РЕШЕНИЕ
№ 1612
гр. Бургас, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20212120102078 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от „Профикредит
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул.
„България“ № 49, бл.53Е, вх. В, представлявано от юрисконсулт Р.И., против Р. С. К. ЕГН
**********, със седалище и адрес на управление: ........................., за приемане за установено
по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 610, 43 лева, представляваща
главница, дължима по договор за потребителски кредит от 25.05.2018 година, сумата 93,36
лева, представляваща договорно възнаграждение, сумата 82,92 лева, представляваща лихва
за забава за периода от 03.09.2019 година /датата на настъпване на предсрочна изискуемост/
до 17.08.2020 година, като за периода от 13.03.2020 година 13.07.2020 година не е
начислявана лихва за забава, плащане на които е разпоредено със Заповед по чл.410 от ГПК
№ 2297 от 04.09.2020 година и Заповед № 2579 от 19.11.2020 година, постановена по частно
гражданско дело № 4738 по описа на Бургаски районен съд за 2020 година, ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното плащане, както и за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 588, 89
лева, представлява неизплатено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги,
както и за присъждане на разноски.
В исковата молба са изложени следните фактически твърдения: Ищецът излага, че
между представляваното от него дружество, от една страна като кредитор, и ответницата, от
друга като кредитополучател, на 25.05.2018 година, е сключен посочения договор за
потребителски кредит със следния предмет: сума на кредита 900 лева, срок на кредита 24
1
месеца, размер на вноската по кредита – 55,64 лева, годишен процент на разходите /ГПР/ -
49,90 %, годишен лихвен процент 41,17 %, лихвен процент на ден 0,11 1 %. Общото
задължение по кредита е в размер на 1335,35 лева. В исковата молба е посочено още, че по
избран закупен пакет допълнителни услуги с уговорено възнаграждение в размер 1080,46
лева с размер на вноската по закупен пакет допълнителни услуги – 45,лева. В исковата
молба е изложено още, че общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни
услуги е 2415, 84 лева, общ размер на вноската 100,66 лева. На следващо място ищецът
посочва, че представляваното от него дружество изпълнява точно и в срок задълженията си
по договора, като на 25.05.2018 година превежда паричната сума в размер от 900 лева по
посочена от ответника банкова сметка. В исковата молба е посочено, че към датата на
подаване на исковата молба погасеното от кредитополучателя задължение е в общ размер от
1 140 лева. На следващо място в исковата молба е посочено, че кредита е предсрочно
изискуем считано от 03.09.2019 година и договорното възнаграждение е в размер от 93, 36
лева за периода от 01.05.2019 година до посочената датата на предсрочна изискуемост –
03.09.2019 година. Лихвата за забава е начислена за периода от 03.09.2019 година до
17.08.2020 година и е в размер от 82, 92 лева. Поради изложеното ищецът предявява
исковете си. Към исковата молба ищецът е приложил доказателства. В преклузивния
едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба ответната страна не е дала
писмен отговор на предявения иск.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В молба, чрез процесуалния си
представител, поддържа предявените искове.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща процесуален представител.
По допустимостта на предявените искове настоящият състав приема следното:
Предявеният установителен иск е допустим, предвид разпореждане плащане на посочените
по – горе суми със заповеди за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
връчването му по реда на чл.47 от ГПК на посочения длъжник и указване на кредитора
предявяване на установителен иск. Допустим е и осъдителния иск, предявен при условията
на евентуалност.
По правната квалификация на предявените искове:
Установителните исковете са предявени по реда на чл. 422 от ГПК и са с правно
основание вр.чл.9 от Закона за потребителския кредит вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД,
чл. 240, ал.2 вр. чл. 79 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД, осъдителният иск е с правно основание чл. 240,
ал.2 вр. чл. 79 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се
установява следното от фактическа и правна страна:
От приложените към делото договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ
Стандарт № .................. от 25.05.2018 година, сключен между „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД, от една страна като заемодател и ответника, от друга – като заемополучател, се
установява, че страните са постигнали съгласие за предоставяне на заем със съществено
2
съдържание, посочено в исковата молба - предоставяне на сума на кредит в размер 900 лева,
срок на кредита 24 месеца, размер на вноската по кредита – 55,64 лева, годишен процент на
разходите /ГПР/ - 49,90 %, годишен лихвен процент 31,17 %, лихвен процент на ден 0,11 %.
Общото задължение по кредита е в размер на 1 335, 36 лева. В исковата молба е посочено
още, видно и от договора, е избран закупен пакет допълнителни услуги с уговорено
възнаграждение в размер 1080, 48 лева с размер на вноската по закупен пакет допълнителни
услуги – 45, 02 лева. Общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги е 2
415, 84 лева, общ размер на вноската 100,86 лева.
Като писмено доказателство е прието преводно нареждане за сума в размер от 900
лева с посочен IBAN на получателя и получател ответника Р. С. К., наредител - ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД. От този документ следва да се приеме, че е предоставена
сумата, предмет на договора на 25.05.2018 година, видно от датата на съставяне на
документа.
Видно от приетите като писмени доказателства уведомително писмо и обратна
разписка кредиторът е обявил задълженията за предсрочно изискуеми, поради нарушаването
им, считано от 03.09.2019 година, за което липсват данни да е връчено на длъжника преди
подаване на исковата молба.
Изложените в исковата молба фактически твърдения са за това, че длъжникът е
погасил десет вноски, след което е преустановил изпълнение на задълженията си. Видно от
приложения погасителен план вноските са в общ размер от 1000, 66 лева /10 х 100,66 лева/.
При тази фактическо обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 22 от Закона за потребителския кредит когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Цитираното правило е императивно и настоящият
състав приема, че следва да бъде приложено.
В конкретния случай в общите условия към договора /т. 5.2/ е посочено, че при
първоначално изчисляване на ГПР кредиторът отчита общите положения по Приложение №
1 към договора, както и следните допълнително допускания: договорът е валиден за срока,
за който е сключен и страните са задължени да изпълняват своите задължения в
съответствие с условията и сроковете по него. В т.5.2.2 от общите условия е посочено, че
първоначалното изчисление на ГПР по договора се прави като се приема, че лихвата и
другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и се прилагат до
изтичане на срока на договора.
Съгласно чл.19 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
В конкретния случай тези основания не са изложени в договора като не е
3
конкретизирано кои компоненти точно са включени в него, предвид цитираната
формулировка на т.5.2.2 от общите условия, както и как се формира посочения в договора
ГПР от 49,90 %. В случай, че в ГПР е включено възнаграждението за получения пакет
допълнителни услуги, предвид стойността му, съотнесена към стойността на предоставената
по договора за заем сума, размерът на ГПР би надхвърлил стойността от 50 %, посочена като
максимален размер в закона.
В случая по изложените по – горе съображения договорът не отговаря на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК, в който е посочено, че договорът за потребителски кредит съдържа „годишният
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин“.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. При това положение и предвид факта на плащане на сумата
1000, 66 лева задължението за главница в размер от 900 лева е погасено, частично погасено
е и задължение за договорна лихва, дори да се приеме, че сумата е дължима. По изложените
съображения за недействителност на договора не следва да бъде присъждана и сумата,
представляваща възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, за което е предявен
осъдителния иск.
С горните мотиви следва да бъде постановено решение, с което предявените искове
да бъдат отхвърлени.
При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК следва да бъде отхвърлена и
претенцията за разноски на ищеца. Ответната страна не е поискала присъждане на разноски
поради което не съдът не следва да се произнася по дължимостта им.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „Профикредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх. В,
представлявано от юрисконсулт Р.И., против Р. С. К. ЕГН **********, със седалище и
адрес на управление: ........................., за приемане за установено по отношение на ответника,
че дължи на ищеца сумата 610, 43 лева /шестстотин и десет лева, четиридесет и три
стотинки/, представляваща главница, дължима по договор за потребителски кредит от
25.05.2018 година, сумата 93,36 лева /деветдесет и три лева, тридесет и шест стотинки/,
представляваща договорно възнаграждение, сумата 82,92 лева /осемдесет и два лева,
деветдесет и две стотинки/, представляваща лихва за забава за периода от 03.09.2019 година
4
/датата на настъпване на предсрочна изискуемост/ до 17.08.2020 година, като за периода от
13.03.2020 година 13.07.2020 година не е начислявана лихва за забава, плащане на които е
разпоредено със Заповед по чл.410 от ГПК № 2297 от 04.09.2020 година и Заповед № 2579 от
19.11.2020 година, постановена по частно гражданско дело № 4738 по описа на Бургаски
районен съд за 2020 година, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане, искът за осъждане на
ответника да плати на ищеца сумата 588, 89 лева /петстотин осемдесет и осем лева,
осемдесет и девет стотинки/, представлява неизплатено възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги, както и за присъждане на разноски, направени по водене на делото и
в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5