Р Е Ш
Е Н И Е
№
/ 2020г.
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ІV
състав, в закрито заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН
ИВАНОВ
ИВАЛЕНА
ДИМИТРОВА –мл.съдия
разгледа докладваното от председателя на състава
в.гр.д. № 1333/ 2020г.
Производството
е по реда на чл.437, ал. 3 във вр.чл.435, ал.2 ГПК.
Образувано
е по жалба от „ПЕНЕМАТ“ООД ,представлявано от чрез адвокат Людмил П., срещу
постановление издадено на 13.02.2020г. от ЧСИ Николай Г., рег.№ 716 на КЧСИ по
изп.дело №20207160400067, с които не е уважено искането на дружеството за
прекратяване на изпълнителното производство, поради извършено преди образуване
на изпълнителното дело плащане, на основание чл. 433,ал.1,т.1 от ГПК.
Оспорва
постановеният отказ като неправилен и незаконосъобразен със следните доводи :
1/. С решение № 425/ 05.02.2019г. на ВРС по гр.д.№ 1478/ 2018г. дружеството е
осъдено да заплати на Е.П. сумите- 2931.46лв.неизплатена част от трудово
възнаграждение, сумата 500лв.- обезщетение поради прекратяване на трудов
договор; 700лв.- съдебни разноски. С решение
№ 746/ 19.06.2019г. по гр.д.№ 689/ 2019г. ВОС дружеството е осъдено да
заплати на Е.П. съдебни разноски – 600лв.; 2/ На 02.08.2019г. с преводно
нареждане е заплатена сумата 4731.46лв., която включва : 500лв.-обезщетение,
2931.46лв. главница;
700лв.-разноски по гр.д.№ 1478/
2019г.ВРС, и 600лв. – разноски по в.гр.д.№ 689/ 2019г. ВОС ; 3/ На 03.02.2019г. в офиса на „Пенемат“ ООД са
получени две покани за доброволно изпълнение – от 05.08.2019г. по изп.д.№
20197160400380 и от 29.01.2020г. по изп.д. №
20207160400067 .
Отправя
искане за отмяна на постановлението от 13.02.2020г. по изп.дело № 67/ 2020г. С
извършеното плащане на 02.08.2019г. е погасено задължението по изп.дело № 380/
2019г., в размер на главница- 2931.46лв. и обезщетение-500лв..Останало е
задължението за законната лихва в размер на 445.42лв. и за разноските в производството.Второто
изпълнително дело № 67/ 2020г. е образувано след 02.08.2019г., когато са
платени направените пред ВРС и ВОС разноски, общо в размер на 1300лв.,и на това
основание производството следва да бъде прекратено.
В
срока по чл.436 ГПК е постъпило
възражение от взискателя Е.А.П., чрез процесуален представител. Изразява
становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че задължението на
дружеството по изп.д.№ 380/ 2019г. включва освен заплатените 2931.46л. и
500лв., също и начислената законна лихва от 445.41лв. за периода 01.02.2018г. и
01.08.2019г., общо 4276.87лв. , към които следва да се прибавят дължимите такси
и разноски в изпълнителното производство, които не са заплатени авансово от
взискателя. В периода от 19.06.2019г.-дата на постановеното решение на ВОС, до
25.07.2019г.- дата на първото изпълнително дело, той не е бил уведомен за
намерението на длъжника да изпълни доброволно. По молбата за прекратяване на
изп.дело № 67/ 2020г. е изразил становище за неоснователност, предвид
осъщественото плащане по първото изпълнително дело и извършеното прихващане на
задължението на длъжника към взискателя, по второто изпълнително дело остава да
дължи сумата 1145.41лв.
Съдебният състав, съобразно представените
доказателства, констатира::
По
молби на Емилиян А.П. са образувани две изпълнителни дела- № 380/ 2019г. и №
67/ 2020г. по описа на ЧСИ Николай Г.,*** действие ВОС.
1.Производството по изп.дело №380/ 2019г. е
образувано на 26.07.2019г. по молба вх.№ 5827/ 25.07.2019г. от Е.А.П.,
съобразно изпълнителен лист № 298/ 12.07.2019г. издаден на основание чл. 404,
т.1 от ГПК, в частта на присъдените суми, дължими от „ПЕНЕМАТ“ ООД- в размер на
500лв.-обезщетение, и в размер на 2931.46лв.- неизплатена част от дължимо трудово
възнаграждение, със законната лихва от предявяване на иска- 01.02.2018г., до
пълното изплащане на дълга. Съгласно служебно изискано и представено
Удостоверение на НАП, ТД-Варна, длъжникът няма задължения и наложени
обезпечителни мерки върху имущество, съответно основание за присъединяване на
привилегировани взискатели.
В
хода на това производство е изпратена покана за доброволно изпълнение изх.№
8405/ 05.0.2019г., връчена на 06.08.2019г., с която длъжникът е уведомен за
размера на задължението /посочените суми по ИЛ/, за начислената законна лихва
върху главницата от 2931.46лв. в размер на 447.86лв., за периода 01.02.2018г.- 05.08.2019г., разноски по
изпълнението в размер на
400лв.адвокатско възнаграждение, и 539.10лв. такси по ТТР към ЗЧСИ ,
дължими към 05.08.2019г. Поканен е да
изпълни в двуседмичен срок по сметка на
съдебния изпълнител .
С
молба вх.№ 1128/ 06.02.2020г. „ПЕНЕМАТ “
ООД, представлявано от управител Е.П., е представено преводно нареждане от 02.08.2019г.,за
сумата 4731.46лв., която включва сумите по ИЛ / 2931.46лв. и 500лв./, 700лв.
разноски по гр.д.№ 1478/ 2019г. ВРС и
600лв., разноски по в.гр.д.№ 689/ 2019г. ВОС. Поради извършено плащане е
поискано прекратяване на производството, на основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК.
Взискателят
е изразил становище с молба вх.№ 1170/ 11.02.2020г., посочвайки, че
задължението по изп.д.№ 380/ 2019г. включва посочените две суми по изпълнителен
титул, законна лихва от 445.41лв.върху главницата от 2931.46лв.,
400лв.адвокатско възнаграждение, общо 4276.87лв. Посочил е ,че извършеното плащане на 02.08.2019г. е след
образуване на изпълнителното дело и всички разноски направени в производството
се дължат.
С
т.2 от молбата е уточнено, че по изп.дело № 67/ 2020г. взискателят следва да
получи сумите- 1300лв., присъдени разноски пред ВРС и ВОС ,и 300лв. адвокатско
възнаграждение, общо 1600лв. След приспадане на разликата от внесената обща
сума на 02.08.2019г. със задължението по изп.д.№ 380/ 2019г., в размер на
454.50лв. да се извърши редукция на дължимата сума в производството по изп.дело
№ 67: 2020г. до размер на 1145.41лв.
С
молбата е направено искане за присъединяване на изп.д.№ 67/ 2020г. към.
образуваното изп.д.№ 380/ 2019г. Двете дела са обединени без нарочно
разпореждане на ЧСИ, считано от 11.02.2020г. / с.22 /.
С
постановление от 13.02.2020г. съдебният
изпълнител е приел , че задължението към взискателя по изп.д.№ 380/ 2019г. е
погасено със сумата 4276.88лв. към 02.08.2019г. , платена извънсъдебно след
образуване на изпълнителното производство, която включва посочените в ИЛ-
2931.46лв., главница; 500лв., обезщетение; 445.42лв., законна лихва върху
главницата за период 01.02.2018г.- 02.08.2019г., 400лв.-прието адвокатско
възнаграждение. Върху събраната сума е начислена такса по чл. 26 от ТТР ЗЧСИ в
размер на 538.87лв.
2.
Производството по изп.дело № 67/ 2020г. е образувано по молба вх.№ 865/
24.01.2020г. на Е.А.П., съобразно изпълнителен лист № 8095/ 23.10.2020г. за сумите-
700лв. и 600лв., представляващи съдебни разноски, направени в производствата по
гр.д.№ 1478/ 2018г. ВРС и по в.гр.д.№ 689/2019г. ВОС.
Покана
за доброволно изпълнение е връчена на длъжника 03.02.2020г., с посочен размер
на задължението- 1932.40лв., който включва вземането по ИЛ – 1300лв., 300лв.-
разноски по изпълнителното дело, съставляващи адвокатско възнаграждение, и
332.40лв. такси по ТТР ЗЧСИ.
С
молба вх.№ 1127/ 06.02.2020г. длъжникът
е поискал прекратяване на производството, поради погасяване на задължението по
ИЛ с преведените на взискателя суми-
700лв. и 600лв., съобразно с платежно нареждане от 02.08.2019г.
С
постановление от 13.02.2020г.по изп.д. № 67/ 2020г. съдебният
изпълнител е изложил мотиви, че поради приспадане на дълга от общо платената
сума 4731.46лв. с постановлението от 13.02.2020г. по изп.д.№ 380/ 2019г.,
остатъкът в размер на 454.58лв. следва да се приеме като частично погасяване на
задължението по изп.д.№ 67/ 2020г. На това основание да бъде редуциран размера
на задължението по изпълнителен лист,
приетите такси и разноски, и да се признаят разноски в размер на 300лв.
адвокатско възнаграждение.
Възприетите факти и обстоятелства обосновават
изводи за следното:
Жалбата
е процесуално допустима. Депозирана в законния срок от легитимирана страна
срещу подлежащ на обжалване акт на съдебен изпълнител, на основание чл.435, ал.2, т.6 от ГПК. Правото на защита в
посочената хипотеза е на длъжника, който навежда твърдения за погасяване на
задължението с плащане на сумите по изпълнителен лист преди датата на
образуване на изп.д.№ 67/ 20202г., в хипотезата на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК.
Разгледани по същество възраженията са основателни.
Безспорно
от доказателствата и становището на ЧСИ по жалбата следва, че Е.А.П. и „ПЕНЕМАТ“
ООД са страни в отделни изпълнителни производства по образуваните дела –
изп.д.№ 380/ /2019г. и изп.д.№ 67/ 2020г., въз основа на издадените
изпълнителни листи за вземанията на физическото лице към дружеството- длъжник.
Установено
, че на 02.08.2019г. е преведена по сметка на взискателя сумата 4731.46лв.,
която включва присъдените: главница от 2931.46лв.,обезщетение от 500лв. , разноски – 700лв. и 600лв. Плащането на първите две суми по изпълнителен
лист № 298/ 12.07.2019г., е частично погасяване на задължението в срока за
доброволно изпълнение, и следва да бъде приспаднато при изчисляване на
останалата неплатена част, която включва законната лихва върху главницата за
периода 01.02.2018г.-02.087.2019г., направени по изпълнението разноски от взискателя,
такси по ТТР ЗЧСИ.
Преводът
е извършен директно по сметка на кредитора и в молбата, с която е представен
банковия документ, длъжникът изрично е посочил кои вземания погасява / вписаните граждански дела, по
които са издадени двата ИЛ/. Взискателят е потвърдил получаването на сумата, но
в становището си от 11.02.2020г. е
посочил, че същата покрива вземанията по ИЛ № 298/ 12.07.2019г. /
главница, законна лихва и обезщетение/ ведно с направените разноски в
изпълнителното производство, представляващи адвокатски възнаграждение от 400лв.
Този
ред на изпълнение е възприет с постановлението от 13.02.2020г. по изп.д.№ 380/
2019г. ЧСИ е приел, че внесената сума от 4731.46лв. покрива задължението на
длъжника в размер на 4276.88лв., който включва сумите по изпълнителен титул, начислена
законната лихва в размер на 445.42лв. и разноски- 400лв., като остават дължими
такси и разноски, начислени по ТТР ЗЧСИ в размер на 538.87лв.
Постановлението
е неправилно относно приспадане на суми във връзка с вземанията по изп.д.№380/2019г.,
чието предназначение е погасяване на задължение към същия кредитор на друго
основание.
На
25.01.2020г. е образувано изп.д.№ 67/ 2020г. по издаден ИЛ № 8095/ 23.10.2019г.за дължими разноски, съответно в размер на
700лв. пред ВРС и в размер на 600лв. пред ВОС, така както са определени с
решенията по гр.д.№ 1478/ 2018г. ВРС и в.гр.д.№ 689/ 2019г. ВОС. В срока за
доброволно изпълнение длъжникът е представил копие на преводното нареждане от
02.08..2019г., с искане за прекратяване на производството на основание чл. 433,
ал.1, т.1 от ГПК.
Длъжникът
е изпълнил и кредиторът е приел изпълнение за сумите, предмет на изп.д.№
67/2020г. С внесените суми се погасяват нелихвоносни вземания на взискателя преди
датата на образуваното изпълнително производство за тях, които следва да бъдат
съобразени в същото производство.
Обобщено
от изложените факти, производството по изп.д.№ 380/ 2019г. не е приключило.
Извършено е частичното погасяване на задължения по ИЛ до размер на внесените суми–главница
и обезщетение, след връчване на поканата за доброволно изпълнение, без
дължимата законна лихва върху главницата, такси и разноски по изпълнението.
Действията
на ЧСИ по изп.д.№ 67/ 2020г. във връзка с подадената молба вх.№ 1127/
06.02.2020г., са необосновани относно приетото частично погасяване на дълга от
1300лв. в размер на сумата 454.58лв.. Изпълнителното производство е лишено от
основание, доколкото към датата на образуването му има плащане на кредитора в
размер на цялата сума по ИЛ. Образуваното изпълнително дело следва да бъде
прекратено, на основание чл. 433, ал.1, т.1 ГПК, без да се начисляват такси и разноски в
тежест на длъжника.
Следва
да се посочи, че действията са осъществени в хода на две изпълнителни
производства по неприсъединени дела, след връчване на ПДИ, и се отнасят до
определяне размера на дълга въз основа на еднократно внесената от длъжника сума
на 02.08.2019г. Издадени са две постановления с дата -13.02.2020г., по
идентични молби от длъжника „Пенемат“ АД с вх.№ 1127 и вх.№ 1128 от 06.02.2020г., с идентично
искане по чл. 433, ал.1, т.1 ГПК за всяко изпълнително дело. Докато по първото
изп.д.№ 380/ 2019г. плащането е ограничено до размер на вземанията по
изпълнителен титул, без начислената законна лихва върху главницата, по второто
изп.д.№ 67/ 2020г. покрива цялото задължение от 1300лв. предхождащо
образуването му.
В
хипотезата на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК съдебният изпълнител прекратява
изпълнителното производство с постановление. С постановлението от 13.02.2020г.
по изп.д.№ 67/ 2020г., на практика съдебният изпълнител е постановил отказ да
прекрати изпълнителното производство, който е незаконосъобразен и следва да
бъде отменен.
С изложените мотиви съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ постановление от 13.02.2020г. на ЧСИ Николай Г.,
рег.№ 716 на КЧСИ по изп.дело №20207160400067, издадено по молба вх.№ 1127/
06.02.2020г. от „ПЕНЕМАТ“ ООД ,ЕИК *********, с което отказва да прекрати
изпълнителното производство на основание чл.433,ал.1,т.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
`
2.