Решение по дело №2661/2019 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 260045
Дата: 20 юли 2022 г. (в сила от 30 януари 2023 г.)
Съдия: Кети Косева
Дело: 20195510102661
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

Казанлък, 20.07.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Казанлъшкият районен съд гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав

 

                                                                     Председател : КЕТИ КОСЕВА

 

При участието на секретаря Г.Гилева като разгледа докладваното от съдия Косева гр. дело № 2661/2019 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е установителен иск за съществуване н.вземане с правно осн. чл.422 ГПК.

Ищецът „А.з.с.на в.“ ЕАД, с ЕИК: ***** , със седалище и адрес на управление ***, моли съдът да признае за установено по отношение н. ответника А.А.С., ЕГН **********,***, че същият дължи н.„А.з.с.на в." ЕАД ЕИК *****  следните суми: 1961,83 лв., представляващи главница по договор за паричен заем; 189,80 лв., представляваща договорна лихва за периода от 7.11.2016 г.  до 24.04.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска); 1111,59 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 7.11.2016 г. до 24.04.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска); 338,91 лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 8.11.2016 г. до 24.10.2018 г. - датата на подаване на заявлението в съда; както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

Моли съда да присъди разноските, направени в хода на заповедното производство на основание чл. 78 ал. 8 ГПК, както и направените в хода на настоящото производство, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350.00 (триста и петдесет) лева на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.

Твърди, че на 01.01.2018 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне н.вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между „И.А.М." АД и „А.з.с.на в." ООД, по силата н. което вземането на „И.А.М." АД, произтичащо от договор за паричен заем № 2629551/29.08.2016 г., е прехвърлено в собственост н.„А.з.с.на в." ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително лихви. Договорът за заем изрично урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза н.трети лица.

„А.з.с.н.в." АД /понастоящем „А.з.с.н.в." ЕАД/, ЕИК *****  е правоприемник н.А.з.с.на в." ООД, ЕИК ***** .

Заявява, че „И.А.М." АД упълномощило „Агенция за събиране н.вземанията АД /понастоящем „А.з.с.на в." ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.

По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено от страна н.„И.А.М." АД чрез „А.з.с.на в." ЕАД уведомително писмо с Изх.№ У1Ц-П-ИАМ/2629551 от 03.01.2019 г. за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора за кредит адрес на длъжника. Видно от известието за доставяне, писмото е получено от ответника на 08.01.2018 г.

Твърди, че на 29.08.2016 г. между „И.А.М." АД /Заемодател/ и А.А.С. /заемател / е сключен Договор за паричен заем с № 2629551, в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на заемателя и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено от заемателя. С подписването на договора заемодателят се е задължил да предостави на заемателя парична сума в размер на 2500 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които кредиторът е отпуснал кредит на кредитополучателя са уредени с договора. Страните постигнА.съгласие, че договорът за заем има силата на разписка, видно от което заемната сума по договора е била предоставена от заемодателя на заемателя при подписване на договора, т.е. реалното предаване на заемната сума е на датата на сключване на договора. Заемодателят предоставил заема което поражда задължението на заемателя да заплати на погасителни вноски, указани по размер и брой в договора. Погасителните вноски, които заемателят се задължавал да изплаща на заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 2813,67 лв. Така, договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 313,67лв. Съгласно разпоредбите на договора за паричен заем, заемателят се задължил да върне кредита в срок до 24.04.2017 г. на 17 равни двуседмични погасителни вноски, в размер на 165,51 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска е на 12.09.2016 г., а падежът на последната погасителна вноска бил на 24.04.2017 г.

Заявява, че на основание сключения договор за паричен заем и съгласно Тарифа на „И.А.М." АД, в случай че заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължи на заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за направени разходи се начислявала за всеки следващ 30 дневен период, през които има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислен и разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати заемателят, не може да надхвърлят 45,00 лв.

На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45,00 лв.

Твърди, че съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи на заемателя служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „И.А.М." АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен", като поръчителите да подпишат договор за поръчителство или банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Предвид обстоятелството, че заемателят не представил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от цитираните в чл. 4, ал. 2 от договора, на същия била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 1481,55 лева, която страните били постигнА.споразумение да бъде разсрочена на 17 равни вноски, всяка в размер на 87,15 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Начислената неустойка била с конкретно определен размер в договора за заем, като не била изчислена в процентно съотношение. Така, погасителната вноска, която следвало да заплаща заемателят била в общ размер на 252,66 лева.

Заявява, че на основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения договор (чл. 8) на длъжника е начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 8.11.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 338,91 лева, който е съвкупност от лихвите з. забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.

Твърди, че длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в размер на 1077,00 лв., с която са погасени неустойка за неизпълнение - 369,96 лв., такса разходи- 45,00 лв., договорна лихва - 123,87 лв., главница - 538,17 лв.

Срокът н.договора е изтекъл на 4.04.2017 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем.

            В тази връзка за "А.з.с.на в." ЕАД подала заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Съдът уважил претенцията сума в размер на 3602.13 лв., от които главница 1961.83 лв., договорна лихва 189.80 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на входиране на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението, неустойка за неизпълнение 1111.59 лв., обезщетение за забава в размер на 338.91 лв., за което по образуваното ч.гр.д.№: 4/2019 г. по описа на Районен съд - Казанлък е издадена заповед за изпълнение.

            Длъжникът не е намерен, заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което обуславя подаването на настоящата искова молба.

Ответникът е А.А.С., получил препис от исковата молба, не подава отговор н. молбата, не взема становище по предявените искове.

 

От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:

Въз основа н.подадено на 24.10.2018 г. от  А.з.с.н.в.“ ЕАД, с ЕИК: *****  заявление е образувано частно гражданско дело № 14/2019 г. пред Районен съд - Казанлък, по което заповедният съд е разпоредил А.А.С.,с ЕГН-********** *** да заплати на „А.з.с.на в.“ ЕАД, с ЕИК: *****  сумите: 1961,83 лв. (хиляда деветстотин шестдесет и един лв. и 83ст.) главница; 189,80 лв. договорна лихва от 07.11.2016г. до 24.04.2017 г.; 1111,59лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 07.11.2016 г. до 24.04.2017 г.; законна лихва върху главницата от 24.10.2018 г. до  24.10.2016 г.; 338,91лв. обезщетение за забава за периода от 08.11.2016 г. до 24.10.2018 г.,  146,04 лв. разноски, от които 72,04 лв.държавна такса, 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, 24 лв. - разноски за връчване н. книжата  чрез ЧСИ за вземане което произтича от договор за паричен заем, сключен на 29.08.2016 г. с № 2629551 между „И.А.М." АД и А.А.С., което вземане по договора е прехвърлено от страна н.„И.А.М." АД в полза на „А.з.с.н.в." ООД, ЕИК *****  /правоприемник н.който е „А.з.с.на в." АД - понастоящем „А.з.с.на в." ЕАД/, ЕИК:***** / по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/.

В заповедта е посочено, че присъдената сума може да бъде платена по сметка на заявителя/кредитора IBAN: ***, BIC:***- „Обединена Българска банка”АД.

Заповед №14/07.01.2019 г.  за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Отправеното на 29.08.2016 г. от А.С. предложение за сключване на договор за паричен заем, е прието от „И.А.М." АД и на същата дата страните са сключили договор за паричен заем № 2629551 за сумата 2500 лв., платима на 17 двуседмични вноски всяка от по 165,51 лв. при фиксиран годишен лихвен процент -35% и ГПР - 41,71%.

Видно от чл. 4, ал. 1 от договора, заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи на заемателя служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „И.А.М." АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен" като поръчители подпишат договор за поръчителство или банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, за цялото задължение на заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем.

Видно от ал. 2 на същия член при неизпълнение на задължението по ал.1 заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1481,55 лв., която неустойка заемателят дължи разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски като за целта към всяка една от тях се прибавя сумата 87,15 лв. и дължимата двуседмична погасителна вноска възлиза на  252,66 лева в общ размер.

Съгласно чл. 8 от договора при забава за плащане на някоя от погасителните вноски заемателят дължи на заемодателя законната лихва върху забавената сума за всеки ден забава.

В представената тарифа на „И.А.М." АД е предвидена такса-разходи за събирането на вземането при забава в плащането на вноска повече от 30 дни в размер на 9,00 лв. като е посочено, че общият размер на начислените разходи не може да надвишава сумата от 45,00 лв.

Представен е и „Ред за предоставяне на потребителски кредити от „И.А.М." АД. В т.6 и т.7 от този „Ред за предоставяне на потребителски кредити“ е посочено, че след отправяне на предложение за сключване на договор за паричен заем, „И.А.М." АД извършва оценка на кредитоспособността на потребителя. След извършване на оценка н.кредитоспособността на потребителя, Дружеството взема МОТИВИРАНО решение дА.да бъде отпусната заемната сума и в какъв размер.

С уведомление от 03.01.2018 г. до А.А.С. с ЕГН ********** „И.А.М." АД чрез „А.з.с.на в.“ ЕАД връчено на 09.01.2018 год. на длъжника на адрес *****  А.А.С. е уведомен за цесията и е поканен от новия кредитор да плати 3441,24 лв. и лихвите за просрочие в 5 дневен срок от получаване на уведомлението.С уведомление от 03.01.2018 г. до А.А.С. с ЕГН ********** „И.А.М." АД чрез „А.з.с.на в.“ ЕАД връчено на 09.01.2018 год. на длъжника на адрес *****  А.А.С. е уведомен за цесията и е поканен от новия кредитор да плати 3441,24 лв. и лихвите за просрочие в 5 дневен срок от получаване на уведомлението.

За пълното изясняване на фактическата страна по спора, по делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице С.К.П. се установява, че остатъкът от задължението на А.А.С. по договора за паричен заем е в общ размер на 3 263.22 лв. /три хиляди двеста шестдесет и три лева и 22 ст./, от които 1961.83 лв. /хиляда деветстотин шестдесет и един лева и 83 ст./ главница, 189.80 лв. /сто осемдесет и девет лева и 80 ст./ лихва по кредита и 1111.59 лв. /хиляда сто и единадесет лева и 59 ст./ неустойка. Размерът на лихвата за забава, който А.А.С. дължи вследствие на забавено плащане по договора за паричен заем, следва да е 358.84 лв. /триста петдесет и осем лева и 84 ст./.

Видно от заключението на експертизата, въз основа на направените от заемателя плащания по договора за кредит, ако задължението по чл. 4, ал. 2 за неустойка е недължимо, размерът на неизплатените по договора за кредит суми възлиза на: главница 1665.46 лева /хиляда шестстотин шестдесет и пет лева и 46 ст./, договорна лихва 116.21 лева /сто и шестнадесет лева и 21 ст./ и обезщетение 310.28 лева /триста и десет лева и 28 ст./.

 

Оттака приетите за установени по делото факти и обстоятелства съдът прави следните правни изводи:

Предмет на иска по чл.422 ГПК е установяване съществуването на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на сумите по същата на посоченото основание.

Исковете са предявени в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок, налице е правен интерес от воденето му за ищеца, производството е допустимо.

Искът за главница в размер на 1961,83 лв., ведно със законната лихва върху главницата лева, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 24.10.2018 г., до окончателното изплащане на вземането, е основателен за 1665,46 лева и следва да бъде отхвърлен в частта до 1961,83 лв.

Искът за 189,80 лв. договорна лихва за периода от 07.11.2016 г. до 24.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата лева, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 24.10.2018 г., до окончателното изплащане на вземането, е основателен за от 116,21 лева и следва да бъде отхвърлен в частта до 189,80 лв.

 Искът за 338,91 лв. обезщетение за забава за периода от 08.11.2016 г. до 24.10.2018 г., е основателен за 310,28 лева и следва да бъде отхвърлен в частта до 338,91 лв.

Искът за 1111,59 лева неустойка за неизпълнение на договорно задължение е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.

В контекста на основанието, на което е издадена заповедта, респ. се претендира вземането, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване факта на съществуване на валидно облигационно отношение между цесионера и ответника по договор за кредит, че по него ответникът е останал задължен за претендираните суми, че между цесионера и ищеца е бил сключен валиден договор за цесия, по силата, на който на ищеца е било прехвърлено вземането по договора за кредит с ответника, че цесията е съобщена на ответника.

Ищецът в качеството на цесионер и „И.А.М." АД в качеството на цедент, са сключили валиден рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 10.11.2010 г. и приложение № 1/ 10.01.2018 г., с който е прехвърлено вземането на цедента от ответника по Договор за паричен заем № 2629551 от 29.08.2016 г. Като отношения, които се развиват в чужда правна сфера, действието на цесията между договарящите я цедент и цесионер, не засягат длъжника. Затова и законът предвижда последният да може да противопостави всички свои възражения, независимо от промяната в личността на кредитора - чл. 99, ал. 2 ЗЗД. Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът е длъжен да съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на вземането. В настоящия случай ответникът е бил надлежно уведомен за цесията преди образуване на настоящото производство, уведомлението е достигнало до него на 09.01.2018 г.

Цедираното вземане, произтича от сключен между ответника и „И.А.М." договор за паричен заем № 2629551 от 29.08.2016 г., по силата на който за заемодателя е предоставил на заемателя кредит в размер на 2500 лв. Договорът за заем е двустранно е пописан и не е оспорен.  За ответника е възникнало задължение да върне заетата му сума, ведно с уговореното договорно възнаграждение, на посочените в погасителния план падежни дати. Доказателства за изпълнение на това задължение /освен представените от ищеца/ от страна на ответника А.А.С. с ЕГН ********** не са ангажирани, поради което и с изтичане на договорения срок за ползване на заетата сума, дължи непогасената главница, ведно с начислените допълнителни акцесорни вземания визирани и в договора. Претенцията на ищеца, наред с главница, договорна лихва и обезщетение за забава, касае и начислени неустойка, и законна лихва за забава.

Непогасената главница, ведно с начислените допълнителни акцесорни вземания визирани в договора са установените като размери и основания в заключението на ССчЕ.

Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора, при неизпълнение задължение на заемателя да осигури обезпечение по договора за заем, на същия при даден заем от 2500 лв. се начислява неустойка в размер 1481,55 лева която да бъде разсрочена на 17 равни вноски всяка в размер на 87,15 лв., платими на съответните падежни дати заедно с погасителните вноски.

Задължението за неустойка произтича от неравноправна клауза. Съгласно чл. 143, т. 5 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Законът в нормата на чл. 146, ал. 1, обявява неравноправните клаузи за нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146, ал. 2 ЗЗП - клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.

Видно от съдържанието на изготвения от кредитодателя „Ред за предоставяне на потребителски кредити“ оценка на кредитоспособността на ответника е извършена от „И.А.М." АД веднага след отправяне на предложението за сключване на договор за паричен заем.  Едва след извършване на оценка на кредитоспособността на потребителя, Дружеството е взело мотивирано решение да бъде отпусната заемната сума в посочения в договора размер.Начисляването на неустойка е лишено от основание и още с договора – кумулирана като част от погасителните вноски, по който начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и цели скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин в погасителните вноски неустойката, по същество е неследващ се добавък към възнаградителната лихва и сигурна печалба за заемодателя, които не са включени и целят да заобиколят установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК горен праг на годишния процент на разходите. Клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора противоречи и на добрите нрави като представлява директно уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност затова и  основание чл. 21, ал. 1 ЗПК е нищожна и като такава непоражда права и задължения за страните по заемното правоотношение.

Платената от ответника  сума е в размер на 1077,00 лв., с която са погасени неустойка за неизпълнение - 369,96 лв., такса разходи- 45,00 лв., договорна лихва - 123,87 лв., главница - 538,17 лв. Тъй като неустойка за неизпълнение в размер на  369,96 лв. не се дължи, с тази сума се погасяват

Съответно част от главница по договора за кредит, договорната лихва и обезщетението за забава.

 

Съгласно т. 12 на ТР № 4/2013 год. на ОСГК, съдът следва да се произнесе по сторените в заповедното производство разноски и разноските по исковото производство, съразмерно на уважената част от претенциите.

По заповедното производство в полза на заявителя са присъдени общо 146,04 лева, от които 72,04 лева - внесена държавна такса, 50,00 лева - юрисконсултско възнаграждение и 24 лв. – разходи за връчване на книжата чрез ЧСИ.

Заявени в заповедното производство са парични вземания от 1961,83лв.+189,90 лв.+1111,59лв.+338,91 лв. +146,04 лв. = 3748,27 лв., от които са уважени претенции за общо 2091,95 лева  

Разноските на ищеца в исковото производство са 312,04 лева, от които 72,04 лева за държавна такса за водене на исковото производство и 240 лева за провеждане на ССчЕ. На основание чл.78,ал.8 ГПК съдът определя претендираното от ищеца юрисконсултско възнаграждение. При определяне на размера на същото съдът отчита характера на иска и реално осъщественото процесуално представителство, поради което определя възнаграждение от общо 100 лева. Така разходите на ищеца възлизат на  412,04 лева.

Разноските на ответника по настоящото дело възлизат на 80 лв. за изготвяне на ССчЕ.

Съразмерно с уважената част от претенциите, ответникът следва да заплати на ищеца разноски от 81,49 лв. от направените в заповедното производство и от 229,92 лв. от направените в исковото производство.

Съразмерно с отхвърлената част от претенциите ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 35,60 лв.

Отхвърлянето на част от иска за установяване на съществуването на вземането се препятства влизането в сила на заповедта за изпълнение в отхвърлената част съгласно чл.416 ГПК. Ако не е образувано изпълнително производство, решението за отхвърляне н. установителния иск е пречка за образуването му. Ако изпълнително производство е образувано, то същото подлежи на прекратяване на основание чл.422, ал.3 ГПК. По тези съображения при отхвърляне на установителния иск по чл.422 ГПК заповедта з.изпълнение и изпълнителният лист не подлежат н.обезсилване.

Водим от горното, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ПРИЗНАВА за установено, че А.А.С., ЕГН **********,*** дължи на „А.за с.на в." ЕАД ЕИК *****  със седалище и адрес на управление ***, офис – сграда **** , представлявано от Д.Б.Б.  по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение № 14/07.01.2019 год. по частно гражданско дело № 14/2019 г. по описа на РС- Казанлък сумите:

-  1665,46 лева - главница, ведно със законн.та лихва върху

главницата, считано от 24.10.2018 г., до окончателното изплащане н.вземането, като ОТХВЪРЛЯ претенцията в частта до 1961,83 лв.;

-  116,21 лв. договорна лихва за периода от 07.11.2016 г. до 24.04.2017

г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.10.2018 г., до окончателното изплащане н.вземането, като ОТХВЪРЛЯ претенцията в частта до 189,80 лв.;

 - 310,28 лв. обезщетение з.забава за периода от 08.11.2016 г. до 24.10.2018 г., като

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „А.з.с.на в." ЕАД ЕИК *****  със седалище и адрес на управление ***, офис – сграда **** , представлявано от Д.Б.Б.  против А.А.С., ЕГН ********** иск съдът да признае за установено, че Али А.С., ЕГН ********** дължи н. „А.за с.на в." ЕАД ЕИК *****  по издадената Заповед з.изпълнение на парично задължение № 14/07.01.2019 год. по частно гражданско дело № 14/2019 г. по описа н.РС- Казанлък сумата  1111,59 лева, представляваща неустойка з.неизпълнение на договорно задължение.

 

ОСЪЖДА Али А.С., ЕГН **********,*** да заплати н.„А.за с.на в." ЕАД ЕИК *****  със седалище и адрес на управление ***, офис – сграда **** , представлявано от Д.Б.Б.  сумите: 81,49 лв., представляващи разноски по ч. гр.дело №14/2019 г. по описа на РС Казанлък и 229,92 лв., представляващи разноски направени в исковото производство.

 

ОСЪЖДА „А.за с.на в." ЕАД ЕИК *****  със седалище и адрес на управление ***, офис – сграда **** , представлявано от Д.Б.Б.  да заплати на Али А.С., ЕГН ********** сумата 35,60 лв., представляваща разноски направени в исковото производство.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: