Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София 08.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на двадесет
и девети март, две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с. ИВЕЛИНА
СИМЕОНОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 5191 по описа за 2020г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 838371/11.02.2020г.
по гр.д. № 26081 по описа за 2019г. на Софийски
районен съд, 53-ти състав е признато за
установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че Р.Й.М.-В., ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********, заплащане на сумата от 981,19лв., ведно със законната лихва от 29.01.2019г. до
изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 27 гр. София, ж.к.“********за
периода от 01.12.2017г. до 30.04.2018г.,
за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело №
5403/2019г. на Софийски районен съд, като Р.Й.М.-В.,
ЕГН ********** е осъден да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********
съдебни разноски от 135лв. в исково
и заповедно дело, като неоснователен
отхвърлен иска за възнаграждение за
дялово разпределение на енергията и за лихва за забава на плащането му, прекратено е производството по иска за
главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2015г. до ноември 2017г. и за
лихва за забава на плащането й за периода от 14.09.2016г. до ноември 2017г., лихва за забавна и за дялово
възнаграждение и за лихва за забава на плащането му в периода от май 2015г. до
ноември 2017ж., обезсилена е заповедта в тази част, като Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** е осъдена да заплати на Р.Й.М.-В., ЕГН ********** съдебни разноски от 342лв. по исково и
заповедно дело.
С Определение № 52216 Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** е осъдена да заплати на Р.Й.М.-В., ЕГН ********** още
334,48лв. съдебни разноски в
исково и заповедно дело.
Срещу така постановено Решение е депозирана въззивна
жалба вх.№ 5034586/26.02.2020г. по регистъра на СРС от
ответника по исковете Р.Й.М.-В., ЕГН
********** със съдебен адрес: адв. П.Х.,*** в частта, в която исковете са уважени за горница над 604,32лв. до
981,19лв. Изложила е съображения, че
решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочил е, че съдебно
техническата експертиза установила, че реално доставената енергия в имота за
процесния период 01.12.2017г. до
30.04.2018г е 604,32лв. и
неправилно районния съд уважил за сума по-голяма от посечената от вещото лице.
Претендирала е разноски.
Въззиваемияг-
ищец– Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** с адрес: *** в
срока за отговор не е изразил становище,
с молба от 26.03.2021г. е оспорил жалбата и поради прекомерност претендираните
разноски за възнаграждение за адвокат, претендирал е разноски.
Третото лице
помагач на страната на въззиваемия-ищец –Н.И.“ ООД, ЕИК ********не е изразило становище по жалбата.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
2011992/13.05.2019г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** срещу Р.Й.М.-В., ЕГН ********** ,
с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с
чл. 149 и сл. от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че
ответникът му дължи заплащане на сумата
от 3483,07лв., ведно със законната
лихва от 29.01.2019г.. до изплащането й, представляваща стойност на потребена
топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент № 27 гр. София, ж.к.“********за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г.; сумата
от 509,40лв., представляваща лихва за забава на плащането на главницата за
топлинна енергия за периода до 17.01.2019г.; сумата от 66,89лв. ведно със законната
лихва от 29.01.2019г.. до изплащането й, представляваща цена на разпределение на потребена топлинна
енергия в имота за периода от
01.12.2015г. до 30.04.2018г.; сумата от
16,71лв., представляваща лихва за
забава на плащането на главницата за
възнаграждение за дялово разпределение на енергията за периода до
17.01.2019г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
заповедно дело № 5403/2019г.. на Софийски районен съд, като му се присъдят
разноски. Навело е твърдения, че ответникът е клиент на топлинна енергия в
имота, потребила енергия в имота за
процесния период в количества и на стойност, за които е предявен иска, дължала
възнаграждение за дяловото разпределение на енергията, изпаднала в забава на
плащанията, страните били обвързани от договор при Общи условия.
Ответникът Р.Й.М.-В.,
ЕГН ********** в предоставения й срок е оспорила
исковете. Посочила е че с влязло в сила решение бил решен спора на страните за
дължимост на суми за доставена топлинна енергия и лихва на забава на плащането
й в имота за периода до ноември 2017г.
и иск за същите бил недопустим. Задълженията били погасени по давност. Нямало облигационна връзка между страните ,
не било доставено количество енергия на стойност, за които са предявени
исковете. Не била изпаднала в забава на плащането й. Претендирала е разноски.
Третото лице
помагач на страната на ищеца- Н.И.“ ООД ЕИК ********не
е изразило становище.
По делото е приложено заповедно дело № 5403/2019г. по описа на СРС, 53-ти състав, съгласно което по заявление по
чл. 410 от ГПК вх. № 3007230/29.01.2019г. е издадена заповед за
изпълнение, с която е разпоредено Р.Й.М.-В.,
ЕГН ********** да
заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********
сумата от 3483,07лв., ведно със законната
лихва от 29.01.2019г.. до изплащането й, представляваща стойност на потребена
топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент № 27 гр. София, ж.к.“********за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г.; сумата
от 509,40лв., представляваща лихва за забава на плащането на главницата за
топлинна енергия за периода от 14.09.2016г. до 17.01.2019г.; сумата от 66,89лв. ведно със законната лихва от 29.01.2019г.. до
изплащането й, представляваща цена на
разпределение на потребена топлинна енергия
в имота за периода от 01.12.2015г. до 30.04.2018г.; сумата от 16,71лв., представляваща лихва за забава на плащането на главницата
за възнаграждение за дялово
разпределение на енергията за периода от 14.09.2016г. до 17.01.2019г., съдебни
разноски от 131,42лв., за така
издадена заповед длъжникът е уведомен на 21.03.2019г., на 02.04.2019г. е подал възражение срещу
заповедта, на 04.04.2019г. е представела друго възражение чрез адвокат, с което
е посочила съдебен адрес и отправила претенция за разноски, на 11.04.2019г. заявителят
е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от
съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта
и на 13.05.2019г. е представил такива.
По делото са приета заповед от 14.07.1988г. на ИК на
СНС, удостоверение от ГИС-софия с която въз основа на влязла в сила Заповед по
чл. 98 от ЗТСУ за обезщетение на
отчужден имот на В.В.М.е определен апартамент
№ 27 в ж.к. **********,
сграда е с нов административен адрес: гр. София, ж.к.“********Приети са констативен протокол, съставен от нотариус Б., съгласно които при направена справка в
интернет-сайт на ищеца на избрани по
произволен начин абонатни номера е установено, че са публикувани информации за стойността на
фактури
По делото се приет протокол от 09.08.2002г. на ОС на ЕС със списък
на живущи в която е имота, съгласно които
ОС на ЕС е избрало Н. И.“ ООД да извършва дялово разпределение на топлинна енергията в сградата, в списъка на живущите е положен
подпис за ответника, заявил желание за монтиране на три уреда за измерване на
потребление с отполителни тела в имота.
Приети са
фактури, извлечения от сметки на ищеца,
сочещи задължение на ответника за
периода в размер на сумите, за които е предявен иска.
Прието е
Решение от 19.10.2018г. по дело 88994/2017г. на СРС с отбелязване че е влязло в сила на 16.11.2018г. с което е признато за установено че ответникът не
дължи на ищеца заплащане на 8761,38лв.
като потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2009г. до ноември 2017г. / без периода от май 2013г. до
април 2015г./; 3724,39лв. лихва за забава за периода от 01.05.2009г. до ноември 2017г. поради липса на облигационно
правоотношение между страните.
С приетото по делото заключение съдебно-техническата експертиза, вещото лице е посочило, че за процесния период в сградата, в
която е процесния имот, се потребява енергия за отопление и за горещо битово
водоснабдяване, енергията е отчитана ежемесечно по общия топломер, приспадани
са технологични разходи за сметка на ищеца. Посочило е, че в имота е имало три
отоплителни тела с монтирани уреди за отчитане на потреблението, отделно имало
щранг-лира без монтиран уред за измерване на потреблението, два броя водомери,
по които се отчитало потребление на енергията за горещо битово водоснабдяване.
Сградната инсталация била определена съобразно изискванията на наредбата за топлоснабдяване - съобразно обем
на имота от 175 куб.м. Дяловото разпределение на енергията било направено
съобразно правилата на ЗЕ и на Наредбата за топлоснабдяване, съобразно показанията
на уредите в имота, които били реално отчетени. Посочило е, че по фактури за периода за периода от 01.12.2017г.
до 30.04.2018г. била 811,50лв., но
начисленията по фактури били по-високи от реалното потребление, реално
потребената енергия в имота за този период била на стойност от 604,32лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права
страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявените искове са с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 , чл. 150 вр. с чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката
(ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – искове за
установяване на съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена
топлоенергия за битови нужди, за имот в
сграда - етажна собственост, отделно, за което е издадена заповед за изпълнение
по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се установи,
че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение по
силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлинна енергия срещу задължение на
ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите
задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за
същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с
Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год./, поради което и за ответника
да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на
стойността на същото.
По делото се установи, че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно производство , по което
е издадена заповед и с нея е уважено изцяло искането на заявителя
„Топлофикация-София”АД и длъжникът е осъден да му заплати стойност на потребена топлинна енергия за процесния имот
за процесния период в размерите на процесните суми, за които е предявен иска за
топлинна енергия и за лихва върху нея, възражение срещу заповедта е
депозирано в срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил настоящия иск.
Действащата към периода на облигационните отношения
между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ),
и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено
да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите
към процесния период Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването (Обн.
ДВ, бр.68 от 03.08.2004 г., отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.) и Наредба №16-334
от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители
на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от
ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл
решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл.
153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна
енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната
инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция
по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други
дейности обслужващи основните.
Съдът приема,
че по делото е установено , че за процесния период
страните са били обвързани от валидно правоотношение за доставка на топлинна
енергия в имота и ищецът е доставял такава на ответника. Решението на СРС е
влязло в сила в частта в която е уважен иска за сумата от 604,32лв. като
стойност на потребена от ответника в
имота доставена му от ищеца топлинна енергия, същото обвързва страните със сила
на пресъдено нещо, поради което и установено по делото е че през процесния
период страните са били обвързани от валидно договорно правоотношение за доставка на
топлинна енергия в имота за периода от 01.12.2017г. до 30.04.2018г.
Спорен въпрос по делото е количеството и стойността на доставената в
имота топлинна енергия през процесния период. Съдът приема за установено по делото
от прието по делото заключение по съдебно-техническата експертиза, че стойността
на реално доставената енергия в имота от ищеца в периода от 01.12.2017г. до 30.04.2018г. е в размер на
604,32лв. Съдът кредитира заключението на вещото лице като вярно и
задълбочено, неопровергано от останалите събрани по делото доказателства,
неоспорено от страните. Вещото лице е установило реална доставка на енергия за
отопление чрез три отоплителни тела с монтирани уреди за измерване на потребление
и с щранг-лира, както и потребление на енергия за горещо битово водоснабдяване,
отчитано по показания на водомер, обем на имота, реално отчитане на уредите и
коректно дялово разпределение на енергията . Вещото лице е посочило, че
прогнозните стойности на сумите по фактури са завишени в сравнение със
стойността на реалното потребление , поради което и неправилно районният съд е
съобразил данните по фактури посочени от вещото лице в табличен вид на стр. 9
от заключението и то за период по-голям от процесния. Дължи се само стойността на реално
потребената енергия в имота, без значение по делото е прогнозно начислената
такава. В случая вещото лице е извело категоричен извод, че стойността на
реално потребената енергия в имота за
периода е в размер на 604,32лв. и само за тази сума съдът приема че е
установено валидно възникнало вземане на ищеца към ответника за заплащането й.
С оглед гореизложеното решението на СРС
в обжалваната част следва да се отмени и иск за горница над 604,32лв. до
981,19лв. следва да бъде отхвърлен.
По отговорността
за разноски:
Решението в
частта в която на ищеца са присъдени разноски от 51,43лв. по исково и по
заповедно дело следва да се отмени.
На ответника
по исковете следва да се присъдят разноски за исково дело пред СРС и по
заповедно дело в размер на още 81,30лв.
За
въззивното производство на въззивника следва да с присъдят разноски за държавна
такса от 25лв. и за възнаграждение за адвокат в размер на 300лв. същото е
минималното съгласно Наредба № 182004г. и възражението на въззиваемия за
прекомерността му е неоснователно.
На третото
лице помагач разноски не се следват съобразно чл. 78, ал. 10 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 838371/11.02.2020г. по гр.д. № 26081
по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 53-ти състав в
частта с която е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 79 и
чл. 86 от ЗЗД, че Р.Й.М.-В., ЕГН ********** дължи
на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********, заплащане на сумата от 376,87лв. /горница над 604,32лв. до 981,19лв./, ведно със законната лихва от 29.01.2019г. до изплащането й, начислена като стойност на потребена топлинна
енергия в имот, представляващ апартамент № 27 гр. София, ж.к.“********за
периода от 01.12.2017г. до 30.04.2018г.,
за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело №
5403/2019г. на Софийски районен съд, и в частта, с която Р.Й.М.-В., ЕГН ********** е осъден да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********
съдебни разноски от 51,43лв. в
исково и заповедно дело и вместо това
постановява:
ОТХВЪРЛЯ положителен установителен иск,
предявен с искова молба вх. №
2011992/13.05.2019г. на Т.С.”ЕАД,
ЕИК ******** срещу Р.Й.М.-В.,
ЕГН ********** с правно основание на
чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че Р.Й.М.-В., ЕГН ********** дължи
на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** заплащане на сумата от 376,87лв. /горница
над 604,32лв. до 981,19лв./, ведно
със законната лихва от 29.01.2019г.
до изплащането й, начислена като стойност
на потребена топлинна енергия в
имот, представляващ апартамент № 27 гр. София, ж.к.“********за периода от 01.12.2017г. до 30.04.2018г., за
която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело №
5403/2019г. на Софийски районен съд.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД,
ЕИК ********,
с адрес на управление:*** да заплати
на Р.Й.М.-В., ЕГН ********** със
съдебен адрес: адв. П.Х.,*** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата
от 406,30лв. /четиристотин и шест
лева и 0,30лв/, представляващи съдебни разноски по заповедно дело, исково дело
пред СРС, въззивно дело пред СГС.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ищеца – Н.И.“ ООД,
ЕИК*******.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.