Р Е
Ш Е Н
И Е №
Гр. Казанлък, 23.09.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшки районен съд, гражданска колегия в публично заседание на 19.09.2013г в състав : Председател : Дориана Минчева
При секретаря Е.Д. с участието на прокурорите Вл. Иванов и М. Михайлова ,като разгледа гр.д 1560 по описа за 2013г , за да се произнасе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание в чл.2 от ЗОДОВ.
Ищцата чрез пълномощника си адв. Св.М. твърди в исковата молба ,че в резултат на повдигнатото й и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. 286 ал.1 т.1 от НК за периода от месец октомври 2010г до 05.01.2011г претърпяла неимуществени вреди,изразяващи се в притеснения, уронване на престижа и доброто й име в обществото. През цялото време на досъдебното производство била с мярка за неотклонение”подписка”. На 05.01.2011г досъдебното производство било прекратено с постановление на РП-Казанлък. Твърди,че действията по повдигане и поддържане на обвинение се считали за незаконни ако лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде прекратено поради това,че деянието не е извършено от подсъдимия, не представлява престъпление или е било образувано след като деянието е било амнистирано или наказателното преследване е погасено по давност.Тя била с чисто съдебно минало,социална личност с добро самочувствие и спокоен живот.След повдигане на обвинението много се измъчила,живеела в притеснение от наказателно производство,изпитвала страх,безпокойство и потиснатост,както и срам, че е обвинена. Станала по-необщителна,раздразнителна,започнала да страни от познатите си. Чувствала се обидена и унизена. Незаконното обвинение уронило авторитета й в града и довело до прекратяване на брака й.
Моли съда да постанови решение,с което да осъди ответника да й заплати 2000 лв обезщетение за претърпените неимуществени вреди със законната лихва ,считано от датата на незаконното обвинение до окончателното изплащане както и да й присъди направените по делото разноски.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Твърди,че увреждането е от най-ниска степен поради краткия период на увреждането,вида на обвинението и на взетата мярка за неотклонение. Твърди,че предявеният иск е недоказан и поради това следва да бъде отхвърлен.
Представителят на Районна прокуратура – Казанлък взема становище,че искът е неоснователен ,тъй като от събраните доказателства не се установявал психическия дискомфорт и здравословните проблеми на ищцата да са в следствие на неправомерни действия от страна на Прокуратурата
От събраните по делото писмени и гласни доказателства,преценени в тяхната съвкупност съдът намира за установено следното:
Не се спори по делото,че с постановление от 24.11.2010г на РП- Казанлък ищцата е привлечена като обвиняем за това,че на 05.11.2008г пред надлежен орган на власт- Районна прокуратура Казанлък е набедила Д. Ц.С. в престъпление по чл.206 ал.1 от НК- че противозаконно е присвоил трудовото й възнаграждение за месеците февруари и март 2006г като неин работодател, като знаела че е невинен – престъпление по чл.286 ал.1 от НК. Взета й е мярка за неотклонение „подписка”.С постановление от 04.01.2011г наказателното производство е било прекратено поради несъставомерност на деянието ,като е била отменена и мярката неотклонение.
Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ държавата отговаря за вреди,причинени на граждани от органите на прокуратурата от незаконно обвинение в извършване на престъпление ако образуваното срещу лицето наказателно производство бъде прекратено поради това,че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление или поради това,че наказателното производство е образувано след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Така за периода от привличането й за обвиняем до влизане в сила на постановлението за прекратяване ищцата е била обвиняема и по отношение на нея е била взета мярка за неотклонение „подписка”,поради което предявеният иск се явява допустим.
Като доказателства ,установяващи здравословното състояние на ищцата в резултат на действията на прокуратурата през периода 24.11.2010г – 04.01.2011г по делото са представени амбулаторен лист от 25.04.2012г и експертно решение № 1435/17.06.2013г.В първия документ е записана като основна диагноза хипертонична болест на сърцето, а в решението - артериална хипертония ІІ ст. Сърдечна форма състояние след НАП-новопоявила се.От така представените доказателства не може да се установи кога и в резултат на какво се е проявило описаното заболяване. По делото няма събрани други доказателства,установяващи твърдяните от ищцата състояния: притеснения, срам,безпокойство и потиснатост и др. Няма събрани доказателства и че в резултат на повдигнатото й обвинение е бил прекратен брака й, както и че било накърнено доброто й име.В ДП е приложена характеристична справка,от която е видно,че срещу ищцата са водени проверки по пр. № ЗМ 1764/2002г и пр. № 22751. Изрично е записано,че тя не се ползва с добро име в квартала,където живее.От представената от РП-Казанлък справка е видно,че в периода от 2008г до 2012г в прокуратурата са водени общо 23 бр. преписки по жалби от различни лица против ищцата и от самата нея срещу трети лица.Следователно в състояние на стрес тя живее от 2008г,въпреки че не й е било повдигано обвинение до 2010г.
Държавата отговаря за вредите,пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди. По делото няма събрани доказателства в подкрепа на твърдението,че описаните от ищцата болки и страдания са в причинна връзка с повдигнатото й обвинение. Наред с това съдът намира,че повдигнатото срещу нея обвинение не е за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93 т. 7 от НК. Продължителността на наказателното преследване е в рамките на по-малко от два месеца, обвиняемата/ищцата/ е разпитвана веднъж в качеството й на обвиняем , а по-късно е предявено и разследването. Мярката й за неотклонение е „подписка” т.е ищцата е търпяла ограничения в рамките на „разумния срок”. Няма доказателства,че повдигнатото обвинение е станало достояние на трети лица.
По делото не са събрани доказателства,установяващи че описаното от ищцата състояние се е дължало единствено и само на повдигнатото й обвинение.
Безспорно е,че образуването на наказателно производство само по себе си смущава правната сфера на едно лице,засяга ценности като чест,достойнство и добро име. Това дава основание да се приеме,че предявеният иск е основателен.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.За да определи този размер съдът следва да вземе предвид конкретно преживените от ищцата отрицателни емоции в периода на наказателното преследване. Такива преживяванията по делото не са доказани.
Поради това и съдът намира,че предявеният иск за обезщетяване на претърпените от нея неимуществени вреди е недоказан.
С оглед на изложеното съдът намира,че като недоказан искът следва да бъде отхвърлен.
Тъй като с определение на съда ищцата е била освободена от държавна такса, въпреки отхвърляне на иска такава не следва да се присъжда.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля предявеният от В.Н.В. с ЕГН ********** *** против Прокуратурата на Република България иск на основание чл.2 ал. 1 т.2 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от месец октомври 2010г до 05.01.2011г вследствие на повдигнатото й обвинение и привличането като обвиняем по чл. 286 ал. 1 от НК ,за което производството е прекратено на осн. чл.24 ал.1 т. 1 от НПК в размер на 2000 лв в едно със законната лихва,считано от датата на незаконното обвинение до окончателното изплащане на сумата като недоказан.
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: