Р Е
Ш Е Н
И Е
№
…………../………………2020г., гр.Варна.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, трети касационен състав, в публично съдебно
заседание на десети септември през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ И.-ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКА ГАНЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при участието на секретаря Теодора Чавдарова и прокурора Александър Атанасов, като разгледа докладваното от
съдия Ганчева КНАХД № 1637/2020г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба от Регионална Дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ - Варна
срещу Решение № 833 от 17.06.2020 г. на Районен съд - Варна, постановено по
НАХД № 844 /2020 г. по описа на ВРС, с което е отменено Наказателно
постановление /НП/ № ВН-39-04 от 10.01.2020год. на Началника на РДНСК-ВАРНА, с
което на П.И.К.-П., ЕГН ********** за нарушение на чл.163, ал.2, т.6 от Закона
за устройство на територията /ЗУТ/ и на основание чл.232, ал.8 от същия закон е
наложено административно наказание глоба
в размер на 2000лв. С решението РДНСК-ВАРНА е осъдена да заплати на
въззивницата Пр. К.-П. сумата в размер на 370 /триста и седемдесет/лв.,
представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.
В касационната жалба се
излагат съображения за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на
решението на ВРС, поради допуснати нарушения на материалния закон, като се
излагат конкретни доводи за това. Сочи се, че първоинстанционният съд правилно
е приел фактите, във връзка с наложеното на оспорващата административно
наказание. Основно се оспорват изводите за незаконосъобразно ангажиране на
административнонаказателната отговорност на
К.-П. в качеството ѝ на управител на „Милениум билд 2002“ ЕООД,
доколкото в разглеждания казус същата няма качеството на строител по смисъла на
легалната дефиниция на понятието, съгласно чл.163, ал.1 от ЗУТ, а такъв се
явява представляваното от нея търговско дружество. Сочи, че ангажиране
отговорността на управителя на търговското дружество-строител по реда на
чл.232, ал.8 от ЗУТ във вр. с чл.24, ал.2 от ЗАНН се явява по-благоприятно за
нарушителя „Милениум билд 2002“ ЕООД от приложението на чл.237, ал.1, т.10 от ЗУТ с оглед по-високия размер на предвидените имуществени санкции за
нарушителите, които са юридически лица. Претендира се отмяна на първоинстанционното
решение и постановяване на друго, с което изцяло да се потвърди НП №
ВН-39-04/10.01.2020г. на Началника на РДНСК-ВАРНА като правилно и
законосъобразно издадено.
В съдебно заседание
процесуалният представител на касатора поддържа жалбата на изложените в нея
основания.
Ответникът по касация в
депозиран писмен отговор поддържа, че жалбата е неоснователна, а решението на
ВРС правилно и законосъобразно. Излагат се конкретните съображения. Сочи се, че
при постановяване на атакуваното решение ВРС правилно е приложил материалния
закон. Претендира се присъждане на разноски по настоящото касационно
производство.
Представителят на ВОП изразява
становище за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне
решението на ВРС в сила.
Касационната жалба е подадена
в законоустановения срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради
което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните
съображения:
ВРС е сезиран с жалба от П.И.К.-П.
срещу НП № ВН-39-04 от 10.01.2020год. на Началника на РДНСК-ВАРНА, с което за
извършено нарушение на чл.163, ал.2, т.6 от ЗУТ във вр. с чл.24, ал.2 от ЗАНН и
на основание чл.232, ал.2 от ЗУТ ѝ е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева.
Въззивният съд е приел от
фактическа страна следното: Във връзка с постъпило искане вх. №
ДК-06-ВН-1857-04-048/07.11.2019год. в РДНСК Варна за назначаване на държавна
приемателна комисия /ДПК/ на строеж: „ВОДОПРОВОДЕН КЛОН 1 от т:14А ПК70/80 до
разклонението на клон 4 и КЛОН 4 до УПИ IX-20, кв.3, (ПИ 07598.112.21), и
продължение на клон 1, ф160ПЕдо УПИ ХІІІ-35, 37, кв.4(ПИ 07598.115.69)“ по
плана на ЗО "Луна", гр. Бяла, област Варна, в РДНС Варна е извършена
проверка на подадените документи. В хода на проверката е установено, че за
строежа е издадено разрешение за строеж № 15/04.07.2016г. на възложителя - Община Бяла. В него строежът е определен като
такъв от ІІІ категория, съгласно чл.137, ал.1, т.З, буква „б" от ЗУТ.
Разрешението за строеж е влязло в законна сила на 25.07.2016 година.
Съгласно договор от
04.11.2015г. за изграждане на инфраструктурни обекти за сметка на частни лица,
сключен между Община Бяла и „Милениум 2002" ЕООД, ЕИК:********* и договор
за строителство от 10.04.2016г., сключен между „Милениум 2002" ЕООД,
ЕИК:********* от една страна и „Милениум билд 2002“ ЕООД ЕИК:********* от друга
страна, последното дружество, чрез своя управител П.И.К. –П., е приело да
изпълни строеж: „ВОДОПРОВОДЕН КЛОН 1 от
т:14А ПК70/80 до разклонението на клон 4 и КЛОН 4 до УПИ IX-20, кв.3, (ПИ
07598.112.21), и продължение на клон 1, ф160ПЕдо УПИ ХІІІ-35, 37, кв.4(ПИ
07598.115.69)“ по плана на ЗО "Луна", гр. Бяла, област Варна.
От данните в Централния
професионален регистър на строителя, на основание чл.З, ал.2 от Закон за
камарата на строителите /ЗКС/, а също и от представеното с документите за
назначаване на ДПК Удостоверение №1-TV 013884, издадено от Камарата на
строителите в България на „Милениум билд 2002“ ЕООД ЕИК:*********, е
установено също, че на дружеството е разрешено да извършва строежи от
четвърта и пета категория от ЗУТ.
При тези факти е прието, че в
качеството си на длъжностно лице – управител на „Милениум билд 2002“ ЕООД, К.- П. е нарушила разпоредбата на чл. 163,
ал.2, т.6 от ЗУТ вр. чл. 24, ал.2 от ЗАНН. Във връзка с това на 04.12.2019
година срещу нея е съставен АУАН № В-39. В акта е посочено, че нарушението е
извършено в периода от 12.09.2016год.
– датата на съставяне на Протокол (обр.2а) за откриване на строителна площадка
и определяне на строителна линия и ниво на строежи на техническата
инфраструктура, до 06.11.2019год.
(датата на съставяне и подписване на констативен акт (обр.15) за установяване
годността за приемане на строежа. Нарушението е установено на 07.11.2019год.
при проверка на приложените документи към искането за назначаване на ДПК. АУАН
е съставен в присъствието на Пр. К.- П.. Същият е надлежно предявен и връчен като
е подписан без възражения от посочената за нарушител.
Предвид горните установявания
и въз основа на всички доказателства въззивният съд е приел, че АУАН и НП са
съставени и издадени от лица, притежаващи нужната компетентност. При служебната
проверка за законосъобразност на НП е установено, че в проведеното
административнонаказателно производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да обосноват извод за незаконосъобразност на акта.
Независимо от това ВРС отменил обжалваното НП с доводи за неговата материална
незаконосъобразност. Въз основа на подробен анализ на приложимите материални
разпоредби въззивният съд достигнал до заключение, че в конкретния случай
неоснователно и незаконосъобразно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателката П.И.К. –П. в качеството на управител на
„Милениум билд 2002“ ЕООД. Този извод е аргументиран с обстоятелството, че
извършител на строежа от ІІІ категория в отклонение от Удостоверение №1-TV
013884 е не санкционираният управител, а самото търговско дружество, съответно
– негова е отговорността за извършеното нарушение на чл.163, ал.2, т.6 от ЗУТ
като в чл.237, ал.1, т.10 от ЗУТ законодателят е предвидил възможност в случаи
като този на виновните лица - еднолични
търговци и юридически лица, да бъде наложена имуществена санкция от 10000
/десет хиляди/ лв. до 30000 /тридесет хиляди/ лева. Посочил е също, че разпоредбите на ЗУТ се
явяват специални по отношение разпоредбите на ЗАНН и имат предимство пред
вторите, поради което, позовавайки се на чл.24, ал.2 от ЗАНН, АНО неправомерно
е разширил кръга на субектите, чиято административнонаказателна отговорност
може да бъде ангажирана по този ред. В допълнение към горното съдът е посочил,
че чл.24, ал.2 от ЗАНН регламентира личната отговорност на ръководителя на
съответното предприятие, учреждение и организация за това, че е допуснал или е
наредил на друго лице да извърши нарушението, каквито данни не се съдържат в
административнонаказателната преписка.
Мотивиран от горното, ВРС
отменил процесното НП.
Решението е ПРАВИЛНО. Същото е
валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон.
Касационната инстанция напълно
споделя правните изводи на ВРС, поради което, на основание чл. 221, ал.1, изр.
ІІ-ро от АПК, не се налага да излага подробни мотиви.
Между страните в касационното
производство липсва спор досежно фактите. Установените от ВРС факти се
подкрепят от събраните доказателства в хода на АНП, а така също и от тези,
събрани във фазата на съдебното дирене пред въззивната инстанция.
Оспорват се единствено
правните изводи на първоинстанционния съд.
Настоящата инстанция споделя
становището на ВРС, че за изхода на правния спор решаващ е въпросът, кое е
лицето, което има качеството на строител на посочения в НП строежа от ІІІ-та
категория. Безспорно представеният договор за строителство от 10.04.2016 г.
сочи за такъв представляваното от ответницата по касация търговско дружество
„Милениум билд 2002“ ЕООД. С оглед горното, правилно въззивният съд е приел, че
именно търговското дружество е лицето, чиято административнонаказателна
отговорност е следвало да бъде ангажирана за нарушение на чл.163, ал.2, т.6 от ЗУТ, фактическият състав на което действително е осъществено. Последното се
потвърждава от посочената в Разрешението за строеж категория на строежа и от
представеното Удостоверение №1-TV 013884, издадено на „Милениум билд 2002“
ЕООД.
Правилно предходната съдебна
инстанция се е позовала на чл. 163, ал.1 от ЗУТ, съгласно която строител може
да бъде както физическо лице, така и юридическо такова, включващо в състава си
физически лица, притежаващи необходимата техническа правоспособност. В тази
връзка законодателят е предвидил ред за налагане на санкции по административен
ред за такива нарушения съответно в чл. 232, ал.8 от ЗУТ – за физическите лица,
и в чл. 237, ал.1, т.10 от ЗУТ.
Съгласно чл.46, ал.1 от Закона
за нормативните актове /ЗНА/ разпоредбите на нормативните актове се прилагат
според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който
най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на
основните начала на правото на Република България. В конкретния случай
приложимите законови разпоредби не съдържат неяснота, поради което не се налага
да бъдат тълкувани или да се търси друго решение в духа на закона. След като по
категоричен начин е установено, че „Милениум билд 2002“ ЕООД е строител на
посочения строеж от ІІІ категория и след като в специалния закон – ЗУТ, има
предвидена санкционна норма за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на дружеството, то правилни са изводите на ВРС, че АНО неправилно е
приложил материалния закон като е ангажирал отговорността на представляващата
Пр. К. – П..
Макар и да са логични доводите
на касатора, че с ангажиране отговорността на управителя на дружеството е
потърсена „по-благоприятната“ за виновното лице санкция от тази, предвидена в
чл.237, ал.1, т.10, то това е въпрос, който е релевантен към преценката за
целесъобразност на НП, а не за неговата законосъобразност, следователно не е
предмет на касационното производство. Съответно този въпрос е неотносим и не
може да бъде обсъждан в мотивите към настоящото съдебно решение.
С оглед изложеното, решението
на ВРС е правилно. Постановено е в съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби. Жалбата срещу него е неоснователна и като такава следва да се
отхвърли.
С оглед този изход на спора,
основателна се явява претенцията на ответницата по касация за присъждане на
разноски по водене на касационния спор. В хода на настоящото производство е
представен договор за правна защита и съдействие от 04.09.2020 г., видно от
който за правна защита и съдействие по касационно дело № 1637 по описа на
Административен съд – Варна П.К.-П. е заплатила в брой адвокатски хонорар в
размер на 370 /триста и сесдемдесет/ лева. Съответно касаторът следва да бъде
осъден да заплати на ответницата по касация сума в посочения по-горе размер.
Така мотивиран и съобразно правомощията си по чл. 221 ал.1 от АПК, касационният
съдебен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 833 от 17.06.2020 г. на Районен съд - Варна, постановено по
НАХД № 844 /2020 г. по описа на ВРС, с което е отменено Наказателно
постановление № ВН-39-04 от 10.01.2020год. на Началника на РДНСК-ВАРНА, с което
на П.И.К.-П., ЕГН **********, за нарушение на чл.163, ал.2, т.6 от Закона за
устройство на територията и на основание чл.232, ал.8 от същия закон е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000лв.
ОСЪЖДА ДНСК да заплати на П.И.К.-П., ЕГН **********, сумата от на 370 /триста и
сесдемдесет/ лева разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: