№ 139
гр. Варна, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско
дело № 20223001000175 по описа за 2022 година
за да се произнесе с решение, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 25, ал. 4, изр. 2 ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по жалба от ИГ. Б. М., чрез адв. В.Г., срещу решение
№36/07.02.2022г. по т.д.№ 849/2021г. на Варненския окръжен съд, с което е
потвърден отказ № 20211125161025-2/01.12.2021г. на длъжностното лице по
регистрацията при Агенцията по вписванията, постановен по заявление
образец А4 с вх. № 20211125161025/25.11.2021г. за вписване на промяна в
следното обстоятелство: т.19 „Съдружници“ - заличаване на съдружника ИГ.
Б. М., на основание чл. 125, ал. 2 от ТЗ по партидата на „Ралица Девелопмент“
ООД, подадено от ИГ. Б. М., чрез адв. Т Т.
Въззивникът намира обжалваното решение за неправилно и
незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон.
Твърди, че е налице съществен правен интерес от вписване на прекратяване
на членството му в дружеството. Счита, че изтичането на срока на
предизвестието има автоматичен прекратителен ефект спрямо членственото
правоотношение и с осъществяването му съдружникът губи това си
качеството. Претендира, че не следва прекратяването да се поставя в
зависимост от други юридически факти, в т. ч. от уреждане на имуществените
отношения по чл. 127 във вр. с чл. 125, ал. 3 от ТЗ между напускащия
съдружник и дружеството. Намира, че доколкото липсва развита нормативна
уредба относно едностранното напускане на съдружник и с оглед
потестативния характер на това субективно право, следва да бъде приложена
по аналогия разпоредбата на чл. 141, ал. 5, изр. последно от ТЗ. Счита, че
съобразно обстоятелството, че процесната нотариална покана е била връчена
1
и е достигнала до знанието на дружеството на 23.08.2021г., следва да се
приеме, че към датата на подаване на описаното заявление А4, съдружникът
вече е бил загубил това си правно качество, тъй като законоустановеният срок
е бил изтекъл и съответно заявеното за вписване обстоятелство е следвало да
бъде уважено. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което отказът на длъжностното лице да бъде отменен и
на Агенция по вписванията да бъде указано вписване на заявените промени.
Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от Агенция по
вписванията, чрез юрк. И.К., в който се излагат подробни аргументи за
неоснователността на въззивната жалба, както и относно правилността на
обжалваното решение. Твърди се, че заявителят на обстоятелството не е
надлежно оправомощено лице съобразно разпоредбата на чл. 15 от
ЗТРРЮЛНЦ. Навеждат се аргументи, че не е възможно съдружник в ООД да
заяви за вписване подлежащите на вписване обстоятелства по прекратяване на
участието му в дружеството. Сочи се, че са констатирани и други
нередовности като непредставяне на решение на оставащият съдружник
относно освободените от напусналия дялове от капитала. Инвокират се
доводи, че съдружник не може да бъде заличен докато не бъде уреден
въпросът относно освободените от него дялове. Излагат се твърдения, че без
прехвърляне на дела на напусналия съдружник от капитала на дружеството,
не само се застрашават интересите на кредиторите, но и ще остане незаписан
капитал, което е в разрез със законодателството. Моли за оставяне на
въззивната жалба без уважение. Претендира разноски.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :
Жалбата е подадена в срок от оправомощено за това лице, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните
съображения :
От приобщените по делото Нотариална покана № 143, т. 2, рег. №
4861/2021г. на нотариус П П, в съдебен район Варна, с рег. № 224 на
Нотариалната камара и разписка за получаване на същата, безспорно се
установява, че с изтичане на тримесечния срок от получаване на поканата,
членственото правоотношение на въззивника е прекратено по право.
Със заявление А4 с вх. № 20211125161025/25.11.2021г. от ИГ. Б. М.,
чрез адв. Т Т, е направено искане за вписване на горната промяна в
персоналния субстрат на дружеството. Към заявлението са приложени
нотариална покана, с разписка за нейното връчване, декларации по чл. 14, ал.
4 и 5 от ЗТРРЮЛНЦ (от заявителя - И.М. и представляващия го адв. Т Т) и
пълномощно. ДЛР е дало указания за представяне на пълномощно за адв. Т Т
и декларация по чл. 13, ал. 3 от ЗТРРЮЛНЦ, изхождаща от управителя на
дружеството, които указания не са изпълнени в срок.
Основният мотив на постановения отказ за регистрация е, че заявител
на промяната е адвокат, упълномощен от напусналия съдружник И.М., а не от
действащия управител Р А. С предходно заявление И.М. е заличен като
2
управител на дружеството, поради което легитимиран да заяви за вписване
заличаването на напусналия съдружник е действащият управител Р А.
Първоинстанционният съд е потвърдил отказа като е установил, че
действително не са налице предпоставките за вписване на заявените
обстоятелства, тъй като напусналият съдружник не е сред легитимираните
лица, които да заявят вписването на тази промяна по партидата на
дружеството.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на
Варненски апелативен съд достига до следните правни изводи:
Регистърното производство по вписване на обстоятелства в ТР,
подлежащи на регистрация, е охранително, но и строго формално.
Легитимираните лица, които могат да заявяват вписване, са изрично посочени
в чл. 15 от ЗТРРЮЛНЦ. Нормата не може да се тълкува разширително
въпреки доводите, че е налице празнота в закона. Възможността всеки
напускащ съдружник сам да иска вписване на прекратяването на членството
си би създало възможност за злоупотреби с право. Интересът на напускащия
с предизвестие съдружник е защитен в достатъчна степен, доколкото законът
гарантира правото му чрез разпоредбата на чл. 140, ал. 4 от ТЗ, според която
вписването на промените има действие от вписването в търговския регистър.
Така от момента на оповестяването му чрез вписване прекратяването на
членството поражда действие за третите лица, докато във вътрешните
отношения между съдружниците промените настъпват в по – ранния момент,
а именно с изтичане на срока на предизвестие.
Във всички случаи, когато "друго лице" отправя заявлението за
вписване в регистъра, то легитимацията му трябва да е установена в закон.
Разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от ТЗ обаче, за разлика от нормата на чл. 141,
ал. 5 от ТЗ, не предоставя подобни права. Аналогията с чл. 141, ал. 5 от ТЗ е
недопустима, доколкото съдържа изрично овластяване на управителя да бъде
заявител в регистърното производство, а членственото правоотношение на
съдружника и ООД съществено се различава с мандатното правоотношение
между управителя и ООД. Доколкото в цитираната норма от ТЗ е изрично
посочено, че при бездействие от страна на дружеството управителят е
легитимиран да заяви вписване на промяната, то не може да се приеме, че
законодателят е имал предвид и напусналия по реда на чл. 125, ал. 2 от ТЗ
съдружник.
Следва да се има предвид и фактът, че липсата на вписване в ТР не
лишава страната от възможността да реализира правата си по чл. 125, ал. 2 и
ал. 3 от ТЗ. Сочените права се реализират по силата на надлежно отправено
писмено предизвестие и от обективния факт на изтекъл срок. Прекратяването
на членственото правоотношение настъпва автоматично - като законова
последица и с неговото прекратяване за в бъдеще отпадат правата и
задълженията на съдружника. Той разполага единствено с правото да
реализира имуществените последици по реда на чл. 125, ал.3 ТЗ. Вписването
на заличаването му не е елемент от фактическия състав на чл. 125, ал. 2 от ТЗ.
Освобождаване на съдружника поради прекратяване на членството с
3
предизвестие е свързано и с промяна на дружествения договор относно която
следва да се вземе решение от дружеството. Затова предпоставка за
вписването на освобождаването на съдружника е представянето на взето
решение от ОС и изменения дружественен договор, който следва да се
приложи в заверен препис. Проверката за наличието на изискваните
документи по чл. 21, т. 4 от ЗТРРЮЛНЦ е в прерогативите на длъжностното
лице.
При липсата на което и да е от предвидените в чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ
изисквания, длъжностното лице по регистрация постановява отказ - чл. 24, ал.
1 от ЗТРРЮЛНЦ. Съобразно гореизложеното, отказът и потвърждаващото го
решение на Варненския окръжен съд са правилни и законосъобразни.
С оглед на изложеното, решението на Варненския окръжен съд следва
да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на АВп се дължат
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева /чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 23, т. 5 НАРЕДБА за заплащането на правната помощ/.
Водим от горното,
РЕШИ:
ПОТВЪРДЖДАВА решение №36/07.02.2022г. по т.д.№849/2021г. на
Варненския окръжен съд, с което е потвърден отказ № 20211125161025-
2/01.12.2021г. на Длъжностното лице по регистрацията при Агенцията по
вписванията, постановен по заявление образец А4 с вх. №
20211125161025/25.11.2021г. за вписване на промяна в следното
обстоятелство: т.19 „Съдружници“ - заличаване на съдружника ИГ. Б. М., на
основание чл. 125, ал. 2 от ТЗ по партидата на „Ралица Девелопмент“ ООД,
подадено от ИГ. Б. М., чрез адв. Т Т
ОСЪЖДА ИГ. Б. М. ДА ЗАПЛАТИ на Агенция по вписванията
сумата от 80 лева – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 25, ал.
6 ЗТРРЮЛНЦ.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4