Р Е Ш Е Н И Е
№ 303, 27.01.2020 г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 18.12.2019 г. в публично
заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3308 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе
предвид следното :
Ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис-сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, представляван от пълномощника му ..... К.В.-М.,
твърди, че на 07.10.2015 г. между третото лице ...................и М.С.М. е
сключен Договор за потребителски паричен кредит № ......, по който на
последната, в качеството й на „кредитополучател“, е отпуснат потребителски
паричен кредит в размер на 6400 лева, който е следвало да бъде издължен ведно с
такса за разглеждането му в размер на 320 лева и възнаградителна лихва, чийто
размер е фиксиран за целия срок на договора от 15.50 %, размерът на която
възлиза на 2314.26 лева, в срок до 21.09.2019 г. на 48 броя анюитетни месечни
погасителни вноски, 47 от които в размер на 201.95 лева и една изравнителна в
размер на 202.13 лева. Поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя
за плащане в срок на погасителните вноски на основание чл. 13, ал. 2, буква „а“
от Общите условия - неразделна част от договора за кредит, считано от
19.04.2017 г. вземанията по договора са обявени за предсрочно изискуеми, за
което ответникът е уведомен. На 19.04.2017 г. е сключен Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания, посредством който ...................е
прехвърлило на ищеца непогасените си вземания по договора за кредит, възлизащи
на : 5490.93 лв. – главница; 523.84 лв. – възнаградителна лихва за периода
21.09.2016 г. – 19.04.2017 г.; 249.66 лв. – обезщетение за забава за периода
21.09.2016 г. – 16.10.2017 г., като за тях ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 16233 по описа на Районен съд - Пловдив, ХІХ гр. с. за
2017 г., която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради
което в изпълнение на дадено от заповедния съд указание ищецът е предявил
настоящата искова молба, с която моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответницата му дължи горните суми ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението, по което е
образувано ч. гр. д. № 16233/17 г. в съда – 13.10.2017 г., до окончателното й
изплащане. В случай че съдът приеме, че ответникът не е
Продължение на решение по гр. д. № 3308/18 г. на РСПд
– стр. 2/8
уведомен
за обявената предсрочната изискуемост на вземанията, ищецът моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумата от 3855.48
лева, представляваща непогасен остатък от главницата по договора за кредит,
падежирала за периода 21.10.2017 г. – 21.09.2019 г. Претендира присъждане
на разноски и на възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Обективно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 240, ал. 4 и ал. 2 ГПК и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, както и иск с правно основание чл. 240, ал. 4 ЗЗД предявен при условията
на евентуалност.
Назначеният по делото особен представител на
ответницата М.С.М. с ЕГН **********, адвокат Л.Ч., оспорва предявените искове,
като твърди, че ответницата не е уведомена за предсрочната изискуемост на вземанията
по договора за кредит, а също и за извършената цесия, като прави и възражение, че
клаузите на договора за кредит, определящи възнаградителната лихва, дължимостта
на неустойки и на разноски са неравноправни, противоречащи на закона и на
добрите нрави, поради което са нищожни.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните
във връзка със събраните по делото доказателства намира за следното:
Видно от приложеното за послужване по настоящото дело
ч. гр. д. № 16233 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2017 г. на 16.10.2017
г. е издадена Заповед № 9856 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът М.С.М. да заплати на кредитора „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД : за сумата от 5490.93 лева – главница ведно със
законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 13.10.2017 г.,
до окончателното й изплащане; за сумата от 523.84 лева – възнаградителна лихва
за периода 21.09.2016 г. – 19.04.2017 г.; за сумата от 249.66 лв. – обезщетение
за забава за периода 21.09.2016 г. до датата на постъпване на заявлението в
съда – 13.10.2017 г., дължими по Договор за потребителски паричен кредит № ......
сключен на 07.10.2015 г. между М. и ................., вземанията по който са
прехвърлени от последното на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД посредством
Приложение № 1 от 19.04.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 20.12.2016 г.; за сумата от 125.29 лв. – разноски за
заплатена по производството държавна такса и за сумата от 50 лв. –
възнаграждение за защита от юрисконсулт, която заповед е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което в изпълнение на дадено от заповедния съд указание дружеството
е предявило настоящата искова молба за установяване на вземанията си по
заповедта.
Ищецът основава претенциите си на частен диспозитивен
документ, наименуван Договор за потребителски паричен кредит № ...... от дата
07.10.2015 г., в който като страни са посочени третото лице .................,
наричано накратко в договора и по-нататък в настоящото изложение – ...., и
ответницата М., в качеството й на „потребител“, имащ за предмет отпускане от ....
на потребителя на
Продължение на решение по гр. д. № 3308/18 г. на РСПд
– стр. 3/8
потребителски
паричен кредит в размер на 6400 лева за погасяване на съществуващ дълг по два
договора за кредит, сключени с ...., а също и на твърдението си, че вземанията
по договора за кредит са му прехвърлени от ................. посредством
Приложение № 1 от сключен помежду им на 19.04.2017 г. Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ към Рамков договор за
покупко-продажба на вземания от 20.12.2016 г. /заверени преписи на които са
приети като доказателства по делото/, сключването на които особеният
представител на ответника не оспорва, но налице е спор относно
материалноправната легитимация на ищеца с оглед на твърденията на особения
представител на ответницата, че последната не е уведомена надлежно за
извършената цесия.
Изхождайки от предмета на договора - предоставяне на
кредит под формата на заем, както и от страните по него – юридическо лице,
което е небанкова финансова институция, предоставяща кредита в рамките на
своята търговска дейност, от една страна и от друга - ответникът, който е
физическо лице, което при сключване на договора действа извън рамките на своята
професионална компетентност, то същият има белезите на договора за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 Закон за потребителския кредит
/ЗПК/, поради което при уреждане на отношенията между страните следва да намери
приложение уредбата на договора за потребителски кредит, съдържаща се в действащия
ЗПК.
В закона липсва забрана за кредитора да прехвърли
вземанията си, произтичащи от договора за потребителски кредит на трети лица,
но за действителността на договора за цесия в чл. 26, ал. 1 ЗПК е предвидено
едно условие – възможността за прехвърлянето на вземането – предмет на договора
за цесия, да е предвидена в договора за потребителски кредит. Такава възможност
е предвидена в чл. 13, ал. 6 от Общите условия по процесния договор за кредит
/наричани накратко по-нататък в настоящото изложение ОУ/ – неразделна част от него
/чл. 1 ОУ/, като очевидно възползвайки се от нея ................е сключило на 19.04.2017
г. с ищеца Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г., имащ
за предмет продажба от страна на ................., в качеството му на цедент,
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството му на цесионер, на потрфолио
от необслужвани от длъжниците вземания, описани в Приложение № 1 – неразделна
част от индивидуалния договор, срещу покупна цена, като видно от представения
като доказателство заверен препис на Приложение № 1 към индивидуалния договор в
него фигурират и вземанията на .... срещу ответницата, произтичащи от процесния
договор за потребителски кредит.
Според постигнатите договорености в т. 3.3 от индивидуалния
договор за продажба на вземания цедентът е поел задължение в 3-дневен срок от
подписването му да предостави на цесионера писмено потвърждение за сключената
цесия, като изявление на законния представител на ................. за
потвърждение на извършената цесия на
Продължение на решение по гр. д. № 3308/18 г. на РСПд
– стр. 4/8
вземанията
по Приложение № 1 към индивидуалния договор за продажба на вземания от
19.04.2017 г. се съдържа в приетия като доказателство и неоспорен документ
наименуван : „Потвърждение за извършената цесия на парични вземания на
основание чл. 99 от Закона за задълженията и договорите“, заверен препис на
който е приложен на лист 18 от делото.
В действителност съобразно чл. 99, ал. 4 ЗЗД, за да
има действие спрямо длъжника прехвърлянето на вземането следва да му бъде
съобщено от предишния кредитор, като в закона липсва забрана уведомяването за
цедирането на вземането да бъде извършено от цесионера въз основа на дадено му
пълномощие за това от цедента, а трайно в съдебна практика се наложи и
разбирането, че уведомяването на длъжника за извършената цесия може да бъде
направено и в хода на висящо съдебно производство и същото следва да бъде взето
предвид от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК /в този смисъл Решение №
123/24.06.2009 г. на ВКС на РБ по т. д. № 12/09 г. и в Решение № 3/16.04.2014
г. на ВКС на РБ по т. д. № 1711/13 г./
За установяване на твърдението на ищеца, че ответникът
е уведомен за извършената цесия с исковата молба същият е представил и бяха
приети като доказателства по делото заверени преписи на : Пълномощно без дата /листове 22 - 24 от делото/, съобразно което ................на
................. – Д.В., е упълномощил „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
да уведоми от името на представляваното от него дружество всички длъжници
/кредитополучатели, поръчители, съдлъжници, наследници/ по всички вземания,
които дружеството е цедирало /прехвърлило/ с Договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 19.04.2017 г., в това число и ответницата М.М., както и с
правото да преупълномощават трети лица, включително, но не само адвокати и/или
адвокатски дружества, с всички притежавани по това пълномощно права; Писмо изх. № ......./....../25.04.2017 г. /лист
25 от делото/, подписано от ................ на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, чийто адресат е ответницата М., в което се съдържа уведомление
за извършено по силата на сключени между ................. и „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД Рамков договор за прехвърляне на вземания от 20.12.2016
г., Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.04.2017 г.
към него и Приложение № 1/19.04.2017 г. прехвърляне на вземанията на .................,
произтичащи от сключения между него и ответницата Договор за потребителски
кредит № ...... за сумата от 6400 лв., възлизащи към 25.04.2017 г. в общ размер на 6041.97 лв., а също и покана
за плащането на тази сума в срок от 5 дни от получаването на писмото; Известие за доставяне обр. 243 и разписка
към него обр. 250 /лист 26 от делото/, в която е отбелязано, че писмото не
е потърсено от получателя. Т. е. по делото липсват данни уведомлението за
извършената цесия да е връчена на ответницата в момент, предхождащ датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
13.10.2017 г., от която
Продължение на решение по гр. д. № 3308/18 г. на РСПд
– стр. 5/8
съгласно
чл. 422, ал. 1 ГПК се смята подадена в съда и исковата молба, по която е
образувано настоящото дело.
Същевременно, обаче, уведомлението за извършената
цесия бе връчено на особения представител на ответника със съобщението по чл.
131, ал. 1 ГПК в хода на производството по делото. Според правната теория
особеният представител разполага с всички права, с които разполага и
упълномощеният процесуален представител, с изключение на правото на
разпореждане с предмета на делото, като няма пречка той да приема и
материалноправни изявления, свързани със съществуването на едно вече възникнало
правоотношение между представлявания и противната страна. Това становище е
застъпено и в множество решения на ВКС, включително и в сравнително най-новото
от тях Решение № 198/18.01.2019 г. постановено по т. д. № 193/18 г., І т. о., в
което е прието, че връчването на всички книжа по делото на ответника е
надлежно, ако е направено на особен представител и от този момент се пораждат
свързаните с факта на връчване правни последици, с оглед на което в
съответствие с цитираната съдебна практика съдът приема на основание чл. 235,
ал. 3 ГПК, че в момента на връчване на преписите от исковата молба и
приложенията към нея на назначения по делото особен представител на ответницата
последната е уведомена за извършената цесия.
В обобщение предвид направените по-горе констатации,
че вземанията по процесния договор за кредит фигурират в Приложение № 1 към
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
19.04.2017 г. съдът намира, че ищецът се легитимира като частен правоприемник
на ................по отношение на вземанията на последното, произтичащи от
сключения с ответницата на 07.10.2015 г. договор за потребителски паричен кредит,
както и че последната е уведомена за извършената цесия, поради което ищецът е процесуално
и материалноправно легитимиран по предявените искове. Ето защо следва да бъдат
обсъдени и направените от особения представител на ответната страна в хода на
производството правоизключващи възражения.
Последните са твърде общи, неконкретизирани и
неподкрепени с доказателства. Нещо повече, искове за заплащане на договорна
неустойка и на разноски не са предмет на делото.
Неоснователно е и възражението, че уговорката за
плащане на възнаградителна лихва противоречи на закона, на добрите нрави и е
неравноправна, тъй като годишният процент на разходите по договора за кредит,
възлизащ на 24.77 %, във формирането на който участва и възнаградителната лихва
по договора от 15.50%, е съобразен с изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
постановяващ, че : „Годишният процент на разходите
не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския
съвет на Република България.“ – съобразно чл. 1 от Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера
на законната лихва по
просрочени парични задължения годишния размер на законната лихва за просрочени парични
задължения е в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в
сила от 1
Продължение на решение по гр. д. № 3308/18 г. на РСПд
– стр. 6/8
януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10
процентни пункта, като считано от 01.07.2015 г. определеният от БНБ ОЛП е 0.02%
или при това положение пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения към датата на сключване на процесния договор – 07.10.2015 г.,
възлиза на 50.1%.
Посочи се по-горе в настоящото изложение, че според
постигнатите договорености по договора за потребителски паричен кредит ................е
отпуснало на ответницата потребителски кредит в размер на 6400 лв. за
рефинансиране на съществуващ дълг, по който се дължи и такса за разглеждане на
кредита в размер на 320 лв., който е следвало да бъде върнат съгласно
погасителен план на 48 анюитетни мсечни вноски, включващи плащане по главницата,
на таксата за разглеждане на кредита, на застрахователна премия, а също и на
възнаградителна лихва, чийто размер за срока на договора възлиза на 2314.26
лв., в срок до 21.09.2019 г., който ден е изтекъл към датата на приключване на
съдебното дирене по делото.
Видно от неоспореното заключение на вещото лице по
допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза Й.П. в деня на подписване
на договора за кредит по искане на кредитополучателя част от заемната сума в
размер на 5719.55 лв. е използвана за рефинансиране на други два кредита към ....,
а разликата до размера на целия кредит от 680.45 лв. е преведена по банкова
сметка ***.10.2015 г., която сума е усвоена от нея в същия ден, като към датата
на проверката от вещото лице непогасените задължения по договора възлизат на : 5490.93
лв. – сбор от 37 броя неплатени погасителни вноски по главницата за периода
21.09.2016 г. – 21.09.2019 г.; 523.84 лв., -сбор от неплатени погасителни
вноски за възнаградителна лихва за периода 21.09.2016 г. – 19.04.2017 г., като
поради изпадането на М. в забава на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД същата дължи и
обезщетение в размер на законната лихва за забава, чийто размер за периода
21.09.2016 г. – 13.10.2017 г. според заключението на вещото лице П. възлиза на
591.80 лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка
могат да се направят следните правни изводи :
На 07.10.2015 г. между ответницата и ................-
частен праводател на ищеца, е възникнало валидно облигационно правоотношение,
чийто източник е договор за потребителски кредит, по силата на който в правната
сфера на всяка от страните по него са възникнали редица права и задължения. В
съответствие с постигнатите договорености кредиторът е предоставил парите на длъжника,
като по негово искане е погасил негови задължения по други два договора за
кредит, сключени помежду им, а разликата до пълния размер на заетата сума е
превел по банков път на кредитополучателя, който от своя страна е следвало да
върне заетата сума ведно с възнаградителна лихва при условията и в срока
посочен в договора, който срок е изтекъл в хода на производството по делото,
като този факт следва да бъде взет предвид на основание 235, ал. 3 ГПК.
Следователно всички непогасени задължения на ответника в посочените от вещото
лице размери към датата на приключване на съдебното дирене са изискуеми. И тъй
като до посочения момент по делото не бе
Продължение на решение по гр. д. № 3308/18 г. на РСПд
– стр. 7/8
установено
да са извършени плащания по договора за кредит, то съдът намира, че е налице
неизпълнение на тези договорни задължения, поради което предявените
установителни искове за същите като доказани следва да бъдат уважени в
предявените с исковата молба размери.
На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата
от 967.63 лв. разноски по производството, в това число 194.41 лв. довнесена
държавна такса по производството, 773.22 лв. депозитни разноски /130 лв. за
съдебно-счетоводна експертиза и 643.22 лв. за възнаграждение за особен
представител/, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 100 лв.
възнаграждение за защита от юрисконсулт определено в минимален размер съгласно
чл. 25, ал. 1 от Наредба за плащането на правната помощ, тъй като делото не
съставлява нито фактическа, нито правна сложност, а отлагането му в няколко
открити съдебни заседания се дължи единствено на трудностите по определяне на
вещо лице и извършване на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза.
На основание т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. постановено по т. д. № 4/13 г. ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца и разноски по заповедното производство в размер на 175.29
лв., в това число 125.29 лв. държавна такса по производството и 50 лв.
възнаграждение за защита от юрисконсулт.
По изложените съображения съдът :
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.С.М. с ЕГН **********,
дължи на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес
на управление – бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25,офис сграда Лабиринт, ет. 2,
офис 4, по Договор за потребителски паричен кредит № ......, сключен на
07.10.2015 г. между М. и ................., вземанията по който са прехвърлени
от последното на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД посредством Приложение №
1 от сключен помежду им на 19.04.2017 г. Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 20.12.2016 г. : сумата от 5490.93
лв. – сбор от 37 неплатени погасителни месечни вноски по главница за
периода 21.09.2016 г. – 21.09.2019 г. ведно
със законната лихва от 13.10.2017 г. до окончателното й изплащане; сумата от
523.84 лв. – възнаградителна лихва за периода 21.09.2016 г. – 19.04.2017 г.
и сумата от 249.66 лв. – обезщетение
за забава за периода 21.09.2016 г. – 13.10.2017 г., и за които вземания
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД се е снабдило със Заповед № 9856/16.10.2017
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 16233 по
описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2017 г.
Продължение на решение по гр. д. № 3308/18 г. на РСПд
– стр. 8/8
ОСЪЖДА М.С.М. с ЕГН **********, да заплати на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес
на управление – бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2,
офис 4 : сумата от 967.63 лв. разноски по производството по гр. д. № 3308 по
описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2018 г.; сумата от 100 лв.
възнаграждение за защита от юрисконсулт по гр. д. № 3308 по описа на Районен
съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2018 г. и сумата от 175.29 лв. разноски по
производството по ч. гр. д. № 16233 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр.
с. за 2017 г.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК
преписи на решението да се връчат на страните.
СЪДИЯ : /п./ Таня Букова
Вярно с оригинала!
ММ