Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, ......................2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, ХV въззивен състав, в публично съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
РОСИ МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря В.ВЕНЕВА
и прокурора Б. Балев , разгледа докладваното от съдия ТАЛЕВА в.н.о.х. дело № 2700 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.378, ал.5 от НПК вр. с глава ХХІ от НПК.
С решение от 25.06.2020г., постановено по НОХД № 5375/2020г., СРС, НО, 135-ти състав е
признал обвиняемия Е.В.И. за ВИНОВЕН в това, че на 13.02.2019 г. в сградата на
Висш съдебен съвет, находящ се на адрес гр. София, ул. „*********, съзнателно
се е ползвал от неистински частни документи – Препоръка, на която е придаден
вид, че е подписана от адвокат Ж.И.и Препоръка, на която е придаден вид, че е
подписана от главен юрисконсулт Л.П., като е представил документите на
основание чл.181, ал.4, т.7 от закона за съдебната власт към Заявление за
участие в конкурс за младши съдии, за да докаже пред комисията по атестирането
и конкурсите към съдийската колеги на
висшия съдебен съвет, че има право да участва в обявен конкурс за младши съдии
в окръжните съдилища, като от Е.В.И. за самото съставяне на документите не може да се търси наказателна
отговорност – престъпление по чл.316 вр. чл.309, ал.1 от НК, поради което
основание чл. 378, ал.4, т.1 НПК е освободен от наказателна отговорност като
съдът му е наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева.
С решението, на основание чл. 189, ал. и чл.190, ал.2 от НПК, съдът е
осъдил обвиняемия Е.И. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на СРС сумата от 34,20 лева, представляваща направените по делото
разноски, както и сумата от 5 лева, представляваща държавна такса за издаване
на изпълнителен лист.
Срещу това решение е подадена въззивна жалба от подсъдимия Е.И., в която се
сочи, че първостепенният съд не е приел становището на защитата, че деянието
попада в приложното поле на чл.9,ал.2 от НК и въпреки, че деянието формално
осъществява признаците на престъпление, по своя характер е малозначително и не
е обществено опасно, а ако съдът прецени, че е обществено опасно, то тази
обществена опасност е явно незначителна. Сочи се още, че използването на
процесните частни документи не е породило никакви правни последици, тъй като не
са участвали в документооборота, както и че не са накърнили доброто име и
правата на жалбоподателя И.. Подсъдимият И. намира още, че съдът трябва да
съобрази текста на чл.9, ал.2 от НК, който разграничава деянието от дееца,
както и че личността и характеристичните данни не са от значение за
приложението на чл.9, ал.2 от НК. С оглед на всичко това, се иска от въззивния съд да отмени атакуваното съдебно
решение и да признае подсъдимия за невиновен по повдигнатото му обвинение.
В разпоредително
заседание на 04.08.2020г., въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил,
че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
подсъдимия, свидетели или експерти, както и ангажирането на нови писмени или
веществени доказателства.
Пред въззивния съд защитникът на
подсъдимия Е. М.– адв. Б. не се явява в открито съдебно заседание. От нея е
постъпила молба по делото, че подсъдимият оттегля пълномощията си от нея,
поради различия в линията на защитата.
Представителят на Софийска градска
прокуратура намира жалбата на подсъдимия за неоснователна и необоснована, като
моли същата да бъде оставена без уважение. Излага, че извършеното деяние по
чл.316 вр. чл.309, ал.1 от НК не попада в приложното поле на чл.9, ал.2 НК,
като твърди, че не може да бъде малозначително или с незначителна обществена
опасност деяние, което е свързано с кариерно развитие на лице, което иска да
стане съдия в Република България. Моли
да се потвърди решението на първоинстанционният съд като правилно и
законосъобразно.
Подсъдимият Е.И. редовно уведомен, се
явява лично пред въззивната инстанция. Пледира за приложение на чл9., ал.2 НК,
сочи, че първостепенният съд не е изследвал въпроса относно обществено опасните
последици от деянието. Излага, че процесните документи не са участвали в
документооборота, поради което не са породили обществено опасни последици. Намира, че малозначителността на
деянието произтича от обстоятелството, че инкриминираните документи не са били
необходими за участието в конкурса за магистрати. По изложените съображения
моли решението на първия съд да бъде отменено, като бъде постановен акт, с
който да бъде приложена нормата на чл.9, ал.2 от НК. В правото си на последна
дума изразява съжаление за стореното от него и моли да бъде признат за
невиновен.
Софийски градски съд, след
като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание от
страните‚ и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваното решение, констатира,
че не са налице основания за неговата отмяна или изменяване, по следните
съображения:
Първоинстанционното решение е постановено при
изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от
събраните пред СРС доказателствени материали, обсъдени в мотивите на решението.
Чрез законосъобразно извършени процесуални действия са събрани и необходимите
от гледна тока на разпоредбата на чл.102 НПК, писмени доказателства. Аналитично
са изследвани фактите и обстоятелствата, установени и изведени от събраните по
делото доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд, след като
подложи на внимателен анализ доказателствената съвкупност по делото, не
установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни
изводи относно фактите по делото, поради което споделя фактическите констатации
на СРС. Пред вид горното, СГС приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият Е.В.И. е роден на ***г. в
гр. Бяла Слатина, българин, с българско гражданство, висше образование,
безработен, с ЕГН *********. Обвиняемият не е осъждан ( реабилитиран е) и не е
освобождаван от наказателна отговорност.
С решение на съдийската колегия на
Висшия съдебен съвет по протокол № 3/29.01.2019г. бил обявен конкурс за младши
съдии в окръжите съдилища.
Към 2019. Подсъдимият Е.В.И.
притежавал Диплома за завършено висше образование по специалност „Право“ и
Удостоверение за придобита юридическа правоспособност, и решил да участва в
обявения конкурс. За целта, към заявление за участие в конкурса за младши
съдии, съгласно разпоредбата на чл.181, ал.4 от Закона за съдебната власт, подсъдимият
И. следвало да приложи набор от документи, между които на основание чл. 181,
ал.4, т.7 от ЗСВ, най-малко две
препоръки от преподаватели по правни науки, съдии, прокурори, следователи или
други юристи, при които е проведен стажът за придобиване на юридическа
правоспособност и които познават нравствените и професионалните качества на
кандидата. Въпросните препоръки били необходими на подсъдимия И., за да докаже
пред Комисията по атестирането и конкурсите към съдийската колегия на Висшия
съдебен съвет, че има право да участва в обявения конкурс за младши съдии в
окръжните съдилища и съответно да бъде допуснат за участие в обявения конкурс.
За да се снабди с необходимите за участие в конкурса препоръки, подсъдимият Е.И. решил
да се обърне към свои познати – свидетелите Л.П. и Ж. И..
По молба на подсъдимия, свидетелят П.
– главен юрисконсулт в НАП гр. София, написал препоръка на подсъдимия И. за
участие в конкурс за младши съдии, подписал същата и му я предоставил.
Отправяйки същата молба и към свидетеля
Ж. И., последният категорично отказал да даде препоръка на подсъдимия за
участието му в конкурса. Този отказ на свидетеля И. бил направен в присъствието
и на свидетелката Д..
Независимо от категоричния отказ от
страна на свидетеля И. да състави поискания от подсъдимия И. частен документ,
както и наличието на съставен такъв от свидетеля П., по неустановен начин
подсъдимият се сдобил с неистински документи – два броя Препоръки, на които бил
придаден вид, че са съставени от свидетелите И. и П..
Така съставените неистински частни
документи били представени от обвиняемия на 13.02.2019г. в сградата на Висш
съдебен съвет, находяща се в гр. София, на ул. „*********, като документите в
оригинал били приложени от подсъдимия И. към подаденото от него Заявление с вх.
№ 1339 от 13.02.2019г. за участие в обявения конкурс за заемане на длъжността
„младши съдия“ –отразени като приложени по т.8 от Заявлението.
Видно от заключенията на назначените и
изготвените в хода на досъдебното производство графически експертизи, съзнателно
ползваните от подсъдимия Е.И. частни документи – 2 бр. препоръки, не са
съставени от посочените като автори на документите лица, като същевременно не
са съставени и от подсъдимия И.. Подписът в
Препоръка от името на Ж.И.не е положен от свидетеля И. или от подсъдимия И. и подписът в Препоръка от името
на Л.А.П. не е положен от свидетеля П. или от подсъдимия И..
Изложената фактическа обстановка
въззивният съд приема за установена след анализ на събраните по делото
доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетелите В.П.Д. (л.51
от ДП), Ж. В. И. (л. 52-53 от ДП), Б.Б.( л. 73-73 от ДП), С.Б. ( л.75 от ДП) и Л.П. ( л.87 от
ДП); обясненията на подсъдимия И.; приложените писмени доказателства: документи
за участие в конкурс ( л.99-106 от ДП), декларация по чл.162 от ЗСВ ( л.107 от
ДП), мотивационно писмо ( л.110 от ДП), справки за съдимост ( л. 138-140 от ДП
и л. 17-18 от СД); както и заключенията на изготвените по делото експертизи :
два броя графически експертизи ( л.114-115 от ДП, л. 121-122 от ДП) и СМЕ на
обвиняемия ( л. 125-128 от ДП).
Направените от първата инстанция
фактически констатации са правилно установени, като при съвкупната оценка на
събраните по делото доказателства не са допуснати логически грешки. Съдът
прецизно и в съответствие със
изискванията на процесуалния закон е анализирал доказателствените източници,
като е обосновал съображенията си, въз основа на което е дал вяра на едни части
от тях и не е кредитирал други. Липсват основания, които да мотивират въззивния
съд да приеме съществени различни фактически констатации от направените в
първоинстанционния съдебен акт, тъй като в мотивите му са обсъдени събраните по
делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване. В
тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с
доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е
длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да
анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените
доводи в жалбата или протеста / р. 372/01.10.2012г. по н.д. № 1158/2012г., на
ВКС, Н.К., III НО/.
Във връзка с горното въззивният съд
намира за необходимо да отчете, че счита за излишно да преповтаря подробните и
коректни разсъждения на районния съд досежно неистинността на инкриминираните
два броя Препоръки от свидетелите Ж.И.и Л.П.,
доколкото, както се посочва и във въззивната жалба и е потвърдено в съдебното
заседание пред въззивната инстанция, въпросното обстоятелство не се оспорва от
страна на подсъдимия, а не е и отричано от самия него още от началото на
наказателното производство.
От съвкупната преценка на ангажираните
по делото гласни доказателствени средства, конкретно показанията на свидетелите
В.П.Д., Ж. В. И. и Л.П., се установява по безспорен начин
времето, мястото и механизмът на инкриминираното с обвинителния акт деяние,
както и участието на подсъдимия в него. Показанията на посочените свидетели
настоящата инстанция намира за последователно, обективно и достоверно изнесени,
като се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал, ценен
поотделно и в съвкупност.
Въззивната инстанция дава само отчасти
вяра на изложеното посредством обясненията на подсъдимия И., но ги приема в
останалата им част за защитна версия, която се опровергава от останалите
доказателства, събрани по делото. Тези обяснения бяха ценени като съдът
съобрази правната им природа – на гласно доказателствено средство, но така също
и на такова, чрез което лицето упражнява в пълен обем правото си на защита. В
тази насока, достоверността им следва да бъде установена при спазване на общите
правила относно гласните доказателствени средства и при съблюдаване на
дефинитивните правила за оценка на доказателствата. Въззивната инстанция не ги
приема за достоверни в частта им, в която И. твърди, че е имал устната уговорка
със свидетеля Ж.И.да напише сам исканата от него Препоръка за участие в конкурс
за младши съдии, както и да постави подписа му. Тези твърдения на подсъдимия по категоричен начин се опровергават от показанията
на свидетеля И., който сочи, че на няколко пъти е отказвал да направи
поисканата му препоръка.
Настоящият съдебен състав споделя
изводите на първоинстанционният съд, че на приетите по делото две графични
експертизи следва да се даде вяра, като вещите лица са посочили източниците на
информация, които са използвали, използваните методи за изследване и са
посочили резултатите от тях. Заключенията са изготвени от компетентно вещо лице
и съдържат мотивирани заключения.
Относими към предмета на доказване и
имащи значение за изясняване на
фактическата обстановка по делото са и приобщените писмени
доказателства, които съответстват изцяло на свидетелските показания и служат за
тяхната доказателствена проверка, като по този начин се затвърждават изводите и
на настоящия съд досежно стеклите се събития и неистинността на инкриминираните
Препоръки. Наличната по делото справка за съдимост пък, обосновава
констатациите относно съдебното минало на подсъдимия.
При така установените фактически
изводи, съдът намира следното от правна страна:
На подсъдимия Е.И. е повдигнато
обвинение за използване на неистински частни документи, като от него не може да
се търси отговорност за съставянето им – престъпление по чл.316 във вр. с
л.309, ал.1 от НК. Първоинстанционният съд правилно е приел, че елементите на
това престъпление от обективна и субективна страна са осъществени от подсъдимия
Е.И..
Предмет на посоченото престъпление е
неистински документ. Документи, които представляват годен предмет на
престъпление по глава девета от НК, съгласно дефиницията дадена в Постановление
на Пленума на Върховния съд на НРБ № 3/1982г. са „конкретни и изрични писмени
изявления на определени лица, които имат пряко или косвено правно значение“.
Същевременно според чл.93,т.6 НК „неистински документ“ е този, на който е
придаден вид, че съставлява изявление на лице, което е различно от лицето,
което го е съставило.
В настоящия случай са инкриминирани
два броя Препоръки, които представляват изявление на конкретно физическо лице.
Те са били подадени, за да се установят посредством тях характеристики,
отнасящи се до подсъдимия. Били са адресирани до държавен орган (Комисията по
атестирането и конкурсите към съдийската колегия на Висшия съдебен съвет).
Поради това, че дейността на държавните органи е винаги правно регламентирана,
всяко изявление, отправено до такъв орган, представлява изявление, насочено към
предизвикване на правни последици. Така е и в случая, тъй като се цели с
подадените Препоръки да се установят и изпълнят в цялост условията за участие в
конкурс по ЗСВ.
Правилен е и изводът на
първоинстанционният съд, че тези документи са били използвани от подсъдимия И..
Представянето на документите пред държавен орган съставлява действие на
ползване, което е извършено именно от подсъдимия, които с подаването им е искал
и целял да докаже пред Комисията по атестирането и конкурсите към съдийката
колегия на ВСС, че има право да участва в обявения конкурс за младши съдии в окръжните
съдилища.
Престъплението по чл.316 във вр. с
чл.309, ал.1 НК е формално- на просто извършване. Законодателят е преценил, че
с довършването на което и да е действие на ползване, обществените отношения,
уреждащи документооборота, са засегнати в достатъчна степен, за да е оправдано
използване на наказателна репресия.
От субективна страна престъплението е
извършено виновно при условията на пряк умисъл – И. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал и целял настъпването им. Той е наказателноотговорно лице,
без данни, изключващи възможността да носи наказателна отговорност или такава,
подлагащи на съмнение неговата вменяемост.
Настоящият съдебен състав следва да
разгледа и възражението на подсъдимия, че извършеното от него деяние не
представлява обществена опасност и е малозначително. Анализът на този въпрос
следва да бъде направен с оглед обекта на документните престъпления като вид
посегателства срещу установения правов ред. Подсъдимият акцентира, че от подаването на
тези Препоръки не са настъпили никакви неблагоприятни последици, за което и да
е лице. Наистина такива последици по отношение на конкретно лице не са
постъпили, но обект на документните престъпления са отношения, регламентиращи
работата с документи въобще, а не такива, които засягат лични права на
определено лице.
Във връзка с горното, въззивната
инстанция намира за необходимо да отчете, че счита за неоснователни доводите за
приложимост на чл.9, ал.2 НК и за липсата на
обществена опасност на деянието, осъществено от подсъдимия. В
разпоредбата на чл.9, ал2 от НК законодателят е предвидил, че макар и дадено
деяние да осъществява от формална страна признаците на престъпление, ако
неговата обществена опасност е явно незначителна, то същото не е престъпно и не
следва да бъде преследвано със способите на НК и НПК. Обществената опасност е
иманентен белег на понятието престъпление и се отнася до това, доколко дадено
деяние застрашава обществените отношения до такава степен, че да бъде
преследвано със средствата на наказателната репресия. В процесния случай на
подсъдимия е повдигнато обвинение за извършване на престъпление по глава девета
от особената част на НК. С оглед приетото от върховната инстанция задължително
тълкуване на наказателния закон, тези посегателства накърняват реда и правната
сигурност на документирането, подриват обществено правната функция, която се
възлага на документа, затрудняват дейността на държавните и обществени органи и
организации, създават усложнения в отношенията между организациите и гражданите
/ Тълкувателно постановление № 3 от 1982г. по н.д. № 12/1981г. пленум на ВС/. Безспорно всяко представяне на
неистински документ подрива удостоверителната функция на документа. В процесния
случай подсъдимият е следвало да представи два броя Препоръки, с които да се установят и изпълнят условията за участие в
конкурс по ЗСВ. Към момента на извършване на деянието посочените препоръки са
били безусловно необходими, за да бъдат изпълнени всички изисквания за
допускане на кандидатите до участие в обявения конкурс за магистрати.
Последващата законодателна промяна, по силата на която препоръките са отпаднали
от задължителните документи, които е следвало да бъдат представени от
кандидатите, за да бъдат допуснати до участие в магистратските конкурси, е
ирелевантно за преценката досежно степента на обществена опасност на деянието и
участието на инкриминираните документи в документооборота. Към датата на
деянието такива препоръки са били необходими, за да бъде допуснато лицето до
участие в обявения конкурс за младши съдии. Такива препоръки са били
представени от подсъдимия пред Комисията по атестирането и конкурсите към
съдийката колегия на ВСС и същите са били преценявани като едно от условията,
които е следвало да бъдат изпълнени от кандидатите, за да бъдат допуснати до
участие в конкурса. С извършването на тази преценка от комисията,
инкриминираните документи са участвали в документооборота. По тези съображения
последвалата промяна в изискванията, след извършване на деянието, на които е
следвало да отговарят кандидатите, за да бъдат допуснати до участие, не се
отразява на степента на обществена опасност на деянието, извършено от
подсъдимия. Не се споделят и съжденията, изразени във въззивната жалба, че
личността на дееца е без значение за обществената опасност на конкретното
деяние. Съдебната практика е постоянна в разбирането си, че за преценката
относно приложимостта на чл.9, ал.2 НК, значение имат както извършеното деяние,
така и личността на дееца. Действително подсъдимият към момента на извършване
на деянието е с необременено съдебно минало, защото е реабилитиран, но
предходните му осъждания следва да се преценяват като лоши характеристични
данни, което води на извод, че и деецът в конкретния случай не е с толкова
ниска степен на обществена опасност, че съвкупната оценка на деянието и дееца
да сочи на степен на обществена опасност, по-ниска и по-незначителна от обичайните
случаи на документни престъпления. Всички посочени обстоятелства водят на
извод, че деянието, извършено от подсъдимия, не е малозначително, тъй като макар
върху същия вече да е въздействано с методите на наказателната репресия, това не
го е възпряло в стремежа му да стане съдия – да правораздава и да съди, отново
да извърши престъпление. В тази връзка следва да се отчете още, че се касае за
формално престъпление, при което законът не изисква да е настъпил конкретен
резултат, поради което и обстоятелството, че не се е стигнало до назначаването на
подсъдимия на длъжността младши съдия, не води до липсата на вредни последици
или до такива, които са явно незначителни. По тези съображения претенцията на
подсъдимия за приложението на чл.9, ал.2 от НК не може да бъде удовлетворена,
тъй като осъщественото от него деяние не се отличава с липса на обществена
опасност, нито пък обществената му опасност е явно незначителна.
По наказанието:
За престъплението по чл.316 вр. чл.
309, ал.1 от НК се наказва с лишаване от свобода за срок до две години.
Правилно първоинстанционният съд е
преценил, че при това положение е възможно подсъдимият да бъде освободен от
наказателна отговорност по реда на чл.78а НК, тъй като предвиденото в особената
част на кодекса наказание за това умишлено престъпление е с наказание, по-леко
от лишаване от свобода за срок от три години, а от престъплението в случая не
са произтекли имуществени вреди. Налице е и последната предпоставка за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по чл. 78а, ал.1 НК – подсъдимият към датата на деянието не е търпял
последиците от осъждане, тъй като е осъден едва през 2012г., като за това
деяние вече е бил реабилитиран към датата на извършване на инкриминираното
деяние, а няма данни и да е бил освобождаван вече от наказателна отговорност.
Санкционната норма на чл.78а НК
предвижда административно наказание глоба от 1000 до 5000 лева. Според
въззивната инстанция, определено от СРС наказание глоба в минималния размер от
1000 лева, се явява справедливо. Уместно районният съд е преценил като
смекчаващо обстоятелство това, че подсъдимият е съдействал на органите по
разследването, както и е изразил самокритичност към извършеното. Според
настоящия съд наказанието глоба в размер на 1000 лева в пълна степен ще
въздейства поправително, превъзпитателно и предупредително върху подсъдимия И.,
като наред с това ще окаже възпитателно и предупредително въздействие и спрямо
останалите членове на обществото.
Предвид
изхода на делото, в съответствие с разпоредбите на чл. 189, ал.3 НПК,
разноските правилно са възложени в тежест на подсъдимия и в тази й част решението
на СРС следва да се потвърди.
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваното решение,
въззивната инстанция не констатира наличието на други основания за изменяване
или отмяна, поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето
решение.
Водим от всичко изложено и на
основание чл.378, ал.5 от НПК вр. чл.334‚ т.6, вр. чл.338 от НПК‚ Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 25.06.2020г., постановено
по НОХД № 5375/2020г., СРС, НО, 135-ти състав.
Решението не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.