№ 45
гр. Бургас, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVII СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимира Т. Донева
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Административно
наказателно дело № 20212120204830 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 35, ал. 3 от ЗДФИ, вр. чл.
59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. Й. Т. против Наказателно постановление
№ 11-01-225/07.09.2021 г. на Директора на Агенцията за държавна финансова
инспекция – София, с което на жалбоподателя на основание чл. 32, ал. 1, т. 1
от Закона за държавната финансова инспекция /ЗДФИ/ е наложено
административно наказание глоба в размер на 1 500 лева за нарушение на чл.
13, ал. 3, т. 1, вр. чл. 2, ал. 2, т. 8 от Закона за финансовото управление и
контрол на публичния сектор /ЗФУКПС/.
С жалбата се претендира отмяна на атакуваното наказателно
постановление, като незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения
на производствените правила и в противоречие с материалноправните
разпоредби. Възразява се, че към датата на съставяне на АУАН е изтекъл
давностният срок по чл. 34 ЗАНН. Твърди се, че в АУАН и НП липсва
реквизит от императивен характер, като от описанието на нарушението не
става ясно на коя дата е извършено. Счита се, че неправилно е била
приложена санкционната разпоредба на чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ, както и че
деянието не е извършено виновно. Под евентуалност се иска квалифициране
1
на нарушението като маловажно и прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Заявена е
претенция за присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
пълномощник – адв. Й.П.-БАК, която поддържа жалбата по изложените в нея
доводи. Пледира за отмяна на НП.
За административно-наказващия орган се явява юрисконсулт
Карастанчев, надлежно упълномощен, който оспорва жалбата и моли за
потвърждаване на наказателното постановление, като правилно и
законосъобразно.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок
за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН /преди изменението му с ДВ, бр. 109 от
2020 г., в сила от 23.12.2021 г./, доколкото НП е било връчено на
жалбоподателя на 11.10.2021 г. с писмо с обратна разписка, а жалбата е
депозирана на 18.10.2021 г. по куриер. Жалбата е подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна по
следните съображения:
Със Заповед № ФК-10-557/22.04.2020 г. на Директора на Агенцията за
държавна финансова инспекция – София е възложено на св. П. К. Н. – ст.
инспектор от ИРМ Бургас, дирекция „ИД“ в АДФИ, да извърши финансова
инспекция на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – Бургас за
законосъобразност в областта на обществените поръчки и проверка на
сключените договори, относими към отчетените разходи за периода 2018 г. –
2019 г. Със същата заповед е наредено финансовата инспекция да се извърши
за 30 работни дни с начална дата 23.04.2020 г. и крайна дата 08.06.2020 г.
включително. Със Заповед № ФК-10-723/26.05.2020 г. на Директора на
АДФИ финансовата инспекция е спряна, считано от 28.05.2020 г., а със
Заповед № ФК-10-1064/26.05.2020 г. е възобновена, считано от 28.07.2020 г. и
в проверяващия екип е включена св. Д. Г. К. – на длъжност държавен
финансов инспектор, след което отново е спряна със Заповед №
ФК-10-1120/05.08.2020 г., считано от 06.08.2020 г. През периода 23.04.2020 г.
– 28.05.2020 г. са изтекли 23 работни дни, а през периода 28.07.2020 г. –
06.08.2020 г. са изтекли 7 работни дни или общо 30 работни дни, с които е
изтекъл определеният срок на инспекцията, въпреки което със Заповед №
2
ФК-10-1198/20.08.2020 г. срокът й е удължен с още 30 работни дни без да са
изложени мотиви за това. Финансовата инспекция последващо е спирана и
възобновявана многократно, последно възобновена, считано от 01.03.2021 г.
Като основания за спиране на проверката в заповедите са вписани докладни
записки на Анна Георгиева Георгиева – Гърмидолова – началник на шести
отдел, дирекция „ИД“, чието съдържание остава неизвестно, тъй като не са
приложени в административно-наказателната преписка.
В изпълнение на възложеното компетентните органи са изискали
справка изх. № К-1053-2/30.04.2020 г. и Заповед № Р-09-181-1/28.02.2019 г. на
изп. директор на „В“ ЕАД – Бургас, от които са получили информация за
отговорните длъжностни лица при „В“ ЕАД – Бургас за периода 01.01.2018 г.
– 23.01.2020 г., сред които жалбоподателя Г. Й. Т. в качеството на
изпълнителен директор на дружеството, като ръководител по смисъла на §1,
т. 8 от ДР на ЗФУКПС на организация от публичния сектор по смисъла на чл.
2, ал. 2, т . 8 от ЗФУКПС и св. Д. Р. К. като лице, отговорно за счетоводните
записвания в дружеството по смисъла на §1, т.
14
от
ДР на ЗФУКПС. Тези длъжностни лица, считано от 01.03.2019 г. е следвало
да подписват извършените плащания към доставчици при поети финансови
задължения, съгласно одобрени със Заповед № Р-09-181-1/28.02.2019 г. на
изп. директор на „В“ ЕАД – Бургас на осн. чл. 4 от ЗФУКПС /ДВ бр.
13/12.02.2019 г./ Вътрешни правила за изграждане на системи за финансово
управление и контрол във „В“ ЕАД – Бургас и Система за двоен подпис – част
от Вътрешните правила за осъществяване на предварителен контрол във „В“
ЕАД – Бургас. На база тези данни от дата 30.04.2020 г. едва на 01.03.2021 г., в
присъствието на св. Д. Р. К., свидетелките П.Н. и Д.К. извършили проверка на
документацията на дружеството, във връзка с прилагане на контролни
дейности, включващи система за двоен подпис при поемането на финансови
задължения. Установили, че във „В“ ЕАД – Бургас са поети задължения към
доставчици на дружеството на обща стойност 33 418 392,15 лева, с
извършване на плащания чрез разплащателна сметка в „ЦКБ“ – Бургас, без да
са приложени контролните дейности – система за двоен подпис при
подписването на 11 бр. договори, сключени в резултат на проведени
процедури по ЗОП, от дати, както следва 25.02.2019 г., 05.03.2019 г.,
3
12.03.2019 г., 04.04.2019 г., 09.04.2019 г., 2 бр. договори от 22.04.2019 г.,
25.04.2019 г., 17.05.2019 г., 21.06.2019 г., 12.11.2019 г., тъй като извършените
плащания по проверените 11 бр. договори не били подписани от лицето,
отговорно за счетоводните записвания в дружеството – св. Д. Р. К..
Проверката е обективирана в 2 бр. Констативни протоколи от 01.03.2021 г.
С писмо с изх. № К-1053-55/01.03.2020 г. на осн. чл. 13, т. 6 от ЗДФИ
е изискано от изп. директор на „В“ ЕАД – Бургас обяснение относно въпроси,
касаещи прилагане от дружеството на контролни дейности, включващи
система за двоен подпис в периода от 16.02.2019 г. до 31.12.2019 г. В отговор
е постъпило Писмо с изх. № К-1053-59/02.03.2021 г., като изходящата
номерация 59 е последна и отразява водения във „В“ ЕАД – Бургас във връзка
с финансовата проверка постъпил и изискан документооборот.
На база тези факти св. Д. Г. К. преценила, че към 31.12.2019 г. в гр.
Бургас, във „В“ ЕАД – Бургас, инж. Г. Й. Т., в качеството си на изпълнителен
директор на „В“ ЕАД – Бургас – организация от публичния сектор по смисъла
на чл. 2, ал. 2, т. 8 от ЗФУКПС /обн. ДВ, бр. 21/2006 г., изм. и доп. ДВ, бр.
13/12.02.2019 г./, като ръководител на организацията съгласно §1, т. 8 от ДР
на ЗФУКПС, който носи управленска отговорност за осъществяване на
финансовото управление и контрол в дружеството и който съгласно чл. 4, ал.
1 от ЗФУКПС е отговорен за определяне на целите на дружеството,
идентифициране на рисковете за постигането им и за въвеждане на адекватни
и ефективни системи за финансово управление и контрол в съответствие с
изискванията на закона, не е прилагал задължителна контролна дейност,
включваща „система за двоен подпис“, при сключването на договори в
периода от 16.02.2019 г. до 31.12.2019 г., с които е поел финансови
задължения за дружеството и са извършени плащания към доставчици на
обща стойност 33 418 392,15 лева, без същите да са подписани от лице,
отговорно за счетоводните записвания на дружеството, с което е извършил
нарушение на чл. 13, ал. 3, т. 1, вр. чл. 2, ал. 2, т. 8 от ЗФУКПС, съгласно
която разпоредба ръководителите създават и прилагат контролни дейности,
които включват най-малко система за двоен подпис, която не разрешава
поемането на финансово задължение или извършването на плащане без
подписите на ръководителя на организацията и на лицето, отговорно за
счетоводните записвания, поради което му съставила Акт за установяване на
административно нарушение № 11-01-225/09.03.2021 г.
4
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН /преди изменението му с ДВ, бр. 109
от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./ били депозирани писмени възражения, с
които Т. навел доводи за изтекъл давностен срок за реализиране на
отговорността му и за несъставомерност на извършеното, с евентуални
доводи за маловажност на случая.
Административно-наказващият орган, сезиран с преписката по акта,
пристъпил към издаване на НП, като не дал вяра на изложеното във
възражението, а също счел фактическите констатации за безспорно
установени, поради което на 07.09.2021 г. издал обжалваното постановление,
с което за нарушение на чл. 13, ал. 3, т. 1, вр. чл. 2, ал. 2, т. 8 от ЗФУКПС и на
основание чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ, предвиждащ глоба от 200 до 2 000 лева
за виновните длъжностни лица, извършили нарушение на нормативен акт,
уреждащ бюджетната, финансово-стопанската или отчетната дейност,
наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба” в размер на 1
500 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото писмени доказателства, като се констатира
доказателствена недостатъчност относно съставомерни елементи на
вмененото нарушение – в окомплектованата по реда на чл. 60, ал. 2 от ЗАНН
административно-наказателна преписка липсват процесните 11 бр. договори
и съответстващите им счетоводни извлечения от счетоводната система на „В“
ЕАД – Бургас. Не са налични и доказателствени източници за съдържанието
на цитираните в заповедите на Директора на АДФИ докладни записки на
началника на шести отдел, дирекция „ИД“, относно преценката на съда дали
основанията за спиране и възобновяване на финансовата инспекция са
законосъобразни, и в тази връзка доколко е спазен срокът за извършването й,
респективно срокът по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН за откриване на нарушителя.
Събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелките Д. Г. К., П. К. Н.
и Д. Р. К. също не допринасят за изясняване на липсващите данни.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а
АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице по смисъла на
разпоредената от закона в чл. 35, ал. 1 от ЗДФИ компетентност. Въпреки това
5
съдът счита, че при издаването на НП са допуснати съществени нарушения,
които са опорочили производството и са довели до издаването на
незаконосъобразно наказателно постановление. Това е така по следните
причини:
Производството по установяване на административни нарушения и
издаване на наказателни постановления е строго формален процес, който се
провежда в стриктно регламентирани срокове, част, от които са
регламентирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Съгласно въпросната
разпоредба, сроковете са давностни /Тълкувателно постановление
№1/27.02.2015 г. на ОСС на ВКС и ВАС/. Наказателната и административно-
наказателната доктрина приема, че давността е институт на материалното
право. Следователно за давността по чл. 34 от ЗАНН съдът трябва да следи
служебно. Началото на шестмесечната административно-наказателна давност
по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН, относима за нарушение на нормативен акт, уреждащ
бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност по чл. 32, ал. 1, т. 1
от Закона за държавната финансова инспекция, е обусловено от откриването
на нарушителя. Под „откриване“ на нарушителя следва да се разбира не
моментът, в който съответното длъжностно лице е изградило своята
субективна представа относно индивидуализиращите белези на нарушителя, а
моментът, в който е било обективно възможно да се изгради тази субективна
представа. Обратното би означавало, че предметът на доказване ще трябва да
обхване субективните преживявания на едно длъжностно лице, което е
практически трудно осъществимо и че началото на един давностен срок ще
зависи от свободното усмотрение на длъжностното лице, а именно – кога
същото ще реши да възприеме факта на нарушението и неговия извършител.
Коментираният давностен срок не може да бъде поставен в зависимост от
подобни субективни състояния и решения. Той трябва да предпоставя само и
единствено обективни дадености.
Видно от константната съдебна практика, щом даден орган или
длъжностно лице са овластени да установяват определени административни
нарушения, то те са и задължени да следят дали такива нарушения са
извършени. Това е така, тъй като реализирането на административно-
наказателна отговорност не е свързана само с предоставяне на определени
публични права на конкретни органи или длъжностни лица, но и със
задължението те да упражняват въпросните права. Тези органи, респ.
6
длъжностни лица, не разполагат с оперативна самостоятелност /последната е
типична само за административното право, но не и за административно-
наказателното право/. Затова реализацията на административно-наказателната
отговорност не може да бъде оставена на усмотрението на овластените правни
субекти, така че те да избират кога да формират своите субективни представи
за състава на административното нарушение и индивидуализиращите белези
на нарушителя и кога да предприемат дължимите действия по установяването
и налагането на административно наказание. Това те са длъжни да направят в
рамките на законоустановените срокове, които както вече се спомена по-горе,
имат за свой начален момент, обективни, а не субективни юридически факти,
т. е. те са длъжни еx officio /служебно, по свой почин/ да предприемат
действия по установяване на лицата, осъществили състава на нарушението.
Следователно, компетентността се определя като система от правомощия, т.е.
съвкупност от права и задължения от особен характер, предоставени на
органа за осъществяване на държавна власт, вкл. и административно-
наказателна. Правата на органа са права спрямо гражданите и юридическите
лица, но тяхното осъществяване е задължение спрямо държавата като част от
неговата компетентност. Недопустимо е органът да извърши „отказ от
компетентност”.
Следователно, определената с нормата на чл. 35, ал. 1 от ЗДФИ
компетентност на органите на АДФИ да съставят АУАН, по дефиниция
означава освен право да привличат към административно-наказателна
отговорност субектите, извършили нарушения, още и задължение за тези
длъжностни лица да установяват своевременно нарушенията и техните
извършители. Ето защо и реализацията на административно-наказателната
отговорност на правните субекти не може да бъде оставена на усмотрението
на овластените администрации, така че те да решават кога и по какъв начин
да формират субективните си представи относно съставите на
административните нарушения, техните автори и вината, както и кога да
предприемат дължимите действия по тяхното установяване по чл. 36 от
ЗАНН и съответното им санкциониране по реда на чл. 52 – чл. 57 от ЗАНН.
Това те са длъжни да правят по силата на закона /с предоставената им
нормативна компетентност/ и в пределите на законно установените срокове,
които както стана въпрос по-горе имат за свой начален момент обективни
юридически факти.
7
Изрично в този смисъл е и съвсем актуалната и ЗАДЪЛЖИТЕЛНА
практика на ВАС – Тълкувателно Решение № 4/29.03.2021 г., което е напълно
приложимо и към настоящия казус и където се приема, че „откриване“ има,
когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да
установи нарушението и да идентифицира извършителя му. „Това е
моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са
налични в съответната администрация, защото от тогава фактически и
юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи
субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със
съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен
състав“. Затова и шестмесечният срок по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН ще започне да
тече от момента, в който съществуват условия за такава преценка от
длъжностното лице на база получени достатъчно данни за нарушението и
авторството му.
В конкретния случай видно от описаните по-горе факти – проверката е
била осъществена само по документи, като компетентните лица са изискали
предоставяне на информация за извършването на предварителен контрол за
законосъобразност по реда на ЗФУКПС и Вътрешни правила във връзка с
провеждането на процедурите за възлагане на обществени поръчки и тяхното
изпълнение, поемането на задължения по договорите и извършването на
разходите, както и за отговорните длъжностни лица при „В“ ЕАД – Бургас за
периода 01.01.2018 г. – 23.01.2020 г., което е сторено с предоставена от „В“
ЕАД – Бургас справка изх. № К-1053-2/30.04.2020 г. и Заповед № Р-09-181-
1/28.02.2019 г. на изп. директор на „В“ ЕАД – Бургас, като от номерацията на
кореспонденцията във връзка с извършваната проверка е изводимо, че са
изискани и получени и други документи, датиращи преди проверката на
01.03.2021 г., с които административно-наказателната преписка не е
окомплектована по реда на чл. 60, ал. 2 от ЗАНН. След като на 06.08.2020 г. е
изтекъл разпореденият със заповедта за инициирането й срок от тридесет
работни дни за осъществяване на финансовата инспекция, до 01.03.2021 г.,
въпреки неколкократното й възобновяване контролните органи не са
изисквали никакви други документи, не са правили никакви проверки на
място и т.н. Налага се изводът, че още на 30.04.2020 г. са постъпили данни за
отговорните лица и Вътрешните правила за изграждане на системи за
8
финансово управление и контрол във „В“ ЕАД – Бургас и Системата за двоен
подпис – част от Вътрешните правила за осъществяване на предварителен
контрол във „В“ ЕАД – Бургас, а до 06.08.2020 г. в администрацията на
АДФИ е следвало да бъдат събрани всички данни /документи, справки,
отговори и т.н./, въз основа на които в последствие актосъставителят е
следвало да прецени дали има извършено нарушение – т.е. най-късно на
06.02.2021 г. „…необходимите за това материали и/или информация да са
налични в съответната администрация…“. Вместо това актосъставителката
едва на 01.03.2021 г. е започнала да анализира на място представени
документи. Настоящият състав е на мнение, че при всички случаи
обработването на информацията отнема технологично време, но
същевременно отчита, че за нарушения на нормативен акт, уреждащ
бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност по чл. 32, ал. 1, т. 1
от ЗДФИ, законът е определил максимален срок от 6 месеца, в който това
трябва да се случи. Бездействието на длъжностните лица при упражняване на
това им правомощие не може нерегламентирано да води до удължаване на
сроковете за осъществяването на административно-наказателна отговорност,
поради което и по мнение на настоящия състав е неприемливо да се
възприеме, че едва със съставяне на Констативните протоколи нарушителят
се смята за открит. Както вече стана дума такова тълкуване е отречено от
Върховния съд, а и противоречи на смисъла на закона. На съвсем отделен
коментар подлежи обстоятелството, че в конкретния случай изисканата
документация, която е била анализирана и на база на която е достигнато до
извод за извършени нарушения, не е в особено голям обем. Касае се за 11
договора и съответните им финансови извлечения, както и справка изх. № К-
1053-2/30.04.2020 г. и Заповед № Р-09-181-1/28.02.2019 г. на изп. директор на
„В“ ЕАД – Бургас, касаещи проверката за двоен подпис, без да са
предоставени каквито и да е други документи, които да изискват особен
анализ, обобщаване и т.н. От своя страна комисията по проверката се състои
от 2 длъжностни лица, поради което и по мнение на настоящия състав –
шестмесечният срок в случая е бил повече от достатъчен за ангажиране на
отговорността на нарушителя. Освен това е неясно дали основанието за
многократното и дългосрочно спиране на проверката е законосъобразно, тъй
като заповедите за това не съдържат мотиви относно предпоставките за
прекъсванията, нито са представени цитираните докладни записки, на база на
9
които са преценени поводите за спиране на срокове, като от това не следва да
се черпят неизгодни срещу наказаното лице права.
Обобщавайки горното може да се посочи, че след изтичане на
първоначално определеният срок за извършване на инспекцията, т. е. считано
от 06.08.2020 г. контролните органи е било възможно да разполагат с всички
необходими данни относно това, че е са поети финансови задължения за
дружеството и са извършени плащания към доставчици, без същите да са
подписани от лице, отговорно за счетоводните записвания на дружеството.
Това от своя страна означава, че още на 06.08.2020 г. контролните органи са
имали възможност да съберат абсолютно всички данни, които да им позволят
да изградят извод относно съставомерните признаци на нарушението и
неговия автор – т.е. настоящият състав приема, че на 06.08.2020 г.
нарушителят е бил установен по смисъла на ЗАНН, доколкото точно от тази
дата и на база на постъпилите в АДФИ документи е било обективно
възможно съответното длъжностно лице да изгради своята субективна
представа относно индивидуализиращите белези на нарушителя и деянието.
Ето защо, шестмесечният срок по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН, започва да тече на
06.08.2020 г. и последният ден, в който законосъобразно може да се е състави
АУАН, е 06.02.2021 г., а в случая АУАН е съставен на 09.03.2021 г.
Неспазването на този срок представлява съществено процесуално нарушение
на административно-производствените правила, което опорочава издаденото
наказателно постановление в степен, обуславяща неговата отмяна.
Всичко горепосочено сочи, че в конкретния случай отговорността на
жалбоподателя е ангажирана незаконосъобразно, поради което и НП следва
да се отмени.
На следващо място, при проверката на АУАН и обжалваното
постановление съдът констатира несъответствие между фактически
описаното нарушение, изразяващо се в неприлагане на системата за двоен
подпис в периода от 16.02.2019 г. до 31.12.2019 г. и констатираните по-
конкретни обстоятелства в 2 бр. констативни протоколи от 01.03.2021 г.,
касателно датите 25.02.2019 г., 05.03.2019 г., 12.03.2019 г., 04.04.2019 г.,
09.04.2019 г., 22.04.2019 г., 25.04.2019 г., 17.05.2019 г., 21.06.2019 г.,
12.11.2019 г. и съответстващите им 11 бр. договори, като в тази връзка е
неясно кога е реализирано твърдяното нарушение и каква е неговата
10
конкретика от обективна страна досежно всяко едно от поетите финансови
задължения. Следва да се има предвид, че в настоящото производство
защитата не е срещу цифрите, а срещу фактите, а те не са правилно отразени и
интерпретирани, с недвусмислено и конкретно словно описание на
нарушението, от което следва да бъде направен извод, че жалбоподателят е
разбрал какво точно нарушение се твърди да е извършил. Разкритото
несъответствие досежно времето на извършване, липсата на конкретно
описание на нарушението и доказателствената недостатъчност по преписката
изключват всякаква възможност да се направи несъмнен и обоснован извод,
че процесното наказателно постановление съдържа вярно, точно и обективно
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Времето
на извършване на нарушението е особено съществен елемент от императивно
изискуемото съгласно чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН
съдържание на АУАН и издаденото въз основа на него НП, тъй като това
изискване към фактическото обвинение по АУАН и НП гарантира спазване на
принципа за налагане на наказание за това нарушение, което е установено по
реда на ЗАНН. Освен това фактически е описано едно нарушение, съотнесено
към периода 16.02.2019 г. до 31.12.2019 г. и е наложена една санкция, а
според констативния протокол се касае за единадесет деятелности, на които
са установени конкретните дати. В несъответствие с констатираното от
проверката, за време на извършване е приет период, през който не става ясно
дали установените единадесет поети финансови задължения без системата на
двоен подпис са всички за целия период, а и не се подразбира дали през този
период има и други поети финансови задължения, за които не са установени
закононарушения и не следва да се ангажира отговорност. Касае се за
единадесет деятелности, засягащи различни дати в посочения период 16.02.-
31.12.2019 г., като не са налице и доказателства по преписката, че именно
това са поетите финансови задължения с неприложена система двоен подпис,
а третирането на всяка отделна дата и с различен договор и платежно
нареждане осъществява отделен състав на административно нарушение на чл.
13, ал. 3, т. 1 от ЗФУКПС. Такава формулировка прави напълно неясна волята
на наказващия орган за кое точно административно нарушение е ангажирана
отговорността на жалбоподателя и й му е наложено административното
наказание. Съгласно нормата на чл. 18 от ЗАНН, когато едно и също лице е
извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват
11
поотделно за всяко едно от тях. Разпоредбата е императивна, поради което е
недопустимо наказващият орган да преценява дали да я приложи или не.
Незаконосъобразно протеклият процес на реализиране на
административно-наказателна отговорност обуславя отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
Съдът не дължи произнасяне по искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски, тъй като не са представени доказателства за сторени
такива, нито е направено искане на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр.
чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото е представено само
адвокатско пълномощно, но не и договор за правна помощ, удостоверяващ
заплащане на адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 11-01-225/07.09.2021 г. на
Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция – София, с което
на Г. Й. Т., с ЕГН **********, от ****, на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 от
Закона за държавната финансова инспекция е наложено административно
наказание глоба в размер на 1 500 лева за нарушение на чл. 13, ал. 3, т. 1, вр.
чл. 2, ал. 2, т. 8 от Закона за финансовото управление и контрол на публичния
сектор.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
12