№ 733
гр. София, 12.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 21-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА
при участието на секретаря Ц.С.К.
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА Административно
наказателно дело № 20231110203402 по описа за 2023 година
Производството е по член 58д и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 231 от 20.05.2020 година на Директора на Столична
дирекция на вътрешните работи, с което на И. П. Р. е наложена глоба в размер на 300,00
лева за извършено нарушение на член 209а, ал.1 от Закона за здравето във връзка с I, т. 1 от
заповед № РД-01-143 от 20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването и заповед № РД-
01-154 от 26.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването.
Подадена е жалба от И. Р. срещу наказателното постановление чрез адвокат К., която
посочва, че към датата на издаване на НП е отпаднала забраната, за която доверителят й е
бил санкциониран. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно уведомена не изпраща представител.
Софийски районен съд, след като обсъди доводите в жалбата, с оглед на събраните по
делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери
изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че са налице
основания за неговата отмяна. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа
обстановка:
На 17.04.2020 година Д. Й., командир на отделение към 09 РУ-СДВР, изпълнявал
служебните си задължения и около 12,40 часа в град София, езеро „Суходол “ че лицетоИ.
П. Р. посещава и престоява на открито обществено място – езеро „Суходол“, в нарушение
на член 209а, ал.1 от Закона за здравето във връзка с Заповед на Министъра на
1
здравеопазването № РД-01-143 от 20.03.2020 година и Заповед на Министъра на
здравеопазването № РД-01-143 от 20.03.2020 година. Свидетелят Й. съставил за
нарушението АУАН № 231 от 18.04.2020 година 209а, ал.1 от Закона за здравето.
Описаната фактическа обстановка безспорно се установи от показанията на свидетеля Й.,
АУАН.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, същият дължи проверка дали издадените от администрацията
АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се
отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от
материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото компетентността на тези
лица се извежда от нормите на член 209а, ал.3 и ал.4 от Закона за здравето.
АУАН и НП са издадени в предвидените давностни срокове по член 34 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето (Изм. и доп. - ДВ, бр. 98 от 2010
г., в сила от 1.01.2011 г., изм., бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., доп., бр. 23 от 2020 г.,
в сила от 14.03.2020 г., бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г., изм., бр. 44 от 2020 г., в сила
от 14.05.2020 г.), при непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от
епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1, с цел защита и опазване
живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка. В ал. 3 са
предвидени хипотези на непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите. Ал. 4
предоставя правомощие на министъра на здравеопазването да въвежда със заповед временни
противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за
територията на страната или за отделна област, при обявена извънредна епидемична
обстановка по ал.1.
Със заповед № РД-01-124 от 13.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването, в сила от
13.03.2020 г., за първи път са въведени противоепидемични мерки на територията на
Република България до 13.05.2020 г., във връзка с епидемичната обстановка, създадена от
разпространението на COVID-19 на територията на страната и обявеното с Решение от
13.03.2020 г. на Народното събрание на Република България извънредно положение и
препоръки на Националния оперативен щаб.
Със заповед № РД-01-143 от 20.03.2020 г. на МЗ, в сила от 21.03.2020 г., е въведена
противоепидемична мярка в I, т. 1, която забранява посещението и престоя на паркове,
градски градини, детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места.
Посочената в АУАН и НП заповед № РД-01-154 от 26.03.2020 г. на Министъра на
здравеопазването въвежда следните противоепидемични мерки, считано от 00.00 часа на
21.03.2020 г.:
1. Преустановяват се посещенията на спортни и детски площадки и съоръжения на открити
и закрити обществени места. Посещенията на градски паркове и градини се допуска при
стриктното спазване на следните противоепидемични мерки:
2
а) (отм. - Заповед РД-01-248/01.05.2020 г.) Заповед носенето на предпазни маски;
б) спазването на дистанция от 2,5 метра спрямо други семейства;
в) влизане в и излизане от парка единствено през отворените и обозначени за целта
пунктове;
г) използване на обозначените маршрути за разходка;
д) забрана употребата на алкохол;
e) избягване докосването на повърхности, в т.ч сядане на пейки и тревни площи
ж) съблюдаване на всички останали противоепидемични мерки и указания на лицата,
изпълняващи служебните си правомощия.
1а. (нова - Заповед №РД-01-239/26.04.2020 г.) Посещенията на градски паркове и градини се
разрешава само на следните лица:
а) деца до 12 години, задължително с техни родители или членове на техните семейства, но
не повече от двама възрастни, във времето от 9,30 до 18,30 всеки ден;
б) собственици на кучета, но не повече от един, във времето до 9,30 и след 18,30 всеки ден.
1б. (нова - Заповед РД-01-248/01.05.2020 г.) Възлага на кметовете на общини и на
областните управители да създадат необходимата организация за посещения на лицата във
всички национални паркове, природни паркове, планини и други обособени места с паркова
среда извън населените места на територията на общините, без да се използва градски
транспорт, лифтове и посещения на хижи и туристически обекти.
1в. (нова - Заповед РД-01-248/01.05.2020 г.) Допускат се посещенията във всички
национални паркове, природни паркове, планини и други обособени места с паркова среда
извън населените места, при спазване на изискванията по т. 1 и при условията по т. 1 б.
Санкционната разпоредба на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето в приложимата редакция
към датата на нарешението – 01.08.2021 година (Нов – ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от
13.03.2020 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г., бр. 44 от 2020 г., в сила
от 14.05.2020 г.) предвижда, че който наруши или не изпълни въведени от министъра на
здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични
мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява
престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение от 1000 до
2000 лв.
Нито в АУАН, нито в НП се посочва коя точка от заповед № РД-01-154 от 26.03.2020 г. на
Министъра на здравеопазването е нарушил жалбоподателя, доколкото същата позволява
посещение на паркова среда извън населените места при спазване на изискванията по т. 1 и
при условията по т. 1 б. Тъй като съставът на член 209а, ал.1 от Закона за здравето е
бланкетен и е необходимо посочването на индивидуалния административен акт, обуславящ
съставомерността на нарушението съдът намира, че при съставяне на АУАН и НП е
3
допуснато нарушение на материалния закон при определяне на правната квалификация на
описаното нарушение, тъй като не е прецизарано коя разпоредба на заповед № РД-01-154 от
26.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването е нарушена.
По изложените съображения НП подлежи на отмяна.
Приложимите правила за присъждане на разноски се съдържат в член 63д, ал.1 от ЗАНН във
връзка с член 144 от АПК и чл.248, ал.1 от ГПК. Съгласно т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013
година на ОСГТК на ВКС се посочва, че „само, когато е доказано извършването на разноски
в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора
за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на
нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин -
например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова
заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи,
удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва
да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В
този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е
договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.“ В представеното пълномощно
към жалбата не е уговорен размер на адвокатското възнаграждение и не са представени
доказателства за заплащането му, поради което разноски в полза на жалбоподателя не следва
да бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от ЗАНН, Софийският районен съд, 21-ви
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 231 от 20.05.2020 година на Директора на
Столична дирекция на вътрешните работи, с което на И. П. Р. е наложена глоба в размер на
300,00 лева за извършено нарушение на член 209а, ал.1 от Закона за здравето във връзка с I,
т. 1 от заповед № РД-01-143 от 20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването и заповед №
РД-01-154 от 26.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. София
на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4