№ 4894
гр. София, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:И. Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от И. Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20231110203018 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Р. А. Г., ЕГН **********, чрез адв. К. К. – САК,
срещу Наказателно постановление № 22-4332-025112/05.12.2022 г., издадено
от Началник група в СДВР, отдел "Пътна полиция", с което на жалбоподателя
на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от
ЗДвП му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 (сто)
лева.
В жалбата са изложени доводи, че НП е неправилно и незаконосъобразно.
В тази връзка се сочи, че приетата в НП фактическа обстановка не отговаря на
действителната, доколкото жалбоподателят не е управлявал процесния лек
автомобил. Отделно се претендира и допуснато съществено процесуално
нарушение при съставяне на НП, тъй като не е посочен акт – съдебен или
административен такъв, с който жалбоподателят е лишен от правоуправление,
което е довело до ограничаване правото му на защита. При съобразяване на
горното се претендира отмяна на НП.
В съдебното заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. К., която поддържа жалбата по изложените
съображения. Претендира разноски.
АНО, редовно призован, не изпраща представител. По делото са
постъпили писмени бележки, с които се претендира неоснователност на
жалбата, с оглед на което се иска НП да бъде потвърдено. Претендират се
разноски.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства
1
приема за установено от фактическа страна следното:
Лек автомобил марка „********“, модел „*******“, с рег. № *********
бил собственост на „**********“ АД и бил отдаден на лизинг на
жалбоподателя Р. Г.. Поради неплащане на лизингови вноски автомобилът бил
обявен за издирване с телеграма на ГДНП № 22072 на 23.08.2022 г. На
07.10.2022 г., около 11.06 часа автомобилът бил засечен да се движи в гр.
София, по бул. „Цариградско шосе“ – изход към ул. „Самоковско шосе“. Н
07.10.2022 г., около 11.06 часа св. И. Н. и А. Д. изпълнявали задълженията си
като АП – 918 за времето от 06.30 часа до 18.30 часа. Същите получили сигнал
за издирвания автомобил и тъй като били в посочения район се насочили към
него. Св. Н. и Д. получавали указания от ОДЧ за посоката на движение на
автомобила, която се установявала от поставените камери на С и видео
наблюдение при СДВР, като нямали пряка видимост към него. Около 11.07
часа свидетелите установили марка „********“, модел „*******“, с рег. №
********* спрян в дясното платно на кръстовището на ул. „Деян Попов“ и
срещу номер 41 на ул. „Самоковско шосе“. Свидетелите Н. и Д. установили на
мястото на водача жалбоподателя Р. Г., като автомобилът бил с изгасен
двигател и с ключ поставен в контактния ключ на автомобила. Св. Н. и Д.
поискали от жалбоподателя СУМПС, но последният не представил такова, тъй
като му било отнето. Въз основа на горното св. Н. съставил на жалбоподателя
АУАН, Серия ГА № 758694 от 07.10.2022 г. за извършено нарушение по чл.
150а, ал. 1 от ЗДвП. Преписката по посочения АУАН била изпратена на СРП, с
оглед данни за престъпление по чл. 343в, ал. 3 от НК. С постановление от
16.11.2022 г. на прокурор при СРП било отказано образуване на ДП, тъй като
деянието не съставлявало престъпление нито по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 от НК,
нито по чл. 343в, ал. 2 от НК и преписката била изпратена на О „ПП“ – СДВР
за съставяне на НП.
Било издадено НП № 22-4332-025112 от 05.12.2022 г. от началник група
при О „ПП“ – СДВР, с което при пълна фактическа и правна идентичност с
АУАН, Серия ГА № 758694 от 07.10.2022 г. била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършено
нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
Препис от наказателното постановление било връчено срещу подпис на
жабоподателя на 17.01.2023 г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена
от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК – АУАН с
бланков № 758694/07.10.2022 г., справка-картон на водача, справка за
собственост на лек автомобил с рег. № *********, докладна записка от
07.10.2022 г., Заповед № 531з-5073/21.07.2015 г. и Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министър на вътрешните работи и Заповед № 8121К-
13180/23.10.2019 г. на министър на вътрешните работи; както и от гласните
доказателствени средства.
Съдът обсъди внимателно показанията полицейските служители
извършили проверката като ги кредитира в частта относно получения сигнал
2
за процесното МПС, както и за извършената проверка. В същото време по
съществените въпроси относно обстоятелството дали автомобилът е бил със
запален двигател при установяването му, както и дали жалбоподателят е
именно управлявал автомобила се констатира съществено противоречие
между изложеното от св. Н. и Д., поради което показанията им в тази част не
следва да бъдат кредитирани. От една страна св. Н. твърди, че дежурният от
ОДЧ е дал описание на водача на лекия автомобил, което съответствало на
жалбоподателя, а от другата страна св. Д. сочи, че единствено им било
подадено, че автомобилът е управляван от мъж, без други индивидуализиращи
белези. В същото време св. Д. твърди, че при проверката автомобилът е бил
със запален двигател, а св. Н. сочи, че двигателят не работил. Твърдението, че
именно жалбоподателят е управлявал процесния автомобил се опровергава и
от показанията на св. И. М., който заявява, че именно той е управлявал
процесния автомобил, до паркирането му на кръстовището на ул. „Деян
Попов“ и ул. „Самоковско шосе“, като изложеното от свидетеля не се
опровергава от останалия доказателствен материал.
Показанията на св. Н. П. и И. Доцев са неинформативни, доколкото нямат
конкретен спомен за случая.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице (санкционираното физическо
лице), срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт,
и в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, с оглед на което жалбата се явява
процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в настоящото
производство районният съд следва да провери законността на обжалваното
НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи
(видно от приложените към материалите на делото заповеди на министъра на
МВР), в рамките на тяхната материална и териториална компетентност. При
съставянето на АУАН и издаването на НП е спазена предвидената в закона
писмена форма. НП е издадено на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 150а,
ал. 1 от НК. Разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП изрично предвижда, че за
да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да
управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред,
както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено.
3
В конкретния случай не се доказа безспорно, че именно жалбоподателят е
управлявал процесното МПС на посочената дата и място в НП. В тази връзка
крайно противоречиво е изложеното от св. Н. и Д. във връзка с това
обстоятелство, а по делото не се събраха други доказателства, които да
потвърдят посоченото обстоятелство, въпреки положените усилия от съда в
тази насока, доколкото нито се пазят видеозаписи от камерите, по които е
проследяван маршрута на процесния автомобил, до паркирането му на
процесното кръстовището, нито св. който е наблюдавал движение му – Н. П.
има конкретен спомен. В същото време по делото се събраха доказателства, с
оглед заявеното от св. М., че именно той е управлява процесното МПС на
посочената дата и час.
От друга страна съдът намира, че са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от актосъставителя и наказващият орган, които
ограничават правото на защита на жалбоподателя и са отделно основание за
отмяна на обжалвания санкционен акт в тази му част.
Налице е съществена празнота както в АУАН, така и в НП по отношение
описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, което
е нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като в нито един от
двата документа не фигурира посочване на основание за липсата на
правоспособност на жалбоподателя при управление на МПС, като в НП,
където се сочи, че е лишен от това право, също отсъства каквото и да е
позоваване на акта, въз основа, на който е станало това, единствено е
посочено, че е лишен от правоуправление с адм. акт/. Посочената празнота без
съмнение ограничава както правото на защита на жалбоподателя, доколкото
практически представлява липса на описание на нарушението, така и лишава
съда от възможност да провери твърденията на наказващата администрация.
Посочените съставомерни факти следва задължително да фигурират в
обстоятелствените части на АУАН и НП, а не да се извличат по тълкувателен
път или от събраните по административно-наказателната преписка
доказателства и доколкото защитата се осъществява и срещу фактите.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав прие, че
неправилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя, поради което и атакуваното наказателно постановление
следва да бъде отменено.
При този изход на правния спор, разноски се дължат в полза на
жалбоподателя, чийто процесуален представител своевременно поиска
присъждането на такива в размер на 400 лева, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗА. На основание чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на защитника
следва да бъдат присъдени и допълнителни 2000 лева, с оглед
обстоятелството, че по делото са се провели десет съдебни заседания.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3 и чл. 63д от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-025112/05.12.2022 г.,
издадено от Началник група в СДВР, отдел "Пътна полиция", с което на Р. А.
Г., ЕГН ********** на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за нарушение по
чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 300 (сто) лева.
ОСЪЖДА СДВР, Отдел "Пътна полиция" да заплати на адвокат К. И.ов
К., личен № ******** сумата от 2400 (две хиляди и четиристотин) лева,
представляващи направени в хода на съдебното производство разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от
АПК пред Административния съд - София-град в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5