№ 15858
гр. София, 03.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110169034 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД искова
молба и уточняваща такава /л.43/ срещу К. В. Б. – наследник на П. Н. Б., с която са
предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение,
с което да се осъди ответникът да заплати на ищцовото дружество сумите както следва:
3 320,05 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 20.12.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, 561,56 лв. –
мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 30.11.2022 г., 40,82 лв. – стойността на
услуга за дялово разпределение за периода от м.11.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 20.12.2022 г. до
окончателно изплащане на сумата и 9,33 лв. – мораторна лихва за периода от
31.12.2019 г. до 30.11.2022 г. върху главницата за услуга дялово разпределение.
Ищецът твърди, че наследодателят на ответника, като собственик на процесния
апартамент е имал качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Сочи се, че продажбата на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че
съгласно общите условия /влезли в сила на 11.07.2016 г./ купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на
публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото
дружество. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди се,
че след като не е заплатил дължимите се суми за доставена топлинна енергия и дялово
разпределение ответникът е изпаднал в забава, като в тази връзка е формулирана
акцесорна претенция за лихва в индивидуализираните в исковата молба размери. При
тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
1
не оспорва, че е наследник на П. Н. Б.. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност. Прави изрично искане да не се допускат експертизи. Представя платежно
нареждане, от което твърди, че се установява, че е заплатила претендираните суми за
периода от м.04.2020 г. до м.04.2021 г., ведно с дължимите лихви. Изразява готовност
да заплати и останалите непогасени по давност суми.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
В тежест на ищеца е да установи по делото пълно и главно наличието на
сключен между него и ответника валиден договор за доставка на топлинна енергия,
качеството потребител – собственик или ползвател на топлоснабдения имот за
ответника, точно изпълнение на договора от ищеца – доставяне на топлинна енергия до
имот, ползван от ответника, по вид /за отопление, топла вода, сградна инсталация,
услуга дялово разпределение/, обема й и цена.
При установяване на горните факти в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
По възражението за изтекла погасителна давност, наведено от ответника, в
тежест на ищеца е да установи, че са се осъществили факти, при които законът
предвижда спиране или прекъсване на погасителната давност.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че сградата, в
която се намира топлоснабденият имот с абонатен № 35271 е била присъединена към
топлопреносната мрежа, че процесният недвижим имот, а именно апартамент № 38,
находящ се в гр. София, /адрес/, е бил топлофициран, че за периода 01.05.2019 г. –
30.04.2021 г., ищцовото дружество е доставило в имота топлинна енергия в количество
и качество, посочено в исковата молба на стойност 3 320,05 лв.; че размерът на лихвата
за забава върху сумата от 3 320,05 лв. за периода 15.09.2020 г. – 30.11.2022 г., е 561,56
лв.; че за периода м.11.2019 г. – м. 04.2021 г. е извършена услуга дялово разпределение,
че дължимата се сума за дялово разпределение е в размер на 40,82 лв., а на лихвата за
забава върху претенцията за дялово разпределение – 9,33 лв., както и че през исковия
период, ответникът, в качеството му на собственик на обекта е притежавал качеството
потребител на топлинна енергия.
Така изложеното и обявените за безспорни и ненуждаещи се от доказване факти
и обстоятелства обуславят извода за основателност на заявените претенции за
доставена топлинна енергия и дялово разпределение, поради което следва да се
разгледа наведеното от ответниците възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно становището, застъпено в Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС
по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на
чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. По аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ,
следва извода, че вземанията на ищцовото дружество съдържат всички признаци на
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
2
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.
За процесния период приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече
от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не
може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо
след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало –
чл. 114, ал. 2 ЗЗД.
В случая давността започва да тече след изтичане на определения в чл. 33 от ОУ
45 – дневен срок. Исковата молба е депозирана на 20.12.2022г., респективно погасени
по давност са вземанията станали изискуеми преди 22.12.2019г. или погасени по
давност са вземанията на ищеца за главница за периода м.05.2019г. – м.10.2019г.
Видно от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза за останалата част от периода м.11.2019г. м. 04.2021г., размерът на
дължимата се сума за доставена топлинна енергия е 3019.43лв.
В хода на процеса, на 10.05.2023г., от страна на ищеца е извършено плащане на
сумата от 2 088.41лв., видно от приложеното на л. 58 платежно нареждане, което
обстоятелство се потвърждава и от заключението на вещото лице.
В платежното нареждане е отразено изрично, че се погасяват главница за
периода 01.05.2020г. – 30.04.2021г. и лихва за периода 31.07.2021г. – 21.05.2023г.
С оглед изложеното доколкото сумата не е достатъчна за погасяване на
дължимите се лихва и главница същата следва да бъде отнесена за погасяване на
дължимата се сума за доставена топлинна енергия - 3019.43лв.
В обобщение следва извода, че претенцията за доставена, но незаплатена
топлинна енергия се явява частично основателна за сумата от 931.02лв., /3019.43лв.-
2088.41лв.= 931.02лв/ като над тази сума до максимално предявения размер от
3 320.05лв. или за разликата от 2389.03лв. претенцията се явява неоснователна, една
част като погасена по давност, друга част като погасена чрез плащане в хода на
процеса.
Доколкото няма период, за който претенцията за дялово разпределение да е
погасена по давност същата се явява изцяло основателна за сумата от 40.82лв.
По акцесорната искова претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По отношение режима на забавата за дължими се суми за топлинна енергия,
както се изложи по-горе, приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Видно от заключението на вещото лице
дължимата се мораторна лихва за исковия период върху задължението за доставена, но
незаплатена топлинна енергия, което не е погасено по давност е 489.83лв., за която
част акцесорната претенция се явява основателна, като над тази сума до максимално
предявения размер от 561.56лв. или за разликата от 71.73лв. искът следва да бъде
отхвърлен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение, поради което акцесорната претенция за лихва върху дяловото
3
разпределение за сумата от 9.33лв. следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
Предявени са искови претенции в общ размер на 3931.76лв., уважената част е в
размер на 1461.77лв., респективно отхвърлената част е в размер на 2469.99лв., но при
разпределяне на отговорността за разноските следва да се съобрази, че
претенцията за главница за доставена топлинна енергия е частично
неоснователна за 2088.41лв., поради плащане в хода на процеса, респективно за
тази част тежестта на разноските е на ответника, доколкото е дал повод за
завеждане на делото.
На ищеца следва да се признаят разноски както следва 282.80лв. – държавна
такса, 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение и 300.00лв. – депозит вещо лице
или общо разноски 682.80лв.
На основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
разноски в размер на 616.53лв.
Ответникът не доказа извършване на разноски, респективно в негова полза не
следва да се присъждат такива с оглед отхвърлената поради погасяване по давност
част.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. В. Б., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: гр. София, /адрес/, на основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумите както следва: 931.02лв.
– доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.11.2019г. – м.04.2021г., до
обект с абонатен № 35271, представляващ ап. 38, находящ се в /адрес/, ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.12.2022г. до окончателно
изплащане на сумата, 489.83лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020г. –
30.11.2022г. и 40.82лв. - стойността на услуга за дялово разпределение за периода от
м.11.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 20.12.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за доставена топлинна енергия, в частта, за сумата от 2389.03лв.
за периода м.05.2019г. – м.10.2019г., иска за мораторна лихва върху доставената
топлинна енергия, в частта за сумата от 71.73лв. и иска за мораторна лихва върху
дяловото разпределение за сумата от 9.33лв. за периода 31.12.2019г. – 30.11.2022г.,
една част като погасени по давност, една част като погасени чрез плащане в хода
на процеса.
ОСЪЖДА К. В. Б., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, сумата от 616.53лв. – разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца –
„Д.“ Е..
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4