Р Е Ш Е Н И Е
№ 260714
гр.Варна, 2.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав, в открито съдебно заседание проведено на втори февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:Любомир Нинов
при секретаря Анелия Тотева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№16905/2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата молба ищецът „В. и к. В.“ ООД твърди, че в качеството си на В и К оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн.ДВ бр.18 от 2005г., с поел. изм.), предоставя В и К услуги на ответника И.П.Б. ЕГН********** за имот на адрес ***, който в качеството си на потребител ги получава и ползва на същия адрес. Ползваните В и К услуги на този адрес се отчитат по партида с клиентски номер ** (включващ задълженията по партида с абонатен номер ** и задълженията по партида с абонатен номер **). Посочва, че съгласно чл.5, т.6 от Общите условия, потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок, което ответникът не е правил. Твърди, че на 19.06.2019г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до ВРС срещу Б., въз основа на което било образувано ч.гр.д.№9534/2019г. по описа на ВРС, ГК-30 състав. На 21.06.2019г. съдът издал заповед №4779 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която разпоредил на Б. да заплати на ищеца сумата от 968.44лв., представляваща главница за ползвани и неплатени В и К услуги за периода от 25.04.2005г. до 26.03.2019г., отчитани по партида с абонатен номер **, и сумата от 160.79лв., представляваща главница за ползвани и неплатени В и К услуги за периода от 31.08.2005г. до 26.03.2019г., отчитани по партида с абонатен номер **; сумата от 567.29лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 968.44лв., дължима за периода от 26.06.2005г. до 15.06.2019г., и сумата от 49.17лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 160.79лв., дължима за периода от 29.12.2011г. до 15.06.2019г.; ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда-19.06.2019г. до окончателното плащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в размер на 34.91лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв. Твърди, че на 19.09.2019г. е бил уведомен, че на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК може да предяви иск за установяване на вземането си.
Предявява
искане, съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че И.П.Б. ЕГН **********, в качеството си на
потребител на В и К услуги, ползвани на адрес гр.Варна, **, дължи на „В.и к." ООД следните суми:
сума в общ размер на 968.44лв.,
представляваща сбор от незаплатени главници за ползвани В и К услуги за периода
от 25.04.2005г. до 26.03.2019г., отчитани по партида с абонатен номер 1150380,
ведно със законната лихва върху тези главници, считано от 19.06.2019г. до
окончателното плащане,както и сумата от 567.29лв., представляваща обезщетение
за забава за плащане на главницата от 968.44лв. за периода от 26.06.2005г. до
15.06.2019г.; сума в общ размер на 160.79лв., представляваща сбор от
незаплатени главници за ползвани В и К услуги за периода от 31.08.2005г. до
26.03.2019г., отчитани по партида с абонатен номер **, ведно със законната лихва върху тези
главници, считано от 19.06.2019г. до окончателното плащане, както и сумата от
49.17лв., представляваща обезщетение за забава за плащане на главницата от
160.79лв. за периода от 29.12.2011г. до 15.06.2019г., за които суми е издадена
заповед № 4779 от 21.06.2019г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД №
9534/2019г. по описа на ВРС и претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, в който счита иска за допустим, но неоснователен. Възразява по искането за заплащане на сочените в исковата молба фактури на обща стойност от 968.44лв. за периода от 25.04.2005г. до 26.03.2019г. отчитани по партида с абонатен номер *** и за фактури на обща стойност от 160.79лв. за периода от 31.08.2005г. до 26.03.2019г. отчитани по партида с абонатен номер **, както и претендираните суми, представляващи лихви за забава, тъй като е налице изтекла погасителна давност на основание чл.111, б.„в" от ЗЗД, обхващаща както главниците по фактурите, представляващи периодични плащания от 2005г. до 2016г., така и начислените лихви върху тях, тъй като е постановено Тълкувателно решение №3/2011г. на ОСГТК на ВКС. Възразява, че ищецът не представя одобрените общи условия, които са били актуални към претендираните от 2005г. фактури, както и решения на ДКЕВР с по - ранна от 2006г. дата, че не установява редовното изпълнение на задължението на ищеца да отчита ежемесечно показателите на водомера на потребителя, като счита, че остава недоказано дали ответникът е запознат и съответно се е подписвал в графа „клиент" в карнети. Възразява, че по делото липсва договор между страните за предоставяне на В и К услуги, като счита, че липсата на приложен договор за потребление на услугите на дружеството-ищец и липсата на доказателства за легитимиране на ответника, съобразно някое от условията по чл.2 на Общите условия на дружеството за доставка на В и К услуги, водят до извод за липса и на правоотношение между страните. Възразява, че за доказване на реално потребената вода, начислена с процесиите фактури и отчетена по горния детайлно разписан ред, ищецът не е представил карнет за извършени отчети на водомера на ответника, като в тази връзка не може да се установи факта на реално доставени и ползвани водоснабдителни и канализационни услуги в количеството, фактурирано с издадените в периода от 25.04.2005г. до 26.03.2019г. и за периода от 31.08.2005г. до 26.03.2019г. фактури. За тези периоди няма представени карнетни листи обективиращи показанията на отчетеното количество питейна вода по партидата на потребителя. Счита, че е недоказано и дали такива са били подписвани от абоната или негов представител, поради което не е налице основание да се приеме, че фактурираното количество вода за гореописаните периоди е реално доставено и потребено от абоната, поради което недоказан остава факта дали дължи заплащане на така претендираните в исковата молба суми. За претендираните периоди, предмет на настоящото производство, ищцовото дружество не ангажира доказателства, че реално потребената вода, начислена с процесиите фактури е отчетена по горния детайлно разписан ред. Представените от ищеца справки за недобора са частни документи, които не са подписани от ответника и нямат обвързваща материална доказателствена сила. Не са от естество да установят реалното потребление на начислените суми по посочените фактури, поради което възразяваме по приемането им, като считаме същите за неотносими доказателства. Възразява, че не са представени доказателства за това, дали средството за измерване, отчитащо потреблението за съответния абонат е одобрено по реда на Закона за измерванията и подзаконовата нормативна уредба към него, поради което не става ясно дали е осъществявана метрологична проверка на водомера и съответно представлява ли годно измервателно средство същия, съобразно нормативните изисквания. Моли да се отхвърлят исковете и да се присъдят разноски.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК.
Решаващия състав след като се запозна със събраните по делото доказателства и твърденията на страните при условията на чл.235, ал.2 от ГПК приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът намира, че по същество ищецът претендира заплащане на сума представляваща потребено и незаплатено количество вода. В тежест на ищеца е да докаже възникване на задължението за плащане и размера на дължимата сума, като в тежест на ответника е да докаже плащане или други правопогасяващи или правоизключващи факти.
Съгласно представените по делото Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К операторите, чл.2 ал.1 потребители са юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят В и К услуги. В конкретния случай особеният представител на ответника е направил възражение, че последния няма качеството на потребител на ВиК услуга по смисъла на чл.2 от ОУ на ищеца. При разрешаването на този спорен въпрос съдът съобразява, че по делото е представено копие от нот.акт №***, т.І, рег.№1730, нот.д.№****. от обективирания договор в който се установява, че от 9 май 2001г. ответника е собственик на имота, като документа не съдържа уговорка за запазено право на ползване или други подобни изключващи възникването по сила та на продажбата на задължението за незабавно предаване на веща, поради което съдът намира, че ответника е установил владение върху веща и така прехвърлянето на собствеността на имота само по себе си е достатъчно основание да се приеме, че ответника не се явява потребител по смисъла на ОУ. Съгласно отразяванията в книжата на ищеца трайно е било невъзможно да се снемат показанията на водомера на ответника при което е прилагана разпоредбата на чл.22, ал.3 вр. чл.46 от ОУ, като по делото липсват доказателства от страна на ответника да са били предприети действия за прилага не на ал.3 от чл.22 на ОУ предвиждаща договаряне за момента на отчитане на водомера в удобно и на двете страни време.
Воден от изложеното по-горе съставът намира, че страните по делото са били в договорни отношения по силата на които ответника е бил абонат на ищеца по повод предоставена му ВиК услуга за процесния период и това води на извода за основателност на претенцията за главници. Що се отнася до размера на задълженията за главници съставът намира, че следва да се вземе предвид заключението дадено от в.л., че по абонатен №*** за времето от 25.04.2005г. до 26.03.2019г. е в размер на 968.44лв., а за абонатен №*** за времето от 31.08.2005г. до 26.03.2019г. е в размер на 160.79лв.
От друга страна предвид изпадането на ответника в забава същият дължи заплащане и на лихва, като тук вещото лице посочило отново суми съвпадащи с претендираните от ищеца съответно 567.29лв. за аб.№** за времето от 26.06.2005г. до 15.06.2019г. и 49.17лв. за аб.№*** за времето от 29.12.2011г. до 15.06.2019г.
Ответната страна обаче е направила възражение за изтекла погасителна кратка давност, като съставът намира, че възражението е основателно за част от претендираните суми и за част от периодите и предвид датата на която ищецът е предприел действия за съдебно събиране на вземането си-12.06.2019г. следва да се приеме, че всички суми дължими се по-назад във времето от три години или 12.06.2016г. са погасени и не се дължат изчислено в конкретни суми това изглежда така:
264.75лв. от първоначално претендираната главница от 968.44лв. и 42.15лв. лихви от първоначално претендираните 567.29лв.
81.82лв. от първоначално претендираните 160.79лв. главница и 8.16лв. лихви от първоначално претендираните 49.17лв.
Като претенциите за разликите над непогасените по давност задължения следва да се отхвърлят поради погасяването им по давност.
Предвид извода за частична основателност на претенциите, направеното искане и представените доказателства съдът намира, че ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца и сторените разноски от 221.05лв. по исковото производство и 19.30лв. по заповедното производство.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА за установено в отношенията между ищеца ”В. И К.В.” ООД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление:*** и ответника И.П.Б. ЕГН********** ***, че физическото лице дължи на търговското дружество следните суми присъдени по ч.гр.д.№9534/2019г. на ВРС, ХХХ състав:
264.75лв. по аб.№1150380 главница за времето от 12.06.2016г. до 26.03.2019г., като отхвърля тази претенцията за разликата до претендираните 968.44лв. и за времето от 25.04.2005г. до 11.06.2016г.
42.15лв. лихви върху горната сума за времето от 12.06.2016г. до 15.06.2019г., като отхвърля тази претенция за разликата до търсените 567.29лв. и за времето от 26.06.2005г. до 11.06.2016г.
81.82лв. по аб.№1349452 главница за времето 12.06.2016г. до 15.06.2019г., като отхвърля тази претенция за разликата до търсените 160.79лв. и за времето от 31.08.2005г. до 11.06.2016г.
и
8.16лв. лихви върху горната сума за времето от 12.06.2016г. до 11.06.2016г., като отхвърля тази претенция за разликата до търсените и за времето от 49.17лв. от 29.12.2011г. до 11.06.2016г. на осн. чл.422 от ГПК.
ОСЪЖДА И.П.Б. ЕГН********** *** да заплати на ”В. и к. В.” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** следните суми представляващи разноски по исковото и заповедното производство възлизащи съответно на 221.05лв. по исковото производство и 19.30лв. по заповедното производство, на осн. чл.78 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: