Решение по дело №577/2018 на Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И E

№241 20.06.2019 година гр.Бургас

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд граждански състав

На двадесет и осми май две хиляди и деветнадесета година

публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Динкова

ЧЛЕНОВЕ:

секретар Жана Кметска

прокурор

като разгледа докладваното от съдия Д.Динкова

т.дело номер 577 по описа за 2018 година.

Производството по настоящото дело е образувано по повод предявените искове от Ж.С.Д., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощник адв.В.Найденов, против ЗК „Лев инс“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София бул."Черни връх“ No 51 Д, представлявано от Мария Стоянова Масларова-Гъркова, Павел Валериев Димитров и Гълъбин Николов Гълъбов, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 250 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание в резултат на нанесени телесни увреждания от настъпило на 19.07.2016 год. събитие, ведно със законната лихва върху сумата, считано от момента на събитието – 19.07.2016 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 968,52 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разходи за лечение и медикаменти, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на събитието – 19.07.2016 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

От фактическа и правна страна ищецът твърди, че е претърпял травматични увреждания от ПТП при покрит риск по застраховка „Гражданска отговорност“ от ответника, а именно – руптура лиенис /разкъсване на слезка/, хемоперитонеум /наличие на кръв в перитонеалната кухина/, руптура интестини илеи /разкъсване на черва/, хематома ретроперитонеале, лезия дуоденирептера /разкъсване на дванадесетопръстника/,контузио церебри /контузия на мозъка/, интрапаренхимна хеморагия /вътрепаренхимен кръвоизлив/, десностранен пневмоторакс /наличие на въздух в плевралната кухина/, мозъчен едем /отток на мозъка/, кома. Уточнява, че е претърпял множество оперативни интервенции, при които му е отстранен далака и част от дебелото черво, поради което е в състояние на постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, което състояние е безвъзвратно. Посочва, че e лишен е от възможността да се придвижва самостоятелно и до края на живота си ще се нуждае от чужда помощ при ежедневното си придвижване и обслужване. В следствие на травмите от произшествието, се намира в постоянна опасност от настъпване на усложнения, които могат да доведат до смъртта му.

Ищецът заявява, че за претърпените от него болка и страдание следва да бъде обезщетен от застрахователя на автомобила на виновния причинител на ПТП, което е осъществено в рамките на покрит риск по застраховка ГО, полица № BG/22116000917717, със срок на покритието 25.03.2016 г. – 24.03.2017 г., издадена от ответника ЗК „Лев инс“ АД.

Твърди се от ищеца, че след ПТП е прекарал близо два месеца в болнични заведения, като възстановяването му е продължило с лечение в домашни условия. Заявява, че нанесените му телесни увреждания са му причинили болки и страдание, както и са го лишили завинаги от възможността да бъде самостоятелен и са го поставили в зависимост от друго лице, което да го обгрижва до края на живота му.

Ищецът твърди, че в резултат на посочените телесни повреди, е понесъл и имуществени вреди, представляващи разходи за лечение и консумативи в размер на 968,52 лева.

В съдебно заседание претенцията се поддържа, ангажират се доказателства.

Ответникът оспорва изцяло основателността на иска. Оспорва описания механизъм на настъпване на ПТП, като твърди, че не е изяснена в цялост фактическата обстановка- механизма на ПТП, както и причините за настъпването му. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като пострадалият е пътувал без предпазен колан. Прави възражение по отношение на срока, за който се претендира лихва, като се позовава на КЗ.

Не се представлява в съдебно заседание, не се представят доказателства.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, представените доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е пряк иск против застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на увреденото лице в размер на 250 000 лв. и на обезщетение за имуществени вреди в размер на 968,52 лв. – разходи за лечение и медикаменти.

Няма спор между страните, че на 19.07.2016 год. е настъпило ПТП с т.а. “Мерцедес Спринтер“ и т.а. “Даф“ с румънски рег. №AG95 GMN, от което ищецът е пострадал в качеството си на пътник на предна лява седалка на т.а. “Мерцедес Спринтер“. Между страните не се спори, че гражданската отговорност за товарния автомобил е била застрахована при ответника по полица BG/22116000917717, със срок на покритието 25.03.2016 г. – 24.03.2017 г., издадена от ответника ЗК „Лев инс“ АД, съдържаща се в представените с исковата молба доказателства.

Ответникът оспорва механизма на произшествието, вината на водача на застрахованото МПС, претърпените вреди, причинно-следствената връзка между произшествието и причинените увреждания на ищеца.

От медицинската документация и от комплексната експертиза се установява, че ищецът е получил разкъсване на слезка, кръв в коремната кухина, руптура на тънките черва, ретроперитониален хематом, лезия на дванадесетопръстника, контузия на мозъка, интрапаренхимен кръвоизлив, двустранен пневмоторакс, мозъчен отток, кома. От експертизата е видно, че произшествието е настъпило по време на движение на автомобила, при предприемане на неубедителна маневра за изпреварване на превозно средство, като поради дясната дирекция на управлявания от водача Стоянов лекотоварен автомобил, последният не е имал възможност да наблюдава непосредствено пътното платно и да прецени има ли достатъчно разстояние за успешното предприемане и приключването на маневрата. В следствие на посоченото, при навлизането си в съседната лента за движение, водачът е установил, че няма да има възможност за завършване на маневрата, предприел аварийно спиране, но не успял да избегне сблъсъка с насрещно движещия се товарен автомобил ДАФ-влекач, който също е предприел едновременно аварийно спиране. От експертизата се установява, че сблъсъкът е настъпил в дясната странична част на т.а. “Мерцедес Спринтер“ и челно за т.а. ДАФ-влекач. С оглед на това съдът приема за доказано наличието на причинно-следствена връзка между произшествието, причинено виновно от Цветан Стоянов, и телесните наранявания на ищеца, който е пътувал като пътник на предната лява седалка на катастрофиралата кола. Отделно следва да се посочи, че в закона е установено оборимо предположение за вина на деликвента, което не е оборено със събраните по делото доказателства.

Ответникът е въвел възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради непоставяне на предпазен колан от ищеца като пътник в автомобила.

С решение №67/15.05.2014 год. по т.д.№1873/13 год. на І т.о. на ВКС се приема, че в случай на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 432, ал. 1 КЗ отм. срещу застрахователя, съпричиняването подлежи на доказване от страната, която го е въвела в процеса, тъй като с позоваването на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД тя цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Именно поради това разрешение на ответника е било указано, че той носи тежестта да установи наличието на съпричиняване на вредоносния резултат, на което се позовава в отговора си.

Съдебната практика последователно приема, че съпричиняване на вредоносния резултат е налице, когато е осъществено конкретното проявление на действие или бездействие на пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. При обективното съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД, намаляването на дължимото от деликвента обезщетение не e обусловено от преценката дали е налице виновно и противоправно поведение на пострадалото лице, а дали това поведение действително е в причинна връзка с последвалия резултат и по някакъв начин е допринесло за настъпването на решителното събитие - т.7 от ППВС № 17/1963 г., решение №96/29.06.2015 год. по т.д.№2461/2014 год. ІІ т.о. ВКС, решение №37/01.09.2015 год. по т.д.№1070/2014 год. ІІ т.о. ВКС и др. В конкретния случай, от една страна не е доказано бездействие от страна на пострадалия– непоставянето на обезопасителен колан, а от друга страна, както е видно от заключението по комплексната експертиза, поставянето на такъв не би било от съществено значение за настъпването на травмите, тъй като ударът е поет странично на автомобила, с голяма мощ, и причината за уврежданията е липсата на странични аербеци, а не липсата на колан. Нараняванията са получени от страничния удар, поради което експертите са заключили, че тялото на пътника не е останало неподвижно при сблъсъка с другия товарен автомобил и така са причинени уврежданията. При това положение не може да се приеме, че е налице противоправно поведение от страна на пострадалия, с което е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Приносът за настъпване на вредите трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем.

Претърпените от ищеца болки, физическо страдание, силни негативни изживявания и стрес от произшествието на 19.07.2016 год. представляват неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени от ответника на основание чл.432 ал.1 от КЗ.

Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде съобразено с конкретните критерии, съдържащи се в ППВС № 4/68 г. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите, при съблюдаване на съществуващата в страната икономическа конюнктура (така решение № 124 от 11.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 708/2009 г., II т. о., ТК).

Болките и физическите страдания, следствие на телесно нараняване, са ноторни, като присъщи за всеки човешки индивид. В конкретния случай те са били причинени от увреждания, попадащи в юридическия критерий „тежка телесна повреда“ и „следна телесна повреда“ – загуба на слезката, както и част от дебелото черво, коремна травма с разкъсване на тънки черва, травма на белите дробове, изявила се с пневмоторакс, коматозно състояние вследствие на черепно-мозъчна травма с контузия на мозъка и интрапаренхимен кръвоизлив. От документацията и от комплексната експертиза се установява, че ищецът е претърпял множество животоспасяващи операции първоначално в УМБАЛ Бургас, а впоследствие в УМБАЛСБМ “Пирогов“, бил е в кома и поставен на апаратна вентилация. Видно е от експертизата, че някои увреждания са необратими – свързани със загуба на органи, които никога няма да се възстановят, но освен тях ищецът има трайни отрицателни последствия и за дихателната, храносмилателната и половата си система, описани в заключението. От експертизата и от разясненията на в.л.П. в съдебно заседание се установява също така, че в резултат на коремната травма ищецът е получил субилеус – срастване на тънките черва със стената на корема, което прави труднопроходимо чревното съдържание, и това може да се счете за ексцес.

От показанията на св. Бедросян – съседка на ищеца, се установява, че тя го видяла след като се прибрал от болницата, около месец и половина след инцидента. Ищецът бил много отпаднал и отслабнал физически. Не можел да се храни и да се обслужва сам, имал белези по лицето и отвеждаща торбичка от животоспасяваща операция. Майка му се грижела за него и го захранвала с каши и пюрета, за да подобри общото му състояние. Според показанията на свидетеля, ищецът бил много стресиран, притеснен, изнервен и затворен в себе си, съвсем различен спрямо поведението му преди катастрофата. Посочва, че ищецът не могъл да тръгне на училище и пропуснал първата година след катастрофата. Възстановяването му продължило около година, а след това изпитвал срам да се среща с деца и й споделил, че коремът започнал да го боли отново. Имал проблеми и с дишането, поради което се наложила консултация с белодробен лекар.

От свидетелските показания и заключението на комплексната експертиза се установява, че физическите страдания на ищеца са били със силен интензитет не само веднага след катастрофата, но и по време на престоя му в болницата, както и при домашното му лечение. Съществувала е сериозна опасност за живота му в продължение на един месец. След изписването му от болничното заведение ищецът е бил в безпомощно състояние, не е можел да се храни, да се движи, да се обслужва. Както се установява от свидетелските показания, той дълго време не е поемал обща храна, бил е изолиран от средата си. Към настоящия момент вече се придвижва сам, но част от страданията продължават, макар и не с такава сила, но достатьчно интензивно, че да изпитва продьлжително болки и дискомфорт, без изгледи това сьстояние да отшуми напьлно. Към тях са се добавили и психически страдания, поради непосредствената опасност ищецът да претърпи усложнения, които да доведат до смъртта му. Такава опасност би била шок за всеки човек, не само за младеж, който тепърва навлиза в живота с планове, мечти и надежди, за които съзнава, че никога няма да може да осъществи. Освен болки, физически и психически страдания, ищецът е преживял и продължителен период на дискомфорт от необходимостта да бъде подпомаган и обгрижван и за най-елементарните ежедневни дейности от близките си. Той продължава да търпи болки и страдания при по-голямо физическо натоварване, продължава да има и емоционален дискомфорт поради променения му начин на живот. Травмите са оказали необратимо въздействие върху състоянието му.

Като изходи от вида, интензитета и продължителността на преживените от ищеца болки и страдания, неудобства, стрес, емоционални и психически сътресения, възрастта на ищеца, който към момента на травмата е бил дете на 16 години, едва започващо житейския си път и развитие, емоционално нестабилно и ранимо поради тийнейджърската си възраст, и като взе предвид икономическата конюнктура и нивата на минималната застрахователна сума по застраховка „Гражданска отговорност“ (застрахователни лимити) за 2016 год., Бургаският окръжен съд намира, че на Ж.Д. следва да се определи обезщетение в пълния претендиран размер от 250 000 лв., което следва да бъде заплатено изцяло, предвид липсата на съпричиняване на вредите.

Претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди също се приема от съда за основателна. От представените писмени доказателства се установява, че ищецът е заплатил на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Н.И. Пирогов“ претендираната сума от 968,52 лв., за закупуване на консумативи за лечението му. Като вид имуществена вреда е намалено имуществото на увредения със стойността на закупените консумативи, които са били нужни за лечението му, според заключението на комплексната експертиза.

Ищецът претендира лихва за забава от момента на увреждането – 19.07.2016 г., до окончателното изплащане на главниците.

Ответникът е направил правоизключващо възражение, като се е позовал на нормата на чл. 405 от КЗ, с аргументи, че дължи лихва върху застрахователното обезщетение съобразно разпоредбите на КЗ.

Част Четвърта от КЗ (отм). не съдържаше разпоредба, уреждаща изрично момента на настъпване на забава за застрахователя, поради което беше постановена трайна практика по реда на чл. 290 от ГПК, приемаща, че гражданската отговорност е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие и това обстоятелство обуславя отговорност на застрахователя за всички причинени от прекия причинител вреди при същите условия, при които отговаря самият причинител. Поради това и с оглед императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД практиката приемаше дължимост на законната лихва върху обезщетението от датата на увреждането, а не от поканата за плащане на застрахователно обезщетение – напр. решение № 72/30.04.09 г. по т. д. № 475/2008 г. на ВКС-ТК, решение № 6 от 28.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 705/2009 г., II т. о., ТК.

Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди, като в този случай той покрива, наред с другото, и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т.е. лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. В чл. 429, ал. 3 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива лихвите, дължими от застрахования, само в рамките на застрахователната сума, считано от датата на уведомяването за настъпилото застрахователно събитие от застрахования по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или считано от датата на предявяване на застрахователната претенция от пострадалото лице, която от датите е най-ранна.

В случая застрахованият дължи лихви за забава по отношение на увреденото лице от момента на деликта, по общото правило на чл. 84 ал. 3 от ЗЗД. Техният размер не би надхвърлил застрахователния лимит, предвид определения размер на обезщетението. След като липсват доказателства за уведомяване на ответника за събитието от самия застрахован, то като момент на дължимост на лихвата за забава следва да се възприеме 29.03.2018 год. – датата, на която пострадалият е подал заявление за изплащане на застрахователно обезщетение.

Ищецът е поискал присъждане на разноски и има право на такива на основание чл.78 ал.1 от ГПК. С нарочно определение на съда е бил освободен от заплащането на държавна такса и разноски, но е бил е представляван от адвокат по реда на чл. 38 от ЗА. На основание чл. 38 ал. 2 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Н. възнаграждение, определено по реда на Наредба №1/09.07.2004 год. за МРАВ върху уважената част от исковете в размер на 6 549,37 лв.

Тъй като ищецът изцяло е бил освободен от заплащане на държавна такса и разноски с определение № 1033/08.11.2018 год., дължимата такса върху присъденото обезщетение следва да се възложи върху ответника на основание чл.78 ал.6 от ГПК –10 038,74 лева. Следва да му бъдат възложени и направените в производството разноски в размер на 500 лева, за заплатено възнаграждение на вещите лица по комплексната съдебно – медицинска и автотехническа експертиза.

Мотивиран от така изложените съображения Бургаският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район Лозенец, бул. “Черни връх“ № 51Д, представлявано от Мария Стоянова Масларова-Гъркова, Павел Валериев Димитров и Гълъбин Николов Гълъбов да заплати на Ж.С.Д., ЕГН **********, с адрес *** по сметка ***, сума в размер на 250 000 (двеста и петдесет хиляди) лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие настъпило на 19.07.2016 год. пътно-транспортно произшествие, причинено от водача на застрахования при ответното дружество автомобил - Ц.С.С. с ЕГН **********, ведно със законната лихва за забава, считано от 29.03.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 968,52 (деветстотин шестдесет и осем лева и 0,52) лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от същото деяние – за закупуване на консумативи за лечение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.03.2018 г. до окончателното ѝ изплащане

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаски апелативен съд.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	245
Дата:	20 юни 2019 г. (в сила от 27 май 2021 г.)
Съдия:	Десислава Динкова Динкова Щерева

Дело:	20182100900577
Тип на делото:	Търговско дело
Дата на образуване:	7 ноември 2018 г.

Решение по дело №577/2018 на Окръжен съд - Бургас

Съдържание на акта Свали акта