Р Е Ш Е Н
И Е
№ 620/29.3.2021г.
гр. Пловдив,29.03.2021
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив,
ХХ касационен състав, в открито съдебно
заседание на девети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря Т.К., и с участието на прокурора КАЛОЯН ДИМИТРОВ, като разгледа докладваното от съдия Й.Русев КАНД №
3366 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.63, ал.1 пр.2 ЗАНН във връзка
с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Ю.Д.Р.,
ЕГН **********, чрез адв.Л.М., против Решение № 140/17.11.2020г. на
Асеновградския районен съд, II наказателен състав, постановено по
АНД № 717/2020г., с което е изменено наказателно постановление № 20-0239-000112/15.04.2020 г.,издадено от Началника на РУ-Асеновград при ОДМВР-Пловдив, с което на касатора на основание чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 500 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 9 месеца за нарушение по
чл. 140, ал.1 от ЗДвП, като е намален размерът на глобата на 300 лв. и срока на лишаването от право да управлява МПС на 6 месеца. Искането е обжалваното решение да
бъде отменено и с това отменено изцяло и наказателното постановление. Поддържа
се теза, че деянието покрива състава на маловажен случай. Претендира
разноски.
Ответникът по касационната жалба- РУП-Асеновград, ОДМВР – гр.Пловдив, редовно призован, не се явява и не взема становище
по касационната жалба.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура-Пловдив по съществото на спора изразява становище за
неоснователност на жалбата, като предлага да се остави в сила решението на
въззивния съд.
Пловдивският административен съд, в настоящия
касационен състав, като провери законосъобразността на обжалваното решение, във
връзка с наведените от касатора оплаквания
и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във
връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, намери следното: Касационната жалба е
подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице, имащо правен
интерес - страна в първоинстанционното производство, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е
неоснователна.
Решението на АРС е правилно и законосъобразно. Районният съд, въз основа на събрани по
предвидения в процесуалния закон ред доказателства, е достигнал до правилния
извод, че касаторът на 15.01.2020г. около 11.15
часа в гр.Асеновград на кръстовището на ул. „Цар Иван Асен II“ и ул.
„Княз Борис I“,
управлявал МПС- „Опел Астра“, рег. № ****, което не е било регистрирано по
надлежния ред, регистрацията е била прекратена по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП,
поради което бил съставен и предявен АУАН № 621541 от 15.01.2020г. и въз основа
на него било издадено наказателно постановление № 20-0239-000112 от 15.04.2020г.
С разпоредбата на чл. 140, ал. 1, изр. 1
от ЗДвП (изм. ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), законодателят е
въвел изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията и
редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и
ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните
ППС, се определя с Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства, издадена на основание чл. 140, ал. 2 и чл. 142 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от наредбата, при промяна в
регистрацията, собственикът представя документ за самоличност и подава
заявление, което се попълва служебно и се подписва от него, като към
заявлението собственикът представя редица изброени в нормата документи, а
според чл. 14, ал. 1 от същата наредба, промяна в регистрацията се извършва при
изменение на данните за превозното средство и собственика, посочени в
свидетелството за регистрация, смяна на регистрационния номер, продължаване
срока на валидност при временна регистрация, регистриране на ПС като
„историческо“. Цитираната нормативна уредба указва, че при промяна в
собствеността на МПС, лицето, което го е закупило, т. е. новият собственик, е
длъжно да регистрира превозното средство на свое име и в съответното звено
„Пътна полиция“ при ОДМВР, като това следва и от разпоредбата на чл. 4, ал. 1
от наредбата, според която, собственикът е длъжен да представи превозното
средство и необходимите документи в определения срок за извършване на
регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията, а
нормата на чл. 3, ал. 1 регламентира, че моторните превозни средства и
ремаркетата се регистрират в срок до един месец от придобиване на собствеността
или оформянето на вноса (постоянен или временен) от съответния митнически
орган. Съгласно чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от
придобиването му не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
Санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП от своя страна, предвижда
налагане на глоба, в размер от 200 до 500 лева и лишаване от право на
управление на МПС, за срок от 6 до 12 месеца, за водач, който управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, а съгласно § 6, т.
25, предл. първо от ДР на ЗДвП „Водач“ е лице, което управлява пътно превозно
средство.
По делото не е спорно обстоятелството, че
на посочените в НП дата и място, Ю.Р. е управлявал лек автомобил, марка „Опел
Астра“ с рег. № ****, поради което е имал качеството „водач“ на МПС, като е
безспорно, че този автомобил е бил управляван по път, отворен за обществено
ползване, както и че това МПС, към датата 15.01.2020 г., е било със служебно
прекратена регистрация. Прекратяването на регистрацията на описания лек
автомобил е извършено по реда, посочен в нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП -
служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система.
Прекратяването на регистрацията в посочената хипотеза настъпва по силата на
закона, а не по волята на административен орган, поради което и не е било
необходимо контролните органи да информират за прекратяването на регистрацията.
Непререгистрирането в законоустановения срок на придобито чрез правна сделка
МПС води като последица приложението на разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП
за служебно прекратяване на регистрацията му. В хипотезата на чл. 143, ал. 15
от ЗДвП законът приравнява служебното прекратяване на регистрацията на
автомобил на липсата на регистрация на същия.
Установените по делото факти и анализът на цитираните законови разпоредби,
съотнесени към настоящия казус обосновава извод, че Р. е осъществил виновно
вмененото му нарушение. Същият, след като е приел да управлява лек автомобил от
друго лице, респективно към момента на проверката е имал качеството на водач на
това МПС, е бил длъжен да се осведоми от неговия собственик / от лицето, което
му го е предоставило за управление/, дали автомобилът има действаща
регистрация. Най-малкото, което е могъл да направи, е да провери предадените му
с автомобила документи и в частност свидетелство за регистрация на въпросното
МПС и да установи какви данни са вписани досежно собственика на автомобила. При
различие между вписания собственик на МПС и лицето, което му предоставя
автомобил, е следвало да се увери на какво се дължи това несъответствие. Като
не е сторил това, е проявил небрежност, а това обосновава и вината му. Съгласно
правната теория, вината има две основни форми – умисъл и непредпазливост.
Непредпазливостта също има две форми – небрежност и самонадеяност. Небрежността
се нарича още „несъзнавана непредпазливост“. При нея деецът не е съзнавал и не
е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл
да го предвиди, след като е управлявал автомобил чужда собственост. По силата
на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е
виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член
предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените
случаи. В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при
наличието на извършено непредпазливо деяние – нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, касаторът следва да носи административнонаказателната отговорност по чл.
175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Всеки гражданин е длъжен да познава закона, като още
от римското право действа принципът, че незнанието на закона не оправдава
никого. Независимо, че Ю.Р. не е бил собственик на автомобила, а само го е
управлявал, същият е бил длъжен да знае предвидените в ЗДвП последици при
бездействие да се регистрира новият собственик. Всеки правоспособен водач на
МПС преди да предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено
ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши
това, в т. ч. дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред,
преминало технически преглед, дали за него има сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на водач“ и т. н. В случая е имало
достатъчно обстоятелства, които е следвало да накарат касаторът да прояви активност,
в това число да се снабди и с необходимите пълномощия от собственика на
автомобила и да установи дали управляваният от него автомобил е редовно
регистриран.
Ирелевантно за отговорността на водача е
обстоятелството дали органите на Министерство на вътрешните работи са уведомили
или не собственика на автомобила, че същият е със служебно прекратена
регистрация. На водача на автомобила е вменено задължението да управлява по
пътищата само МПС, което е регистрирано по надлежен ред. Това, че регистрационните
табели на автомобила не са били свалени, не го освобождава от отговорност.
Вярно е, че с оглед разпоредбата на чл. 14, ал. 2, вр. ал. 1 от НК незнанието
на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението,
изключва вината и за непредпазливите деяния, но само в случаите, когато самото
незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В
настоящия случай, както се каза и по-горе, незнанието на факта, че
управляваният от Р. автомобил е със служебно прекратена регистрация, се дължи
на проявена от него непредпазливост под формата на небрежност.
Касационният състав приема, че АРС
правилно и законосъобразно е приложил санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр.
1 от ЗДвП, според която се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач,
който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Наложените
санкциите – „глоба“ в размер от 300 лева е близък до минималния и лишаване от
правоуправление за минималния срок от 6 месеца е определен в минимален размер,
поради което съдът приема, че правилно е отмерена отговорността на Ю.Р. в
контекста на правилото на чл. 27 от ЗАНН.
По отношение и на последния довод за
незаконосъобразност на НП, изтъкнат в жалбата, а именно, че процесното деяние
съставлявало маловажен случай, предвид установените по делото факти подобно
заключение не би могло да бъде направено. Критериите за отграничаването на
маловажните случаи по см. на чл. 28 от ЗАНН, се извеждат от определението на
този институт в чл. 93 т. 9 то НК, която се явява приложима на основание чл. 11
от ЗАНН, предвид липсата на дефиниция на коментираното понятие в основния
административнонаказателен закон. Съгласно посочената дефиниция, маловажен
случай е този, при който извършеното престъпление /административно нарушение/ с
оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед други
смекчаващи обстоятелства представлява по- ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление /административно нарушение/ от
съответния вид. В случая коментираното противоправно деяние не съставлява
маловажен случай именно предвид липсата на основание за приемане на по- ниската
му степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушението по чл.140, ал.1 и чл.100, ал.1, т. 1 от Закон за движение по
пътищата.
По тези съображения, обжалваното решение следва да
бъде оставено в сила, а касационната жалба без уважение.
Водим от горното Административен съд-Пловдив, ХХ
касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 140/17.11.2020г. на Асеновградския районен
съд, II наказателен
състав, постановено по АНД № 717/2020г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :