О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1507
гр. Пловдив, 30.09.2019 г.
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V състав, в закрито съдебно заседание
на тридесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ
БОЕВА
като разгледа докладваното от съдия Боева ЧНД № 5347
по описа на Районен съд Пловдив
за 2019 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 и сл. НПК.
Образувано е по жалба, подадена от Й.С.М., ЕГН: **********,
срещу Постановление за прекратяване на наказателното производство от 15.08.2019
г. по ДП № 132/2017 г. по описа на отдел Криминална полиция при ОД на МВР
Пловдив, пр.пр. № 6393/2017 г. по описа на Районна прокуратура гр. Пловдив.
В жалбата се излагат
съображения за неправилност на обжалвания прокурорски акт. Възразява се, че в
хода на ДП не са извършени всички възможни действия по разследването.
Жалбоподателят посочва, че след разпита си като свидетел, същият е получил
информация от различни лица за намеренията на заподозряното лице. Излага
съображения за извършване на допълнителни действия по разследването – разпит на
А.С., А.М., А.М. и В.М.. Поради изложеното от съда се иска отмяна на
обжалваното постановление и връщане на делото за продължаване на действия по
разследването.
Съдът намира, че жалбата, с която
е сезиран, е процесуално допустима, доколкото е подадена
в преклузивния седемдневен срок, от лигитимирана страна, срещу акт, който
подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество същата се явява неоснователна
поради следните съображения:
Наказателно
производство по ДП № 132/2017 г. по описа на отдел Криминална полиция при ОД на МВР
Пловдив, е образувано срещу неизвестен извършител за това, че през месец август
2017 г. в гр. Пловдив, е извършил приготовление към убийство – престъпление по
чл. 117 ал.1 НК.
Наказателното
производство е прекратено на основание чл. 243 ал.1 т.1, вр. чл. 24 ал.1 т.1 предл.
първо НПК – деянието не е извършено. В хода на разследването от прокурора е
установена следната фактическа обстановка:
В отдел
"Криминална полиция" при
ОДМВР Пловдив е получена справка от ОДМВР Сливен, съдържаща предварителна
информация, касаеща подготовка за убийство спрямо лице от гр. Пловдив. Съгласно
получената информация, в края на
месец юли 2017 г. лице от женски пол осъществило контакт с лице от мъжки пол от
гр. Сливен с цел да го уговори и мотивира да нападне, ограби, осакати и остави
да умре лице от гр. Пловдив. За изпълнението лицето от женски пол изразило
готовност да заплати по 5 000 евро на лицето от мъжки пол, както и на всички
други лица, които ще участват в извършването на деянието, за което тя го
подбуждала. Съгласно постъпилата информация и от извършените оперативно
издирвателни мероприятия, като
най-вероятен обект на посегателство е било установено, че това е свидетелят Й.С.М..
Впоследствие е била установена допълнителна информация, в която се е сочело, че
лицето от женски пол е С.З.А..
При
проведеното разследване били установени всички комуникации, които е имало
посоченото лице А. през този период от време чрез ползваните от нея няколко
мобилни телефона. Съгласно добитата оперативна информация са били установени
лицата, с които А. е комуникирала във връзка с гореизложеното, а именно свидетелите Х.Х., синът
му И.И., Х.Б., А.А.. Посочените лица са били разпитани в качеството на
свидетели. В своите показания свид. Х. е потвърдил, че се познава със С.З.А. и
я знае като С.. Двамата се срещали по повод честите пътувания до Република Турция. Потвърдил е единствено, че тя в личен разговор по телефона му
е споделила, че има враг, като го е помолила да се запознае с него. Свидетелят
не възприел сериозно тези нейни приказки, а когато я попитал дали това е шега,
„С." преустановила разговора в тази връзка и повече не повдигнала този
въпрос. При проведения разпит и по повод на зададените му въпроси свидетелят И. е посочил,
че не познава лицето С. А.. Свидетелят Х.Б. е
потвърдил, че познава А. като С. и знае, че е приятелка на Х., с когото двамата
имали намерение да развиват съвместен бизнес. Потвърдил е, че е виждал С. един
път на границата между Република България и Република Турция, тъй като често с пътувал.
Потвърдил е и че при някои от тези пътувания е бил със свидетеля Х., както и
със свидетеля А. от гр. ***.
При осъществяването на тези пътувания са се придвижвали с различни автомобили.
В някои случаи с неговия личен автомобил марка „Форд", в други с
автомобила на Х. марка „Мерцедес", а имало и случаи, в които и с
автомобилите на А., който ползвал „Фолксваген" и „Ауди". Свидетелят А.А. е
посочил, че не познава С. А.. но е пояснил, че заедно със свидетелят Х. е посетил
гр. Пловдив. При посещението си е придружил Х. на среща с лице от женски пол,
което в хода на проведения разпит при предявена снимка от АИС БДС е посочил
лицето К.В.И. - дъщеря на А..
Като свидетел
по делото е бил разпитан и Й.С.М., който е потвърдил, че познава „С.", но
я знае като жена от махалата. Пояснил е. че тя често пътува с рейсове до Република Турция и в тази връзка се е срещал с
пея един път на граничния пункт „Капитан Андреево" преди 3-4 години.
Описал е конфликт, който е имал с лицето. На същата тази среща той е искал да
пренесе през границата няколко стека с цигари, но „С." го е видяла и е
сигнализирала на митническите служители. Тогава свидетелят М. я дръпна
настрана и й ударил два шамара за това. М. е посочил, че не е бил заплашван от лицето или от нейни роднини. Никога не го е търсила
по никакъв повод, както и че не са конкуренти в нито едва област. М.
е посочил, че не е получавал закани или заплахи за нанасяне на побой или за
причиняване на нещо друго,
което да навреди на него лично или на семейството му. При проведения разпит на
свидетеля са били предявени снимки от АИС БДС на свидетелите Х.Х., И.И., Х.Б., А.А.,
по повод на които той е
заявил, че не познава и
не е виждал тези лица друг път. При предявена снимка от АИС БДС на С.З.А., М. е
посочил, че това е „С." от махалата, на която е ударил шамари на
границата.
Във връзка с
получената по делото информация са били изискани справки по реда на чл. 159 ал.
1 от НПК от мобилните оператори за установяване на ползваните от лицата
телефонни номера.
В хода на
разследването е бил установен и постоянния
адрес на С.З.А. адрес в гр. ***.
Едновременно с това, от
проведените ОИМ се установило, че С. А. освен на постоянния си адрес, пребивава на адреса на дъщеря й -
гр. ***. На 15.12.2017г. било получено
разрешение от съдия при Районен съд Пловдив за извършване на претърсване и
изземване в жилище в гр. ***. При посещение на установения постоянен адрес на А.
се установило, че тя не живее там, а ползва и апартамент в гр. ***. Поради това
че лицето може да укрие вещи относими към предмета на делото, при условията на
неотложност било престъпено към претърсване и изземване на посочения адрес.
Процесуатно-следственото действия било извършено на 18.12.2017г. от 07.45ч. до
08.50ч., в присъствието на С.З.А., в хода на което се открили и се иззели вещи,
имащи отношение по образуваното досъдебно производство № 132/17i. но описа на Отдел КП при ОДМВР
Пловдив, а именно: ВД № 1- мобилен
телефон марка Самсунг, сребрист на цвят, с пукнатини по екрана с ИМЕЙ
352564074138230/02, без сим карта; ВД № 2-
мобилен телефон марка Самсунг, без заден капак, със счупен екран, с ИМЕЙ
355676062585672/01, ведно със сим карта на Теленор с № ***; ВД № 3 - дървена кутия с размери 12
см. на 8 см., ведно със съдържимото в нея, а именно: пари - 1 бр. банкнота с
номинал 50 лв. серия БГ 3909664, 1 бр. банкнота с номинал 10 евро с № UF **********, 1 бр. банкнота с номинал
20 евро с № SE **********, 6
бр. банкноти с номинал 50 евро и номера -
UA4077691752, VA **********, UC **********, UC **********, WA **********, WA **********: 3 бр. увредени гривни от
жълт метал; 1 бр. пръстен от жълт метал с камъни -зелени и червени; 1 бр.
пръстен тип „халка" от жълт метал; I бр. верижка от жълт метал; 1 бр.
предмет под формата на капка от жълт метал със сини камъни, разположени в
сърцевината и бели по края; ВД № 4 -
таблет „iPad 16GB", бял на цвят
със счупен екран ВД № 5 - лаптоп
"Acer" с червен капак, с надпис "Aspire one series", модел № NAV50; 10,1 инча, с надраскан екран; ВД № 6 - мобилен телефон Нокиа,
червен на цвят с увреден дисплей, без сим карта с ИМЕЙ 354126/05/901950/0; ВД № 7 - сим карта на „Теленор"
с № ***; ВД № 8 - лаптоп "HP", "Probook", с номер на екрана
"470", ведно със захранващ кабел; ВД № 9 - мобилен телефон
„Самсунг", тъмно син на цвят с ИМЕЙ 355821020182176, ведно със сим карта "Turkcelle" 64К с№
1412100144029 ВД № 10 - сим карта с надпис "Turkcelle" с № 1525040788199.
При условията
на неотложност, отново в
присъствието на А., било
извършено и претърсване и изземване на двуетажна жилищна сграда в гр. ***, за
което е било установено, че се ползва от нея. При проведеното претърсване са били
открити и иззети вещи, относими към образуваното производство, както следва: три мобилни телефона - мобилен
телефон марка „Самсунг", черен на цвят с ИМЕЙ 359516/06/588230/2, без сим
карта, мобилен телефон марка „Самсунг",
бял на цвят, със спукан дисплей, с ИМЕЙ 356098/05/141599/4, без сим карта, мобилен телефон марка „Самсунг",
златист на цвят, с пукнат екран с ИМЕЙ 356904/08/249524/6, без сим карта, както и ВД № 2 - мобилен телефон марка
„Самсунг" за две сим - карти, тъмно-син /черен по протокол/ на цвят, модел "GT-I 9060 I/DS" с ИМЕЙ 1 - 358314/06/187037/7 и ИМЕЙ
2 - 358315/06/187037/4. В телефона със сим карта с номер *** и обозначения
„100+ 1,8V
#821Н279"; сим-карта на
"b-connect" на "Globul" с номер ***; сим-карта с надпис "Vectone Mobile" с номер ***;
сим-карта с надпис "ortel
mobile Deutschland" с номер ***; сим-карта на
"Виваком" с номер ***; сим-карта с надпис "vip" с номер ***; сим-карта на
"Теленор" с номер ***; карта Виваком ***; флаш памет „Kingstone" 16 GB; ВД № 3 - 6 бр. флаш памет, както
следва: 3 бр. черни на цвят, с надписи "ADATA
UV100/16 GB"; 2 бр.
сребристи на цвят с капаче надпис
"Platinet" 16 GB и 1 бр. черна на цвят с MS „MediaRange";ВД № 4 -
мобилен телефон марка „Самсунг", бял на цвят с ИМЕИ 356570/06/159782/1.
По делото е
била назначена и изготвена техническа експертиза в хода на която са били
изследвани всички приобщени мобилни телефони, лаптопи, таблет сим-карти и флаш
памет, със заключението на която е било установено, че не са открити файлове,
които да имат отношение към предмета на образуваното и водено производство.
По делото е
била назначена и изготвена физико-химична експертиза на иззетите при
извършеното претърсване и изземване накити - 3 бр. гривни от жълт метал; 2 бр.
пръстени от жълт метал, единият под формата на халка, а другия с камъни -
зелени и червени; 1 бр. верижка от жълт метал; 1 бр. предмет наподобяващ листо
от жълт метал със сини камъни, разположени в сърцевината и бели по края. С
експертното заключение е било установено, че предоставените за изследване
обекти са изработени от 14-карата злато, теглото на същите е както следва: 3 бр.
гривни - общо тегло от 52.43 гр.; 2 бр. пръстени от жълт метал, единият под
формата на халка - с тегло 3.73 гр., а другия с камъни - зелени и червени - с
тегло 4.02 гр.; 1 бр. верижка от жълт метал - с тегло 14.67 гр.; 1 бр. предмет
наподобяващ листо от жълт метал със сини камъни, разположени в сърцевината и
бели по края - с тегло 5.41 гр.
За да
прекрати наказателното производство, представителят на Районна прокуратура
Пловдив е приел, че са извършени множество действия по разследването, като са
събрани множество гласни и писмени доказателства, подробно анализирани в
обжалваното постановление, но не са събрани безспорни и категорични
доказателства за осъществено
деяние – подбуждане към убийство.
Настоящият съдебен състав напълно споделя изложената
фактическа обстановка в обжалваното постановление, като намира, че същата не
следва да бъде преповтаряна. Същата се потвърждава от всички по делото
доказателства – гласни, закрепени в протоколите за разшит на свидетелите Д.А.
/л.10 от том 1 на ДП/, Й.М. /л.28 от том 1 на ДП/, Х.Х. /л.45 от том 1 на ДП/, И.И.
/л.46 от том 1 на ДП/, Х.Б. /л.52 от том 1 на ДП/, А.А. /.л.66 от том 1 на ДП/,
писмените доказателства – протокол за претърсване и изземване, одобрено с Разпореждане
по ЧНД № 8200/2017 г. по описа на Районен съд Пловдив /л.1-3 от том 2 на ДП/,
протоколи за претърсване и изземване с разрешение на съдия /л.6-10 от ДП/,
справки, анализ на телефонни разговори /л.56-65 от том 2 на ДП/, и назначените
техническа експертиза /л.68-175 от том 1 на ДП/ и химическа експертиза /л.188
от том 1 на ДП/.
От правна
страна:
Съдът намира, че независимо, че ДП е образувано за престъпление по чл. 117
ал.1 НК, а именно: приготовление към убийство, с оглед приетата фактическа
обстановка следва да се обсъди и налице ли са данни за извършване на
престъпление по чл. 117 ал.2 НК – подбуждане към убийство, доколкото първата
хипотеза касае дейност по създаване на условия за извършване на убийство, а
втората – мотивиране на трето лице за извършване на убийство.
Така, от събраните по делото
доказателства не се установяват каквито и да е било действия на заподозряното
лице към създаване на условия за извършване на престъплението убийство по
отношение на пострадалото лице Й.М., поради което несъмнен не са налице данни
да е осъществен съставът на престъплението по чл. 117 ал.1 НК.
Съдът намира, че спорният въпрос в настоящия случай е осъществено ли е
деяние, което може да се квалифицира по чл. 117 ал.2 НК. За да бъде осъществено от обективна страна
посоченото престъпление следва по несъмнен начин да се установяват извършени действия от страна на
дееца спрямо друго лице по мотивирането му да осъществи убийство на трето лице.
За да е осъществен фактическият състав на това престъпление, убийството
следва да не е било извършено и да не е настъпил целеният от дееца резултат,
защото в противен случай дейността на подбудителя се осъществява под формата на
съучастие. От субективна страна престъплението включва съзнание у дееца, че с
действията си формира в третото лице решение да извърши убийство, което е и
преследваната от подбудителя цел.
Настоящият съдебен състав счита, че в хода на
ДП не са събрани достатъчен брой доказателства, които могат по несъмнен начин
да установят наличие от обективна и субективна страна на престъпление по чл.
117 ал.2 НК. Единственият доказателствен източник, от който може да се направи
извод за съпричаността на заподозряното лице в извършване на действия по
мотивиране на други лица в извършване на убийството на Й.М., са показанията на
свидетеля Д.А., които обаче касаят пресъздаване на оперативна информация и
извършване на оперативноиздервателни мероприятия. Тази информация обаче би могла да даде насоки на разследващите органи
за разкриване на извършителя, но доколкото не е посочен източникът й и не
съществува обективна възможност за проверка на достоверността й, тя не би могла
да служи като доказателство в наказателния процес /така Решение по к. н.д. №
1559/2015 г. на ВКС, 3 НО/. Всички останали доказателства не сочат – нито по
пряк, нито по косвен начин, че през месец август 2017 г. заподозряната е
мотивирала лица към извършване на убийство. В тази връзка
съобразно Директива 2016/343 на Европейския парламент и на съвета относно
укрепването на някои аспект на презумпцията за невиновност, а и от разпоредбите
на НПК, следва, че всяко съмнение следва да се тълкува в полза на обвиняемия
или заподозрения. В настоящия случай съмнение досежно осъществено от
заподозряната А. деяние внасят множество доказателствени източници – това са на
първо място гласните доказателства – разпитите на свидетелите Х.Х., И.И., Х.Б. и А.А., както и назначената в хода на ДП
производство техническа експертиза, съгласно която след изследване на мобилни
телефони, лаптопи, таблет сим-карти и флаш памет, е установено, че не са
открити файлове, които да имат отношение към предмета на образуваното и водено
производство. Нещо повече, по делото няма
нито един доказателствен източник, с изключение на показанията на свидетеля А.,
които както беше посочено не могат да бъдат основен източник на доказателства
поради възпроизвеждането на оперативна информация, от който може по несъмнен
начин да бъде направен извод за съпричаността на А. към посоченото деяние.
Поради изложеното съдът намира, че правилен се явява изводът на Районна
прокуратура Пловдив за липса на извършено деяние.
Досежно
претенцията на жалбоподателят да се извършват допълнителни действия по
разследването, съдът намира същото за неоснователно. На първо място в жалбата
не се посочва каквато и да е било релевантна информация за настоящия случай,
която може да бъде установена от сочените от М. свидетели. Така от посоченото
от жалбоподателя се установява, че искането за разпит на свидетелите А.С., А.М.,
А.М. и В.М. е с цел установяване на влошените отношения между него и А.. Съдът
намира обаче, че дори същите да установят влошени междуличностни отношения
между двамата, то не биха могли по несъмнен начин да установят нейната
съпричастност към извършено именно през август 2017 г. деяние по подбуждане на
други лица към убийство, което включва обстоятелствената част на обвинението,
за което е образувано ДП. В тази връзка следва да се посочи, че ако са налице
последващи съмнения относно поведението на А., извън това, че през август 2017
г. е подбуждала лица към извършване на убийство, то жалбоподателят винаги може
чрез посочване на конкретни факти, отново да потърси защита.
С
оглед изложеното съдът намира, че от страна на Районна прокуратура Пловдив са
извършени необходимите действия по разследването с оглед установяване на
обективната истина, между които и неотложни такива по претърсване и изземване.
Като пропуск следва да се изтъкне единствено липсата на разпит на заподозряната
А.. Въпреки изложеното, съдът намира, че независимо от неговото наличие или
липса, посоченото деяние не би било установено с такава сигурност за повдигане
на обвинение срещу същата. Това произтича основно от фигурата на заподозряно
лице, каквото несъмнено се явява А., и от необходимостта да са налице други
доказателства, които да водят до извод за извършено престъпление от страна на
същата. Въпреки положените усилия от страна на държавното обвинение, от събрания
по делото доказателствен материал не може да бъде направен несъмнен извод за извършено
престъпление по чл. 117 ал.1 или чл. 117 ал.2 НК от С. А. по отношение на Й.М..
Поради изложеното правилно
е било прекратено наказателното производство на основание чл. 24 ал.1 т.1 пред.
първо НПК, а именно: деянието не е извършено.
Постановлението за прекратяване на наказателното
производство се явява правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Така
мотивиран и на основание чл. 243 ал. 6, т. 1, вр. ал. 5 НПК, Районен съд Пловдив
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление
за прекратяване на наказателното производство от 15.08.2019 г. по ДП № 132/2017
г. по описа на отдел Криминална полиция при ОД на МВР Пловдив, пр.пр. №
6393/2017 г. по описа на Районна прокуратура гр. Пловдив.
Определението подлежи на обжалване и протест в
седемдневен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС