.18, ал.4, изр. първо от ЗГР по отношение на бащиното и фамилното име на детето, т.к. разпоредбата касае последиците от прекратяването на осиновяване по съдебен ред по отношение и на двамата осиновители, какъвто този случай не е. Тук осиновяването е прекратено само по отношение на единия родител, а по отношение на осиновителката майка Ц. то продължава да съществува. Затова и в приложение разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.15, ал.1 от ЗГР, т.к. и след отмяната на осиновяването детето има „майка“ в лицето на своята осиновителка и това е отразено в акта му за раждане, бащиното и фамилното име на осиновената следва да бъдат определени занапред не от имената на биологичната майка, а от имената на осиновителката, като малолетната запази личното си име Б. , както се идентифицира сама и е известна в обществото и в кръга на роднини и приятели.
Въвежда се оплакване, че постановената от съда с обжалваното решение промяна в бащиното и фамилно име на осиновеното лице би довела до неправомерно разкриване на тайната на осиновяването му, което е недопустимо да се извърши по ред, различен от предвидения в чл.105 СК.
Не се ангажират нови доказателства.
Въззиваемите по делото: К. Т. В. и А. прокуратура Б. , не са подали отговор на въззивната жалба.
В проведеното пред Апелативен съд Б. открито съдебно заседание, въззивницата поддържа правната си теза чрез своята майка и законна представителка, а Прокуратурата – чрез прокурор от А. прокуратура Б. , като изразява становище за основателност на жалбата.
Извършената по реда на чл.269 от ГПК проверка от Апелативен съд Б. сочи решението на първата инстанция за валидно и допустимо.
По съществото на спора, предвид възраженията на жалбоподателя по правилността на съдебното решение, с оглед събраните по делото доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено следното:
Производството е по претенция с правно основание чл.106, ал.1, т.2, предложение второ от Семейния кодекс(СК).
Образувано е по исковата молба на К. Т. В. , против малолетната Б. К. ова В. , чрез нейната майка и законен представител Ц. А. М. , с искане съдът да прекрати по отношение на него пълното осиновяване на ответницата, поради подробно изложени в обстоятелствената част на молбата обстоятелства, които според ищеца сочели на липса на семейни и емоционални отношения между двамата като между баща и дете и на дълбоко разстройство на тези отношения. Това лишавало от съдържание връзката им, създадена с осиновяването и тя съществувала само формално. Поискана е била и промяна в бащиното и фамилно име на осиновеното малолетно дете, съгласно правилата на Закона за гражданската регистрация(ЗГР).
Ответната страна не е оспорила претенцията и е ангажирала доказателства в насока, подкрепяща тезата на ищеца.
С решението си Окръжен съд Я. е възприел молбата по чл.106 от СК за основателна и е прекратил пълното осиновяване на малолетната ответница от ищеца К. Т. В. На основание чл.18, ал.4 от ЗГР е постановил след промяната детето да продължи да носи личното име Б. , дадено при осиновяването, като е възстановил бащиното и фамилното име на ответницата отпреди осиновяването- Ж. В. , придобито от биологичната й майка. Предмет на настоящото обжалване е само възстановеното първоначално(рождено) бащино и фамилно име на ответницата, по съображения за неправилно приложение на материалния закон.
Страните не спорят по релевантните за решаването на спора факти.
Видно от доказателствата по делото е, че малолетната Б. е била осиновена с решение на СГС от 25.01.16г. по гр.д. №16199/15г.при условие на пълно осиновяване от Ц. А. В. и К. Т. В. двамата от гр. Я., вписани в новия акт за раждане на детето като негови родители. След прекратяване на пълното осиновяване от страна на осиновителя, вписан в акта за раждане като баща на детето, то остава с неустановен от страна на бащата произход.
При тези данни въззивният съд не споделя правните съображения на първата инстанция за приложение на чл.18, ал.4 от ЗГР, сочещ, че прекратяването на осиновяването по съдебен ред има за последица възстановяване на името на осиновеното лице отпреди осиновяването. В случая правната връзка на детето не е преустановена с двамата осиновители, а само с лицето, което в акта му за раждане след осиновяването е било посочено за баща. Създадената между детето и осиновителката му при режим на пълно осиновяване правна връзка като между родител и дете съществува и има за последица прилагането на разпоредбата на чл.18, ал.2 от ЗГР, гласяща, че при пълно осиновяване бащиното и фамилното име се определят според името на осиновителя по реда на този закон.
Пълното осиновяване от Ц. А. М. развода с ищеца тя е сключила друг граждански брак и към настоящия момент носи тази фамилия), създава за малолетната ответница произход от майка, а като последица от това дава основание формирането на останалите две имена на детето да се съобрази с разпоредбата на чл.15, ал.1 от ЗГР, предвиждаща бащиното му име да се образува от собственото име на майката или неговия корен, а за фамилно име да се вземе фамилното име на майката или името на нейния баща.
Когато е заявила в качеството си на законен представител на въззивницата искането за законосъобразна промяна на бащиното и фамилното й имена след прекратяване на осиновяването от К. В. , осиновителката майка се е посочила с имената Ц. А. М. (видно и от представените по делото документи в тази връзка), което при липсата на изрично изложени съображения за прилагане на предвидената в закона втора алтернатива за формиране на фамилното име на детето на база бащиното име на майката, съдът възприема за упражнен избор в полза на първата визирана в правната норма възможност.
Затова и в приложение на законовото правило на чл.15, ал.1 от ЗГР, малолетното дете следва да възприеме след прекратяването на осиновяването си от К. В. за бащино име личното име на майка си(осиновителката), а за фамилно- нейното фамилно име към момента, т.е. да се нарича за в бъдеще Б. Ц. М.
Предвид несъвпадението на горните правни изводи с тези на първата инстанция, решението на Окръжен съд Я. следва да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да бъде постановено друго, съответно на съображенията, изложени от въззивния съд по правния спор.
Мотивиран от горното, Апелативен съд Б.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ съдебно решение №23/19.07.2019г., постановено по гр.д. №116/19г. по описа на Окръжен съд Я. В ЧАСТТА, постановяваща след прекратяването на осиновяването на Б. К. В. с ЕГН **********, от К. Т. В. , малолетната Б. да носи бащино име Ж. и фамилно име В. и вместо това:
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на осиновяването от К. Т. В. , детето Б. К. ова В. с ЕГН **********, да носи имената Б. Ц. М.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: