№ 1143
гр. Варна , 17.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
Секретар:Мая М. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Жана И. Маркова Въззивно
гражданско дело № 20203100503084 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
На именното повикване в 09:35 часа се явиха:
ВЪЗЗИВНИКЪТ ЗАД „ДАЛЛБОГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, редовно призовано,
не се представлява.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА М. А. Ч., редовно призована, не се явява, не се
представлява.
СЪДЪТ докладва постъпила молба вх. № 25934\11.12.2020 г., подадена от
процесуалния представител на въззивната страна, юрисконсулт Милев, в която е посочено,
че е в невъзможност да се яви в днешно съдебно заседание поради служебна ангажираност,
като не възразява да бъде даден ход на делото в негово отсъствие.
Обективирано е изявление, че се поддържа депозираната въззивна жалба. Изразено е
становище по същество на спора. Претендират се разноски, за които списъкът по чл. 80 ГПК
е обективиран в депозираната молба.
Релевирано е възражение за прекомерност по отношение размера на претендираното
адвокатско възнаграждение от въззиваемата страна.
Отправено е искане за изпращане на протокола на е-mail: *******@********.***.
СЪДЪТ докладва постъпило становище вх. № 26190/16.12.2020 г., подадено от
процесуалния представител на въззиваемата страна, адвокат Полежанова, в което е
обективирано изявление за даване ход на делото нейно отсъствие.
1
Сочи се, че се оспорва депозираната въззивна жалба, като се поддържа депозирания
отговор на същата.
Изразено е становище по същество на спора и се претендират сторените разноски, за
което е представен договор за правна помощ.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, с оглед редовното призоваване на страните, не намира
процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК ДОКЛАДВА постъпилата
въззивна жалба, съобразно постановеното в разпоредително заседание Определение №
3797/17.11.2020 г.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.
№ 260117/13.08.2020 г. от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, жк „Дианабад“, бул. „Г.М. Димитров”, № 1 срещу Решение №
3297/20.07.2020 г., по гр.д. № 13620/2019 г., на ВРС, XLVI с., с което е прието за установено,
че дължи на М. А. Ч., ЕГН **********, с местожителство в гр. Варна, ул. “Нежност“, № 20,
ет. 4, сумата 328.29 лв., дължимо застрахователно обезщетение, за нанесени щети,
изразяващи се в увреждане на задна броня на л.а. „Пежо 308“, ДК № В 8223 ВР, в резултат
на настъпило застрахователно събитие на 14.12.2018 г., по договор за застраховка „Каско“,
обективиран в полица № BG020118000000147/30.01.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 03.04.2019 г. до
окончателното й изплащане, на осн. Чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 405, ал. 1 КЗ, вр. чл. 386, ал. 2 КЗ,
за която е издадена Заповед по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 19338/2019 г., на СРС, CLIII с..
Въззивникът счита обжалваното решение за необосновано, незаконосъобразно и
неправилно. Счита, че съдът е достигнал до погрешен изводза основателност на предявения
иск като е извършил неправилна преценка на заключението на СТЕ. Излага пространен
анализ на възприетите от първоинстанционния съд мотиви и счита, че същите не се
подкрепят от събраните в хода на производството доказателства. Релевира извършени
процесуални нарушения от страна на ВРС, обосноваващи приложението на разпоредбата на
чл. 266, ал. 3 ГПК и прави доказателствени искания. По същество отправя искане за отмяна
на атакуваното решение и отхвърляне на предявения иск. Претендира присъждане на
разноски за две инстанции, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна Милена Чолакова, депозира
писмен отговор, в който счита постановеното решение за правилно, законосъобразно и
2
мотивирано, поради което следва да бъде потвърдено. От своя страна оспорва изложените
във въззивната жалба оплаквания, излага аргументи в подкрепа на възприетото от
първоинстанционния съд по фактите и достигнатите правни изводи, изложени в атакуваното
решение По същество отправя искане за оставяне в сила на атакувания съдебен акт.
Претендира разноски за въззивна инстанция.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице,
чрез надлежно оправомощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания
на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
По доказателствените искания на въззивника съставът на ВОС намира
следното: В границите на въззивното производство е налице забрана за събиране на
доказателства – чл. 266, ал. 1 ГПК, освен, когато се касае за изрично посочените изключения.
Съобразно разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК във въззивното производство може да се иска
събирането на доказателствата, които не са били допуснати от първоинстанционния съд,
поради допуснати процесуални нарушения.
В конкретния случай, въззивникът твърди ВРС да е допуснал процесуално
нарушение, изразяващо се в приемане на писмено доказателство, представено от
въззиваемата при наличие на процесуална преклузия. Действително такова процесуално
нарушение е извършено. До приключване на първото по делото съдебно заседание ищцата
не е представила сметка № 11564006/31.10.2018 г., нито е направила искане, че желае да се
ползва от подобно писмено доказателство. При това положение, след приключване на
първото съдебно заседание е настъпила процесуална преклузия за представяне на нови
доказателства, освен при условията на чл. 147 ГПК. По делото не са налице данни за
подобно обосноваване на доказателствено искане за приемане сметка №
11564006/31.10.2018 г., поради което и същата неправилно е била приобщена към
доказателствения материал. Изложеното обосновава извода, че приобщената сметка №
11564006/31.10.2018 г. следва да бъде изключена от доказателствата по делото. При това
положение доказателствените искания на въззивника за задължаване на въззиваемата да
представи оригинала на документа и за назначаване на СИТЕ следва да бъдат оставени без
уважение.
На следващо място, въззивникът твърди, че първоинстанционния съд е допуснал
процесуално нарушение, изразяващо се в оставяне без уважение на искане за назначаване на
нова САТЕ, при наличие на мотивирано оспорване на заключението на първоначалната.
Действително, с молба от 23.06.2020 г. заключението на автотехническата експертиза е било
оспорено, с изложение на мотивите за това и е направено искане за назначаване на нова
експертиза, която да даде отговор на поставените на първоначалната задачи. В проведеното
съдебно заседание от 24.06.2020 г. искането е оставено без уважение с мотива, че експертът
е дал отговор на поставените въпроси. При наличие на оспорване на заключението и на
3
компетентността на експерта, първоинстанционния съд е бил длъжен да уважи
доказателственото искане. Във връзка с това процесуално нарушение обаче във въззивната
жалба адекватно доказателствено искане не е направено. Направено е искане за назначаване
на автотехническа експертиза, чиято формулирана задача обаче не е съобразена с
конкретиката на разглеждания спор и във връзка с тази задача липсва обосновано
процесуално нарушение, което да е допуснато от първоинстанционния съд.
С оглед процесуалното поведение на страните, СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счете спора
за изяснен от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счете делото за изяснено и от правна страна и обяви, че ще се
произнесе с решение в законния срок.
ДА СЕ ИЗПРАТИ копие от протокола на е-mail: *******@********.***.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09.39 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4