Р Е
Ш Е Н
И Е № 260491
гр.Сливен, 29.11.2021 година.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
граждански състав в съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две
хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА
при секретаря ГАЛИНА
ПЕНЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5701
по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на
ТД "Полиол" ООД, с която ЕТ „Кристал – ВД - Господин Рахнев“ се предявяват искови претенции с правно
основание чл. 108 от ЗС и по чл. 109 от
ЗС.
В
исковата молба се твърдят следните обстоятелства: С констативен нотариален акт за собственост
върху недвижим имот, придобит на основание акт за узаконяване № 26, т.V издаден
по нотариално дело № 1205/1998 година по описа на PC - Сливен, ответникът се
легитимира за собственик на следните недвижими имоти, находящи се в землището
на гр. Сливен, а именно: Крайпътен мотел с бистро, находящ се в землището на
гр. Сливен, местността „Детелината“, на главен път I-6-София-Бургас, състоящ се
от бистро, лятна градина и два гаража на първи етаж с обща застроена площ от
180 кв.м. и мотел на втори етаж със застроена площ от 103 кв.м., ведно с
правото на строеж върху терена, принадлежащ на Агенция пътна инфраструктура. С
нотариален акт № 40 т. III, per. № 4691 дело № 383/2018 година от служебния
архив на нотариус per. № 128, Е. Ш., вписан в Служба по вписванията под вх. рег.
№ 3581/06.06.2018 година акт № 101 т. XI н. дело № 1913/2018 година, ищецът
придобил ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 67338.800.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Сливен, одобрена със Заповед № РД - 18-
31/19.04.2006 година на Агенция по кадастъра, с административен адрес гр. С………,
местността „Драката" с площ на поземления имот от 6 691 кв.м., трайно
предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно ползване: за
складова база, стар идентификатор на имота: няма, номер по предходен план 37.7. След придобиване на имота установил
грешка в кадастралната карта и кадастралните регистри, която грешка била
отстранена със Заповед № 18- 11258- 28.12.2018г. на Служба по геодезия,
картография и кадастър гр. Сливен. Въпреки отстраняването на тази грешка,
ищецът не бил в състояние да започни да изграждам ограда на имота, тъй като се
оказвало, че част от сградите на ответника се намират в неговия имот. Без
знанието и съгласието му, ответникът е изградил част от бистро и лятна градина
на площ от 15 кв.м. в северозападната част имота му, както и яма за отпадни
води на площ от 50 кв.м. отново в северозападната част на имота му.
Тъй
като сградите на ответника представлявали незаконен строеж - част от тях били
построени в неговия имот без знанието и съгласието му, без да се учреди право
на строеж и т.н. се обърнал към съответната служба в Община Сливен, като поискал
премахването им. Било му отказано, с мотив, че спорът е частно- правен и следва
да защитя правата си по гражданскоправен път.
Фактът,
че ответникът държи част от незаконно построените сгради на площ от около 15
кв.м. и яма на площ от около 50 кв.м. представлява конкретно нарушение на
правото му на собственост.
За
запълването на ямата по начин, по който да може ищецът да ползва пълноценно
имота ще бъде необходима значителна сума за закупуване на строителни материали
и наем на техника, която той оценява на около 10 000 лева.
От
съда се иска да бъде постановено решение по силата на което, да признае за
установено, че ищецът е собственик на частта от имот № 67338.800.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Сливен, в която са
изградени незаконните постройки и яма за отпадни води, като обезсили н. акт № №
26 т.V, н. дело № 1205/1998 година по
описа на PC- Сливен. Иска се ответникът да бъде осъден да премахне изградените
от него част от незаконни постройки, находящи се в северозападната част на
собствения му недвижим имот, както и да запълни изградената от него без
знанието и съгласието яма, находяща се също в северозападната част на имота.
В
законоустановения срок от ответника е депозиран отговор, в които се сочи, че
твърденията в исковата молба са неверни и недоказани, както и че исковите
претенции са неоснователни.
Излага се, че ищецът собственик е три сгради, построени в Поземлен
имот с идентификатор № 67338.702.2 в гр. Сливен, за които притежава Нотариален
акт № 26, том V, дело № 1205/98 година.
Ищецът е
предприел действия и по негово заявление е издадена Заповед № 18-1 1258-
28.12.2018 на Служба по геодезия, картография и кадастър, гр. Сливен, за
изменение на КККР за имот 67338.702.2 и сграда № 67338.702.2.3 по КК на
гр.Сливен, с която е извършено измениние на КК без да има основание за това. Посочва, че от скица № 6872/26.11.2010 година на СлГКК Сливен е видно, че в поземлен имот с идентификатор 67338.702.2, са
построени три сгради, за които е съставен Акт за узаконяване № 7 от 12.03.1998 година, изд. от Главния архитект на Община Сливен и издадено Удостоверение за
въвеждане в експлоатация № 147/17.06.2004 година на
сградите, функциониращи и сега като търговски обекти, като преди това е имало
издадено Разрешение за строителството на сгради с друго предназначение от 1990 година.
След одобрение
на инвестиционният проект от Архитектурно-градоустройствената комисия с
Протокол № 3 от 12.02.1998 година е извършено
узаконяване на преустроените и новопостроени сгради. Издадените строителни
книжа и съставеният акт за узаконяване № 7 /12.03.1998 година, издадени от Главния архитект на Община Сливен, представляващи
инвестиционен проект със съответната архитектурна част и вертикална планировка,
съставени всички през 1998 година и имащи
равностойно значение на строителна документация за узаконеният строеж,
съобразен с действащите разпоредби на ЗТСУ и последващите разпоредби на ЗУТ.
През 2001 година е закупен имота на ищеца в границите и с площ,
която не съответства на Кадастралната карта, а е изработен по плана на
Земеразделяне и в този имот са въведени неговите собственици. Никой от тях не е
реагирал или да се е противопаставил при влизането в сила на ЗП
(земеразделителният план), както и при изработването и влизането в сила на КК.
В Плана за земеразделяне за този имот е посочен от север - и запад - черен път,
което обстоятелство се отдалечава от твърденията на ищеца, че този имот е бил
негов с възстановяването на правото на собственост върху земеделските земи. Още
преди неговото изработване, сградите са били нанесени и узаконени по
действащият ред. Претенцията според представителя на ответника е неоснователна,
тъй като от историята на имота се установява, че Плана за земеразделяне е
изработен след построяването на сградите, а съществуването на търговски обект
без септична яма е било невъзможно да се въведе в експлоатация.
Управителят на
юридическото лице, което е предприело тези действия за изменение на КККР е
запознато с документите за собственост и знае местонахождението на сградите, а
е получил пълна информация от Агенция „Пътна инфраструктура“ за правата на собственост на всяка от
страните. Въпреки това се предприема процедура по реда на ЗС, а не чрез
предвиденият ред по реда на ЗКИР.
Сочи се, че за
земята, върху която са построени трите сгради не е съставен Акт за държавна
собственост, тъй като е публична държавна собственост - нейн собственик е Държавата, и ЗДС не изисква това, а в последствие Агенция
„Пътна инфраструктура“ приема в своя патримониум тези имоти, и сега се
управлява от Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ и стопанисва от ОПУ Сливен. Това обстоятелство не е съобразено и
инициативата на новият инвеститор, който е предприел действията по изменение на
КК и не е взел в предвид, че този участък е част от пътната инфраструктура.
Държавата не е задължена да съставя актове за държавна собственост за своята
публична собственост, което се потвърждава от писмата на Областният управител,
и направените проверки от СлГККК са осъществявани като към имот, който е частна
държавна собственост и към част имот собственост на ищеца. Крайпътен мотел с
бистро е разположен в Поземлен имот с идентификатор № 67338.702.2. и от
издадена скица става ясно, че праводателят на ищеца не е упражнявал владение
върху този имот и никога не е допускана грешка при изработването на КК на
града.
Целият обект при
изграждането е представлява публична собстеност КТП (контролно- технически
пункт) на КАТ с рампа, изграден на път 1-6, София - Бургас за преглед на
техническото състояние на автомобилите и отбивка, отделена от основното трасе и
засята с нискостъблената растителност, предпазваща от снегонавявания и други
природни бедствия. Държавните органи в момента са предприели активна защита на
държавният интерес и са предприети действия за проверка на изменената КК от
инвеститор, който е изменил като собственик КККР и така са нарушени държавните
интереси и в частност и интереса на ответника, като са променени границите на
имота, в който е построен сградният комплекс от сгради, реновирани и
преустроени преди повече от 25 години, за които има предоставено право на
строеж. Тези сгради попадат в държавен имот, а не в частен имот, за който няма
„допусната грешка“ в границите на имотите. Тези обстоятелства са отразени
правилно в кадастралната карта и позоваването на Плана за земеразделяне,
изготвен през 2001 година, когато е приключила цялата
процедура по узаконяване на сградите е неправилно. СлГКК извърши една
незаконосъобразна процедура и измени, и вместо да провежда процедура за
признаване на собственост по реда на ЗКИР, сега се провежда производство по
реда на чл.108 и 109 от ЗС., които в случая са неприложими като правни
основания.
За това се
оспорва исковата молба, защото с нея се нарушават отстъпените вещни права върху
земята за изграденият комплекс от сгради за мотел и автосервиз, като общата
площ е 2 360 кв.м., сключен на 10.07.1991 година и
издадено Разрешение за строеж № 25 от 31.07.1991 година от ОНС - КТСУС, в резултат на което са осъществени изкопите за септични ями
за сградите.
Излага се, че ответникът
продължава да плаща наем на земята, върху която са построени сградите, тъй като
изменението на КК е извършено неправомерно и площа на имота е такава, каквато е
по ЗРП за населеното място и ЗП за землището, а в същото време е извършено
изменение на КККР по отношение на сградата с лятната градина и същата попада в
частен имот, както и се отнема без сделка от държавата 109 кв.м.
Прави се
възражение, че претендираният участък от имота, с неясно определена площ за
септична яма е изключителна държавна собственост и не може да бъде предмет на
сделка, независимо, че СлГКК неправомерно е извършила изменение на КК за двата
имота.
Възразява се и
против твърдението, че сградите са построени в имот на ищеца, тъй като той
никога не е бил собственик на този участък от имота. Давност върху държавен
имот не тече. Септичната яма е изкопана през 1992 година и разширена през 1997 година и обслужва двете сгради. Тази яма
попада върху част от улицата и върху държавният имот. Тя е изградена при
действащите правила на ЗТСУ и обслужва имота. През последните години не се
ползва, тъй като се нуждае от , но никога някой от предходните съседи не е
претендирал, че тя се намира в негов имот и да е искал нейното премахване. Няма
и изпращана покана от ищеца за нейното доброволно премахване.
От съда се иска
да бъде отхвърлена исковата претенция като неоснователна, тъй като имотът е
публична държавна собственост и собственик е А“ПИ“ и е изменена КК за двата
имота със Заповед № 18-11258-28.12.2018 на Служба по геодезия, картография и
кадастър, гр. Сливен, за изменение на КККР за имот 67338.702.2 и сграда №
67338.702.2.3 по КК на гр.Сливен, с която е извършено изменение на КККР за имот
67338.702.2 и сграда № 67338.702.2.3 по КК на гр.Сливен, и сградите са
построени със съответните строителни книжа, както и септичната яма, като част
от необходимата инфраструктура за търговския обект. Да се отхвърлят двата иска, предявени от ищеца с
прав основание чл.108 и чл.109 от ЗС, като неоснователни и недопустими. Претендират
се разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява от
представител и пълномощник. Исковите претенции се поддържат и се иска уважаването
им. Претендира присъждане на разноските по делото, съобразно представен списък
по чл. 80 от ГПК и прави възражениия за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
заплатено от ответника на пълномощника му.
В
съдебно заседание ответникът се представлява от пълномощник, който оспорва
основателността на исковата претенция и моли за отхвърлянето й като
неоснователна. Обосновава заеманата защитна позиция в представена по делото
писмена защита. Претендира присъждане на
разноските по делото, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.
В
хода на процеса Агенция „Пътна инфраструктура„ АД със седалище и адрес на
управление на дейността: гр. София, п.к. № 1606, ул. „Македония”, № 6, е привлечена
като трето лице помагач на ответника ЕТ „ КРИСТАЛ - ВД - Господин
Рахнев” ЕИК *********, гр. С……., представлявано от Г. Д. Р.. В хода на
процеса представител на третото лице помагач е изразил становище , за
неоснователност на исковите претенции.
От събраните по делото доказателства съдът прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените
искови претенции с правно основание чл. 108 от ЗС и по чл. 109 от ЗС са допустими,
а разгледан по същество са неоснователни.
Съгласно
разпоредбата на чл. 108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко
лице, което я владее или държи без да има основание за това.
По правило
уважаването на иск по чл. 108 от ЗС, налага
установяването от страна на ищеца кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно:
наличието на активна материално - правна легитимация, установяваща качеството
на собственик на целия или на идеални части от недвижимият имот на
соченото основание, както и че имота или съответни идеални
части се владее от ответника, без последния да имат валидно правно основание за
това.
По
правило негаторният иск е средство за правна защита на собственика, а съгласно
чл. 111 от ЗС и на притежаващия вещно право на ползване срещу всяко
неоснователно действие или създадено състояние, което му пречи неоснователно да
упражнява своето право. Тъй като иска по чл. 109 ал. 1 от ЗС обезпечава
възможността за правна защита на собственика въобще , независимо от
количествения израз на правата му относно вещта или имота, които са станали
обект на противоправно въздействие той
може да бъде предявен от собственик и от ползвател, респ. упражнен
успешно срещу всяко лице препятстващо възможността му да си служи с общата вещ според правата му и
според нейното предназначение. Теоретично наличието на техническото разрешително не
препятства възможността за правна защита чрез иск, основан на чл. 109, ал. 1
ЗС, нито пък изключва възможността за такава правна защита само защото
преустройството е проведено въз основа на утвърдени проекти.
Няма
спор, а и от доказателствата по делото се установява, че съгласно констативен нотариален акт за собственост
върху недвижим имот, придобит на основание акт за узаконяване № 26, т. V,
издаден по нотариално дело № 1205/1998 година по описа на PC - Сливен,
ответникът се легитимира като собственик на следните недвижими имоти, находящи
се в землището на гр. Сливен, а именно: Крайпътен мотел с бистро, находящ се в
землището на гр. С….на главен път I-6-София-Бургас, състоящ се от бистро, лятна
градина и два гаража на първи етаж с обща застроена площ от 180 кв.м. и мотел
на втори етаж със застроена площ от 103 кв.м., ведно с правото на строеж върху
терена, принадлежащ на Агенция пътна инфраструктура.
С
нотариален акт № 40 т. III, per. № 4691 дело № 383/2018 година от служебния
архив на нотариус per. № 128, Е. Ш., вписан в Служба по вписванията под вх. Peг.
№ 3581/06.06.2018 година акт № 101 т. XI н. дело № 1913/2018 година, ищецът
придобил ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 67338.800.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Сливен, одобрена със Заповед № РД - 18-
31/19.04.2006 година на Агенция по кадастъра, с административен адрес гр. С……..местността
„Драката" с площ на поземления имот от 6 691 кв.м., трайно предназначение
на територията - урбанизирана и начин на трайно ползване: за складова база,
стар идентификатор на имота: няма, номер по предходен план 37.7.
ЕТ „КРИСТАЛ - ВД - Господин Рахнев” притежава предоставеното право на
строеж, касаещ Поземлен
имот с идентификатор № 67338.702,в землището на гр. С….За тези три сгради, има издаден Акт за
узаконяване № 7 от 12.03.1998 година от Главния архитект на Община Сливен и издадено
Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 147/17.06.2004 година на същите сгради,
функциониращи и към като търговски обекти,
издадени за „Бистро, лятна градина, мотел и два гаража“, за които
ответника притежава й Нотариален акт № 26, том V, дело № 1205/98 година.
Собствеността върху претендираният
участък земя попада в обхвата на сервитутната зона на Главен път - I - 6 София
– Бургас. За улиците
и пътищата в РБ, които са публична (изключителна) държавна собственост не се
съставят Актова за държавна собственост. Сградите на ответника са построени през периода 1991 - 1993 година, за което е издадено Разрешение
за строеж, преустроени са в последствие и са узаконени през 1998 година. Предназначението на
сградите е да обслужват пътниците по посочения Главен пътен участък от
пътната карта на РБ.
Тези фактически констатации обосновават
извод, че само чрез промяна на КК не е възможно да се променя наличната собственост върху терена под сградите, относимо и за процеснитесграда. В тази връзка и предвид въведени твърдения се
установява, че ЕТ „ КРИСТАЛ - ВД -
Господин Рахнев” не е участвал в административното производството
за изменение на ПУП, а са инициирани от ищеца и предприети градоустройствени промени от инвеститора и Главният
архитект по отношение на част от сграда с идентификатор № 67338.702.2.3 по КК
на гр.Сливен, без да има съгласието на ответника, като нейн собственик.
Липсват данни и доказателства от който
да се установява, че са нанесени съществуващата сграда
и е
разработено и предоставено предложение за статута на сградата в
бъдеще.
За имота на ищеца няма влязъл ПУП, който да даде възможност
за промяна на статута на сградата или да посочи предвиждането за нея., а и нотариалният акт на ищеца за придобитият недвижим имот няма
описание на сгради.
В
Заключението си
вещото лице проверявайки историята на сградите и историята на
имота дава подробна информация
за носителите на права и техният източник.
При липса на технически пречки да остане като съществуваща и
заварена сграда, когато се касае за сгради, построени при градоустройствен
режим, т.е когато в правния мир недвижимият имот на ищеца
не е съществувал, следва да се приеме, че собствеността на терена не повлиява,
респ. не игнорира собствеността на сградата.
Факта, че
титуляра на правото
на собственост на терена върху които са построени сградите не е упражнил своевременно своите
права при изменението на КК, но би могло да повлияе на действителното
фактическо положение, тъй катомакар правото на собственост
да се отразява на КК, не КК сочи и установява по правно релевантен начин, кой е титулярът на
правото на собственост правото на собственост.
Към момента действа Общ устройствен план на
Община Сливен, в който е отразена съществуващата сграда. Липсват твърдения и доказателства, че ищецът преди влизането в
сила ОУП на град Сливен през април 2019 година е възразил относно този възлов търговски
крайпътен комплекс. От друга страна е установено, че при издаването на строителните книжа през 1991 година и 1998 година е отразена собствеността
на терена, върху
който е построена сградата, а именно Държавата. Точно този факт по категоричен е
недвусмислен начин на изключва възможността това да е ищеца. Очертават се
административни и съдебни възможности, излизащи извън обхвата на настоящото
произнасяне, респ. компетенциите на настоящия съдебен състав.
Изложеното
с акцент на последното налага извода, че не е доказана по недвусмислен и
категоричен начин първата от няколкото предпоставки, за който се изисква да са
налични в кумулативна даденост, което от своя страна обосновава неоснователност
и обуславя настоящото произнасяне и по двата иска.
Поради това
следва да бъде постановено решение,
с което предявените искови претенции следва да се отхвърлят като
неоснователни.
С оглед изхода на процеса и след като
прецени възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение за
неоснователно се прие, че ищецът следва да бъдат осъден да заплати на ответника
направените от последния за защита по делото разноски в общ размер на 1205 лева, за които е
представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ръководен
от изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от ТД „ПОЛИОЛ" ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С….., представлявано от С. Г. Б. срещу ЕТ „ КРИСТАЛ - ВД - Господин Рахнев” ЕИК *********, гр. С……представлявано
от Г. Д. Р. искови претенции по чл. 108 от ЗС за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищецът е собственик на частта от имот № 67338.800.1
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Сливен, в която са
изградени незаконните постройки и яма за отпадни води и да обезсили н. акт № № 26, т.V,
н. дело № 1205/1998 година по описа на PC- Сливен и по чл. 109 от ЗС за
осъждането на ответника да премахне изградените от него част от незаконни
постройки, находящи се в северозападната част на собствения на ищеца недвижим
имот, както и да запълни изградената от ответника без знанието и съгласието на
ищеца яма, находяща се също в северозападната част на имота като НЕОСНОВАТЕЛЕНИ.
ОСЪЖДА ТД „ПОЛИОЛ" ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С……, представлявано от С. Г. Б. ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „
КРИСТАЛ - ВД - Господин Рахнев” ЕИК *********, гр. С……..представлявано
от Г. Д. Р. сумата 1205 лева /хиляда двеста и пет лева/, представляваща
направени по делото разноски.
Решението
е постановено при участие в процеса на Агенция „Пътна инфраструктура„ АД със
седалище и адрес на управление на дейността: гр. С, в качеството на трето лице -
помагач на страната на ответника ЕТ „ КРИСТАЛ - ВД - Господин
Рахнев” ЕИК *********, гр. С………..представлявано от Господин Добрев
Рахнев.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: