Решение по дело №3620/2024 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 105
Дата: 9 януари 2025 г.
Съдия: Магдалена Давидова Янева
Дело: 20243110103620
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 март 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 105
гр. Варна, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Магдалена Давидова Янева
при участието на секретаря Светлана Ст. Г.а
като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело
№ 20243110103620 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на предявени от „Он Трейнинг“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Добри
Войников“ № 47 против Р. С. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.В.*****, в условията на
обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал.
1, т. 1 ГПК за приемане за установено, че ответницата дължи на ищеца сумите, както следва:
сумата от 1500.00 лева, представляваща такса по чл. 2, ал. 3 от договора за обучение Junior
Developer със C++, Python, Linux и Basic Bash, сключен на 27.03.2023г. между „Страйпс“
ЕООД и „Он Трейнинг“ ЕООД от една страна и Р. С. Б. от друга, което обучение е проведено
в периода 12.04.2023г. – 12.10.2023г., съгласно учебен план, посочен в Приложение 1 към
Договора, за което е издадена проформа фактура № 114/17.11.2023г., 51.03 лева - лихва за
забава, начислена за периода от 17.11.2023г. до 13.02.2024г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 13.02.2024г., до окончателното
погасяване на задължението , за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 по
по ч.гр.д. № 1752/2024 г. по описа на ВРС, 34-ти състав. Претендират се стоР.те по делото
разноски.
Ищцовото дружество „Он Трейнинг“ ЕООД, чрез процесуалния си представител,
твърди в исковата молба, че е налице възникнало облигационно правоотношение между Р. С.
Б. и „Он Трейнинг“ ЕООД по силата на сключен договор за обучение от 27.03.2023г. с
възложител „Страйпс“ ЕООД. В посочения договор е уговорено, че предоставеното
обучение би било безплатно при условие, че обучавания спазва ангажиментите, описани в
договора и ако му бъде направено предложение за работа от възложителя, се задължава да го
приеме и работи минимум за срок от една година. Уговорено е също така, че ако
възложителят не предостави трудов договор в определените срокове, посочени в договора,
1
обучаваният следва да заплати частична такса от 1500 лева за преминатото обучение,
проведено от „Он Трейнинг“ ЕООД в срок от една седмица с банков превод по посочена
банкова сметка. На обучавания не е предоставен трудов договор, поради което и му е
издадена проформа фактура № 114/17.11.2023г., по която дължи заплащане на частична такса
от 1500 лева за преминатото обучение.
Твърдят, че до момента плащане на задължението не е извършено, въпреки
многократните покани.
В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна Р. С. Б., чрез процесуалния й представител,
депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на
исковете.
Твърди, че в края на февруари месец 2023г. е кандидатствала по обява на „Он
трейнинг“, съвместно със Страйпс за спонсорирано обучение, което е завършила успешно, с
възможност за работа във въпросната фирма Страйпс. Завява, че е налице неизпълнение на
договора от страна на възложителя, тъй като е била подведена, че ще й бъде предложена
работа след успешното завършване на обучението. Оказало се, че й се претендира
заплащане въпреки, че обучението е спонсорирано и безплатно за обучаваните, а
възможност за работа дори не им е била осигурена.
Твърди, че са налице нарушения от страна на възложителя още в предмета на
договора като неспазване на учебния план, непровеждане на предвидени онлайн срещу, а
записи от предишни издания на курса, липса на квалифицирани персонал от преподаватели,
липса на издаден сертификат или удостовеР.е за участие в обучението. Твърди, че след
приключване на лекциите и упражненията, последвал финалния проект, за който също
имали срещи с работещите в Страйпс всяка седмица, които им били ментори. Твърди, че
положили много усилия с екипа, като издържали успешно финалния проект, като
последвало подготвително интервю, на което й било казано, че успешно е преминала
обучението. След дълго чакане получила обаждане от Страйпс за насрочване на лично
интервю, което по нейно мнение минало много добре. Последвало ново чакане от три
седмици и след като Б. звъннала на заемащата длъжността HR в Страйпс – Гобриела Г.а,
последната й казала, че забравила да й се обади, но били в рецесия и нямало да вземат хора.
През това време излага, че десет човека, а последващо и още 6-7, получили обаждане за
заплащане на обучението. Поради това и поддържа, че случаят представлява схема за
некоректно и незаконосъобразно реализиране на приходи от страна на възложителя, в
противоречие със закона и морала. Излага и, че в договора липсва яснота във връзка с
отношенията между страните по договора, след успешното приключване на обучението, като
клаузите на договора са пълни с условности и неясноти. Моли, за отхвърляне на иска и
присъждане на стоР.те по делото разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на
чл. 235 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
От приложеното ч.гр.д. № 1752/2024г. по описа на ВРС, 34-ти състав, се установява,
че по заявление на „Он Трейнинг” ЕООД срещу Р. С. Б. е издадена заповед №
2
826/16.02.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е
разпоредено длъжникът да заплати на заявителя сумите, както следва: 1500.00 лева,
представляваща такса за проведено обучение по договор за обучение от 27.03.2023г.,
дължима съгласно чл. 2, ал. 3 от договора, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 13.02.2024г. до окончателното изплащане на задължението,
сумата от 51.03 лева – обезщетение за забава, начислено за периода от 17.11.2023г. до
12.02.2024г., включително Длъжникът е оспорил съществуването на вземането в срока по чл.
414 ГПК.
Между страните е безспорно, че на 27.03.2023г. бил подписан договор за обучение,
като е видно от приложеното на л. 7-10 от делото копие от документа, че страни по същия са
„Страйпс“ ЕООД и „Он Трейнинг“ ЕООД, в качеството им на „възложители“ и Р. С. Б. –
като „обучаван“. По силата на договора „Страйпс“ ЕООД и „Он Трейнинг“ ЕООД са се
задължили да проведат, а Р. С. Б. е приела да извърши необходимите действия за успешно
завършване на специализирано обучение „Junior Developer C++, Python, Linux и Basic Bash“,
което ще се проведе в периода 12.04.2023г. до 12.10.2023г., съгласно учебен план посочен в
Приложение 1 към договора.
В чл. 2 (1) от договора е посочено, че обученията се предоставят от Страйпс и
неговия партньор Он Трейнинг безплатно към датата на подписване на договора, при
условие, че обучаващият се спазва ангажиментите по договора и в неговите
анекси/приложения и ако му бъде направено предложение за работа, се задължава да го
приеме и работи минимум за срок от една година в Страйпс, ако бъде назначен. Според
текста на клаузата тези ангажименти са в сила за целия срок на договора плюс една година
след подписване на трудов договора със „Страйпс“ ЕООД и изпълнение на условията,
предвидени в предходното изречение.
Посочени са и параметрите на евентуалния трудов договор със „Страйпс“ ЕООД след
успешно завършване на обучението.
Предвидено е, че ако обучаващият се не изпълни горните ангажименти, а именно: да
работи минимум една година в Страйпс и подписаният трудов договор бъде предсрочно
прекратен по негова инициатива, обучаващият следва да заплати на Страйпс част от размера
на курса, равняващ се на сумата от 1500 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на
условията по ал. 1 на чл. 2.
В ал. 2 на чл. 2 е предвидено, че Страйпс може да осигури трудов договор в срок от
един месец след завършване на обучението. След изтичане на едномесечния срок Страйпс
губи правото си да предложи трудов договор на обучавания. В горния срок е посочено, че Он
Трейнинг има право да отправя алтернативни предложения от други фирми/компании на
обучаваните за срок от 2 месеца.
Предвидено в ал. 3 на чл. 2 е, че ако възложителят не представи трудов договор при
определените срокове по предходната алинея, договорът се прекратява и обучаваният следва
да заплати частична такса от 1500 лева за преминатото обучение на Он Трейнинг, в срок от
3
една седмица, без за това да е необходима покана.
В ал. 4 е предвидена отговорност за обучавания при отказ да подпише трудов договор
при условията по чл. 2, ал. 1, а именно заплащане на пълната сума на обучението 3500 лева,
каквато сума ведно с наказателна надбавка от 500 лева е предвидено, че ще дължи ако
инициира прекратяване на договора или не изпълни задължението за минимален брой
часове за курса на обучение със срещи на живо, проведени онлайн, или проектите/заданията
за домашна работа и тестовете, или ако не се предържа към Кодекса за поведение.
Представена от ответната страна е публикувана на 13.03.2023г. обява от Strypes и
Code Academy за спонсориран онлайн курс по програмиране C++ и Python, последван от
възможност за работа. Посочено е, че курсът е спонсориран от Страйпс и е безплатен за
всеки, който покрие успешно условията и изискванията за започване на работа в Страйпс.
Представени от ищцовото дружество са резултатите на ответницата от познанията й
по програмиране, английски език и личностови качества, извършено на 11.03.2023г., така и
тези от курса на обучение. Представено е и изходящо от представител на Страйпс писмо, в
което е обективиран отказ от сключване на трудов договор с Р. Б. с мотив „не беше
подходяща за екипа“.
Събрани в хода на производството са и видеозаписи, в това число и от проведено
подготвително интервю с ответната страна, в рамките на което се съдържа изявление на
представител на ищцовото дружество, че Р. Б. е една от успешно завършилите обучението.
Събрани в хода на производството са и гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите И. Г. М. и И. П. М., водени от ответната страна и К.Т.В.-Д. и Й.Я.Й..
Свидетелите М. и М. излага, че заедно с ответницата са посещавали курса на
обучение, който бил спонсориран от Страйпс. Сочат, че лекциите и поставените домашни,
изисквали ежедневни занимания почти за пълен работен ден. По време на обучението не
били уведомявани за текущи оценки, като според свидетелите условие за явяване на
интервю със Страйпс било успешно завършване на курса. От общо 30 обучаващи се, на
работа били взети 5 човека.
Свидетелите Д. и В. сочат, че преди обучението е имало реклама за същото, като е
извършен подбор кои лица да започнат същото. Според свидетелката В. подборът бил в три
стъпки – първо регистрация на кандидата и провеждане на телефонен разговор със същия, в
рамките на който се изясняват условията на курса, установяване на опита на кандидата в
програмирането. Следващата стъпка е входящ тест, като успешно преминалите се канят на
интервю. Според свидетелите обуваните в рамките на мониторинговите срещи са
получавали информация за успеваемостта си, като ответницата не е покрила изцяло
изискванията за успешно завършен курс, но са направили компромис и същата е допусната
до интервю със Страйпс.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК за установяване съществуване на
4
вземане на ищеца срещу ответника, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК. Или, в контекста на основанието, на което е издадена заповедта, респ. се претендира
вземането, в тежест на ищеца е по пътя на главното и пълно доказване да установи факта на
съществуване на валидно правоотношение по повод сключен договор за обучение,
изправността си по него, респ. настъпване на основание, пораждащо претендираното
вземане.
От коментираните по-горе доказателства се установи, че страните по настоящото
производство и евентуалният работодател са били такива по сключен договор за обучение,
по силата на който ищцовото дружество се е задължило да проведе, а ответницата е приела
да извърши необходимите действия за завършване на специализирано обучение по „Junior
Developer C++, Python, Linux и Basic Bash“. Не се спори, а и от коментираните доказателства
се установи, че ответницата е премила курса на обучение, както и че на същата не е
отправено предложение за сключване на трудов договор. Спорният по делото въпрос е
породило ли се е задължение за Р. Б. да компенсира разходите, направени от дружеството-
обучител по осигуряване на обучението, съобразно предвиденото в чл. 2, ал. 3 от договора.
Настоящият състав на съда намира, че договорката за заплащане на частична такса за
обучението при непредоставяне от възложителя на трудов договор противоречи на морала,
доколкото така извършеното договаряне накърнява принципа за справедливост.
Възстановяването на разходите за финансираното от възложителите обучение би било
адекватно на принципа на справедливостта в хипотезата, в която до сключване на трудов
договор с обучаващия не се е стигнало поради виновно негово поведение – поради
непознаване езиците за програмиране C++ и Python. Настоящата хипотеза не е такава. От
представеното от самия ищец, изходящо от представител на „Страйпс“ ЕООД писмо по
електронна поща се установи, че до предложение за сключване на трудов договор се е
стигнало не защото ответницата няма необходимото техническо познание за изпълнение на
евентуални трудови задължение свързани с предмета на обучение, а поради субективната
преценка на работодателя, че Р. Б. не е неподходяща за екипа. Все от представените от
ищеца писмени доказателства – разпечатка от потребителски профил на ответницата, се
установява, че още преди сключване на процесния договор (на 11.03.2024г.) са провеР. както
познанията по програмиране и английски език, така й личностовите качества на Б.. Именно
в рамките на тази предварителна проверка добросъвестността е изисквала възложителят
„Страйпс“ ЕООД да провери качествата на желаещите да се обучат с оглед започване на
работа в дружеството, а не да влиза в облигационна обвързаност с неподходящи за него
служители и да възлага върху тях отговорността за разноски за обучение, което те се приели
да проведат именно с оглед възможността да бъдат трудово ангажирани със спонсориралото
обучението дружество. Ето защо настоящият състав на съда намира, че разходите, които
ищецът е направил във връзка с обучението, следва да се търсят от недобросъвестната
страна по правоотношенето, в случая „Страйпс“ ЕООД. С оглед изложеното съдът намира
исковата претенция за неоснователна и като такава същата следва да бъде отхвърлена.
Поради неоснователност на главния иск, неоснователна се явява и акцесорната
5
претенция и като такава същата следва да бъде отхвърлена.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и с оглед отправеното искане в полза на ответната
страна следва да се присъдят стоР.те от нея разноски, в случая за заплатено адвокатско
възнаграждение, възлизащо в размер на 600 лева с ДДС (л. 32-33). В полза на страната не
следва да се присъждат разноски за възнаграждение за свидетели, доколкото такова не е
изплащано на разпитаните такива, поради което и този разход подлежи на възстановяване.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Он Трейнинг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Добри Войников“ 47 срещу Р. С. Б., ЕГН **********, от
гр. В.*****, иск с правно основание чл. 422 ГПК за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответната страна дължи на ищеца сумата от 1500.00 лева, претендирана
като такса за проведено обучение по договор за обучение от 27.03.2023г., дължима съгласно
чл. 2, ал. 3 от договора, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 13.02.2024г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от
51.03 лева – обезщетение за забава, начислено за периода от 17.11.2023г. до 12.02.2024г.,
включително, за които е издадена заповед № 826/16.02.2024г. по ч.гр.д. № 1752/2024г., по
описа на РС-Варна, 34-ти състав.
ОСЪЖДА „Он Трейнинг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Добри Войников“ 477, да заплати на Р. С. Б., ЕГН **********, от
гр. В.*****, сумата от 600.00 лева (шестстотин лева), представляваща стоР.те в
производството пред РС-Варна разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6