О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 239
гр.Кюстендил, 19.04.2018г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският
окръжен съд, наказателно отделение,
в
откритото заседание
на
деветнадесети април
през две
хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕНКА БРАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА БОГДАНОВА
КАЛИН
БАТАЛСКИ
с
участието на секретаря Е. С.
и
окръжния прокурор К. С.
като
разгледа докладваното от съдия Братанова ЧНД № 150
по описа
на 2018г. на КОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 44, ал.13,
вр. ал.11 от ЗЕЕЗА
във вр. чл. 457, ал.2
-5 от НПК-
глава XXXVI НПК, раздел I- „Трансфер на
осъдени лица“.
Делото е образувано по предложение от окръжен прокурор на КОП- К.С за приемане за
изпълнение на присъда по д. №043/Hv 59/16h от 28.04.2016 г. на Областен съд за наказателни дела Виена по
отношение на българския гражданин Р.В.М., с която същият е осъден на
лишаване от свобода за срок от 3 години и 8 месеца за извършено престъпление
кражби с взлом и отнемане на платежен инструмент- кредитна карта- престъпления
по чл.127,129 ал.2 от НК и по чл.241е ал.3 от НК на Австрия.
Съгласно разпоредбата на чл.
44, ал.11 от ЗЕЕЗА компетентен да разгледа настоящото предложение е КОС, тъй
като местонахождението на лицето е в Затвора гр. Бобов дол, намиращ се на
територията, попадаща под юрисдикцията на съда.
В с.з. прокурорът
поддържа предложението и изразява становище, че приложим материален закон по
българското законодателство се явяват нормите на чл. чл.196, ал.1,
т.2 вр. чл.195, ал.1, т. 3 НК вр. чл.26, ал.1 НК. Счита, че присъдата следва да бъде приета за
изпълнение. По отношение наказанието изразява становище, че също следва да бъде
признато, като се изтърпи при първоначален режим „строг“ и се извърши
приспадане на времето, през което М. е бил задържан в производството по ЕЗА и в
затвор в Австрия.
Служебният защитник на М.- адв. В. пледира за признаване на решението.
Осъденият Р.В.М. иска да изтърпи наказанието лишаване от свобода в
затвора в Бобов дол при първоначален режим „общ“, както и да се извърши
приспадане на времето, през което е осъществявал трудова дейност в затвор в Р
Австрия.
Съдът, като разгледа събраните по делото писмени доказателства,
включително представените от прокуратурата и осъдения в хода на съдебно
следствие за времето за престоя на М. в Р Австрия и изразените становища на
страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
М. е бил обявен за
издирване от австрийските власти за извършени престъпления в РАвстрия с цел
провеждане на наказателно преследване срещу него, за което е била издадена ЕЗА
от 21.09.2016г. С решение № 132/26.10.2016г. по НЧД № 458/16г. на КОС е било допуснато незабавно изпълнение на
посочената ЕЗА. Властите на Р Австрия са дали гаранции, че след влизане в сила
на присъдата спрямо М., същият ще бъде върнат на българските власти за
изтърпяване на влязла в сила присъда съгласно чл.5, ал.3 РР на Съвета относно
ЕЗА /2002/584/ПВР/.
С постановление на ВКП М.
е предаден на австрийските власти на 18.11.2016 г.
Съдебното производство
срещу него е приключило с влязла в сила присъда на Областния съд за
наказателния дела Виена, постановена на 21.12.2016г., за което Р България е
уведомена с писмо от МП на Р Австрия от 04.08.2017 г.
На 07.03.2018 г. М. е
предаден на българските власти, след което е конвоиран и от 08.03.2018 г. е
настанен в Затвора гр.Бобов дол.
Видно от писмения превод
на представените от прокуратурата и осъдения документи е, че М. е осъден с присъда от 21.12.2016 г. на Областния съд
за наказателния дела Виена за посочените
по- долу престъпления на 3 години и 8 месеца лишаване от свобода. Приспаднато е
задържането му от 03.10.2016г. /датата на фактическото му задържане по ЕЗА/ до
21.12.2016г.- момента на постановяване на присъдата му. След това е преведен в
австрийски затвор, където е изтърпявал наказанието си до момента на предаването
му на 07.03.2018 г. От 22.03.2017 г. е работил в затвора, за което е получавал
възнаграждение. Придобил е и осигурителни права за този си престой до датата
08.03.2017г.
От представения превод
на присъдата на Областния съд по наказателни дела Виена се установява, че
наложеното на М. наказание е за следните деяния:
А./ 1. В периода от 21.03.2016г до 28.03.2016 г. е извършил кражба
на 1 бр. лаптоп на стойност 100 € от К. Е.;
2.В периода от 24.03.2016
г. до 27.03.3016 г. е откраднал от А. Ш. движими вещи на стойност 1 500 €, като деянията са извършени чрез
счупване на прозорец на жилищата на
пострадалите във Виена- престъпление- тежка кражба с взлом по
чл. 127,129 ал.2 от НК на РАвстрия;
Б/. Освен това иззел
кредитна карта, която нямал право да притежава- престъпление по чл.241е ал.3 от НК на Австрия.
Осъденият М. се е явил
лично на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението, след
което е постъпил в затвор с цел излежаване на присъдата.
Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда прие, че
предложението на КОП и основателно и следва да бъде уважено. Престъпленията, за
които М. е осъден в РАвстрия съответстват на следния текст от Наказателния кодекс на РБ-
по чл. 196, ал.1, т.2 НК вр. чл.195, ал.1 т.3 НК вр. чл. 26, ал.1 НК,
престъпление кражба в условията на опасен рецидив, наказуема с лишаване от
свобода от 3 до 15 години. Този си извод съдът стори въз основа на данните от
свидетелството за съдимост на М., сочещи на наличие на над 20 осъждания към
датата на деянието, извършено в Р Австрия.
Съдът прие, че именно това е вярната правна
квалификация по българския НК, като обсъди фактическите рамки на обвинението,
на които австрийския съд е придал правно значение в осъждане.
Определеното наказание от австрийския съд е в
пределите, предвидени за посочените престъпления по българския НК, поради което
същото не следва да бъде намалявано, доколкото е налице съвместимост със закона
на изпълняващата държава отношение на срока си – аргумент от член 8, т.2 от Рамково решение 2008/909/ПВР на
Съвета. В този аспект не е налице хипотезата на чл. 457, ал. 4 НПК.
Ето защо същото следва да бъде прието за изпълнение
КОС счита, че следва
остатъка от наказанието на М. да бъде търпяно при строг режим съгл. разп.
на чл. 57, ал.1, т.2, б. „Б“ ЗИНЗС.
Принципно е допустимо при преценка на
преценка на предпоставките по чл. 57, ал. 3 НПК
да определи първоначален общ режим и в
случаите по ал. 1, т. 2, когато осъденият не е с висока степен на обществена
опасност. Доколкото настоящето производство цели да демонстрира доверие и
зачитане на акта на австрийската съдебна власт, последиците от осъждането,
свързани с изпълнението, произтичат именно от предмета на самото осъждане. В
случая определящо значение има престъплението, за които българският гражданин е
признат за виновен и му е наложено наказание, което означава, че режимът на
изтърпяване следва съответното престъпление и неговата наказуемост, в случая –
3 години и 8 месеца ЛС. От друга страна българският съд приспособява присъдата за
нейното изпълнение, поради което никога не би могъл да встъпи в правомощията по
чл. 57, ал. 3 ЗИНЗС, които са от компетентността на съда, постановил съдебен акт
по същество на въпросите за деянието и вината. В този смисъл и съдът на
изпълняващата държава не може да приема обществена опасност на дееца, различна
от приетата от австрийски съд, а тя в мотивите е посочена като висока, като са
отчетени многобройните предходни осъждания на М..
На следващо място, ако е налице празнота по българското право, тя
трябва да се преодолее чрез съответстващато тълкуване на Рамковото решение
2008/909/ ПВР. Съгласно чл. 17, озаглавен "Приложимо право при
изпълнението", т. 1 от него за изпълнение на наказанието се прилага
правото на изпълняващата държава. Органите на изпълняващата държава са
единствено компетентни, при спазване на параграфи 2 и 3, да вземат решения
относно процедурата за изпълнение и да определят произтичащите от нея мерки,
включително и режима на изтърпяване на наказанието. Ето защо, КОС, като
съобрази високата степен на обществена опасност на осъдения предвид миналите му
осъждания, с оглед начина на извършване на престъплението и вида на същото,
което е сред престъпленията с най-висока степен на обществена опасност, и като
взе предвид изложените правни
положения и разбиране за съответстващото тълкуване, счете, че М. следва да
изтърпи наказанието при първоначален
режим „строг“.
В периода на
пребиваването си в австрийска пенетенциарна институция от 22.03.2017 г. до
момента на предаването си М. е осъществявал трудова дейност. От справката за
изпълнение на наказанието обаче не се установява съгласно приложимото австрийско
законодателство полагането на труд по време на изтърпяване на наказанието да се
намалява. С оглед приложимото право на
ЕС и като съобрази ТР №3/ 12.04.2017г. на ОСНК на ВКС на РБългария, КОС счита,
че не може да намали наказанието на трансферираното лице от РАвстрия поради положен от него труд по
време на задържането му в издаващата държава, когато компетентните органи на
последната, при спазване на своето законодателство, не са извършили подобно
намаляване на наказанието. Член 17 от РР
2008/909 трябва да се тълкува в смисъл, че по отношение на частта от
наказанието, изтърпяна от съответното лице на територията на издаващата държава
до неговия трансфер в изпълняващата държава, включително по въпроса за
евентуалното намаляване на наказанието, се прилага единствено правото на
издаващата държава. Правото на изпълняващата държава се прилага само за частта
от наказанието, която остава да се изтърпи от лицето след този трансфер на
територията на изпълняващата държава. В този смисъл няма правно основание
положеният труд да се приспадне от
остатъка, подлежащ на изпълнение.
Същевременно, именно поради този принцип, следва на основание чл. 457, ал. 5 НПК
при изпълнение на наказанието да се зачете предварителното задържане в
производството по ЕЗА и на мярка за неотклонение „задържане под стража“,
считано от 03.10.2016 г. до 21.12.2016 г., времето на изтърпяното наказание в държавата, в която е постановена присъдата- от
21.12.2016г. в затвор в Р Австрия до
07.03.2018 г. / превеждането му в
РБългария/ и изтърпяната част от наказанието на М. от 08.03.2018 г. до влизане
на настоящето определение в сила.
По тези съображения предложението
за приемане за изпълнение на
посочената присъда, постановена от Областния съд по наказателни дела Виена, Р
Австрия по д. №043/Hv 59/16h от 28.04.2016 г. на
Областен съд за наказателни дела Виена по отношение на българския гражданин Р.В.М., с която същият е
осъден на лишаване от свобода за срок от 3 години и 8 месеца относно
наказанието лишаване от свобода, е основателно и следва да лъде уважено.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 44, ал.11-13 вр. чл. 457, ал.2
- 5 от НПК,
окръжният съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ влязла в сила присъда от 21.12.2016 г.
по д. №043/Hv 59/16h от 28.04.2016 г. на Областен съд за наказателни дела Виена по
отношение на българския гражданин Р.В.М.,***,
с която е осъден на лишаване от свобода за срок от 3 години и 8 месеца за
извършено престъпление кражби с взлом и отнемане на платежен инструмент-
кредитна карта- престъпления по чл.127,
129 абз.2 от НК и по чл.241е ал.3 от НК на РАвстрия, като КВАЛИФИЦИРА престъпленията
по чл. 196, ал.1, т.2 НК вр. чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.26, ал.1 от българския НК.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, т. 2, б.
"а" ЗИНЗС първоначален режим на изтърпяване на
наказанието- „СТРОГ“.
ПРИСПАДА на основание чл. 457, ал. 5 от НПК при
изпълнение на наказанието предварителното задържане в производството по ЕЗА и
по мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 03.10.2016 г. до
21.12.2016 г., времето на изтърпяното наказание в държавата, в която е постановена присъдата- от
21.12.2016г. в затвор в Р Австрия до
07.03.2018 г. /превеждането му в
РБългария/ и изтърпяната част от наказанието на М. от 08.03.2018 г. до влизане
на настоящето определение в сила.
Определението подлежи
на обжалване или протест в 15-дневен срок от днес пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.