Р Е Ш Е Н И Е
№
260912/15.03.2021 г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в, в публично
заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Валентина Милчева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 17504 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по подадена искова молба
от С.Й.А., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу В.Ц.Н., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***. С исковата молба ищцата по първоначалния иск С.Й.А. е
предявила против ответника по първоначалния иск В.Ц.Н. иск за осъждане на
ответника да й заплати сумата от 12 075 лева, представляваща една втора от
заплатената от нея сума за извършване на неотложен ремонт на обща част - покрив
на жилищна сграда, притежавана в обикновена съсобственост между страните, като
бивши съпрузи, ведно с законна лихва от датата на исковата молба до
окончателното плащане. При условия на евентуалност, ако за някои от разноските
се установи, че не са били необходими разноски, прави искане същите да бъдат
приети за полезни разноски, извършването на които е предприела както в чужд,
така и в свой интерес.
Ищцата твърди, че с ответника били съпрузи, като по
време на брака придобили недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор
10135.2575.161 по КККР на Варна, с площ от 470 кв.м., ведно с находящата се в
него сграда с идентификатор 10135.2575.161.1, представляваща югозападен близнак
на два етажа и тавански етаж, с адрес: град *. Бракът между страните бил
прекратен с влязло в сила Решение № 1000/15.03.2016 година на ВРС, XX състав,
след което придобитият имот преминал в режим на обикновена съсобственост. По
силата на цитираното решение на ищцата било предоставено за ползване жилището,
състоящо се от две стаи и санитарен възел, разположено на втори жилищен етаж, а
ответникът получил ползването на партерния етаж от същата сграда. Още по време
на брака възникнали проблеми с теч от покривната конструкция на сградата, които
били временно отстранени. От есента на 2017 г. в жилищните помещения започнала
да прониква влага, следите от която били постоянни. През късната зима на
2018г., след обилни дъждове, от тавана,
по хода на електрическите кабели, започнала да се стича вода, в резултат от
което се стигало до прекъсване на електричеството поради късо съединение. При
оглед на покрива било установено цялостно увреждане на покривната конструкция,
което обусловило вземането на решение от ищцата за извършване на неотложен
ремонт за запазване целостта на къщата и предотвратяване на по-значителни щети.
С нотариална покана от 02.07.2018 г., получена лично от ответника, ищцата
уведомила последния за неотложността на ремонта, но въпреки последвалата
продължителна кореспонденция между А. и посоченото от ответната страна лице за
контакт, между страните не било постигнато съгласие за извършване на ремонтни
дейности. Поради това ищцата предприела
действия за извършването на планирания от нея ремонт. Била изготвена комплексна
експертиза-конструктивно становище от арх.инж. *, която потвърждавала
наложителността на ремонта. На 13.08.2018 г., след авансово плащане от страна
на ищцата на сума в размер на 5 500 лв., ангажиран от последната изпълнител предприел
разпокриване на сградата. Поради упорито
противопоставяне от страна на ответника чрез различни действия обаче работата
била преустановена и изпълнителят отказал да продължи ремонтните дейности. На
01.09.2018 г. ищцата подписала договор за извършване на СМР с „Гранд Гарант
1-Варна“ ЕООД и бил извършен ремонт на покривната конструкция, за
осъществяването на който А. заплатила сумата от 18 650 лв. На 05.11.2018 г. ищцата поканила с нотариална показа ответника
да заплати половината от направените във връзка с ремонта разноски в общ размер
на 12 075 лв., но същият не предприел действия по заплащане на
претендираната сума. По изложените съображения ищцата моли за уважаване на
исковата претенция. При условията на евентуалност моли да се приеме, че ответникът
се е обогатил с процесната сума, която следва да бъде присъдена на ищцата.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор
на исковата молба от ответника по първоначалния иск В.Ц.Н., в който предявеният
иск се оспорва като допустим, но неоснователен. Ответникът оспорва квотите на
страните от съсобствеността. Отрича състоянието на покривната конструкция да е
налагало спешен или неотложен ремонт, като поддържа, че е съществувала
необходимост само от несъществени ремонтни работи. Твърди, че преди около 15
години е подменил голяма част от покривните керемиди, с което конструкцията е
била изцяло възстановена. Оспорва съществуването на описаните в исковата молба
повреди и заявява, че към момента на предприетия от ищцата ремонт помещенията
на таванския етаж са били изцяло ремонтирани и преобзаведени.
Сочи, че до вреди по рогозката на покрива се е стигнало след предприетите от
ищцата ремонтни работи, които счита за самоволни и ненужни. Твърди, че дъските,
премахнати от наети от ищцата лица, са били здрави и ненуждаещи се от подмяна,
както и че след демонтирането им последната се е разпоредила еднолично с тях.
Заявява, че поради пълното откриване на сградата е бил увреден таванския етаж и
намиращите се в помещенията вещи. Отрича да е проявявал незаинтересуваност към
състоянието на имота, като поддържа, че ищцата е предприела ремонта в нарушение
на уговорката между страните за условията, при които да бъдат извършени
ремонтните дейности, както и че същата е игнорирала предложената от ответника
по-евтина и по-уместна оферта. Счита, че направените разноски за общия имот не
са били нито необходими, нито полезни, както и че извършеният ремонт е
некачествен, в резултат на което в таванския етаж са нанесени значителни вреди.
Подчертава, че извършените работи в имота са предприети без да са били
необходими, без съгласието и при изричното противопоставяне от негова страна.
Поддържа и че свалените от конструкцията дъски, греди и керемиди, които счита
за напълно здрави, са били изхвърлени от ищцата, вместо да бъдат продадени за
втора употреба. Съобразно изложеното ответникът моли за отхвърляне на исковата
претенция.
В срока по чл. 131 ГПК, с писмения отговор
ответникът по първоначалния иск предявява и насрещен иск за осъждане на ищцата
по първоначалния иск да му заплати обезщетение за причинени в резултат от
действията на последната в съсобствения им имот вреди, а именно:
1. стойността на разходите за възстановяване на таванския етаж
и тавански коридор, от които: за шпакловка
стени и тавани - 150 кв.м – 1 800 лева; за боядисване на стени и тавани
– 1 200 лева; за почистване от боклуци и обезпрашаване - 300 лева; за поправка
и почистване на мебели - 300 лева;
2. Полагаща
се на ответника част от стойността на старите керемиди от покрива - 1400 броя -
420 лева;
3. Полагащата
се на ответника част от стойността на ненужно изхвърлени греди и дъски от
покрива - 103 кв.м по 25 лева на кв.м - 1 287,50 лева;
4. Обезщетение
за лишаването на ответника от ползването на таванския етаж на сградата за
периода от м. септември 2018 г. до края на 2019 г. - 16 месеца по 150 лева на
месец - 2 400 лева;
Моли за уважаване на насрещната искова претенция.
Ответницата по насрещния иск – С.Й.А. депозира
писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, с който излага съображения за
недопустимост, а по същество - за неоснователност на насрещната претенция.
Твърди, че таванският етаж след ремонта не се е нуждаел от възстановяване, тъй
като не е бил повреждан, както и че цялото помещение е било почистено и
обезпрашено. Поддържа, че демонтираните материали са били напълно негодни и са
изхвърлени като отпадък, тъй като не са подлежали на реализация на вторичен
пазар, за което привежда подробни аргументи. Счита за абсурдна претенцията за
ползване на тавана, тъй като това помещение не е било предоставено на ответника
за ползване и той никога не е искал ползването му. В случай, че претенцията за
заплащане на обезщетение за неползването на таванското помещение бъде счетена
за основателна, прави искане за прихващане на съответните суми с размера на
пазарния наем за ползването на ½ идеална част от помещение на първи
жилищен етаж, представляващо лекарски кабинет, ползван от ищеца по насрещния
иск. Намира, че общият размер на претенцията, която предявява под формата на
възражение за прихващане до по-малката сума, възлиза общо на 6 000 лв.
Изразява становище по доказателствата и прави искане за приобщаване на
образуваните във връзка със случая преписки.В съдебно заседание ищецът поддържа
исковата молба.
В съдебно заседание страните поддържат претенциите
си. Представят писмени защити по същество на спора.
Настоящият състав на съда,
въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение, формира следните фактически и правни изводи:
Ищцата
е предявила иск срещу ответника за осъждането му да и́ заплати сумата от
12 075 лева, представляваща една втора от заплатената от нея сума за извършване
на неотложен ремонт на обща част - покрив на жилищна сграда, притежавана в
обикновена съсобственост между страните, като бивши съпрузи, ведно с законна
лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане. Евентуално сумата
се претендира от ответника на плоскостта на неоснователното обогатяване, като
водене на чужда работа без пълномощие и в собствен интерес. Ответникът е
предявил насрещен иск за заплащане на обезщетение за претърпени от него
имуществени вреди вследствие на действията на ищцата в съсобствения имот в общ
размер от 7 707,50 лв. Същевременно ищцата е релевирала
възражение за прихващане на тези вземания със сумата от 6 000 лв. обезщетение
за лишаване от ползване на лекарски кабинет в процесния имот.
Съгласно разпределената в процеса доказателствена
тежест ищцата по първоначалния иск е следвало да докаже наличието на
съсобственост между страните по отношение посочения в исковата молба имот,
разпределението на съсобствеността между съсобствениците (в идеални части);
наличието на необходимост от извършване на посочените и подробно описани СМР
(че същите съставляват необходими разноски); количеството на извършените в
имота СМР и стойността на същите; заплащане на извършените работи от ищеца. В
тежест на ищеца по насрещния иск е било да докаже, че описаните в отговора
действия, извършени от ответницата, са неправомерни такива; че е претърпял
твърдените от него имуществени вреди; наличието на причинно-следствена връзка
между извършените действия и вредоносния резултат; вида и размера на вредите.
Между страните няма спор и се установява от събраните
по делото доказателства, че на 16.01.1995 г. са закупили процесната сграда и
½ ид.ч. от дворното място в гр. *, като
сделката е обективирана в Нотариален акт № 94, т. I, дело № 284/1995 г. С Решение № 1000 от 15.03.2016
г. по гр.д. № 4628/2015 г. по описа
на ВРС е прекратен брака между тях и е разпределено ползването на семейното
жилище, находящо се югозападната част от къща близнак в гр. *, като на ищцата е
предоставено ползването на втори жилищен етаж, като подходът към този дял се
осъществява от външно стълбище, през първия етаж, предназначен за лекарски
кабинет и след това по вътрешното стълбище. На ответника е предоставено
ползването на приземния етаж, като подходът за този дял се осъществява от
входната врата на къщата, находяща се под стълбището за първия етаж.
Към настоящия момент правата в собствеността
върху имота след прекратяването на брака са равни, доколкото решението по
предявения от ищеца иск за определяне на по-голям дял от общото имущество не е
влязло в сила. /образувани са гр.д. № 6085/2017 г. на ВРС, в.гр.д. № 1388/20 г.
на ВОС, по които има постановени решения, но въззивното решение е обжалвано
пред ВКС/.
Не се спори между страните факта на извършения по
възлагане на ищцата ремонт на покрива на общата на страните жилищна сграда, който
е и основен предмет на производството. Представени са множество писмени
доказателства за водената между страните кореспонденция по отношение на
договорките между тях във връзка с извършването на този ремонт. Изслушани са
заключения на вещи лица и са разпитани свидетели.
Съдът определя спорните въпроси по делото по
следния начин: Неотложен ли е бил извършения ремонт на покрива? Противопоставял
ли се е ответника на извършването му? Каква е стойността на ремонта? Качествено
ли е бил извършен? Необходими или полезни са извършените разноски? Налице ли са
нанесени щети от изпълнителя на ремонта върху общите части на сградата или на
оставени в таванското помещение вещи? Останали ли са след ремонта годни за
ползване като втора употреба материали /керемиди, дъски и греди/ и каква е
тяхната стойност? Ползвала ли е някоя от страните таванските помещения?
Ползвала ли е някоя от страните лекарския кабинет? Какъв е средния месечен
пазарен наем за тези помещения и дължи ли се обезщетение от лишената от
ползване страна?
По въпросите във връзка с
извършения ремонт на покрива:
През месец юли 2018 г. ищцата е предприела
действия по сключване на договор с трето лице изпълнител /Ивайло Иванов/, който
да извърши ремонт на покрива на сградата на „Обзор“ № 41 за сумата от
18 600 лв., съобразно изготвената от него оферта. Установява се по делото
и не се оспорва от ответника, че ищцата е уведомила последния за намеренията си
и за необходимостта от извършване на ремонт. Между страните е водена писмена
кореспонденция /представена по делото/, от която ясно може да бъде направен
извод, че до споразумение между страните по този въпрос не се е стигнало.
Ответникът не е отрекъл необходимостта от извършване на ремонт на покрива, но е
изразил становище, че същият не е наложителен и не е необходимо да е основен.
Не е бил съгласен с представената от ищцата оферта и с цената и́.
Същевременно е предложил оферта на друг изпълнител. Въпреки неразбирателството между
страните ищцата е решила да инициира започването на ремонта на 13.08.2018 г. и
работниците са започнали разкриване на покрива. Поради директна намеса на
ответника на следващия ден строителните работи са преустановени, като това се е
случило и на 17.08.2018 г., след което работниците са напуснали окончателно обекта.
Около две седмици след като покривът на сградата е бил разкрит ремонтните
дейности са продължили с друг изпълнител след сключването на договор с него на
01.09.2018 г., а именно „ГРАНД ГАРАНТ 1 – ВАРНА“ ЕООД с управител свидетеля В. *.
Ответникът отново се е противопоставил, но въпреки това ремонтът е бил завършен
от изпълнителя по представената оферта на стойност 18 650 лв. Тази сума е
заплатена от ищцата, видно от разписките в края на представения договор между
нея и изпълнителя /л. 24 гръб/. Плащанията се потвърждават и от свидетелските
показания на *. По делото не са представени доказателства за твърдяното
плащането на ищцата на първия изпълнител в размер на 5 500 лв., но се
установява по делото, че СМР във връзка с тях са изпълнени.
По отношение на въпроса за неотложността на
ремонта по делото е представено становище на *, конструктивно
становище-комплексна експертиза /които са изключени от доказателствения
материал/ и са разпитани четирима свидетели. Вещото лице инж. П.М. е дала становище
по въпроса за неотложността на ремонта в изготвеното от нея заключение и в
съдебно заседание, което становище съдът не следва да взима предвид, доколкото
на вещото лице не е поставена такава задача. Въпреки това анализирайки двете
експертизи и наблюденията на място на двете вещи лица, както и отговорите на
зададените им въпроси в експертизите и в съдебно заседание съдът намира, че
специалните им знания от придобития опит и квалификация следва да бъдат ценени
в съвкупност с показанията на разпитаните свидетели, за да бъде изяснена пълно
фактическата обстановка. Следва да се съобразят становищата на вещите лица, макар
и дадени в един последващ момент, но обективно отразяващи
видяното в имота като резултат от ремонта, като същите се анализират заедно с показанията
на разпитаните по делото свидетели, които са имали преки впечатления от
състоянието на имота и извършените в него строителни действия.
Базирайки се на тези доказателства съдът намира,
че извършения в процесната сграда ремонт на целия покрив е бил необходим и
неотложен.
На първо място следва да се съобрази
обстоятелството, че се установи по делото, че процесната къща е била построена
1978 г., т.е. 40 години преди процесния ремонт. Въпреки твърденията на
ответника, че същият е извършил ремонт на покрива на къщата чрез подмяна на
керемиди след градушка преди 15 години, тези факти не бяха установени
категорично по делото, освен от изолираните показания на свидетелката Нанова,
която е сестра на ответника и с оглед на което евентуално е заинтересована от
изхода на спора. Дори да се приеме, че такъв ремонт е бил извършен, то
подмяната на част от керемидите на покрив на стара къща не води до извод, че не
е бил необходим ремонт и на останалата част от покрива, още повече, че не се
установи по делото ответникът да има специални знания по отношение на
поддържането на конструкцията на една сграда, за да може да извърши правилна
преценка за състоянието и́. В тази връзка вещото лице М. дава принципно
становище, че експлоатационната годност на дървена покривна конструкция е 30
години. Няма данни по делото тя някога да е била ремонтирана. Независимо дали
ответникът е подменил или не част от керемидите на покрива преди 15 г., той не
е подменил покривната конструкция, която се е амортизирала обичайно на атмосферните
условия и нейната експлоатационна годност, дори и да не се установи, че същата
е нарушена. Амортизирането на дървената конструкция на целия покрив води до
необходимостта от цялостен ремонт, а не само за компрометираната част.
Ответникът се домогва да докаже, че не е бил
необходим цялостен ремонт като в тази връзка ангажира свидетелски показания.
Свидетелят * /който е предоставил офертата на Ладстрой 1/ обяснява, че се занимава с ремонт на покриви от 15 г. и е
посетил процесния имот преди започването на ремонта от ищцата. Установил е, че
покривът следва да се ремонтира като се препокрият старите керемиди, махне се
калта, положи се мембрана, наковат се летви и се пренаредят старите керемиди,
като при недостиг на керемиди да се накупят нови. Свидетелства, че е видял
състоянието на дъските, защото са разпокрили на всеки
скат няколко квадрата, и то било „общо-взето добре“, като е трябвало да се
смени около 10 процента и да се купят нови керемиди около 150-200 бройки,
защото имало олюпени, спукани и счупени. Челните дъски са били изгнили и за
смяна, заедно с улуците. Счита, че не е бил наложителен ремонтът и не е било
възможно да се наводни етажа. Категоричен е, че е нямало следи от влага и
течове. Свидетелката Нанова твърди, че не е виждала течове на тавана докато е
посещавала къщата, като последно 2-3 седмици преди ремонта се е качила и отново
не е видяла теч и следи от влага.
Същевременно свидетелите водени от ищцата
изразяват категорично мнение, че състоянието на сградата е било много лошо,
което задължително е налагало цялостен ремонт на покрива. Свидетелят * е живял
в имота от края на 2017 г., като месец март-април 2018 г. му е направо
впечатление, че има петно от влага на втория етаж на къщата. Спомня си, че
веднъж е имало късо съединение, като се е установило, че е заради влагата на
таванския етаж. Твърди, че положението е било „доста зле“ – таванът е бил
провиснал, от него се е просмуквала и капела вода, рогозката е била скъсана и
самият таван е бил изтърбушен и напукан, като мазилката е била паднала. Сложили
са съдове, в които да капе водата и на няколко пъти е спирало електричеството.
Бил е свидетел на това, че майсторът, който ищцата е извикала е дал становище,
че покривът е невъзможно да се възстанови и трябва да се направи нов, състоянието
на керемидите е лошо и трябва да се подменят. Чакъров е видял, че гредите са
черни, изгнили и начупени, рогозката също е била изгнила. След започване на
ремонта се е установило, че състоянието им е доста зле и не могат да се
ползват. След това е дошъл друг майстор, който е потвърдил казаното от първия.
Показанията на свидетеля В. Грънчаров за лошото състояние на покрива също са
категорични. Същият е основният изпълнител на ремонта и твърди, че „не знае как
не се е запалила дотогава къщата. Беше в плачевно състояние“. Видял е, че
гредите са изгнили, таванът – увиснал. Видял е сериозни течове на втория етаж
на трегера, отиващ към разклонителната кутия, което е предпоставка за късо
съединение и възможност за пожар. Според него не е бил възможен частичен
ремонт, защото покривът бил в окаяно състояние. Калта се е била насъбрала на
едно място и е задържала влагата, след което кара таванът е щял да падне от
само себе си. Най-много 20 % от керемидите са могли да се ползват и са ги
използвали да възстановят счупените керемиди по пристройката в дворното място.
Гредите са били изгнили и черни, и като ги пипнел ставали на прах.
Съдът дава повече вяра на свидетелите на ищцовата
страна. На първо място свидетелят * е живял в процесната сграда, поради което е
имал постоянни преки впечатления от състоянието и́, а свидетелят * е
извършил ремонта, поради което непосредствено е видял всички компрометирани
части от покривната конструкция. Показанията и на двамата свидетели са логични,
последователни и се подкрепят от останалите доказателства по делото. Фактите,
че свидетелят * е живял заедно с ответницата, а на свидетелят * му е платено да
извърши ремонта, не са достатъчни да компрометират показанията им до степен
напълно да изключи доказателствата им стойност. Същите водят до логичния извод,
че ако покривът не се е нуждаел от ремонт то ищцата не би тръгнала да го
извършва, след като същият е на значителна стойност, за което се е наложило дори
да тегли кредит, поради липсва на средства и отказ от страна на ответника да
съдейства.
Същевременно показанията на свидетеля * са от
впечатленията му от едно посещение на имота и то при невъзможност да извърши
задълбочен оглед на обекта. Свидетелката * не е живяла в къщата, а е посещавала
същата от време на време, за да вижда синовете на страните. Показанията на
свидетелите за липсата на течове и за доброто състояние на покрива съдът намира
за недостоверни, доколкото противоречат на останалите събрани по делото
доказателства.
По отношение на противопоставянето на ответника
за извършването на ремонта съдът намира, че доказателства за този факт
категорично се събраха по делото. Дори и същият в даден момент да е изразявал
съгласие за извършването му, то това съгласие не е било припокрито
с желанието на ищцата по отношение на начина и обема на извършване, както и
необходимите разходи за това. Допълнително ответникът на няколко пъти е подавал
сигнали до 112 и е образувана и прекратена прокурорска преписка за самоуправство, която е приложена по делото. В този смисъл и съдът приема, че ремонтът е
извършен въпреки изричното противопоставяне на ответника. В тази връзка само на
това основание предявеният главен иск по чл. 30, ал. 3, предл.
II ЗС следва да се отхвърли.
В Решение № 193 от 30.11.2016 г. по гр.д. № 842/2016
г., III г.о. на ВКС се приема, че разбирането на правната
доктрина и практика относно необходими и полезни разноски е еднопосочно в
смисъл, че необходимите разноски са свързаните с неотложни /аварийни/ ремонтни
дейности за поддържането и/или възстановяването на общите части, предизвикани
от непредвидено, неочаквано събитие /наводнение, пожар и др./ или се свързват с
необходимостта от текущи или основни ремонтни дейности, наложени от износване и
овехтяване на сградата, като чрез тях се цели привеждане на общите части в
състояние годно за тяхното предназначение. Полезните разноски са тези, които
увеличават стойността на сградата и имат характера на подобрения. За да бъдат
извършени т. н. полезни разноски, законодателят приема, че решението за тях се
взема от общото събрание на собствениците. Отговорът дали извършени от единия
от собствениците ремонтни дейности съставляват необходими или полезни разходи,
свързани с общите части на сградата, зависи от фактическия проблем на
конкретното състояние на подменените инсталации и/или елементи на общите части
преди подмяната им, както и от причината, наложила тази подмяна. Както
необходимите, така и полезните разноски са за сметка на собствениците на
сградата. Принципът е участието на всеки собственик на обект в етажната
собственост относно разноски да е съобразно с дела му в общите части. Според
задължителното тълкуване, дадено в ППВС № 6 от 1974 г. и ТР № 85 от 1968 г. в
неотменената с постановлението част, касаеща отношенията между съсобственици,
когато съсобственик или част от съсобствениците извърши подобрения в съсобствен
имот, се провежда разграничение между различните хипотези на извършени от
съсобственик необходими разноски или подобрения в общия имот. Съгласно
посочената практика по отношение правата на съсобственика извършил
подобренията, намира приложение чл. 30, ал. 3 ЗС, ако те са извършени със
съгласието на останалите съсобственици; ако са извършени без съгласие на
останалите съсобственици, но и без противопоставяне от тяхна страна - по
правилата за водене на чужда работа без пълномощие по чл. 60-63 ЗЗД, а ако
останалите съсобственици са се противопоставили - по правилата на чл. 59 ЗЗД.
В Решение № 242 от 21.12.2015 г. по гр.д. №
3664/2015 г., I г.о. на ВКС се приема, че задължение на съда, а не на ищеца, е
да определи характера на претендираните от ищеца строителни работи /кои от тях
представляват необходими разноски за вещта и кои - подобрения/, да определи в
качеството на владелец или на държател съсобственикът е извършвал подобренията
и дали те са били извършени със знанието и без противопоставянето на останалите
съсобственици, или без тяхното знание, или въпреки противопоставянето им. В
зависимост от това съдът, а не ищецът, е длъжен да даде правилната правна
квалификация на предявения иск /по чл. 72 ЗС, по чл. 74 ЗС, по чл. 30, ал. 3
ЗС, по чл. 61 ЗЗД или чл. 59 ЗЗД/ и да присъди на съсобственика дължимата
съобразно тази правна квалификация сума.
В тази връзка, доколкото по делото се установи
противопоставянето на съсобственика, подлежи на изследване въпросът дали е
налице неоснователно обогатяване на ответника съобразно разпоредбата на чл. 61,
ал. 2 и 3, вр. чл. 59 ЗЗД. Ако общите части са
подобрени против волята на останалите съсобственици, отговорността на
последните може да бъде търсена само по правилата на чл. 59 ЗЗД, които съвпадат
с тези по чл. 61, ал. 2 ЗЗД. Предвид тази правна квалификация
е без значение дали извършените разноски са били необходими за запазване на
вещта или са били полезни, доколкото в полза на ищеца се присъждат само сумите,
с които ответникът се е обогатил, а това са сумите, които представляват припадащата
му се част от разходите в доказаните по делото размери.
При предприето
успешно доказване по делото, че е било налице противопоставяне, но при
доказване и на обогатяването, то искът не следва да се отхвърля, а да се уважи
на основание чл. 59, вр. чл. 61, ал. 3 ЗЗД, вместо на
основание чл. 61, ал. 2, вр. ал. 3 ЗЗД. В случая
приложима по аналогия е практиката по отношение на свързаността на претенциите
по чл. 72 и чл. 74 ЗС. /Израз на тази практика е например Решение № 86 от
15.07.2014 г. по гр.д. № 1515/2014 г. на ВКС, според което ако по делото се
установи, че ищецът е извършил претендираните подобрения на чуждия имот в
качеството му не на добросъвестен а като обикновен /недобросъвестен/ владелец,
то предявеният иск за заплащане на тези подобрения, не може да се отхвърля само
за това, че посоченото основание е чл. 72, ал. 1 ЗС./
Това становище
на ВКС е синхронизирано с цитираното по-горе Решение № 242 от 21.12.2015 г. по
гр.д. № 3664/2015 г., I г.о. на ВКС, като се преследва общата идея на
законодателя да не бъде допускано неоснователно обогатяване чрез отхвърляне на
иска на посоченото от ищеца основание, след като по делото са налице
доказателства, че неоснователно обогатяване е налице, макар и на основание
друга сходна разпоредба на закона. Поради тази причина е в правомощията на съда
по делото да определи качеството на лицето, наличието на противопоставяне и
характера на извършените подобрения, и едва тогава да присъди дължимото
обезщетение на база на правното основание приложимо към настоящия случай. По
този начин се преодолява практиката на ищците да предявяват множество
евентуални искове със сходни фактически състави за едни и същи суми (напр. чл.
72 ЗС, чл. 74 ЗС, чл. 30, ал. 3 ЗС, чл. 61 ЗЗД, чл. 62 ЗЗД, чл. 59 ЗЗД), под
страх от неуважаване на претенцията на соченото от тях за правилно правно
основание.
Стъпвайки на заключението на вещото лице инж. Г.
/по отношение на извършените СМР/ и свидетелските показания, както и характера
на самия ремонт, съдът намира, че извършените разноски са били необходими,
доколкото са били свързани с неотложни ремонтни дейности по възстановяване и
запазване на вещта. Дори да се приеме, че същите не са били необходими, те
определено са били полезни за вещта и са увеличили нейната стойност. От
увеличената стойност на вещта се ползват всички съсобственици, поради което и
ответникът се е обогатил неоснователно като си е спестил разходи, които са били
изцяло понесени от ищцата. Доколкото се касае за неоснователно обогатяване, то
разграничението между необходими и полезни разноски е без значение за
стойността на извършените разходи. Както е прието в Решение № 191 от 29.10.2014
г. по гр.д. № 2299/2014 г. на ВКС стойността на тези разходи не следва да се
измерва по фактурираните между ищцата и изпълнителя цени, а по пазарни цени,
установени с помощта на вещо лице.
В своето заключение инж. Г. определя стойността
на извършения ремонт на сумата от 15 332,43 лв. В защитата си в съдебно
заседание вещото лице уточнява, че тази стойност е определена въз основа на
справочник на цените в строителството, но уточнява, че към нея би следвало да
се добави 20 % завишение, доколкото това е характерно за гр. Варна, където е
извършен ремонта. Не го е посочила, защото не може да се ангажира с точен
процент, предвид невъзможността да го определи. Според нея макар и офертите на
строителите да не са точно направени самият ремонт е извършен качествено и е
трябвало да се изпълни изцяло.
Съдът намира, че доколкото се търси
действителната пазарната цена на извършените разходи, а не минималната посочена
в справочника, то следва към определената от вещото лице стойност да се добавят
и посочените от нея 20 %, които тя е определила на база на опита са в тази
област и това да има характер на допълване на заключението в тази част. В този
смисъл съдът определя общата стойност на ремонта на сумата от 18 398,92
лв. Предвид равното участие на страните в съсобствеността ответникът е спестил
половината от този разход и се е обогатил със сумата от 9 199,46 лв., за
която сума и предявения евентуален иск се явява основателен с правна
квалификация чл. 59, вр. чл. 61, ал. 3 ЗЗД. За
разликата над тази сума до претендираните 12 075 лв. искът следва да се
отхвърли.
По претенцията за
претърпени вреди от ремонтните дейности:
Ответникът твърди, че при извършването на ремонта
са нанесени вреди на таванските помещения на стойност 3 600 лв. В тази
връзка са разпитани свидетели по делото. Свидетелят * е посетил имота преди
извършването на ремонта, поради което неговите показания могат да се ценят
единствено за състоянието на вещите към този момент. Същият твърди, че е видял
шпакловано помещение с гипсокартон. Имало е мебели и бюра, както и кухня. Не
дава показания какво е било състоянието им. Свидетелката * твърди, че
обзавеждането на таванския етаж е било ново, с нови мебели. След започване на
ремонта е посетила имота и е видяла, че мебелите не са били покрити, матракът
бил обърнат на една страна, стените били изкъртени, имало повреди и в коридора,
както и по климатика. Лятото на 2020 г. повредите по етажа са били отстранени
до някаква степен. Бил застлан пода и били подредени мебелите, но пораженията
по стените още си стояли. Налице са били одрасквания по мебелите. Описва, че в
таванската стая има диван, легло, офис бюро, гардероб и шкафове, като от тези
мебели са надраскани бюрото и гардероба. Не знае кога е купен гардероба, но е
бил от жилището и́ в Плевен от 80-те години. Пренесен е от там много
отдавна и е разглобяван. Знае, че мебелите не са надраскани от децата, защото е
в много добри отношения с тях.
Свидетелят * твърди, че стените преди и след
ремонта не са имали промени. Имало е някакви недостатъци вероятно оставени от
експлоатацията на децата на страните. Ремонтът е бил извършен акуратно и
внимателно. Мебелите са били изолирани. Нямало е непокрити части. В помещенията
в таванския етаж не е имало остатъци от ремонта. Мебелите са били покрити с
нещо. В помещението е имало паднала кал, но не знае дали е във връзка със
строителството. Свидетелят * твърди, че е предложил на ищцата да шпакловат
навсякъде и да боядисат, защото по стените е имало леки вдлъбнати и е липсвала
част от шпакловката. Ищцата е отказала, защото е нямала пари. В помещението е
имало гардероб, диванче, спалня и бюро. Не са били нови и ги е покрил с найлон
да не се цапат. Съборили са тавана, изхвърлили са отпадъците и е събрал
найлоните. Нямало е части от строителни материали, които да е оставил и да не е
изчистил.
Вещото лице инж. Г. след оглед на имота дава
заключение, че в таванските помещения видимо има надраскани, замърсени и обрушени участъци по стените на всички помещения. Могат да
бъдат ползвани, но за да бъдат отдадени под наем трябва таванът да бъде
шпаклован и боядисан, както и всички стени. В съдебно заседание уточнява, че не
е видяла помещенията преди ремонта и не може да каже дали следите по стените са
вследствие на него или на ползването му за живеене. При ремонт на покрива няма
как да не се замърси помещението. Видяла е драскотини по мебелите, но не може
да каже от къде са. Определя стойност на ремонта в размер на 2 293,96 лв.
Съдът намира, че претенцията за нанесени от
ищцата вреди върху таванските помещения не се доказа по основание. Фактическият
състав на непозволеното увреждане включва деяние, вина, вреда, противоправност и причинна връзка между деянието и вредата.
В случая дори да се установяват някакви вреди върху помещенията, доколкото не
са в нормалното си за ползване състояние, то по никакъв начин не се доказа по
делото те на какво се дължат. Ответникът е ангажирал единствено показанията на
свидетелката Нанова, които са противоречиви, доколкото твърди, че мебелите са
били нови, а впоследствие уточнява, че са от 80-те години и са били пренесени
от друго място. Установява се, че децата на страните са живели дълго време на
таванския етаж, като е възможно повредите по мебелите и стените да са били
вследствие от тяхната експлоатация. Свидетелските показания на водените от
ищцата свидетели разколебават извода, че помещенията и мебелите са били в
идеално състояние преди започването на ремонта. Твърди се от тях даже, че
същите са били щателно изолирани, за да не бъдат наранявани. Не се установява
конкретното деяние, което да е довело до увреждането на вещите, дори да има
такова. Не е налице и противоправност, както и не се
установи и причинната връзка между някакво конкретно деяние и вредите, а
единствено се предполага, че е възможно повредите да са вследствие от ремонта.
Ищецът по насрещния иск следваше пълно и главно да докаже претенцията си, а в
случая това не е сторено, поради което в тази част иска следва да се отхвърли.
По отношение на годността и стойността на
премахнатите от покрива керемиди, дъски и греди по делото са събрани гласни
доказателства и е изслушана СТЕ. Съдът е посочил по-горе в мотивите какво е
било състоянието им според свидетелите. Съдът отново отбелязва, че приема, че в
по-голямата си част състоянието на тези материали не е било добро, което е
наложило и ремонта. Съдът приема за достоверни показанията на Грънчаров, който
твърди, че здравите керемиди от покрива около 20 % са били използвани за пристройката
в двора. В тази връзка е становището и на вещото лице инж. М.. Това, което
предполагаемо е могло да бъде ползвано за огрев от дървения материал вещото
лице е остойностило на сумата от общо 448,60 лв. В
тази връзка, доколкото въпросът отново опира до фактическия състав на
непозволеното увреждане, то не се установява по делото чрез изхвърлянето на
ненужните материали ищцата да е причинила вреда на ответника. Липсват
доказателства по делото ответникът да е изявил желание да ползва тези отпадъчни
материали, за да ги продаде, за огрев или по друг начин. Същият е присъствал и по
време на част от ремонтните дейности. Няма доказателства да се е противопоставил
на изхвърлянето на материалите или да е предприел действия по запазването им.
Не е налице и противоправност на деянието, доколкото
е обичайно ненужният строителен материал да се изхвърля. В този смисъл съдът
отново по-горните съображения намира, че тази претенция от общо 1 707,50
лв. не е доказана по основание и следва да се отхвърли изцяло.
По отношение на
претенцията за лишаване от ползване на таванското помещение:
Ответникът твърди, че за периода м. септември 2018 г. до края на 2019 г. ищцата му е причинила вреди,
като го е лишила от ползване на таванското помещение, поради което за 16 месеца
по 150 лева на месец му дължи 2 400 лева обезщетение.
В случая не се касае за иск по чл. 59 ЗЗД, а за иск
по чл. 45 ЗЗД, доколкото ответникът не твърди, че ищцата се е обогатила
неоснователно като е ползвала таванското помещение, а че му е нанесла вреди лишавайки
него от ползване.
Съдът намира, че от свидетелските показания се
установява, че от разпределяне на ползването между страните след развода, а и
преди това ответникът не е ползвал таванския етаж и не е живял там. От
показанията на свидетелката Нанова се установява, че децата на страните са
живели там в определени периоди от време, както и няколко месеца преди ремонта.
Няма събрани доказателства по делото, че ответникът е искал да ползва
таванското помещение и че ищцата се е противопоставяла. Ремонтът на покрива е
започнат средата на месец август и е продължил през септември 2018 г. когато е
приключил. В този период е било невъзможно да се ползват помещенията с оглед
извършване на действия по запазване на общата вещ, които действия не могат да
се приемат като лишаване от ползване по вина на съсобственика, за което да се
дължи обезщетение. След приключването на ремонта няма данни помещенията да са
били негодни за ползване. Не се събраха никакви доказателства в тази насока.
Одраскванията на мебелите не водят до невъзможност за ползване. В този смисъл и
ако е желал ответникът е могъл да ползва таванското помещение. Няма данни за
такова изявление или такива предприети действия. Вещото лице инж. Г., макар и
при по-късно посещение, установява, че помещенията са годни за обитаване, но не
и за даване под наем. Предвид събраните по делото доказателства съдът намира,
че те са били в това състояние и преди ремонта. В този смисъл предявения иск се
явява изцяло неоснователен, доколкото не се доказва по основание.
По отношение на възражението
за прихващане с вземане за обезщетение за лишаване от ползване на лекарския
кабинет:
Ищцата твърди, че ответникът е заключил лекарския
кабинет, който е на етажа за общо ползване на страните и тя не е могла да го
ползва, поради което претендира обезщетение в размер на 6 000 лв.
Доколкото искът за обезщетение за лишаване от
ползване на таванския етаж е отхвърлен изцяло, то и не следва да се разглежда
възражението за прихващане. За пълнота на изложението съдът само ще посочи, че
по делото не се събраха никакви доказателства за заключването на това помещение
от страна на ответника и за изразяването на желание от страна на ищцата да го
ползва. Не се установи и самият ответник да го е ползвал, а точно обратното,
той дори не е живял в къщата.
За пълнота на изложението съдът следва да посочи,
че в мотивите си не е коментирал представения от страните снимков материал, на
който е извършен надлежен оглед по реда на чл. 204 ГПК., като веществено
доказателство за нуждите на процеса, макар и настоящият състав да счита, че
това са електронни документи по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) №
910/2014. Снимките не са коментирани, защото по делото не се събраха
доказателства за достоверността им, относно периода и мястото където са
направени. Не може да се установи със сигурност дали се касае за процесната
къща, макар и анализирайки ги съдът да може да направи такъв извод. В този
смисъл доказателствата им стойност е ниска и ако бъде обсъдена не би променила,
а по-скоро би потвърдила заключението на съда по спорните права.
В заключение съдът намира за основателен
предявения от ищцата С.А. евентуален осъдителен иск за осъждане на ответника В.Н.
за сумата от 9 199,46 лв.,с която се е обогатил неоснователно спестявайки
си разходи, които ищцата е извършила за ремонта на покрива на сградата в режим
на съсобственост при равни квоти. Всички останали предявени искове са
неоснователни и следва да се отхвърлят.
По разноските:
С
оглед изхода на спора разноските следва да се възложат съразмерно на уважената
и отхвърлената част от исковете. Ищцата е представила списък с разноски /л. 234/ и доказателства за
плащане на сумите в общ размер от 2121,33 лв., от които 528 лв. държавни такси
/включително в обезпечителното производство/, 11,33 лв. преводни такси, 380 лв.
депозити за възнаграждения на вещи лица и 1 192 лв. адвокатско възнаграждение.
Ответникът е представил списък с разноски /л. 237/ и доказателства за плащане
на сумите в общ размер от 2 308,30 лв., от които 308,30 лв. държавна такса,
600 лв. депозити за възнаграждения за вещи лица и 1 400 лв. адвокатско
възнаграждение.
Процесуалният
представител на ищцата е релевирал възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ответника, което съдът намира за
неоснователно. Делото с фактическа и правна сложност над средната. Предявени са
множество искове, представени са голям обем писмени доказателства, проведени са
четири открити съдебни заседания, разпитани са четирима свидетели и са
изслушани две съдебни експертизи, като в хода на процеса са представяни и
няколко становища. Претендираните и от двете страни адвокатски възнаграждения
са съразмерни на положените от процесуалните представители на страните
процесуални усилия за защита по делото.
Съдът
признава сторените от страните разноски, така както са описани в представените
списъци. По отношение на разпределянето им съобразно предявените искове съдът
приема следното:
По
исковете на ищцата следва да се отнесат сторените от нея разноски в размер на 483
лв. /държавна такса в настоящото производство/, 45 лв. държавни такси в
производството по допускане на обезпечение на бъдещ иск, 200 лв. за депозит на
вещото лице инж. Г., както и преводните такси от 9,83 лв. /таксата от 1,50 лв.
се отнася за експертизата на инж. М./. По тези искове ответникът е сторил
разноски в размер на 200 лв. за депозит на вещото лице инж. Г.. При предявен евентуален
иск отхвърлянето на главния иск не се отразява върху разпределянето на
разноските. Съобразно уважената и отхвърлената част от иска и след съдебна
компенсация на посочените разходи ответникът остава да дължи сумата от 514,49
лв.
По насрещните искове на ответника
следва да се отнесат сторените от него разноски в размер на 308,30 лв. държавна
такса и 400 лв. депозит за вещото лице инж. М.. По тези искове ищцата е сторила
разноски в размер на 180 лв. за депозит за вещото лице инж. М. и 1,50 лв.
преводна такса. Исковете са отхвърлени изцяло, поради което сторените от
ответника разноски остават за негова сметка и той остава да дължи на ищцата
сумата от 181,50 лв. Доколкото възражението за прихващане е в условията на
евентуалност то отхвърлянето му не се отразява върху отговорността за разноските.
Адвокатските възнаграждения са
посочени от страните в общ размер, като не са разпредели съобразно защитата по
отделните искове, поради което и съдът следва да ги разпредели съобразно сбора
на общия материален интерес на всички претенции и съобразни уважените и
отхвърлени части от исковете, като по този начин същите ще бъдат
най-справедливо разпределени, доколкото липсва друго правило. Общият материален
интерес на всички главни претенции е 19 782,50 лв. От тази сума в полза на
ищцата е сумата от 9 199,46 лв. /за която сума е уважена нейната
претенция/ и сумата от 7 707,50 лв. /за която сума е отхвърлен насрещния
иск/ или общо сумата от 16 906,96 лв. В полза на ответника е остатъка от
сумата, за която е частично отхвърлен иска на ищцата, а именно сумата от
2 875,54 лв. Съобразно това разпределение и след съдебна компенсация
ответникът дължи на ищцата сумата от 815,23 лв. адвокатско възнаграждение.
Съдът извършва служебна компенсация
на разноските за по-добра яснота и за да се избегнат последващи
извънсъдебни прихващания или образуване на множество изпълнителни дела.
В
заключение ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата в
размер на 1 511,22 лв. разноски по делото.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Й.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, втори жилищен етаж, срещу В.Ц.Н., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, осъдителен иск с правно основание чл. 30, ал. 3, предл. II ЗС за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати
на ищцата сумата в общ размер от 12 075
лв.
/дванадесет хиляди и седемдесет и пет лева/, представляваща една втора от
заплатената от нея сума за извършване на неотложен ремонт на обща част - покрив
на жилищна сграда, притежавана в обикновена съсобственост между страните, като
бивши съпрузи, изразяващ се в следните СМР: демонтаж на покривна конструкция в
съществуващи сгради с изнасяне на материала, направа на покривна конструкция в
съществуващи сгради, доставка и монтаж на керемиди, доставка и монтаж на
топлоизолация – минерална вата 100 мм., доставка и монтаж на обшивка с OSB
плоскости, доставка и
монтаж на хидроизолация – паропропусклива мембрана,
доставка и монтаж на челни дъски, лакиране на дървени повърхности, доставка и
монтаж на PVC олуци,
доставка и монтаж на PVC
водосточни казанчета, направа
на поли и обшивка с поцинкована ламарина, направа на гипсокартон (облицовка
директно закриване с топлоизолация), общо почистване с извозване на материали,
включително такса смет, ведно с законна лихва от датата на исковата молба до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА В.Ц.Н., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.Й.А., ЕГН **********, с адрес: ***, втори
жилищен етаж, сумата от 9 199,46
лв. /девет хиляди сто деветдесет и девет лева и четиридесет и шест
стотинки/, с която ответникът се е обогатил спестявайки си разходите заплатени
от ищцата за извършване
на неотложен ремонт на обща част - покрив на жилищна сграда, притежавана в
обикновена съсобственост между страните, като бивши съпрузи, изразяващ се в
следните СМР: демонтаж на покривна конструкция в съществуващи сгради с изнасяне
на материала, направа на покривна конструкция в съществуващи сгради, доставка и
монтаж на керемиди, доставка и монтаж на топлоизолация – минерална вата 100
мм., доставка и монтаж на обшивка с OSB плоскости, доставка и монтаж на
хидроизолация – паропропусклива мембрана, доставка и
монтаж на челни дъски, лакиране на дървени повърхности, доставка и монтаж на PVC
олуци, доставка и монтаж на PVC водосточни казанчета, направа на поли и обшивка с
поцинкована ламарина, направа на гипсокартон (облицовка директно закриване с
топлоизолация), общо почистване с извозване на материали, включително такса
смет, ведно с законна лихва от датата на подаване на исковата молба /25.10.2019
г./ до окончателното плащане на задължението, на основание чл. 59, вр. чл. 61, ал. 3 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума от 9 199,46
лв. до предения размер на претенцията от 12 075 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от
В.Ц.Н.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, срещу С.Й.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, втори жилищен етаж,
насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за
ОСЪЖДАНЕ на ответницата по насрещния иск
да му заплати
обезщетение за причинени в резултат от действията
на последната в съсобствения им имот вреди в общ размер от 7 707,50 лв. /седем хиляди
седемстотин и седем лева и петдесет стотинки/, а
именно:
1. стойността на разходите за възстановяване на таванския етаж
и тавански коридор, от които: за шпакловка
стени и тавани - 150 кв.м – 1 800 лева; за боядисване на стени и тавани
– 1 200 лева; за почистване от боклуци и обезпрашаване - 300 лева; за поправка
и почистване на мебели - 300 лева;
2. Полагаща
се на ответника част от стойността на старите керемиди от покрива - 1400 броя -
420 лева;
3. Полагащата
се на ответника част от стойността на ненужно изхвърлени греди и дъски от
покрива - 103 кв.м по 25 лева на кв.м - 1 287,50 лева.
4. Обезщетение
за лишаването на ответника от ползването на таванския етаж на сградата за периода
от м. септември 2018 г. до края на 2019 г. - 16 месеца по 150 лева на месец - 2
400 лева.
ОСЪЖДА В.Ц.Н., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***,
ДА ЗАПЛАТИ на С.Й.А., ЕГН **********, с адрес: ***, втори
жилищен етаж, сумата от 1 511,22 лв. /хиляда петстотин и
единадесет лева и двадесет и две стотинки/, разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се
обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН
СЪД: