РЕШЕНИЕ
№.................
Гр. София,
29.10.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-21 състав, в публично съдебно
заседание на четвърти октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
при секретаря
Елеонора Г., като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1858 по описа за 2020г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са при условията на обективно
и субективно съединяване искове с правно основание чл. 464, ал. 1 ГПК от К.д.с.
ЕООД срещу Б.Д. АД и Д.М.Д. за несъществуване на вземания на банката, в
качеството й на взискател по изпълнително дело № 20138340400239 на ЧСИ Е.Ю., с
рег. № 834 на КЧСИ, по отношение на Д.М.Д. по договор за жилищен и ипотечен
кредит от 05.09.2008 г. за следните суми: редовна лихва за периода 20.09.2011
г. – 19.06.2013 г. за горницата над сумата от 21 427,98 лв. до 30 521,98 лв., наказателна лихва за периода 23.12.2011 г. –
19.06.2013 г. в размер на 14 832,59 лв. и неплатени заемни такси от 1 074,42
лв. към 19.06.2013 г.
Ищецът твърди, че оспорените вземания на
банката като взискател по изпълнителното дело, комуто са разпределени суми,
постъпили от изпълнението, са недоказани.
Ответникът Б.Д. АД оспорва исковете.
Твърди, че с другия ответник Д.М.Д. е сключил договор за жилищен ипотечен
кредит от 05.09.2008 г., при общи условия, по силата на който му е предоставил
кредит в размер на 52000 евро със срок на издължаване 240 месеца, като е
уговорено заплащането на възнаградителни лихви и годишни такси и за
обезпечаване на задълженията е учредена ипотека. С допълнително споразумение от
21.12.2009 г. е уговорен гратисен период за главницата за срок от 12 месеца и е
увеличен лихвения процент на 11,99 %. Кредитополучателят спрял да погасява
вноските си от м. октомври 2011 г.; поради допусната забава в плащанията над 90
дни, кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 23.12.2011 г. на осн. т. 20.2,
раздел VII от общите условия за предоставяне на жилищни и
ипотечни кредити; на 20.06.2013 г. е подадено заявление за издаване на заповед
за незабавно изпълнение, каквато била издадена, а длъжникът не е възразил срещу
нея, като вземанията, които се оспорват били признати с влязлата в сила заповед
за изпълнение.
Ответникът Д.М.Д. не
е подал отговор и не взел становище по делото.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 464, ал.
1 ГПК, когато един от взискателите оспорва съществуването на
вземането на друг кредитор, той трябва да предяви иск срещу него и длъжника. По
делото не е спорно, а и се установява от писмените доказателства, че изп. д. №
20138340400239 на ЧСИ Е.Ю., с рег. № 834 на КЧСИ, е образувано на основание
молба на Б.Д. АД с приложен изпълнителен лист по гр.д. № 380/2013 г. на Районен
съд – гр. Дулово. Установява се също, че ищецът К.д.с. ЕООД е присъединен
взискател по изпълнителното дело. Следователно, същият е легитимиран да предяви
отрицателния установителен иск по чл. 464 ГПК срещу кредитора, чието вземане
оспорва, и длъжника.
Неоснователни са доводите на ответника Б.Д.
АД за недопустимост на исковете поради предявяването им след изтичане на
едномесечен срок от предявяване на разпределението по изпълнителното дело, тъй
като посоченият в чл.464, ал.1 ГПК срок не е преклузивен по отношение предявяване
на иска за отричане съществуването на вземанията на взскател, а е относим към
предаване на сумите по разпределението на този взискател.
Не е спорно, а и се установява от
писмените доказателства, че по изпълнителното дело е извършена публична продан
на недвижим имот, ипотекиран с първа по ред ипотека в полза на банката за
обезпечаване на вземанията й по договора за жилищен и ипотечен кредит от
05.09.2008 г. Установява се също, че най-високата предложена цена от публичната
продан е в размер на 124 001,00 лв., за разпределението на която сума,
съдебният изпълнител е изготвил протокол за разпределение от 31.07.2020 г.
Спорните вземания на Б.Д. АД са разпределени с привилегия от втори ред поради качеството на банката като първи по
ред ипотекарен кредитор, което обстоятелство не е спорно. Установява се също,
което обстоятелство не е спорно, че ищецът К.д.с. ЕООД е с втора по ред ипотека
върху недвижимия имот, предмет на публичната продан, и вземания в общ размер на
56 379,14 лв., разпределени с привилегия по трети ред. Не е спорно, а и се
установява от писмените доказателства, че изпълнителният лист в полза на
банката срещу длъжника Д.М.Д. е издаден на основание заповед № 241 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 18.07.2013 г. по
гр.д. № 380/2013 г. на Районен съд – гр. Дулово, по която е допуснато незабавно
изпълнение, за следните вземания, произтичащи от договор за жилищен и ипотечен
кредит от 05.09.2008 г. и допълнително споразумение от 21.12.2009 г.:
50 827,73 евро – главница, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 20.06.2013 г. до окончателното плащане; 15605,64 евро – редовна
лихва за периода 20.09.2011 г. – 19.06.2013 г.; 7 583,78 евро –
наказателна лихва за периода 23.12.2011 г. – 19.06.2013 г.; 549,34 евро –
неплатени заемни такси към 19.06.2013 г. и за сумата от 4 825,18 лв. – разноски
по делото. Следователно, спорните вземания, предмет на установяване в
настоящото производство, са удостоверени с акт, подлежащ на принудителни
изпълнение и изпълнителен лист в полза на банката, които задължават съдебния
изпълнител да приеме съществуване на вземанията до установяване на противното с
влязло в сила решение.
Обстоятелствата, че ответникът Д.М.Д. не
е възразил срещу заповедта за незабавно изпълнение, както и че същата е влязла
в сила, са ирелевантни в настоящото производство по арг. от 464, ал. 2 ГПК.
Следователно, предвид направените от ищеца твърдения за несъществуване на част
от вземанията по изпълнителния лист, съдът следва да провери съществуването на
вземанията на банката за спорните суми.
От писмените доказателства се
установява, че на основание договор за жилищен и ипотечен кредит от 05.09.2008
г. банката се е задължила да предостави на ответника Д.М.Д. заемна сума в
размер на 52 000 евро (т. 1 от договора) за срок от 240 месеца, считано от
неговото усвояване/първото усвояване (т. 2 от договора), а Д. се е задължил да
върне уговорената сума съгласно условията на договора.
От приетото заключение на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че банката е предоставила
уговорената сума на кредитополучателя по банкова сметка, ***, като
кредитополучателят е усвоил сумата на 26.08.2008 г.
Изводът следва и от допълнителното споразумение от 21.12.2009 г. към договора
за кредит, в който изрично е договорено, че кредиторът е предоставил на
длъжника уговорената в договора за кредит сума в размер на 52 000 евро.
Следователно, между страните е възникнало валидно правоотношение по договора за
банков кредит като банката е изпълнила задължението си да предостави
договорената заемна сума, а за ответникът е възникнало задължение да върне
сумата, ведно с основателно начислените лихви и такси.
Не е спорно, а и се
установява от писмените доказателства, че процесният договор е сключен при общи
условия. Съгласно клаузата на т. 11 от договора неразделна част от същия са
общите условия за предоставяне на ипотечни кредити на физически лица като
изрично е посочено, че кредитополучателят е получил общите условия и ги приема
с подписването на договора. Приложени са общи условия, подписани от
кредитополучателя. По делото не е спорно, че това са общите условия, които са
били предоставени на кредитополучателя към датата на подписване на договора,
които е заявил, че приема. Следователно, на осн. чл. 298, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр.
чл. 286, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 287 ТЗ приложените общите условия за предоставяне на
ипотечни кредити на физически лица са задължителни за кредитополучателя.
Съгласно чл. 20.2, изр.
първо от общите условия при допусната забава в плащанията на главница и/или на
лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се
отнася в просрочие. Следователно, клаузата предвижда т.нар. автоматична
предсрочна изискуемост (превръщане на кредита в предсрочно изискуем без
уведомление до длъжника). Възможността
за автоматична предсрочна изискуемост е отречена с Тълкувателно решение 4/2013
г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, с което се приема, че при уговорка, че целият кредит става
предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други
обстоятелства, в който случай кредиторът може да събере вземането си без да
уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата и след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост с изрично
изявление. (т. 18 ТР 4/2013).
В случая от приетото
заключение на вещото лице се установява, че към датата, на която банката твърди
да е направила кредита предсрочно изискуем (23.12.2011 г.), по кредита са
просрочени пет вноски за възнаградителна лихва и следователно е бил налице обективния елемент за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем. Ответникът Банка ДСК АС
не твърди, нито доказва по делото, да е обявила предсрочна изискеумост на кредита чрез
съответно изявление, получено към длъжника към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ, въз
основа на която е образувано изпълнителното дело № 20138340400239 на ЧСИ Е.Ю..
Следователно към момента, в който банката е
подала заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист, не са били налице предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост
на задълженията на Д.Д. по договора за банков кредит.
Съобразно този извод следва да се прецени съществуването на вземанията за
спорните суми и в случай, че вземанията съществуват, дали същите са изискуеми,
като настъпването на предсрочна изискуемост след 20.06.2013 г. поради връчване
на документи по изпълнителното дело е без правно значение за спора, тъй като
предмет на делото са единствено част от вземанията по изпълнителния лист, така
както са присъдени, а не и вземанията на банката като цяло.
По иска за отричане съществуване на вземане за сумата над
21 427,98 лв. до 30 521,98 лв., представляваща редовна лихва за периода
20.09.2011 г. – 19.06.2013 г.
От писмените доказателства (извлечение
от счетоводните книги и заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК) се установява, че
сумата, претендираната със заявлението по чл. 417 ГПК и присъдена със заповедта
за незабавно изпълнение, като „редовна лихва“ в размер на 15 605,64 евро за
периода 20.09.2011 г. – 19.06.2013 г. представлява възнаградителна лихва за ползване
на кредита.
С клаузата на т. 5 от процесния договор
за кредит е договорено, че кредитът се погасява на месечни вноски съгласно
погасителен план, а съгласно клаузата на т. 6 падежната дата за издължаване на
месечните вноски за главница и лихва е 26-то число на месеца.
Съгласно клаузата на т. 7 от договора за
предоставения кредит кредитополучателят заплаща лихва, формирана от базов
лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора, и
надбавка като към датата на сключване на договора базовия лихвен процент е 4,19
%, стандартната надбавка е в размер на 7,30% процентни пункта или лихвения
процент по кредита е общо 11,49 %. Клаузата на т. 7 съдържа уговорка, даваща
право на банката да изменя едностранно лихвения процент. Такова право на банката
е предвидено и в клаузата на т. 9.1., изр. второ от общите условия, съгласно
което, кредиторът има право да променя базовия лихвен процент, за което
уведомява кредитополучателя по подходящ начин.“, а съгласно клаузата на т. 9.4.
при промяна на базовия лихвен процент кредиторът определя нов размер на
месечната вноска за лихва и/или главница и предоставя на кредитополучателя
актуализиран погасителен план.
Кредитополучателят по процесния договор
- ответникът Д.М.Д. е физическо лице. Не се твърди, а и от събраните по делото
доказателства не се установява кредитът да е предназначен за извършване на
търговска или професионална дейност от страна на ищеца, поради което същият има
качеството на потребители по см. на пар .13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а банката –
ответник съответно се явява търговец по см. на пар. 13, т. 2 от ДР на ЗЗП.
Следователно, приложими са разпоредбите за защита на потребителите в същия
закон, а съгласно чл. 7, ал. 3, изр. първо ГПК съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
С допълнителното споразумение от
21.12.2009 г. страните са договорили, че към датата на споразумението остатъкът
от главницата е в размер на 51 539,09 евро, дължимата редовна лихва е в размер
на 2 994,61 евро, а дължимата наказателна лихва – 745,45 евро като е
договорено, че кредиторът се отказва от вземането си за наказателна лихва,
начислена за периода 05.10.2009 г. – 21.12.2009 г. Договорен е гратисен период
за издължаване на главницата по кредита от 12 месеца без да се променя крайния
срок за издължаване на кредита (т. 1 от споразумението). С клаузата на т. 1.2.
от допълнителното споразумение е договорено, че непогасената част от
начислената лихва се капитализира към остатъка от главницата на кредита на
първия работен ден, следващ последната падежна дата от гратисния период.
Съгласно клаузата на т. 1.3. при настъпване на предсрочна изискуемост на
кредита по време на гратисния период, не се извършва капитализация на лихвата
съгласно т. 1.2. Съгласно клаузата на т. 1.4 в случай, че след изтичане на
гратисния период кредитът стане предсрочно изискуем поради настъпване на някое
от обстоятелствата, предвидени в общите условия, отпада капитализацията по т.
1.2., считано от датата на предсрочната изискуемост и капитализираните суми се
считат отново за дължима лихва.
Прибавянето на
просрочени задължения за лихви към размера на редовната главница, върху които
се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см. на чл. 10,
ал. 3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на основание
чл.294, ал.1 ТЗ (в т. см. Решение № 66 от 29.07.2019 г. на ВКС по т. д. №
1504/2018г., ТК, II отд.), какъвто не е настоящия случай. Следователно,
клаузите за капитализация на лихвите от допълнителното споразумение са
недействителни поради противоречие със закона и съдът следва да обследва размерът
на дължимата лихва за редовен дълг (възнаградителна лихва) в хипотезата, при
която между страните не е постиганата уговорка за капитализация на лихвите.
С клаузата на т. 2 от допълнителното
споразумение е уговорено, че лихвата по кредита е в размер общо на 11,99 %.
Страните са подписали нов погасителен план, от който се установява, че
падежната дата на дължимите вноски за главница и лихви е 20-то число на месеца.
Оспорваният размер на възнаградителната лихва е присъден за периода 20.09.2011
г. – 19.06.2013 г., т.е. след сключване на допълнителното споразумение.
Следователно, съдът следва да формира извод за спорната сума в хипотезата, при която кредитът не е направен
предсрочно изискуем при възнаградителна лихва в размер на договорения с
допълнителното споразумение (11,99 %), падежна дата на месечните вноски 20-то
число на месеца, при съобразяване на останалите условия, договорени между
страните в допълнителното споразумение без клаузите за капитализация на
лихвите.
Съдът не кредитира заключението на вещото
лице в частта за размера на възнаградителната лихва по съображения, че никой от
отговорите на поставените задачи не е даден за хипотеза, при която едновременно
се прилагат уговорките в допълнителното споразумение без клаузите за
капитализация на лихви и кредитът не е направен предсрочно изискуем. От
Приложение №2 към заключението на вещото лице, представящо изчисленията за
отговора на задача 3, се установява, че вещото лице е приело, че към 23.12.2011
г. размерът на дължимата главница е 51 109,33 евро, каквато задача му е
поставено служебно, но изчислението на размера на дължимите месечни вноски след
тази дата е направено без съответно отчитане на намаляването на главницата с
частта от нея, включена в следваща месечна вноска, а всички месечни вноски включват
еднакви части главница и лихва, т.е.
изчисленията са базирани на хипотезата, че кредитът е направен предсрочно
изискуем и е начислена възнаградителна лихва върху цялата главница за съответен
месечен период. Отговорът на задача 2 е даден в хипотеза на постигнатите
уговорки в допълнителното споразумение с прилагане на клаузите за капитализация
на лихвите, които клаузи не пораждат правно действие по вече изложените
последици, отговорите на задача 4 са относно хипотеза на прилагане на
уговорките в допълнителното споразумение и в случай, че кредитът е направен
предсрочно изискуем на 23.11.2011 г.
По вече изложените съображения за
ненастъпване на предсрочна изискуемост на твърдяната от банката дата 23.11.2011
г. и до подаването на заявлението за издаване заповед за незабавно изпълнение
на 20.06.2013г. кредитополучателят Д. дължи възнаградителна лихва за ползването
им, съобразно уговорения лихвен процент с допълнителното споразумение от 11,99
годишна лихва. Съдът определя размера на тази лихва при съобразяване на размер
на главницата към 23.11.2011 г. от 50797,73
евро, формирана като разлика между посочената при отговора на задача 2
от заключението главница от 55658 евро е включените от банката в тази сума
капитализирани лихви в размера на 1680,61 евро на 11.12.2009 г. и 3179,75
евро на 21.12.2010 г. и въз основа на
формулата непогасена - /главница х 11,99
%/:360 х 30 дни за съответния месец, съобразно уговорената между страните в
договора за целите на изчисление на лихвите 30 дневна подължителност на месец/9.3
от Общите условия/, определя общ размер на непогасената падежирала
възнаградителна лихва за периода 20.09.2011 г. – 19.06.2013 г. от 10 652,97 евро.
Равностойността на тази сума в български лева по фиксинг на БНБ е в размер на
20 835,40 лв., която сума е по-малка от размерът, който не
се оспорва от ищеца, поради което и предявеният иск за несъществуване на
вземане на Б.Д. АД по отношение на Д.Д. за част от присъдената му
възнаградителна лихва следва да се уважи, така както е предявен.
Относно иска за сумата от 14 832,59 лв.,
представляваща наказателна лихва за периода 23.12.2011 г. – 19.06.2013 г.:
От писмените доказателства (извлечение
от счетоводните книги, заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК) се установява, че
претендираната със заявлението по чл. 417 ГПК сума в размер на 7 583,78
евро за периода 23.12.2011 г. – 19.06.2013 г. и присъдена със заповедта за
незабавно изпълнение като „наказателна лихва“ представлява обезщетение за
забава на осн. т. 20.1. и т. 20.2 от общите условия.
Съгласно клаузата на т. 20.1. от общите
условия при забава в плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната
дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща главница, се
олихвява с договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка от 3 (три)
процентни пункта. Ако кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до 7
(седмия) ден след падежната дата, наказателна надбавка не се прилага. Съгласно
т. 20.2., изр. второ от общите условия, в случай на предсрочна изискуемост на
кредита до предявяване на молбата за събиране на кредита по съдебен ред
остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
наказателна надбавка в размер на 10 (десет) процентни пункта. С оглед изводите
на съда за ненастъпила предсрочна изискуемост до заявлението за периода преди
подаване на заявлението се дължи само неустойка в хипотезата на т.20.1 и то
само върху главницата, включена в
просрочените падежирали вноски за периода до 19.06.2013 г.
Съдът не възприема заключението на
експертизата относно размер на неустойката, тъй като не съдържа вариант,
отговарящ на условията, при които съдът приема да се дължи неустойка.
Съответно по реда на чл.162 ГПК съдът
определя размера на неустойката като съобрази размера на месечните вноски за
главница, считано от просрочената вноска
с падеж 20.09.2011 г., изчислени във връзка с определяне на
възнаградителната лихва и въз основа на формулата : размер на посочена вноска х
наказателна надбавка процент /11,99 +3 /
: 360 дни Х дни забава /с начало 23.12.2011 г. за вноските 20.09-20.12.2011 или
падежна дата за следващите вноски по главница и краен период 19.06.2013 г./
Изчисленията дават общ размер на неустойката от 143,02 евро. Равностойността на
тази сума в български лева по фиксинг на БНБ е в размер на 279,72 лв.
Следователно, искът за „наказателна лихва“ за периода 23.12.2011 г. –
19.06.2013 г. е основателен за сумата за горницата над 208,57 лв. до 14 832,59
лв. и в тази част следва да бъде уважен, а за сумата до 208,57 лв. искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Относно иска за несъществуване на
вземането за заемни такси в размер на 1 074,42 лв.
С клаузата на т. 12 от договора за
кредит страните са договорили, че кредитополучателя заплаща такси съгласно
Тарифата за лихвите, таксите и комисионите, които банката прилага по извършвани
услуги на клиента (Тарифата), която е в сила към деня на съответното плащане.
Съгласно клаузата на т. 13 кредитополучателят е запознат с Тарифата, действаща
към деня на сключване на договора, както и с дължимите от него такси за
учредяване, вписване и заличаване на обезпечения по договора за кредит,
съгласно действащите към същата дата нормативни актове.
Съответно, преценката на съда за
съществуването и дължимостта на такси по Тарифата следва да се направят на
основание Тарифата, за приложението на която кредитополучателят е дал
съгласието си. Приложена е Тарифа, която е подписана от кредитополучателя и за
която не е спорно да е Тарифата, действаща към датата на договора за кредит, за
която кредитополучателя е направил волеизявление, че е запознат със
съдържанието й. Съгласно същата, в случай на жилищен и ипотечен кредити на
физическо лице в чуждестранна валута без револвираща схема, какъвто е настоящия
случай, се дължи такса за управление на кредита в размер на 0,40 % годишно
върху остатъка на кредита.
От писмените доказателства
(извлечение от счетоводните книги на банката) се установява, че присъдените
заемните такси включват такса управление в размер на 436,35 евро и такса за
застраховка на предоставеното обезпечение в размер на
112,99 евро; сумата от 436,35 евро е формирана от две такса: 212.75 евро за
периода 05.09.2009 г. – 05.09.2010 г. и 223,60 евро за периода 05.09.2010 г. –
05.9.2011 г.; сумата от 112,99 евро е формирана от такса за застраховка в
размер на 53,21 евро за периода 15.01.2011 г. – 14.01.2012 г. и такса за
застраховка в размер на 59,78 евро за периода 16.01.2013 г. – 15.01.2014 г.
От приетото заключение на
вещото лице (вж. отговор на задача 3 от заключението), което съдът кредитира в
тази част, се установява, че при прилагане на уговорките в допълнителното
споразумение без капитализация на лихвите и при размер на таксата за управление
от 0,4 % върху остатъка на главницата, непогасената такса за управление
за периода 05.09.2009 г. – 05.09.2011 г. е 411,34 евро.
Съгласно т. 27 от Общите
условия при кредити, обезпечени с ипотека, с подписването на договора
кредитополучателят дава съгласие при неизпълнение на задължението му за
подновяване на имуществената застраховка на обезпечението и плащането на
застрахователните премии кредиторът да извършва тези действия от името и за
сметка на кредитополучателя при избрани от кредитора застраховател, условия и
цени, включително като договаря със себе си в качеството си на застрахователен
агент. Платената премия се събира от разплащателната сметка на
кредитополучателя, след погасяване на месечната вноска за лихва и главница,
както и на разноските по т. 25.1., с изключение на таксата по т. 25.1, т. 2.
От приложените
доказателства (сключени застрахователни полици върху имуществото, предоставено
като обезпечение, за периода 15.01.2011 г. – 14.01.2012 г. и за периода
16.01.2013 г. – 15.01.2014 г.) се установява, че банката е платила за сметка на
кредитополучателя застрахователни премии в общ размер на 112,99 евро. От
заключението на вещото лице, което съдът кредитира в тази част (вж. отговор на
задача 3) се установява, че към 23.12.2011 г. непогасените задължения за
застраховки са в размер на 112,99 евро.
Следователно, към
19.06.2013 г. (датата, към която са претендирани и присъдени заемните такси)
общият размер на дължимите заемни такси, включващи
такси за управление на кредита и такси за застраховка на предоставеното
обезпечението е 524,33 евро, чиято равностойност в евро по фиксинга на БНБ е
1025,50 лв.
По изложените съображения,
искът за заемни такси към 19.06.2013 г. за сумата до 1025,50 лв. е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен, а за горницата над 1025,50 лв. до
1074,42 лв. – е основателен и следва да бъде уважен.
Относно разноските:
Ищецът не е претендирал разноски по чл.
78, ал 1 ГПК, съответно – не му се дължат такива.
Ответникът Б.Д. АД в срока по чл. 80 ГПК
е направил искане за присъждане на разноски по производството в размер на 700
лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. На осн. чл. 78,
ал. 3 ГПК му се дължат разноски, които съразмерно на отхвърлената част на
исковете са в общ размер на 50 лв., от които: 35 лв. за разноски в
производството и 15 лв. - за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът Д.М.Д. не е направил разноски
в производството (не е подал отговор, не се е явявал в съдебно заседание) и не
претендира такива, съответно – не му се дължат.
Така мотивиран,
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
за
установено, по иска с правно основание чл. 464, ал. 1 ГПК, предявен от К.д.с.
ЕООД, ЕИК *****, срещу Б.Д. АД, ЕИК******* и Д.М.Д., ЕГН **********, че не
съществува вземане на Б.Д. АД, в качеството й на взискател по изпълнително дело
№ 20138340400239 на ЧСИ Е.Ю., с рег.
№ 834 на КЧСИ, по отношение на Д.М.Д. по договор за жилищен и ипотечен кредит
от 05.09.2008 г. за редовна лихва за периода 20.09.2011 г. – 19.06.2013 г. за
горницата над сумата от 21 427,98 лв. до 30 521,98 лв.
ПРИЗНАВА
за
установено, по иска с правно основание чл. 464, ал. 1 ГПК, предявен от К.д.с.
ЕООД, ЕИК ******, срещу Б.Д. АД, ЕИК ********* и Д.М.Д., ЕГН **********, че не
съществува вземане на Б.Д. АД, в качеството й на взискател по изпълнително дело
№ 20138340400239 на ЧСИ Е.Ю., с рег.
№ 834 на КЧСИ, по отношение на Д.М.Д. по договор за жилищен и ипотечен кредит
от 05.09.2008 г. за наказателна лихва за периода 23.12.2011 г. – 19.06.2013 г.
в за разликата над сумата от 279,72 лв. до 14 832,59 лв. като ОТХВЪРЛЯ иска в ЧАСТТА за сумата от
279,72 лв.
ПРИЗНАВА
за
установено, по иска с правно основание чл. 464, ал. 1 ГПК, предявен от К.д.с.
ЕООД, ЕИК ******, срещу Б.Д. АД, ЕИК ********* и Д.М.Д., ЕГН **********, че не
съществува вземане на Б.Д. АД, в качеството й на взискател по изпълнително дело
№ 20138340400239 на ЧСИ Е.Ю., с рег.
№ 834 на КЧСИ, по отношение на Д.М.Д. по договор за жилищен и ипотечен кредит
от 05.09.2008 г. за заемни такси към 19.06.2013 г. в ЧАСТТА за разликата над
сумата от 1025,50 лв. до 1074,42 лв. като ОТХВЪРЛЯ
иска в ЧАСТТА за сумата от 1025,50 лв.
ОСЪЖДА
К.д.с.
ЕООД, ЕИК******* да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на Б.Д. АД, ЕИК ******* разноски по делото в размер на 50 лв., от
които 35 лв. – разноски за производството и 15 лв. - за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: