РЕШЕНИЕ
№ 152
гр. П., 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Божана Цв. Манасиева
при участието на секретаря Силвия Кирова
като разгледа докладваното от Божана Цв. Манасиева Административно
наказателно дело № 20221230200241 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.59 от ЗАНН и е образувано по жалба на МД.И.
ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление-град П., ул.Ц.Б. №*, представлявано
от Д.М.,в качеството й управител, чрез пълномощника адв.В. Г., с адрес гр.П., ул.“С.“ № *,
срещу НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 42-0000659/11.03.2022г. на Директора на
РД „АА“ - С..
С жалбата се излага подробно становище за незаконосъобразност на издаденото наказателно
постановление,поради санкционирането на дружеството по несъществуваща
наредба.Изразява се становище и за неправилност на издаденото наказателно
постановление,тъй като посочените факти ,основаващи нарушение по българското
законодателство противоречат на европейското,поради което не следва да бъдат прилагани.
Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени наказателно постановление № 42-
0000659/11.03.2021г. на Директора на РД „АА“ - С..
В съдебно заседание за оспорващото дружество се явява процесуален представител-
адв.Г.,който поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея,не представя
доказателства.Иска НП да бъде отменено.Претендира заплащане на разноски.
За ответника по жалбата – Директора на РД“Автомобилна администрация“ С. ,представител
не се явява.В съпроводителното писмо,с което е изпратена жалбата прави възражение за
прекомерност на претендирания по делото адвокатски хонорар.
1
За ТО-П. при РП-Б.,в качеството й на заинтересована страна, представител не се явява.
По делото са събрани писмени доказателства.Разпитани са свидетелите Д. С. Д. и С. И. К..
Въз основа на събраните доказателства и след тяхната преценка,съдът установи от
фактическа страна следното :
Със заповед №РД-12-622/24.02.2022г е възложено на инспекторите Д. Д. и С. К.
извършването на тематична проверка по отношение на МД.И. ЕООД, ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление-град П., ул.Ц.Б. №*, представлявано от Д.М..За целта, до
управителя на дружеството е изпратено уведомително известие за извършване на проверка,
в което са отразени документите,необходими за представяне по повод на тази проверка.
На 24.02.2022г. изисканите документи били представени от пълномощника В.Д.Д..
Видно от събраните по делото доказателства ,на 24.02.2022г при извършената тематична
проверка ,свидетелите констатирали ,че превозвачът МД.И. ЕООД,притежаващ Лиценз на
ЕО №9449/04.06.2012г и 2 бр. заверени копия на лиценз на Общността за товарни превози в
Общността,е допуснал Д.А., ЕГН *** да извърши международен превоз с МПС марка ДАФ
с рег.№*** от категория N3,без да отговаря на условията за психологическа годност по
смисъла на Наредба по чл.152,ал.1,т.2 от ЗАвтПр,т.е без да притежава удостоверение за
психологическа годност,за което е направена справка в информационната система на
ИА“АА“. Посочено е,че международният превоз е извършен при маршрут Р Германия-Р
Италия,видно от ЧМР от 03.06.2021г.Това обстоятелство е констатирано в съставения от
същата дата констативен протокол,препис от който е връчен на упълномощен представител
на дружеството.
Съгласно приложената справка от Регистъра за психологически изследвания на водачите за
явяване на психологическо изследване за водача Д.А. е издадено удостоверение на
16.02.2022г,с валидност до 15.02.2025г.
От представената по делото международна товарителница е видно,че е осъществен
международен превоз на товари от Р Германия до Р Италия от превозвача МД.И.ЕООД на
03.06.2021г с МПС с рег.№ *** и ремарке ***.
Така в резултат на установените по-горе факти за допуснато нарушение на чл.7,ал.2,пр.3 от
Закона за автомобилните превози е съставен АУАН №317469 от 24.02.2022г. в присъствието
на упълномощения представител на дружеството В.Д.,на който е връчен акта по силата на
приложеното по делото пълномощно с рег.номер от 12.08.2019г,даващо му това право.
Въз основа на АУАН, административно-наказващият орган -директорът на РД „АА“ - С. е
издал атакуваното НП № 42-0000659/11.03.2022г.,в което е отразена същата фактическа
обстановка,въведена в акта и е направен извод за осъществяване на фактическия състав на
чл.7а,ал.2,пр.3 от Закона за автомобилните превози,за което на осн чл.96г,ал.1,пр.2 Закона за
автомобилните превози на нарушителя е наложена имуществена санкция в размер на 3 000
2
лева.
Описаното НП е връчено на пълномощник на 24.03.2022г,като жалба срещу него е
депозирана в РС-П. на 04.04.2022г.
При така установеното, съдът приема от правна страна следното :
Жалбата е подадена от надлежно лице (спрямо което е издадено Наказателното
постановление) и в законоустановения 14-дневен срок. Поради това жалбата е
допустима.
Жалбата е и основателна.
Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Предмет на това
производство са обществените отношения, свързани с нарушаване на установен
административно-правен режим,за което се предвижда налагане на административно
наказание по предвидения от закона ред.
Административнонаказателната отговорност на дружеството-нарушител е ангажирана за
нарушение на чл.7а,ал.2,пр.3 от Закона за автомобилните превози,който предвижда,че
лицензираните превозвачи,какъвто е и МД.И.ЕООД могат да осъществяват превоз на
пътници и товари само с водачи,които отговарят на изискванията за минимална
възраст,правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната
категория и за психологическа годност,определени с наредбите по чл.7,ал.3 и чл.12б,ал.1 от
този закон и чл.152,ал.1,т.2 от Закона за движение по пътищата.
В казуса интересуващата ни разпоредба е тази по чл.152,ал.1,т.2 от Закона за движение по
пътищата,където в б.“б“ на т.2 е предвидено,че министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията: определя изискванията за психологическа
годност на водачите на моторни превозни средства и условията и реда за психологическото
изследване на водачите, извършващи обществен превоз. Въз основа на посочения член е
издадена Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и
условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за
придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на
председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за
извършване на психологически изследвания, съгласно § 2 от ПЗР на същата.
Регламента на чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. изисква при всяко
постъпване на работа и при извършване на дейността като водач на таксиметрови
автомобили или водач на автомобили за обществен превоз на пътници или товари,
както и за председател на изпитна комисия, лицата да представят удостоверение за
психологическа годност, което е валидно за срок три години от датата на неговото издаване
с изключение на случаите, в които се издава след навършване на 65-годишна възраст на
лицето, и на случаите по чл. 1, ал. 1, т. 2, 5, 6 и 7, в които удостоверението е валидно за срок
една година.
Според чл. 12, ал. 2, т. 2 вр. чл. 13, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1-157 от 1.10.2002 г. за условията
и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на
3
водачите и тяхната дисциплина, срокът на валидност на свидетелството за управление на
моторно превозно средство за категории С, CE, С1, CIE, D, DE, Dl, DIE и Т е 5 години.Като
условие за издаване на свидетелството за управление на моторно превозно средство за
категории С, CI, D, D1 и Ттм е необходимо представянето на копие на удостоверение за
психологическа годност за издаване на свидетелство за управление на МПС.
Същият срок на валидност на свидетелството за управление на моторно превозно средство
за категории С, CE, С1, CIE, D, DE, Dl, DIE и T е предвиден и в чл. 51, ал. 4 (Нова - ДВ, бр.
75 от 2012 г., в сила от 19.01.2013 г.) от Закона за българските лични документи.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, пар. 2, буква "б" от Директива 126/2006/ЕО, "Считано от 19
януари 2013 г. свидетелства, издадени от държави-членки за категории С, СЕ, С1, CIE, D,
DE, Dl, DIE имат срок на административна валидност 5 години. ".
Разпоредбата на чл. 7, пар. 2, буква "б" от Директива 126/2006/E0 е транспонирана в
българското законодателства в чл. 51, ал. 4 (Нова - ДВ, бр. 75 от 2012 г., в сила от 19.01.2013
г.) от Закона за българските лични документи/ЗБЛД/ и чл. 12, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1-157
от 1.10.2002 г.
Съобразно правната регламентация, дадена в Директива 126/2006/ЕС), се налага извода, че
щом водач на моторно превозно средство има валидно свидетелство за управление на МПС
за съответната категория, той следва да се счита за психологически и физически годен да
управлява МПС от тази категория, за срока на валидност на същото това свидетелство
за управление на МПС, който за посочените по-горе категории е пет години и съответно,
не следва да се явява на преглед за физическа и психологическа годност в този срок. Това
условие се потвърждава изрично от съдържанието на Параграф 9 от Преамбюла на
Директива 126/2006/E0, а именно, че "Поради причини, свързани с прозрачността, тези
прегледи следва да съвпадат с подновяването на свидетелствата за управление и поради това
да се определят от срока на валидност на свидетелството".
Предвид изложеното по-горе, съдът счита, че предвиденият в чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36
от 15.05.2006 г. на министъра на транспорта, тригодишен срок на валидност на
удостоверението за психологическа годност, което удостоверение се издава при
положително заключение от психологическото изследване на изследваното лице, не съвпада
със срока на валидност на свидетелството за управление на моторно превозно средство - в
конкретния случай за категориите С, CE, С1, CIE, D, DE, Dl, DIE и Т, който срок е пет
години.
Разпоредбата чл. 7 от Директивата, наименован "Издаване, валидност и подновяване", т. 1 от
същия, съдържа пет новели - от б. "а" до б. "д", в които са регламентирани изискванията към
кандидатите, за да им бъде издадено свидетелство за управление на МПС, като в цялата т. 1
не се съдържа текст, който да предвижда, че държавите - членки могат да въвеждат в
националното си законодателство и периодични медицински прегледи за физическа и
психическа годност извън тези, които се изискват при издаване на свидетелство за
управление на МПС. В чл. 7, т. 3 от Директивата се съдържат текстове, които предвиждат,
че държавите - членки могат да приемат по-строги стандарти, свързани с контрола на
физическата и психическата годност на водачите. Но този текст се отнася до качествените
показатели на контрола, без да се визират вариации в честотата на неговото прилагане.
Изискванията на Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20
декември 2006 г. относно свидетелства за управление на превозни средства са въведени в
Закона за движение по пътищата със Закона за изменение и допълнение на Закона за
4
движението по пътищата (Обн., ДВ, бр. 54 от 2010 г., изм. и доп., бр. 60 от 2012 г., в сила от
7.08.2012 г.), което изрично е посочено в § 35, т. 3 от ДР към същия закон. В Закона за
българските лични документи/ЗБЛД/, изискванията на Директива 2006/126/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно свидетелства за
управление на превозни средства, касаещи срока на валидност на свидетелствата за
управление на МПС, са въведени с изменение и допълнение на закона, конкретно със
създаването на новите ал. 3, ал. 4 и ал. 5 на чл. 51 от същия - Обн., ДВ, бр. 75 от 02.10.2012
г., в сила от 19.01.2013 г., което изрично е посочено и в § 2 от ПЗР към същия закон.
Същевременно, последното изменение на разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36 от
15.05.2006 г. на министъра на транспорта е направено с ДВ, бр. 41 от 01.06.2012 г., т. е.
повече от седем месеца преди влизането в сила на изменението на чл. 51 от ЗБЛД, поради
което предвиденият в нея тригодишен срок на валидност на удостоверението за
психологическа годност не е съобразен със срока на валидност на свидетелството за
управление на МПС за категории С, CE, С1, CIE, D, DE, Dl, DIE и Т, регламентиран в ал. 4
на чл. 51 от ЗБЛД. Освен това, в самата Наредба не съществува разпоредба, било то в
допълнителните или в преходните и заключителни разпоредби, която да указва, че в същата
са въведени изискванията на Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 20 декември 2006 г. относно свидетелства за управление на превозни средства, относими
към регулираните с наредбата обществени отношения, посочени в чл. 1 и чл. 1а от нея.
Предвид факта, че на процесната дата 03.06.2021 г. водачът Д.А.,за който е установено от
контролните органи,че е извършвал международен превоз на товар,допуснат от превозвача
МД.И.ЕООД, то очевидно е разполагал към онзи момент с валидно СУМПС от съответната
категория, в противен случай не би могъл да премине границата с процесния товарен
автомобил.Същевременно извършилите проверката инспектори не констатират липса на
правоспособност при водача Д.А.,такъв факт не е констатиран при извършената
проверка,напротив установено е,че същият притежава категория „С“,притежава и карта за
квалификация №049244/28.01.2021г,поради което следва извода,че към посочената дата на
осъществен международен превоз -03.06.2021г Д.А. е притежавал свидетелство за
управление на МПС,поради което е бил психологически годен.
Аргументирайки се по този начин,съдът достигна до извод за липса на нарушение на
чл.7а,ал.2,пр.3 от ЗАвтПр,поради което неправилно е ангажирана отговорността на
дружеството по чл.96г,ал.1пр.2 от ЗАвтПр,което има за последица отмяна на издаденото НП
като неправилно,поради нарушение на материалния закон.
С оглед изхода от спора,основателна се явява претенцията на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. Искането е направено
своевременно, представен е договор за правна защита и съдействие,в който е договорено и
отразено заплащане на адвокатско възнаграждение в брой от 450/четиристотин и петдесет /
лева. В съпроводителното писмо,с което е изпратена жалбата АНО прави възражение за
прекомерност на пратендирания по делото адвокатски хонорар.Възражението е
неоснователно,тъй като възнаграждението е минимално предвиденото съгласно регламента
на чл.18,ал.2 ,във вр. с чл.7,ал.2,т.2 от Наредба №1/09.07.2004г за минималните размери на
адвокатските възнаграждения/същото се изчислява в размер на 440 лева/.Следва да се има
предвид,че процесуалният представител се е явил в двете съдебни заседания,проведени по
5
делото.Ето защо искането следва да бъде уважено, като Изпълнителна Агенция
„Автомобилна администрация" следва да бъде осъдена да заплати направените по делото
разноски в размер на 450 лв заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство.
В хода на съдебното производство са направени разходи във връзка с явяването на свидетел
на РД“АА“-С.-свид.С. И.,на когото са изплатени от бюджета на съда пътни разноски в
размер на 53.93лв./петдесет и три лева и деветдесет и три стотинки/.Тези разноски,
направени в съдебното производство следва да бъдат възложени на ответната страна –
ИА“АА“-С..
Водим от горното и на основание чл.63,ал.2,т.1,във вр. с ал.3,т.1 ЗАНН,във вр.
чл.96г,ал.1,пр.2 от ЗАвтПр,във вр. с чл.63д,ал.1 ЗАНН,Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 42-0000659/11.03.2022г. на Директора
на РД „АА“ - С.,с което на МД.И. ООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление -град
П., ул.Ц.Б. №*, представлявано от управителя Д.М.,на основание чл.96г,ал.1,пр.2 от Закона
за автомобилните превози е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 /три
хиляди/ лв.
ОСЪЖДА Изпълнителна Агенция“Автомобилна администрация“ да заплати наМД.И.
ООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление -град П., ул.Ц.Б. №*, представлявано от
управителя Д.М., направените по делото разноски в размер на 450 /четиристотин и
петдесет/лева.
ОСЪЖДА ИА“Автомобилна администрация“ ДА ЗАПЛАТИ сумата от 53.93лв./петдесет и
три лева и деветдесет и три стотинки/,представляваща направени съдебни разноски в
производството по сметка на РС-П..
Решението подлежи на обжалване по касационен ред по реда на АПК, пред
Административен съд-Б. ,в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6