Р Е Ш Е Н И Е
№ 22.05. 2019 г. гр.Търговище,
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Търговищкият окръжен съд, гражданско отделение
На двадесети май 2019 година
в ОТКРИТО съдебно заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СТОЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
БИСЕРА
МАКСИМОВА
Секретар Милка Тончева,
Като разгледа докладваното
от съдията Т.Даскалова,
В.гр.дело
№ 138, по
описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Предмет на проверка е решение№ 37 от 03.04. 2019 г., по гр.д. № 84/ 2019 г.
на РС Омуртаг, с което в полза на Г.М. и
синът й Е.Х. – непълнолетен, е издадена заповед за защита по ЗЗДН, срещу И.М.,***,
който следва да се въздържа от упражняването на такова спрямо двамата, като
освен това му е забранено да се
приближава до тях, до жилището им в гр. Омуртаг, местоработата на майката,
училището на детето и местата за
социални контакти, за срок от 1 година. С решението е вменено задължение за
въздържане от прояви на домашно насилие и за посещаване на програма за работа с
извършители на такова, наложена е глоба от 200 лв., а ответникът е осъден да
заплати и държавна такса от 30 лв.
Срещу решението е постъпила жалба от ответника, чрез пълномощника му,
адвокат Ц.. В жалбата се посочва, че решението било необосновано, защото нямало
доказателства за упражнено насилие от ответника. Нямало преки свидетели. Иска
се отмяна на решението като незаконосъобразно. В съд.зас. поддържа жалбата.
Ищците са подали отговор на тази жалба, чрез адвокат Д., която счита, че жалбата
е неоснователна. Моли решението да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. В съд.зас. поддържа отговора.
Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното:
Решението е валидно и процесуално допустимо. По същество е правилно. На
основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на РС Омуртаг по
отношение на установените факти и правните изводи.
Търсената от ищцата защита се основава както на конкретен акт на насилие
спрямо непълнолетния й син, така и на системен психичен тормоз, вследствие на
злоупотребата на ответника с алкохол, при което става агресивен и обижда и
двамата, не дава средства за издръжката на семейството.
Всички обстоятелства, които са посочени в исковата молба, са включени и в
декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Събраните по делото доказателства от
страна на свидетелите, не опровергават нейното съдържание.
На първо място потвърдено е това, че на посочения ден ответникът е бил пиян
и в много лошо състояние. Потвърдени са нараняванията на непълнолетния Е..
Потвърдено е и това, че на следващия ден, семейството се е събрало по искане на
ищцата и ответникът е напуснал жилището, заради това, че тя вече не е можела да
търпи неговото поведение и тормоз. Потвърдено е и това, че самият ответник също
е имал наранявания същата вечер – на 14 февруари. Налице са доказателства, че и
преди това ответникът физически е посягал на съпругата си, като съдът изцяло
дава вярна на свидетелските показания на брата на ищцата.
Никой от свидетелите няма преки впечатления от инцидента. С оглед на това,
съдът счита, че доказателствената стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не е опровергана и следва изцяло да се кредитира.
По отношение нараняванията на ответника, въззивният съд счита, че те само
потвърждават тезата на ищците в процеса. Ответникът е бил в силно алкохолно
опиянение на посочената дата 14 февруари – ден, в който обичайно много голяма
част от българите злоупотребява с алкохол. Бил е изключително неадекватен,
повреждал е имуществото в семейното жилище и в следствие на това се е стигнало
до прекъсване на електричеството. Съдът изцяло дава в. на декларацията, че
непълнолетният син на ответника се е опитал да обуздае поведението на баща си,
но същият му е отвърнал с физическо
насилие и обидни думи, при което се е наложило детето да се отбранява. Именно
така са били получени нараняванията и на двамата. Наложило се е да бъде търсен
за помощ семеен приятел, който да предотврати бъдещи агресивни прояви, а след
като той напуска жилището, словесната агресия е продължила до късно през нощта.
Сам ответникът признава, че не искал и
няма да има претенции към сина си за получените наранявания. В конкретния
случай явно сам е осъзнал, че подобно искане би било изключително неморално и
не би имало основание.
От тази фактическа обстановка се налага извод, че както на конкретната дата
– 14 февруари 2019 г., така и преди това, ответникът е имал системни прояви на
домашно физическо, психическо и даже икономическо насилие спрямо фактическата
си съпруга и детето си. Тези прояви не са били провокирани с нищо от страна на
пострадалите, а се дължат единствено и само на личните проблеми на ответника и
незачитането на физическата и психична неприкосновеност на най-близките му
хора. Очевидно в това семейство съпругата и детето са били в по-слабата
позиция, като са търпели тормоза доста дълго време. Самото цялостно поведение
на ответника, пиянството му, това, че безпокои съпругата си на работа, че руши
имуществото в семейното жилище и се налага да се хабят време и средства за
възстановяване и да се търпят негативите от това, че лишава близките си от
финансова подкрепа, цялото унижение, което ги кара да търпят – всичко това е
психичен тормоз. Няма как подобно поведение да не бъде квалифицирано именно по
този начин.
Затова молбата за защита е изцяло основателна.
Изложените в жалбата доводи са неоснователни и въззивният съд в мотивите си
обосновава защо това е така.
Наложените от районния съд мерки са адекватни, като в тази част в жалбата
не са посочени оплаквания – относно вида им и сроковете.
Затова решението следва да бъде потвърдено.
Пред втората инстанция въззиваемите не са направили разноски, нямат и
искане за присъждане на такива. Предвид изхода от делото на въззивника не се
полагат такива.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение№ 37 от 03.04. 2019 г., по гр.д. № 84/
2019 г. на РС Омуртаг, като правилно и законосъобразно изцяло.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.