Решение по дело №34/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на К. Й. Т. от [населено място], против Решение № 97 от 21.11.2023 г., постановено по АНД № 243 по описа за 2023 г. на Районен съд – Мездра, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение серия К, № 6540073 на ОД на МВР -Враца, издаден на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП, с който на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 лева, за нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се развиват съображения за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Релевирани са доводи, че съдът при постановяване на решението не е обсъдил всички наведени в сезиралата го жалба възражения за незаконосъобразност на оспорения ЕФ, като се акцентира, че не е налице повторност на нарушението за реализиране на административнонаказателната отговорност. Иска се отмяна на решението и на потвърдения с него ЕФНГ.

Касаторът, редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба, ОД на МВР – Враца, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по същата.

Участващият в касационното производство прокурор от ОП – Враца дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, а оспореното решение намира за правилно. Не са допуснати твърдените процесуални нарушения, тъй като санкционния акт е обжалван и разгледан от съда. Правилно и в съответствие с доказателствата по делото е приложен и материалния закон. Отправя искане към съда да остави решението в сила.

В настоящото производство от страните не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

А. съд – Враца, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационна проверка валиден и допустим съдебен акт, при което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Предмет на касационнен контрол за законосъобразност е Решение № 97 от 21.11.2023 г., постановено по АНД № 243 по описа за 2023 г. на Районен съд – Мездра, с което е потвърден ЕФНГ серия К, № 65400073, издаден от ОД на МВР - Враца, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП, на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с чл. 21, ал. 1 от същия закон.

За да стигне до този извод, въззивният съд е приел, че процесният ЕФ е издаден в съответствие с утвърдения образец на министъра на вътрешните работи и съдържа лимитативно посочените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. По съществото на спора районният съд е приел, че с обжалвания електронен фиш правилно е приложен и материалният закон, тъй като е наложено законосъобразно по вид и размер административно наказание за безспорно доказано, извършено от наказаното лице и при сочените обстоятелства нарушение, именно на посочените разпоредби на ЗДвП, поради което санкционният акт е потвърден.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Наведените с касационната жалба доводи са неоснователни.

При постановяване на съдебния си акт районният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалния закон, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице, нито е допуснал нарушения на материалния закон, които да са довели до постановяване на неправилно решение. Съдът е проявил процесуална активност, като е събрал всички относими към спора доказателства, които е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност и изключително подробно се е мотивирал защо е достигнал до крайния си извод за законосъобразност на оспорения пред него електронен фиш. Противно на изложеното в касационната жалба, съдът е обсъдил възраженията на оспорващия и е формирал изводи за несъстоятелността на същите, които изводи се подкрепят от доказателствата по делото и изцяло се възприемат от настоящия касационен състав. В съответствие със събраните доказателства и при правилното прилагане на материалния закон, въззивният съд е приел, че нарушението е установено с автоматизирано техническо средство, което е преминало първоначална проверка в Български институт по метрология. По делото са представени: Схема за вертикалната сигнализация и хоризонталната маркировка на участъка към 07.09.2022 г., Инструкция за експлоатация на техническото средство система за видеоконтрол на нарушенията за правилата на движение ТЕR1-M № 515 и Протокол за последваща проверка на техническото средство система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, както и Справка от АИС – АНД – ПП.

От друга страна в съответствие с чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, е представен и Протокол за използване на АТСС, в който е посочен вида АТСС и неговия номер, което съответства на снимковия материал и отбелязаното във фиша дата на ползването му, точното местоположение, посоката на движение, ограничението на скоростта на заснемата отсечка, наличието на пътен знак. В протокола е отразен режима на измерване – стационарен, началото и края на работата по час и минута, в който промеждутък от време са заснети и процесните снимки, станали основание за издаване на електронния фиш.

Предвид изложеното, правилни са изводите на районния съд, че липсва нарушение на изискванията на чл. 189, ал. 4, относно съдържанието на електронния фиш, който се издава в съкратено и специално производство. За разлика от общия процес регламентиран в ЗАНН, в хипотезата с издаване на електронния фиш, не са предвидени два етапа, каквито съдържа общия процес по ЗАНН – обвинение чрез предявяване и връчване на АУАН и налагане на наказание чрез издаване и връчване на наказателно постановление. В това производство голяма част от общите правила на ЗАНН и ЗДвП не намират приложение, което разрешение абсолютно обективно е обосновано от изключително високата степен на обществена опасност на нарушенията, свързани с несъобразяване на правилата на ЗДвП, въвеждащи ограничаване на скоростта на движение при управление на МПС. Затова, след като в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП са регламентирани реквизитите на електронния фиш, това изброяване следва да се възприема като изчерпателно, т.е. достатъчно е електронния фиш да съдържа тези реквизити и да е издаден според образеца утвърден със Заповедта на Министъра на вътрешните работи, а в случая процесния електронен фиш е именно такъв.

Осъществения фактическият състав на посочената в ЕФ законова норма на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е основание за реализирането на административнонаказателната отговорност, установена в същата разпоредба. Извършена е правилна квалификация на деянието и е наложено съответното за извършеното нарушение наказание, в предвидения от закона абсолютен размер. Достигайки до тези изводи и приемайки оспореният пред него ЕФ за законосъобразен, районният съд не е допуснал нарушение на материалния закон и е постановил правилен съдебен акт.

От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че от обективна страна е осъществен съставът на нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението при избиране скоростта на движение водачът на управляваното пътно превозно средство да не превишава максимално допустимата скорост за движение на леки автомобили в извън населено място с над 31 км/ч до 40 км/ч. В случая максимално допустимата скорост е превишена с 32 км/ч., доколкото лекият автомобил се е движил на посочените в електронния фиш време и място със скорост от 72 км/ч, определена след приспаднатия толеранс от - 3% в полза на водача. Правилен и обоснован е и изводът на РС-Мездра, че нарушението е осъществено при условията на повторност по смисъла на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП, съгласно който „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 от ЗДвП – в едногодишен срок, от влизането в сила на ЕФ К/3819645 – връчен на 07.06.2022 г. и влязъл в сила на 21.06.2022 г., с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.

Наложената в случая глоба е в съответния абсолютен размер от 600 лева, при което следва да се приеме, че обжалваният електронен фиш е законосъобразен и в санкционната част.

ЕФ е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание, нито са ограничени правата на наказаното лице.

По изложените съображения настоящият касационен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила или на материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

При служебна проверка на решението съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК на основания извън посочените в касационната жалба, съдът не намира такива, които да сочат на отмяна на оспорения съдебен акт. Същият е постановен от законен състав, в рамките на заявения спор, при правилно прилагане на материалния закон.

По тези съображения касационната жалба следва да се отхвърли, като неоснователна, а оспореното решение като правилно да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 218 АПК А. съд Враца

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 97/21.11.2023 г., постановено по АНД № 243 по описа на Районен съд – Мездра за 2023 г., с което е потвърден ЕФНГ серия К, № 6540073, издаден от ОД на МВР - Враца.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.