Определение по дело №2030/2019 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 2971
Дата: 30 декември 2019 г. (в сила от 30 декември 2019 г.)
Съдия: Веселин Валентинов Енчев
Дело: 20197040702030
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 21 август 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

  2971 /30.12.2019 година, град Бургас

 

Административен съд – Бургас, в открито заседание на трети декември две хиляди и деветнадесета година,  в състав:

 

СЪДИЯ: Веселин Енчев

                            

при секретар Г.С., разгледа административно дело № 2030/2019 година:

           

Производството е чл.147 ал.3 от ДОПК.

Образувано е по жалба на В.Ш.Ш., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, чрез адвокат Д.З., против решение № 4/05.08.2019 година на началник - отдел „Местни данъци и такси“ при Община А., с което е оставена без разглеждане подадената от В.Ш. жалба с вх. № Ж-32/28.06.2019 година против акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 107-1835-1/05.04.2019 година, издаден от главен специалист в отдел „Местни данъци и такси“ при Община А., като просрочена.

В жалбата се заявява, че АУЗД е бил връчен на 14.06.2019 година като приложение към покана за доброволна изпълнение с изх. № 3370/06.06.2019 година на държавен съдебен изпълнител при Районен съд А. по изпълнително дело № 20192110400381. Жалбоподателят твърди, че АУЗД не му е бил връчен по описания в решението начин – чрез препоръчано писмо с обратна разписка и заявява, че положения в обратната разписка подпис не е негов.

Иска отмяна на решението и връщане на преписката на административния орган – за произнасяне по същество.

Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва твърденията в жалбата.

След като съпостави доказателствата по делото, съдът приема за установена следната фактическа обстановка.

На В.Ш.Ш. на основание чл.107 ал.3 от ДОПК е издаден АУЗД № 107-1835-1/05.04.2019 година от главен специалист в отдел „Местни данъци и такси“ при Община А. (лист 20 – 21).

По делото е приложено известие за доставяне ИД PS 8500 004W8В D, на което е отбелязано, че АУЗД 107-1835-1 е получен от В.Ш. на 25.04.2019 година (лист 22).

Жалбата против АУЗД № 107-1835-1/05.04.2019 година е подадена от В.Ш. на 28.06.2019 година (лист 13 – 17).

Решаващият орган е приел, че връчването на обжалвания АУЗД е удостоверено лично от жалбоподателя с подпис на известието за доставена пратка № ИД PS 8500 004W8B D на дата 25.04.2019 година, поради което, като последен ден, в който е допустимо да се подаде жалбата, е посочил 09.05.2019 година и е приел подадената на 28.06.2019 година жалба за просрочена.

За проверка на отразеното в известието за доставяне връчване на В.Ш. от жалбоподателя е ангажирана съдебно - почеркова експертиза, съгласно заключението на която подписът в графа „подпис на получателя“ в известие за доставяне ИД PS 8500 004W D с подател – община А., отдел „МДТ“ до получател – В.Ш. не е изпълнен от В.Ш.Ш..

В хода на делото са разпитани двама свидетели – Е.Х.М. – служител на „Български пощи“ ЕАД – пощенска станция „Т.“ и Ю.П.М. – кмет на село Т..

При разпита Е.Х.М. (лист 79 стр.ІІ - 80) твърди, че, след като е направила няколко опита да открие жалбоподателя, за да му връчи АУЗД, тя е помолила кмета на селото да го връчи, тъй като са съседи, а на М. ѝ е предстояло ползване на разрешен отпуск. Обяснява, че когато кметът ѝ е дал разписката, тя я е оформила така както е било отбелязано на същата. Разяснява, че впоследствие, като са размишлявали с кмета, същият ѝ е казал, че писмото е било получено от съпругата на В.Ш. - Д..

Свидетелят Ю.П.М. (лист 80) заявява, че е бил помолен да занесе едно съобщение на В.Ш., тъй като са съседи. Обяснява, че не е открил Ш., но съпругата на Ш. – Д., го е взела и го е подписала от името на съпруга си. Спомня си, че когато е върнал съобщението в пощата е забравил да каже, че е било подписано от съпругата на Ш.. Заявява, че не знае дали двамата с Ш. имат брак, само знае, че имат две деца. 

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи. 

Съгласно разпоредбата на чл. 29 ал. 3 от ДОПК съобщенията могат да се връчват чрез изпращане на писмо с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор, в която се вписва извършеното действие.

В настоящия случай връчването на АУЗД е било извършено, съгласно разпоредбата на чл. 29 ал. 3 от ДОПК, като в известието за доставяне за получател е посочен В.Ш. и в графата подпис на получател е положен подпис (лист 49). От извършената съдебно - почеркова експертиза се установява, обаче, че подписът в графа „подпис на получателя“ не е изпълнен от В.Ш.Ш., поради което съдът приема, че АУЗД не е бил връчен лично на жалбоподателя, както е отбелязано в приложеното по делото известие за доставяне. Този факт се потвърждава и от разпитаните в хода на съдебното производство свидетели Е.Х.М. и Ю.П.М., които твърдят, че писмото с АУЗД не е било връчено на В.Ш., а на неговата съпруга.

Съгласно разпоредбата на чл. 29 ал. 6 и ал. 7 от ДОПК съобщенията се връчват на лицето, негов представител или пълномощник, член на орган на управление или на негов служител, определен да получава книжа или съобщения, като съобщение на физическо лице, включително едноличен търговец, може да се връчи и на пълнолетен член на домакинството му, както и на пълнолетно лице, което има същия постоянен адрес, ако се съгласи да го приеме със задължението да го предаде.

В настоящият случай не може да се приеме и, че писмото е било връчено на пълнолетен член на домакинството на жалбоподателя или на пълнолетно лице, което има същия постоянен адрес със задължението да го предаде, тъй като по делото не се установи дали жалбоподателят има сключен брак със сочената от свидетелите като негова „жена“ Д./Д., както и дали това лице има същия постоянен адрес. Отделно от това приложеното по делото известие за доставяне не е оформено по съответния начин за връчване на пълнолетен член на домакинството на жалбоподателя или на пълнолетно лице, което има същия постоянен адрес, тъй като в известието за доставяне е вписано името на жалбоподателя, не е отразено лицето което действително го е получило, както и задължението му да го предаде.

Отделно от изложеното, съгласно цитираната по-горе разпоредба на чл. 29 ал. 3 от ДОПК, когато съобщенията се връчват чрез изпращане на писмо с обратна разписка, това става чрез лицензиран пощенски оператор, а в настоящият случай се установи, че писмото реално е било връчено от кмета на селото.

Предвид изложеното, не може да се приеме, че АУЗД е бил редовно връчен на В.Ш. на 25.04.2019 година с известие за доставяне ИД PS 8500 004 W8BD. Оттам е незаконосъобразен и изводът на решаващия орган, че срокът за обжалване на АУЗД № 107-1835-1/05.04.2019 година е бил пропуснат.

По изложените факти, съдът приема, че началник - отдел „Местни данъци и такси“ при Община А. незаконосъобразно е преценил, че жалбата срещу процесния АУЗД е просрочена и е оставил същата без разглеждане.

При този изход от обжалването, съдът приема за основателно искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски в производството. По делото са представени доказателства за внесени държавна такса и депозит за вещо лице, както и за заплатено адвокатско възнаграждение – в общ размер 416 (четиристотин и шестнадесет) лева, които следва да бъдат присъдени на жалбоподателя Ш., съобразно своевременно направеното искане от процесуалния му представител. Ответникът не разполага със самостоятелен бюджет, затова разноските следва да бъдат понесени от юридическото лице, в чиято структура е административния орган – Община А..

            По изложените съображения, на основание чл.147 ал.3 от ДОПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ОТМЕНЯ решение № 4/05.08.2019 година на началник - отдел „Местни данъци и такси“ при Община А..

 

ВРЪЩА преписката на решаващия орган – за произнасяне по съществото на оспорването.

 

ОСЪЖДА Община А. да заплати на В.Ш.Ш., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, сумата от 416 (четиристотин и шестнадесет) лева разноски.

           

Определението e окончателно.

 

 

СЪДИЯ: