Решение по дело №13706/2011 на Районен съд - Варна

                            Р Е Ш Е Н И Е

                                               № 162

 

гр. Варна, 11.01.2013 год.

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХVІ – ти състав в публично съдебно заседание на четиринадесети ноември   през две хиляди и дванадесета  година, в състав:

                                    

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА

 

при секретаря  Г.Д.   като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 13706  по описа за 2011  год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Исковата молба е предявена от М.М.П. срещу П.А.П., като с исковата молба ищцата е предявила брачен иск , основан на чл.49 ал.1 от СК, с който моли съда да постанови решение, с което да прекрати сключения между ищцата и ответника граждански брак, поради настъпило в брачните отношения на страните дълбоко и непоправимо разстройство. На основа чл.49, ал.3 от СК , ищцата претендира от съда да обяви виновността за разстройството на брака на ответника. Наред с брачния иск ищцата е предявила и небрачни искове, с които моли, упражняването на родителските права по отношение на родените по време на брака между страните деца ** П. с ЕГН ********** и ** П. с ЕГН ********** да бъдат предоставени на нея, като съдът постанови режим на лични отношения между децата и бащата в следния вариант, който предлага ищцовата страна, а именно: всяка втора и четвърта събота и неделя в месеца от 10,00 на съботния ден до 19,00 часа на неделния ден, а също така един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. Ищцата претендира съдът да осъди ответника да заплаща месечна издръжка в размер на 150 лева платима до 5-то число на текущия месец за всяко едно от децата, считано от 19.09.2010г. и занапред, до настъпване на обстоятелства, погасяващи задължението на ответника за издръжка към децата. Ищцовата страна претендира ответникът да бъде осъден да заплати направените по делото разноски, включително и адвокатски хонорар.

Ищцата аргументира правен интерес от предявените искове, навеждайки следните фактически твърдения. Има сключен брак с ответника от 24.09.1994г., от който брак и съвместното съжителство на страните са родени деца * П. с ЕГН ********** и * П. с ЕГН **********. Страните са във фактическа раздяла от преди около четири години , като оттогава ищцата и двете деца живеят на адрес: **. Семейното жилище, което са обитавали, преди отпочване на фактическата раздяла между съпрузите е лична собственост на родителите на ответника, поради което ищцовата страна не претендира ползване на същото. Ищцата твърди, че след раздялата с ответника тя самостоятелно е поела грижите, относно възпитанието и отглеждането на двете деца, както и тяхната финансова издръжка. Ответника с поведението си е показал пълна дезинтересираност , както към ищцата, така и по отношение на децата, като контакти с тях почти не е осъществявал. Последните се изразявали единствено и само в телефонни разговори по поводи и празници. Вследствие на изложеното ищцата счита, че брака между съпрузите е разстроен, с оглед на което претендира неговото прекратяване с развод на соченото правно основание. По отношение на заявеното искане за обявяване на виновността за разстройството на брака за ответника, ищцата излага следните провинения на ответника: дезинтересованост повече от четири години към децата и съпругата си, никакво социално ангажиране по възпитанието, грижите и издръжката на децата и домакинството.

В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК такъв е депозиран от ответната страна. Ответникът изразява становище за допустимост на предявения брачен иск и заявените с него небрачни искания. Относно основателността на исковете и изложените в исковата молба фактически обстоятелства ответникът изразява следното становище. Счита за основателен предявения иск за развод. В действителност признава факта, че брачните отношения между страните са дълбоко разстроени, но счита, че причините за разстройството на брака не са изложените в исковата молба, такива от ищцовата страна. Излага, че разстройството на брачните отношения се дължи единствено на установената по вина на ищцата фактическа раздяла между страните. Сочи, че ищцата е напуснала своеволно семейното жилище, находящо се в кв.Виница, ул.Лозарска №10, след като сама е провокирала конфликт с бащата на ответника по време, когато ответникът е бил на работа и е отсъствал от дома им. Сочи, че ищцата е упражнила физическо насилие над бащата на ответника, като го е ударила безпричинно по главата, докато същият е извършвал строителни работи пред къщата. Твърди, че този инцидент е станал на 20.06.2008г. в присъствие на строителни работници, ангажирани по повод ремонтни работи в дома на семейството, като в същия ден без да предупреди ответника, ищцата заедно с децата е напуснала семейното жилище. След тази дата ответникът многократно е търсил ищцата и я е молил да се върне в семейното жилище, предлагал е да се помирят с родителите му, да  заживеят като  съпрузи и нормално семейство. Всички предложения за завръщане в семейството са отклонявани от ищцата, без да се съобразява тя с интересите на децата, на които се е наложило да променят училищата, в които са се обучавали. Въпреки това през цялото време от раздялата до сега ответникът не е преставал да посещава ищцата и децата в жилището, в което са настанени, полагал е постоянни грижи за тях , като е давал лично на нея и децата храна, пари, закупувал им е облекло, учебни материали, обувки и други вещи. Децата не са преставали да поддържат контакт с баща си. Почти ежемесечно са посещавали и продължават да посещават къщата, в която той живее в кв.Виница. В тази връзка ответникът оспорва изяло твърденията в исковата молба за това, че се е дезинтересирал от децата и съпругата си през последните четири години, че не е полагал грижи за тях и домакинството, и че не е давал издръжка за децата си. 

По заявените небрачни искания ответникът излага следното становище: Не оспорва иска за предоставяне на родителските права по отношение на родените от брака на страните деца. Оспорва иска за издръжка по размер, като счита, че същия е завишен. Сочи, че към настоящия момент има доходи единствено от заплата в размер 500 – 600 лева месечно. Смята, че не би могъл да изплаща издръжка в размер по-висока от 80 лева месечно за всяко едно от децата. Твърди, че има възможност отделно от това да подпомага децата чрез храна, която той и майка му произвеждат, което и до сега е правил непрестанно. Оспорва иска за издръжка , за минало време, като твърди, че за целия процесен период е предоставил парични средства на децата си, на ищцата и на тях лично в размер не по-малък от 160 лева месечно. Отделно от това редовно е снабдявал домакинството на децата и ищцата с храна, месо и зеленчуци. По отношение предлагания режим на лични отношения , ответникът не възразява същия да бъде възприет от съда, като желае да бъде допуснато допълнение , според което той да има право да взема децата при себе си три дни по време на Коледни и Новогодишни празници и три дни по време на Великденските празници. Не възразява предоставянето на ползването на семейното жилище да бъде постановено от съда за него. Наред с отговора на исковата молба ответникът депозира и насрещен иск, с който желае прекратяване на брака на соченото от ищцата правно основание чл.49, ал.1 от СК с развод , поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в брачните отношения между съпрузите, като на основание чл.49, ал3 от СК, моли, виновността за разстройството на брака да бъде обявена за ищцата. Аргументира основателността на предявения насрещен иск с обстоятелства, които подробно е изложил в отговора и които представляват по същество възраженията му по заявените от ищцата брачни искове, както и моли с насрещния иск да му бъде предоставено ползването на семейното жилище на адрес: град Варна, кв.Виница, ул.Лозарска №10 - собственост на неговите родители, както и съдът да определи режим на лични отношения, съобразно допълненията, които той е направил в отговора, а именно три дни по време на Коледни и Новогодишни празници и три дни по време на Великденските празници. Моли, след развода ищцата да носи предбрачното си фамилно име *.

По отношение отговора на насрещния иск, съдът допълва доклада със становището, изразено от ищцовата страна в следния аспект. С отговора на насрещния иск, ищцата оспорва изложените от ответника обстоятелства, с които същият аргументира факта на  настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в брачните отношения  по вина на ищцовата страна. Оспорва описания от ответника акт на физическо насилие от страна на ищцата, спрямо бащата на ответника, като твърди, че е точно обратното, а именно, че на 21.07.2008г., същият е нанесъл побой на ищцата в присъствието на сина на страните *, който е защитил майка си, обадил се е на баща си, като последният е пристигнал с негов приятел. Сочи, че е потърсила медицинска помощ, напуснала е след инцидента семейното жилище, като по молба на свекърва си се е отказала от водене на наказателно производство срещу свекъра си.

По отношение твърденията на ответника, че полага ежедневни грижи за децата, оспорва това обстоятелство, като в този аспект поддържа изложеното в исковата молба, което счита, че съответства и на волята на децата, които моли да бъдат изслушани, за да потвърдят нейните твърдения. По отношение на фамилното име изразява съгласие, същата да възстанови предбрачното си име *.

            В съдебно заседание ищцата лично и чрез проц. представител адв. Г.Н. ,поддържа предявените искове и моли за присъждане на сторените по делото разноски, съгласно списък на разноските .

            В съдебно заседание ответника лично и чрез проц. представител адв. Кунев , моли за допускане на развод , поради настъпило в брачните отношения на страните дълбоко и непоправи разстройство. Поддържа възражението , относно размера на претендираната  издръжка .

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от удостоверение за сключен граждански брак П.А.П.,  ЕГН **********  и  М.М. * , ЕГН **********  са сключили граждански брак на  24.09.1994 г., за което е бил съставен акт за граждански брак № 1335  от длъжностно лице по гражданско състояние в гр.Варна, като съпругата е приела след брака да носи фамилното име  П. .

От приетото по делото удостоверение за раждане , издадено от Община Варна се установява, че детето * П. е родено на ***год. , ЕГН  **********   и  негови родители са  М.М.П. , ЕГН **********  и  П.А.П. , ЕГН **********.

 От приетото по делото удостоверение за раждане  , издадено от Община Варна се установява, че детето Ваня Павлова П.  е родено на  ***год. , ЕГН  **********   и  негови родители са М.М.П. , ЕГН **********  и  П.А.П. , ЕГН **********.

От приетото по делото удостоверение № ХІІІ-4449/03.10.2011год., издадено от БДЖ – Пътнически превози ЕООД ППП Горна Оряховица се установява  в периода от 09.2010год. до 08.2011год. е получил нетно възнаграждение в размер от 5 730.34лв. или средно месечно за периода възнаграждение в размер от 477.53лв. За дохода на ответника е прието по делото и удостоверение на л.66 , съгласно което за периода от м.януари 2011год. до месец октомври 2011год. ответника е получил общ доход в размер от 6 215.08лв. или средномесечно в размер от  612.51лв.  и служебна бележка , съгласно която за периода от м.10.2011год. до м.12.2011год. е получил нетно възнаграждение в общ размер от 1260.93лв. или средномесечно в размер от 420.31лв.

Съгласно медицинско удостоверение №746/08год. , издадено от Министерство на здравеопазването  МБАЛ” Св. Анна Варна” АД ,  след преглед на 21.07.2008год.  за ищцата са установени следните увреждания: сътресение на мозъка , разкъсно-контузна рана по вътрешната повърхност на долната устна , травматични отоци и кръвонасядания  по шията ,  драскотини по лявата мишница.

По делото са приети заложен  билет №343/л.62/ , документ за покупка /л.63/, и документ за покупка/л.64/ от които се установява , че ищцата е залагала и продавала вещи.

Съгласно приета по делото справка по лице /л.65/ се установява , че за периода от 01.01.1992год. до 11.07.2012год. ответника , като съсобственик е участвал в продажбата на недвижим имот.

            В качеството  на  свидетели  по делото в полза на ищцовата страна  са разпитани  лицата : Иванка П. Симеонова – майка на ищцата  и Ана Димитрова Бъчварова – без родство със страните.

В показанията си пред съда , св. Иванка Павайотова Симеонова  излага следното: Дъщеря  й  и ответника сключват брак на 24.09.1994год. Според св. проблемите в семейството започват още в началото и са свързани със свекърва, свекър , брат. Четири , пет години след раждането на децата , проблемите в семейството се задълбочават и ищцата , заедно с децата започва да си идва . От пет година ищцата, заедно с децата е постоянно установена при майка си. Първите две години след постоянното установяване на ищцата при майка й , ответника  често посещава дома на свидетелката. От две години, вече трета той не идва така често.Според свидетелката причините за неразбирателството със съпруга й , преди да се разделят е неразбирателството между шщцата със свекъра и свекърва й, тъй като всички те живеят в една стая при наличието на цяла къща. Вътре са легла, цокала, печки , готви се . Счита че , може би свекъра и свекървата не са искали ищцата. Сочи че ищцата със съпруга си не е имала проблеми , но той въобще не е вземал отношение към проблемите , тъй като не е искал да се кара с майка си и баща си. Децата в месеца веднъж ходят при баба си и ответника. Първите две години ответника носи пари и за ядене – гледа животни и зеленчуци от градината . Септември месец , двете деца са получили от баба си по 100лв. , а татко им е дал 70лв. за учебници.Известно на свидетелката е , че зет й е продал някакъв апартамент, който е бил за тяхното семейство. В апартамента ответника има дял от баща си. Излага , че често ходи до жилището , в което са живеели дъщеря й и зет й , тъй като лекарката й е точно там . Забелязала е че има подобрения на къщата. Излага , че за децата към момента се грижи абсолютно и единствено ищцата, отчасти и тя. Сочи дъщеря й да е споделяла, че са се карали със свекърва й , не са я искали в къщи и са казвали да си заминава , тъй като не е за тази къща.

В показанията си пред съда св. Ана Димитрова Бъчварова , излага следното : Познава М. от майка й. С майка й се познава от 30-32 години, когато  М. е била мъничка на 6-7 годинки. Лично проблеми със съпруга си М. е нямала. Работата тръгва от баща му, който скочил да я бие . Това се случило преди М. да дойде да живее при майка си с децата. При майка си живее вече 4-5 години. Сочи , че за инцидента между М. и свекъра й знае от М.. М. разплакана  й разказва, че свекъра й  скочил да я бие. Не е споделяла защо е скочил да я бие. Преди това не се е интересувала дали М. има проблеми с мъжа си , този път се заинтересувала, защото М. плачела. Ответника ,преди две години идва често и свидетелката очаква да се съберат. Макар и да не живеят заедно , ответника идва при децата , помага с каквото може , но от две-три години не го е виждала. Известно й е , че децата отиват при него-един-два пъти в месеца. За момента , когато е станал инцидента не е реагирал мъжа на М. , реагирал е синът й. Той се е намесил против дядо си. След като свекъра на ищцата почива , свидетелката не е забелязала промяна в отношенията между съпрузите. Знае от ищцата и децата , че ответника не идва, не ги подпомага особено от страна на парите . Не ги спонсорира.

В съдебно заседание проведено на 14.11.2012год. е изслушано детето * П.. Пред съда детето казва , че в момента живее във Владиславово при майка си и баба си и така е от няколко години. Преди това живее във Виница при баща си с майка си , сестра си , баба си , дядо си и чичо си. Тогава родители му се разбират , но майка му не се разбира с дядо му , тъй като той постоянно се заяжда с нея. Последния път е свидетел , когато майка му иска да си измие колата , а дядо му не позволява. Въпреки това майка му взема маркуча и отива да си измие колата. Тогава дядо му я удря и тръгва да я души. Той се намесва , дръпва дядо си и го събаря на земята. Тогава идва и чичо му. След този случай ищцата и децата заминават във Владиславово. В началото баща му идва. Първата година и нещо идва по няколко пъти на месец, но след това спира. Дава на децата пари, когато може. Сега ответника е спрял да ги посещава , като на детето не е известна причината за това. Той и сестра му ходят при него по един, два пъти в месеца. Когато отиват при него , той се държи добре с тях, осигурява им необходимите средства. Когато си тръгват понякога им дава пари, понякога не. Понякога им давал провизии, когато коли животни им дава месо. Детето Атанас заявява, че се чувства добре при майка си . Има създадена приятелска среда, Учи във Варненска морска гимназия . Учи се добре. Сега е записан на шофьорски курсове. Необходимата сума за курса плаща майка му . Баща му е купил моторче, което не кара, тъй като все още няма книжка.

В съдебно заседание проведено на 14.11.2012год. е изслушано и детето Ваня Павлова П.. Пред съда детето заявява следното : Живее във Владиславова при баба си , майка си и приятеля на баба й. Апартаментът , в който живеят представлява кухня, коридор , баня , една стая и хол. Тя, брат  й и майка й   живеят в една стая. Там се чувства добре. Живеят там от около пет години. Преди това са живели във Виница при баща й. При баща й са живели в нещо , като подземен етаж. С брат й са имали стая,  майка й и баща й също са имали стая. Става инцидент между майка й и дядо й, след което напускат. Баща й не ги последва. При баба си се чувства спокойна. Сега майка й не работи, преди е работела в Дружба, като барман и сервитьор. Тя и брат й ходяг при баща си , но рядко , когато ги извика той. Той ги приема и когато те проявяват инициатива да отидат при него. Когато търсят неговата помощ той се отзовава. Тя го е търсила за пари за учебници и получава  пари. Твърди, че е имало случаи в който ответника е отказвал да им даде пари , но в момента не си спомня конкретно за такъв. Сочи, че когато ходят във Виница при него той се отнася добре  с тях. Дава им пари , баба им също им дава пара . При майка си се чувства добре и предпочита да остане при нея.

Съвкупната  преценка  на   събраните  по делото  доказателства, налага следните

правни изводи:  В   брачните отношения на съпрузите е настъпило   дълбоко и непоправимо разстройство . Между тях са изчезнали любовта, взаимността, разбирателството, топлотата в отношенията им, характерни за брачната връзка и бракът им съществува формално, без да е полезен за тях самите и за обществото. Брачните  отношения между съпрузите се влошават  с отпочналата фактическа раздяла, преди около пет години/ в тази насока са показанията на разпитаните свидетели , както и заявеното от децата  пред съда /.  Брачната връзка на съпрузите фактически е прекъсната и макар в първите две години след фактическата раздяла , ответника да посещава ищцата и децата, брачната връзка не се заздравява, напротив фактическата раздяла се задълбочава, като ответника преустановява и честите посещения . В резултат на така осъществената продължителна фактическа раздяла , брачната връзка се явява изчерпана от съдържание по смисъла на закона и морала , прекъсната напълно, тъй като между съпрузите настъпва пълно духовно и физическо отчуждение.  Бракът претендиран за прекратяване от двамата съпрузи не се характеризира с минимална наличност на изискваното от морала и закона съдържание за една нормална брачна връзка, което е основание , съдът да приеме, че съществува формално и без възможност за възстановяване на нормални брачни отношения.  Семейната общност е разкъсана по необратим и непреодолим начин, брачната връзка съществува само формално, поради което не е полезна  за съпрузите ,предвид на което  и  на основание чл.49,ал.1 от СК , следва да се допусне прекратяване на брака с развод.

            Законовата уредба не дефинира понятието “вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака”. Съдът възприема това понятие като съвкупност от обективното и субективното отношение на двамата съпрузи към брачната връзка и изпълнението на поетите брачни задължения, някои от които са грижата на съпрузите един към друг, издръжката на семейството и тяхното съвместно живеене и др. Причина за фактическата раздяла на съпрузите е инцидент между ищцата и бащата на ответника. Гласните доказателства , събрани в полза на ищцовата страна и казаното от децата , установяват , че това е конкретния повод за напускане на ищцата и децата от семейното жилище. Няма събрани в хода на производството доказателства , че поведението на ответника към ищцата или негово отношение към ищцата и семейството са повод за напускането на ищцата от семейното жилище. Напротив от ангажираните доказателства се установява , че между съпрузите не е имало неразбирателство, а такова е съществувало между ищцата и родителите на ответника . Ответника не ангажирана доказателства , относно твърденията си , че повод за инцидента между ищцата и баща му е поведението на ищцата , както и че напускането на ищцата от семейното жилище е самоволно ,  с оглед предизвикания от нея инцидент. Ето защо съдът приема , че станалия между ищцата и бащата на ответника инцидент , поради който , ищцата и децата са напуснали семейното жилище не може да вмени отговорност и вина само на ответника за отпочване на фактическата раздяла.  За отпочване и осъществяване на фактическата раздяла , виновност носят и двамата съпрузи, защото и двамата не са положи достатъчно усилия да преодолеят , съществуващи извън брачната им връзка проблеми , свързани с разширения кръг на семейството в което живеят, да разрешат тези проблеми и заживеят извън тях. Предвид на това   , съдът намира , че на основание чл.49,ал.3 от СК,  виновността за разстройството на брака , следва да бъде обявена за двамата съпрузи.

По отношение предявения  от ищцата   небрачен  иск , относно упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца, съдът намира следното: Спор между страните , относно упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца няма. Безспорно в хода на производството се установи, че след фактическата раздяла между съпрузите , децата са установен да живеят при своята майка , която полага пряката грижа за отглеждането  и  възпитанието им.  Изслушани в съдебно заседание децата заявяват , че живеят при майка си , чувстват се добре , имат създадена приятелска среда. Според възможностите  си майката е създала жилищни и битови  условия  за децата,  като е гарантирана тяхната сигурност и обезпечено нормалното им отглеждане. Предвид на това съдът намира, че интереса на децата ще бъде  защитен, ако родителските права се предоставят на майката . Ето защо предявеният от ищцата небрачен иск за родителски права по отношение на децата , следва да се уважи.  За ответника  следва да се определи режим на лични отношения , с който да се  запази съществуващата връзка между бащата и децата . Имайки предвид и възрастта на децата , съдът намира за адекватен следния режим на лични отношения : всяка втора и четвърта събота и неделя в месеца от 10,00 на съботния ден до 19,00 часа на неделния ден, а също така един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск  и  три дни по време на Коледни и Новогодишни празници и три дни по време на Великденските празници.

Бащата следва да заплаща в полза на децата издръжка . По отношение на дължимата от ответника издръжка е налице спор между страните относно размера на издръжката.  В хода на производството по делото се установи , че двамата родители на децата са работоспособни . Ищцата е безработна , а ответника работещ с доказани доходи, съобразно приети по делото писмени доказателства. Отчитайки факта , че двамата родители са работоспособни , доходите на бащата , възрастта на децата и границите на минимално определената издръжка за непълнолетен ,  съдът счита,            че ответника следва да бъде ангажиран с издръжка в размер на 140лв. за детето Станислав и в размер на 130лв.за детето Ваня, като претенцията до пълния размер от 150лв. за всяко от децата следва да се отхвърли. Така определената издръжка , следва да се присъди от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.09.2011год. с падеж до пето  число на месеца за който се дължи до настъпване на обстоятелства обосноваващи нейното изменение или прекратяване.

По отношение на издръжката за минало време , считано една година назад от завеждане на иска , съдът намира , следното : Безспорно в този период от време родителите на децата са живели във фактическа раздяла , като ежедневните грижи за тях са полагани от майката . Установи се по делото , че децата са контактували с баща си , като от казаното пред съда , от самите деца , когато са ходели при него той е задоволявал нуждите им от пари и при поискване от тяхна страна им е давал такива. Давал е провизии на децата, като е купил и мотоциклет на детето *. Тъй като ответника не доказа , че периодично ежемесечно той е давал издръжка на децата в определен размер , макар и да е давал епизодично парични средства на децата и провизии , съдът намира , че за минало време, същият следва да бъде ангажиран с издръжка в полза на децата. Предвид възрастта на децата , доходите на ответника и отчитайки факта , че макар и безработна , ищцата е в работоспособна възраст, съдът намира , че ответника следва да бъде ангажиран с издръжка в полза на децата  за минало време в размер от по 80лв. за всяко едно от децата. Тази издръжка е дължима една година от датата на предявяване на исковата молба в съда, т.е. от 19.09.2010год.до датата на завеждане на иска в съда -19.09.2011год., като за горницата по претендираните 150лв. за всяко едно от децата иска, следва да се отхвърли.   

По отношение на семейното жилище , съдът съобрази следното: Семейното жилище на страните , находящо се в град Варна , ж.к.Виница , ул.Лозарска №10 безспорно е собственост на родителите на ответника. Ищцата не се противопоставя ползването на семейното жилище да бъде предоставено на ответника. Предвид на това и при поддържано от ответника искане за предоставяне ползването на семейното жилище на него, съдът намира , че семейното жилище, следва да се предостави за ползване на ответника.  

По отношение на  фамилното  име на съпругата след прекратяване на брака. Съдът  съобрази нейното искане да й бъде възстановено предбрачното фамилно име, предвид на което и с оглед разпоредбата на чл.53 от СК , след развода , съпругата , следва да се именува с  фамилно име МИЛКОВА.

На  основание  чл.6 , т.2 от Тарифа за държавните такси , които се  събират от съдилащата по реда на ГПК , съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50 лв. Съгласно чл.329, ал.1  ГПК, същата е вносима от двете страни по равно .  Ответника  следва да бъде осъден да заплати и държавна такса  за определената  издръжка в размер от  388.80лв. и за издръжката за минало време в размер от 76.80лв., на основание чл. 69 ал.1 т.7 и т.6 от ГПК  и чл.1 от Тарифа за държавните такси , които се  събират от съдилищата по реда на ГПК.

С оглед приетата от съда виновност за разстройството на брака , за двамата съпрузи  , разноските направени от всяка страна, остават така , както са направени.

Воден от горното, съдът

 

                          

 Р Е Ш И :

 

 ПРЕКРАТЯВА БРАКА между П.А.П. , ЕГН **********  и  М.М.П. , ЕГН ********** , сключен на 24.09.1994 г., с акт за граждански брак №1335 пред длъжностно лице по гражданското състояние при Община Варна, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на осн. чл.49 ал.1 от СК.

 

 ОБЯВЯВА, че ВИНА за разстройството на брачните отношения имат двамата съпрузи, на основание чл.49,ал.3 от СК.

 

     ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение родените от брака между страните  деца  * П. , ЕГН ********** и * П. , ЕГН **********   на майката   М.М.П. , ЕГН **********  и ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНА на децата при майката.

            

      ОПРЕДЕЛЯ режим на личен контакт на бащата П.А.П. , ЕГН **********   с децата  * П. , ЕГН ********** и * П. , ЕГН **********   ,  както следва : всяка втора и четвърта събота и неделя в месеца от 10,00 на съботния ден до 19,00 часа на неделния ден, а също така един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск  и  три дни по време на Коледни и Новогодишни празници и три дни по време на Великденските празници.   

 

   ОСЪЖДА  бащата  П.А.П. , ЕГН ********** ***, ж.к.Виница , ул.Лозарска №10  да заплаща месечна издръжка в полза на детето * * П. , ЕГН **********  ,  действащо със съгласието и одобрението на своята майка и законен представител   М.М.П. , ЕГН ********** , двамата с адрес : *  в размер на 140лв. /сто и четиридесет   лева/,  и в полза на детето  * П. , ЕГН ********** , действащо със съгласието и одобрението на своята майка и законен представител   М.М.П. , ЕГН **********, двете с адрес:   *    в размер на 130лв./сто  и тридесет лева/, считано от 19.09.2011год. , ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска с падеж  до пето число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законно основание за нейното изменяване или прекратяване, като отхвърля искането  на ищцата в останалата част до претендираните 150лв./сто и петдесет лева/ за всяко едно от децата.

    

    ОСЪЖДА  бащата  П.А.П. , ЕГН ********** ***, *  да заплаща месечна издръжка в полза на детето * П. , ЕГН **********  ,  действащо със съгласието и одобрението на своята майка и законен представител   М.М.П. , ЕГН **********, двамата с адрес: *    в размер на  80лв./осемдесет лева/  и в полза на детето  * П. , ЕГН ********** ,действащо със съгласието и одобрението на своята майка и законен представител   М.М.П. , ЕГН ********** , двете с адрес : *      в размер на 80лв./осемдесет лева/,  считано  една година назад от датата на завеждане на исковата молба в съда от 19.09.2010год.  до 19.09.2011год. , ведно със законната лихва , считано от датата на подаване на исковата молба в съда  до окончателното изплащане, като отхвърля искането  на ищцата в останалата част до претендираните 150лв./сто и петдесет лева/ за всяко едно от децата.

      

    ПРЕДОСТАВЯНЕ ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, находящо се в *   , собственост на родителите на ответника , на  П.А.П. , ЕГН ********** 

       

    ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака, съпругата  да носи  предбрачното  си  фамилното  име  *   .

       

      ОСЪЖДА  П.А.П. , ЕГН ********** ***, *    да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС държавна такса за развод в размер на 25.00 /двадесет и пет / лв. на основание чл.6 , т.2 от Тарифа за държавните такси , които се  събират от съдилищата по реда на ГПК   във вр. чл.329 от ГПК, както и държавна такса  в размер на  465.60лв./четиристотин шестдесет и пет лева, шестдесет ст. /  , на основание  чл. 69 ал.1 т.7 и т.6 от ГПК  и чл.1 от Тарифа за държавните такси , които се  събират от съдилищата по реда на ГПК.          

       

     ОСЪЖДА М.М.П. , ЕГН **********  с  адрес ***, *    да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС държавна такса за развод в размер на 25.00 /двадесет и пет / лв. на основание чл.6 , т.2 от Тарифа за държавните такси , които се  събират от съдилищата по реда на ГПК   във вр. чл.329 от ГПК.

        РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен  срок , считан от  момента на съобщаването на страните, ведно с препис от същото.

 

 

   Районен съдия:

 

/Р.христова /