Определение по дело №887/2017 на Районен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№.........                                       02.06.2017г.                        гр.Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД               ОСМИ ГРАЖДАНСКИ състав

На втори юни                                                   2017г.

В закрито заседание в следния състав:

 

                                           Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА                                                         

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА гр.дело № 887 по описа за 2017 година:

 

Предявена е искова молба от К.Б.К. *** и Апелативен съд Пловдив.

Ответникът Окръжен съд Хасково не представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК.

Ответникът Апелативен съд Пловдив представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК.

Съдът като взе предвид, че исковата молба е редовна и предявения иск е допустим, намира че следва да внесе делото за разглеждане в о.с.з.

Съдът счита, че следва да приеме като доказателства по делото, представени с исковата молба писмени доказателства, тъй като същите са допустими, относими и необходими по отношение на предмета на спора.

С оглед правилно изясняване на делото от фактическа страна, съдът счита, че следва да допусне събирането на гласни доказателства, както и да изиска и приложи гр.дело №239/2009г. по описа на ОС Хасково.

            Следва да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или са  налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.

            Следва да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация /доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните документи: Заявление за констатиране на нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок с вх.№2036/25.04.2016г.; Констативен протокол от 10.06.2016г. на Инспектората към ВСС; Писмо изх.№94-К-95/15.07.2016г. на Министерство на правосъдието.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателства относно посочените в исковата молба обстоятелства, като ДАВА възможност на ищеца  да ангажира такива за съдебно заседание.

ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ гр.дело №239/2009г. по описа на ОС Хасково.

 

УКАЗВА на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или са  налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане спора, като им УКАЗВА за възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.

 

СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ за ДОКЛАД, както следва:

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права, изложени в исковата молба, са следните: Ищецът К.Б.К. твърди в исковата си молба, че е била ищец по гр.дело №239/2009г. по описа на Окръжен съд Хасково с предмет на делото осъждането на „МБАЛ Свиленград" АД и д-р Христина Стефанова Баева да заплатят солидарно на ищцата обезщетение за причинените й имуществени и неимуществени вреди, вследствие на извършена некачествена операция от втория ответник, довела до значителен риск за живота на ищцата и последващо влошаване на здравословното й състояние. Предметът на спора обусловил и интереса на ищцата от бързото приключване на делото при спазване на процесуалните срокове, което обаче не се е случило. Делото било образувано на 18.08.2009г. и приключило окончателно с постановяването на определение №448/28.12.2015г. на ВКС по касац.гр.д.№3258/2015г., или цялото производство продължило 6 години, 4 месеца и 10 дни.  Заявява, че действително, с исковата молба предявила няколко обективно и субективно съединени иска, при условията на кумулативност и солидарност, но всички те били с едно и също правно основание, а именно чл.45 и чл.49 ЗЗД, т.е. присъждане на обезщетение за причинени вреди от деликт, поради което броя на исковете сам по себе си не обуславял висока правна сложност на производството. От фактическа страна, делото също не се характеризирало с висока сложност, тъй като събраните писмени доказателства, макар и с голям обем били предназначени за изготвяне на съдебно-медицинската експертиза, а по делото била назначена и изслушана само една комплексна съдебно-медицинска експертиза. Единственото фактическо усложнение произтичало от факта, че са били разпитани голям брой свидетели.

Ищцата твърди, че първото съдебно заседание било насрочено 9 месеца след подаването на исковата молба - на 17.05.2010г.; при разглеждане на делото само на първа инстанция били проведени общо 14 съдебни заседания за период от 4 години; решението било постановено за срок от 2 месеца; делото неоснователно било оставяно без движение общо 5 пъти - 3 пъти от Окръжен съд Хасково и 2 пъти от Апелативен съд Пловдив. Изразява несъгласие с двете разпореждания на Апелативен съд Пловдив от 21.02.2014 г. и 14.05.2014 г., с които била върната въззивната жалба на ищцата с мотив, че дължи внасянето на държавна такса в размер на 7 267 лева по сметка на ПАС, тъй като освобождаването й от държавна такса с разпореждане на Окръжен съд Хасково важало единствено за производството пред първа инстанция, а не до окончателното приключване на делото във всички инстанции. Това наложило ищцата да упражни процесуалните си права и да инициира частни производства, за да бъде разрешен въпроса за цялостното й освобождаване от внасяне на държавни такси и разноски по воденото дело, което обстоятелство също е довело до неоснователно забавяне на производството по делото, както и до допълнително безпокойство и притеснения у нея, че това производство изобщо може да бъде проведено.

Ищцата К. сочи, че основното забавяне на делото е в първия ответник Окръжен съд Хасково, като счита, че същия не е провел адекватна и достатъчна предварителна подготовка за гледане на делото в първо заседание; не е назначил преди първото заседание съдебно-медицинска експертиза – най-важното доказателствено средство за установяване на допуснатата лекарска грешка при проведеното оперативно лечение и настъпилите вреди от нея; нито е определил екип от вещи лица, които да я извършат професионално и безпристрастно; в последствие изготвянето на съдебно-медицинска експертиза отнело още около година и половина, като делото било отлагано за по-дълги периоди, за да могат вещите лица да бъдат запознати с документацията, да им се даде възможност да отговорят на поставените въпроси, да бъде съобразена тяхната служебна ангажираност и т.н. Забавяне имало и в организацията по допускане и осъществяване разпита на свидетелите. Продължителността на делото на първа инстанция от момента на образуването му до постановяване на решение била точно 3 години и 355 дни, т.е. близо 4 години, а като се прибави и администрирането на въззивните жалби, постъпили срещу решението - общо 4 години и 6 месеца.

Ищецът сочи, че е налице забавяне и по причина действията и бездействията на Апелативен съд Пловдив, изразяващи се в неоснователното връщане на подадената от ищцата въззивна жалба срещу първоинстанционното решение с мотив, че жалбоподателката следва да заплати държавна такса за обжалване, при положение, че е била освободена изначално от плащането на държавна такса, както и в забавеното администриране на подадените касационни жалби по делото и изпращането на същото във ВКС, което е отнело на съда цели 5 месеца от датата на постановяване на съдебния акт на Апелативен съд Пловдив на 01.12.2014 г. На въззивна инстанция, производството се развило в продължение на 1 година 3 месеца и 21 дни, а във Върховен касационен съд същото е продължило 6 месеца и 13 дни. Така общата продължителност на производството по делото била 6 години 4 месеца и 10 дни.

Поради дългата продължителност на делото ищцата е изгубила доверие в съда и неговата безпристрастност, че ще получи справедливо решение; всяко отлагане на делото пораждало в нея негативни емоции и дълбоко съмнение относно положителния резултат на делото и възможността й да реализира правата си спрямо ответниците.

Ищцата заявява, че във връзка с нарушеното й право за разглеждане и решаване делото в разумен срок,  подала заявление до Инспектората на ВСС по реда на глава трета "а" от Закона за съдебната власт за изплащане на обезщетение за причинените й в тази връзка вреди. След извършена проверка по случая, комисията установила, че е налице забава на производството, за която носят отговорност съдебните инстанции, разглеждали спора. Констатацията на Инспектората установила неоснователно забавяне на делото най-вече на първа инстанция и то основно в несъздаването на добра организация от страна на Окръжен съд Хасково с вещите лица, както и в дългия период на разглеждане на делото. Комисията обаче не изложила съображения относно оплакванията на ищцата и от забавянето на делото по причина неоснователното бавно администриране на въззивната жалба на ищцата срещу първоинстанционното решение, както и бавното администриране на касационните жалби от „МБАЛ Свиленград" и д-р Христина Баева, което е забавило приключването на делото с окончателно влязъл в сила съдебен акт. С оглед на изложеното счита, че констатацията на Инспектората по отношение действията на Апелативен съд Пловдив е непълна. От друга страна, не били констатирани действия от страна на заявителката, които да са довели до неоснователно забавяне на производството от нейна страна, което е важно с оглед размера на обезщетението.

Ищцата заявява, че тъй като не била съгласна с част от констатациите в констативния протокол на Инспектората към ВСС, както и с размера на предложеното й обезщетение от Министерство на правосъдието, което счита за крайно занижено, тя не приела предложеното й споразумение от Министрество на правосъдието. Поради изчерпване на административната процедура и непостигане на такова споразумение с Министерство на правосъдието, за ищцата бил налице правен интерес, на основание чл.2б ЗОДОВ вр. чл.8 ал.2 ЗОДОВ, да предяви настоящия иск.

В писмена молба от 08.03.2017г. ищцата К.К. уточнява, че гр.дело №239/2009г. на ОС Хасково било заведено от нея, за да бъдат реализирани гражданските й права, следствие на което същата да получи обезщетение за причинените й неимуществени и имуществени вреди, поради неправилното й лечение, довело до състояние застрашаващо живота й и последващи увреждания на здравето. Тя се е нуждаела от това обезщетение, за да може да осъществи последващото си лечение и да върне заемите си, използвани за тази цел. Продължителността на воденото от ищцата гражданско дело, надхвърлящо разумния срок за разглеждането му, породило в нея негативни чувства и емоции, свързани с постоянни очаквания, безпокойство, тревога от постоянните отлагания на делото. Това й създавало усещане за несигурност и неяснота. Всяко отлагане на делото изостряло нервно-психичното й състояние, създавало й допълнителни притеснения, пораждащи главоболия и депресивни състояния. Чувствата й за несправедливост и безнадежност постоянно се засилвали, тъй като тези отлагания не се дължали на нейно или на пълномощника й поведение, а били свързани единствено с действията на съда по организация и водене на делото, като голямо значение имал и многократния необоснован отказ на Хасковския окръжен съд и на Апелативен съд Пловдив да я освободи от заплащане на държавна такса и разноски, непосилни за един болен пенсионер.

Продължителността на производството по воденото от ищцата гражданско дело била необичайна и не съответствала на натовареността на ОС Хасково и Апелативен съд Пловдив. Поради това, в нея се създало чувство на безпокойство и безпомощност срещу неразумната продължителност на делото, усещане за безсилие и онеправданост, довело до загуба на доверието й в правораздавателните институции и дори до натрупването на гняв срещу съдебната система като цяло и убеждение, че държавните органи са неспособни да защитят нейните права. Тази ситуация предизвикала продължителна и интензивна фрустрация и стрес, които утежнявали допълнително здравословното й състояние. В продължение на повече от 6 години ищцата е живяла в ситуация на правна несигурност относно дали правата й ще бъдат зачетени и носещите отговорност за критичното й здравословно състояние и застрашаването на живота й ще бъдат осъдени. За воденото от нея дело срещу „МБАЛ Свилеград” АД се знаело в цялото болнично заведение и през цялото време, докато продължавало производството, и поради недоверието в лекарите, работещи в него, тя се е притеснявала да ползва услугите на тази болница. Налагало се постоянно да пътува, най-често до гр. София, за да продължи лечението си в други болници. Това й създавало големи разходи, които се надявала да покрие именно с обезщетението, което очаквала да й бъде присъдено. Но с всяко следващо насрочване на заседание тя все повече се обезсърчавала и споделяла притесненията си, че няма да доживее до постановяване на окончателно съдебно решение.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците Окръжен съд Хасково и Апелативен съд Пловдив, на основание чл.2б ЗОДОВ вр. чл.8 ал.2 ЗОДОВ, да й заплатят при условията на пасивна солидарност сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в негативни изживявания в резултат на разглеждането на гр.дело №239/2009г. по описа на Окръжен съд Хасково извън разумния срок по чл.6, §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира направените по делото разноски.

 

Ответникът Окръжен съд Хасково не представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, не взема становище по исковата молба и не ангажира доказателства.

 

Ответникът Апелативен съд Пловдив представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че оспорва предявения иск. Счита, че не са на лице действия или бездействия на АС Пловдив, които да са довели до необосновано забавяне разглеждането и решаването на дело, поради което моли така предявения иск срещу ответник АС Пловдив да бъде отхвърлен като неоснователен.

Заявява, че твърдяната от ищцата продължителност на разглеж­дането на делото пред АС Пловдив - 1 година 3 месеца и 21 дни, включва в себе си отделни по своя характер производства по движение на делото, които са били инициирани именно от К.. Първото постъпване на гр.д. №239/2009г. на ОС Хасково било по повод подадена от К. частна жалба срещу определение от 28.08.2009г. на ОС Хасково, с което е оставено без уважение искането й да бъде ос­вободена от заплащане на държавна такса по исковата молба. Преписката е била обра­зувана във в.ч.гр.д. №978/2009г. като АС Пловдив се е произнесъл по нея с опреде­ление от 11.12.2009г. и е освободил ищцата от „заплащане на държавна такса по иско­вата молба с вх. №7331/18.08.2009 г." Второто постъпване на делото в АС Плов­див било на 04.02.2011г., по подадена молба вх.№86/05.01.2011г. от К., с искане за изменение на постановеното от АС Пловдив определение по в.ч.гр.д. №978/2009г. Това искане на К. било оставено без разглеждане като процесуално недопустимо с определението на АС Пловдив от 16.02.2011г., като същото било потвърдено като правилно и законосъобразно от ВКС с определение №454/17.09.2011г. по ч.гр.д. №432/2011г.

Във връзка с подадени срещу първоинстанци­онното решение на ОС Хасково три въззивни жалби, с разпо­реждане №349/21.02.2014г. и с разпореждане №896/14.05.2014 г. било констатирано, че въззивна жалба с вх. №9621/10.10.2013г. не отговаря на изискванията на чл. 261, т. 4 от ГПК и преписките са били връщани на ОС Хасково. Счита, че тези действия на АС Плов­див в никакъв случай не биха могли да съставляват необосновано забавяне на производството по делото, тъй като от една страна и двата пъти преписките са били връщани незабавно на ОС Хасково за изпълнение на дадените указания, а от друга страна задължението за администриране на въззивните жалби по правилата на чл.259 - чл.262 от ГПК е на съда, постановил решението.

Сочи, че въпросът за освобождаване на страна в про­изводството по делото от внасяне на държавни такси и разноски, не е такъв, който би могъл да се разрешава в момента на проверка на постъпили в АС Пловдив преписки за образуването им във въззивни дела, като счита, че и в тази им част всички процесу­ални действия на АС  Пловдив са били своевременни и законосъобразни, изцяло в изпълнение на законовите предписания в ГПК. Още повече, от съдържанието на иско­вата молба, по която било образувано гр.дело №239/2009г. на ОС Хасково било видно, че искането на К. е било именно тя да бъде освободена от внасяне на държавна такса за разглеждане на исковата й молба, като със своето определение по в.ч.гр.дело №978/2009г. АС Пловдив не би мопъл да освободи ищцата К. от внасяне на такси и разноски в обем по-голям отколкото е искането й. Въпросът за освобождаване на К. от вна­сяне на такси и разноски по цялото производство по делото бил разрешен след като К. сезирала АС Пловдив с надлежно искане, под формата на частна жалба, по която на 12.09.2014г., незабавно след постъпване на преписката било образувано в.ч.гр.д. №1068/2014г. на АС Пловдив и с определение №1819/19.09.2014 г. съдът се произнесъл като приел, че К. следва да се счита освободена от такси и разноски до окончателно приключване на производството.

Последното пето постъпване на гр.дело №239/2009г. на ОС Хасково в АС  Пловдив било за разглеждане на подадените сре­щу решението на ОС Хасково три въззивни жалби. Делото постъпило и било образувано на 23.09.2014г. като в.гр.дело №1097/2014г., насрочено за разглеждане в открито за­седание на 27.10.2014 г., в което е обявено за решаване; решението било постановено на 01.12.2014г. От датата на образуване на в.гр.дело №1097/2014г. до произнасянето на съда с решение по спора, включително след провеждане на открито съдебно заседание по делото изми­нал период от време от два месеца и седем дни - срок, напълно съобразен с ра­зумния и препоръчителен срок за решаване на делата като се вземе предвид фактичес­ката и правна сложност, включително разглеждане на три въззивни жалби, предпола­гащ правен анализ на обемен доказателствен материал /комплексна медицинска експертиза, към която са били поставени задачи по 27 различни пункта, разпит на 15 сви­детели, анализ на многобройни писмени доказателства/.

Ответникът счита също, че претенцията на ищцата за обезщетение на вреди по повод забавяне от страна на АС Пловдив за администриране на подадените по делото две касационни жалби, е изцяло неоснова­телна доколкото очевидно въззивното решение е удовлетворило изцяло К., която не само, че не е подала касационна жалба срещу решението на АС Пловдив, но и не­забавно се е снабдила с изпълнителен лист по реда на чл. 404, т. 1 от Г ПК за вземането, признато й с въззивното решение по делото – факт, който ответникът счита, че изцяло опроверга­ва твърденията на ищцата за търпени от нея негативни емоции във връзка с невъзмож­ността да реализира правата си спрямо ответниците и загубата на доверие, че ще полу­чи справедливо решение.

Заявява, че всяка една от двете касационни жалби по де­лото е била надлежно и своевременно администрирана от съда при стриктно съблюда­ване на законоустановените нравила и след отстраняване на констатираните им нередовности и осъществяване на размяна на книжа по делото и изтичане на предвидените в закона срокове, делото е било изпратено на ВКС на 11.06.2015г. Също така сочи, че по време на администриране на постъпилите касационни жалби, във връз­ка с подадена молба по реда на чл. 282, ал. 2 от ГПК от единия от ответниците по спо­ра, делото е било изпратено във ВКС за времето от 23.01.2015 г. до 03.02.2015 г.

В действителност производството пред АС Пловдив по в.гр.д. № 1097/2014 г. продължило 8 месеца и 18 дни, в който период от време се включва изтичането на по два месечни срока /предвидени в разпоредбите на чл. 283 и чл. 287, ал. 1 от ГПК/, доколкото по делото са подадени две касационни жал­би, които е следвало да бъдат администрирани, а служебно известен за съда факт е трайно установената практика, че независимо от упражняване на процесуалното права на страната на жалба или отговор пред изтичане на определеният от закона срок за то­ва, същият трябва стриктно да бъде спазен с оглед възможността страната да допълни и измени съответното си искане или становище до изтичане на предвидения срок, като предприемането на следващи процесуални действия от съда преди изтичането на посо­чените срокове съставлява нарушение от страна на съда на правото на защита на стра­ните в процеса и това правило е максима и еталон, който българския съд съблюдава и спазва стриктно.

В обобщение заявява, че липсват каквито и да било дейс­твия или бездействия на АС Пловдив, които биха могли да бъдат преценени като та­кива, довели до необосновано забавяне на процеса и довели до нарушаване на правото на ищецът К. на разглеждане и решаване делото й в разумен срок. Напротив от така описаната хронология на движението му се установява по категоричен начин, че при всяко разглеждане на делото АС Пловдив е спазил разумните срокове за разглеж­дане и произнасяне по спора, като всеки път е бил сезиран от К. с различно искане, във връзка с упражняване от същата на процесуалните й права. Действията на АС Пловдив били своевременни, въпреки явната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно констативен протокол от 10.06.2016 г., съставен от Инспекторат към Висшия съдебен съвет, по повод заявление с вх. № РС-16-178/25.04.2016 г., проверката не е установила необосновано забавяне на производството по делото, при многократните му разглежда­ния в АС Пловдив и произнасяне по реда на различни производства, което заключе­ние е взето след стриктно проследяване на хода на делото.

 

 

 

 

 

Правното основание на предявения иск е чл.2б от ЗОДОВ.

В тежест на ищеца е да докаже по делото всички обстоятелства, твърдени в искова му молба относно осъществяването на фактическият състав по чл.2б от ЗОДОВ, ангажиращ отговорността на Държавата за вреди причинени от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 §1 от Конвенцията,  тъй като на тях е основал предявения иск.

В тежест на ответника е да докаже възраженията си против иска, изложени в писмения отговор.

 

НАСРОЧВА делото за 27.06.2017г. от 10,45ч., за която дата да се призоват страните.

ПРЕПИС от настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните, а на ищеца да се връчи и препис от писмения отговор на ответника.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

СЪДИЯ: