Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Перник, 13.10.2020 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети септември през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА
БОРИСОВА
при
участието на секретаря Цветелина
Малинова
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 08043 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от „Водоснабдяване и канализация” ООД - гр. Перник,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. "Средец”
№ 11, представлявано от управителя, срещу М.П.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата 1077,36 лв. /хиляда седемдесет и седем лева и тридесет и шест стотинки/
– представляваща главница за доставена, отведена и пречистена вода
за периода от 12.11.2015 г. – 12.01.2018 г. в
жилище на адрес:
***, с абонатен № ***, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 17.09.2019
г.,
до окончателното изплащане на вземането, и сумата 262,98 лв. /двеста шестдесет и два лева и деветдесет и осем
стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания за периода от 11.02.2016 г. – 07.08.2019 г., за които
вземания е издадена Заповед № 3646/18.09.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 05344/2019 г. на РС – Перник.
Ищецът
твърди, че между водоснабдителното дружество и
ответника е налице облигационна
връзка,
създадена по повод продажба на питейна вода по силата на
договор, който урежда отношенията на страните по начина,
установен в Общите Условия, приети с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР, публикувани и влезли в сила, и Наредба № 4/14.09.2004 г. на МРРБ за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните услуги /ДВ бр.88 ог 2004г., изм. и дои./. Към
настоящия момент в дружеството няма данни за несъгласие на ответната страна с
публикуваните общи условия или предложени от същата други различни условия за
уреждане отношенията между страните. Излага се, че съществуващото
правоотношение е възникнало още с присъединяването на потребителя към
водоснабдителната и канализационна система и откриването на партида с абонатен
номер. Сочи се, че ищцовото дружество е предоставило услугите –
доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода за посочения адрес. В
качеството си на потребител на "ВиК" услуги абонатите са задължени
да заплащат същите в предвиденият в закона срок. От
посоченото може да направи обоснован извод, че като потребител, ответникът е
запознат с обстоятелството, че всеки месец дължи
погасяване на формираното към "ВиК" ООД парично задължение за
изразходвано количество вода. С оглед изложеното, моли за
уважаване на предявените искове и осъждане на ответника да му заплати сторените
по делото разноски.
Ответникът
в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор,
с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Възразява се, че
представените общи условия обвързват ответника, тъй като не са публикувани по
предвидения в закона ред. Оспорва се, че ищецът е доставил количество вода в
размер на претендираната стойност, както и че услугата отговаря на изискванията
за качество. Навеждат се доводи, че ответникът не е получавал фактури от ищеца
за процесния период, нито за извършване на периодична проверка на водомерите.
Възразява се, че вземанията са погасени по давност с изтичане на тригодишен
период.
Съдът, след като прецени
доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
По заявление на „Водоснабдяване и канализация“ ООД –
Перник с вх.№ 25657/17.09.2019 г. е издадена Заповед № 3646/18.09.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 05344 по описа за
2019 г. на РС – Перник за сумата 1077,36 лв., представляваща главница за
доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода
12.11.2016 г. до 12.01.2018 г., за имот на адрес: ***, и сумата 262,98 лв.,
представляваща лихва за забава за периода 11.02.2016 г. до 07.08.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда – 17.09.2019 г., до изплащане на вземането,
и са определени разноски в полза на заявителя.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 18.10.2019
г., който е депозирал възражение в срока по чл. 414 ГПК и в указания
едномесечен срок е депозирана исковата молба за устанвояване на вземанията по
заповедта.
Безспорно е, че ответникът е
собственик на недвижим имот, представляващ жилище на адрес: ***.
По делото са представени Общи условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребители от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ ООД –
Перник и публикациите им във в. „Новинар“ на 21.08.2014г. и в.„Съперник” на
02.09.2014г.
Приета
е справка-извлечение за дължими суми, която съдържа информация за номерата и
датите на издадените фактури, първата с дата 11.01.2016 г. и последната с дата
07.02.2018 г., отчетените периоди, стойността на главниците и лихвите за
забава.
Със заявление от 13.08.2014 г. М.П.К.
е поискал от ищцовото дружество да бъде открита партида за студена вода за имот
на адрес: ***.
От договор № 1698/19.08.2014 г. се
установява, че на 13.08.2014 г. М.П.К. и „Водоснабдяване и канализация” –
Перник ООД са постигнали съгласие ищцовото дружество да доставя ВиК услуги при
условията на договора и общите условия на дружеството за имот, находящ се на
адрес: ***, представляващ къща, с един водомер и три живущи лица /при липса на
водомер/.
По делото е представен
Констативен протокол № 538 от 08.01.2020 г., подписан от съставилите го лица и за
клиент – от лицето А., Протокол № 1 от 24.07.2014 г., подписан от съставилите
го лица и за клиент – от лицето К.Д., Акт за потвърждение № 012499 от
16.06.2014 г., подписан от съставилото го лице и за абонат от лицето М.И.,
Протокол № 2 от 18.06.2014 г., подписан
от съставилите го лица и за клиент – М.И., като ответникът е оспорил, че
посочените лица са от обекта на потребление.
Видно от акт за потвърждение №
104960, подписан от ответника, че на 20.01.2020г. е поставен водомер №2418111
на адрес: ****.
Представени са извлечения от
карнетния картон за имота за периода 17.06.2014 г. – 12.01.2017 г., както и за
периода 20.10.2019 г. – м.07.2020 г.
По
делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебно – икономическа
експертиза, според което стойността на ВиК услугите за имот на адрес: ****, за
абонатен № *** за периода от 12.11.2015 г. – 12.01.2018 г. е в размер на 1077,36 лв.,
както и че лихвата за забава за периода 11.02.2016 г. – 07.08.2019 г. е в
размер на 262,98 лв. Вземанията за главница за потребни ВИК услуги за периода 15.07.2016
г. – 10.01.2018 г., чиято изискуемост е настъпила в периода 17.09.2016 г. –
12.01.2018 г., е в размер на 809,56 лв., а за лихва за забава върху тях за
периода 07.10.2016 г. – 07.08.2019 г. е 176,43 лв.
Прието
е и допълнително заключение на вещото лице по съдебно-икономическата
експертиза, от което се установява, че за процесния период начисляването на
количеството на ВиК услуги е извършено на база „норматив”, съгласно наредбата
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи и общите условия на дружеството -
по 5 куб.м. при нетоплофицирано жилище за всеки обитател, като количеството вода
е завишавано на всяко тримесечие с по 1 куб.м. за всеки обитател.
Настоящият
състав кредитира заключението на вещото лице, тъй като е обосновано,
непротиворечиво и намиращо опора в счетоводните регситри на дружеството, поради което го кредитира напълно.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Предявени
са искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Исковете са
предявени за установяване вземанията на ищеца
към ответника за доставени ВиК услуги и лихва за забава по заповед
за изпълнение на парично задължение, срещу която е подадено
възражение от длъжника в срок, поради което за ищеца е налице
правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи
наличието на облигационна връзка за предоставяне на ВиК услуги до процесния
имот при публично известни общи условия, както и че е изпълнил задължението си
за реално доставяне на ВиК услуги.
Отношенията между
водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл. 3, ал.
1, т. 2 от Наредбата, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Облигационно отношение за
доставка на ВиК услуги възниква и по силата на сключен договор с ищцовото
дружество с такъв предмет.
От представения договор № 1698 от
19.08.2014 г. и публикации на общите условия на дружеството, съдът приема, че през
процесния период страните са се намирали в облигационни отношения за доставка,
отвеждане и пречистване на отпадъчни води за имот на адрес: ***, по силата на изричен писмен договор при действието
на публично известни общи условия на дружеството.
Основният спорен момент е относно
количеството на потребените ВиК услуги през процесния период, по който съдът
намира следното:
По делото е безспорно, че в
процесния имот няма индивидуален водомер, че единствемният водомер в имота е
водомер на водопроводно отклонение, както и че начислените за процесния период
ВиК услуги са при условията на неработещ водомер.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от
Наредбата за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване
на водоснабдителните и канализационните системи, ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество
изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез
монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Чл. 39, ал. 5 от същата наредба предвижда, че
по изключение се допуска за потребители,
които нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални
водомери, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода да се
заплаща, както следва: т. 1.
по 6 куб.м при топлофицирано жилище и по 5 куб.м - при нетоплофицирано жилище
за всеки обитател, като според ал. 6 - до поставянето на индивидуални водомери в сгради -
етажна собственост, или на водопроводно отклонение с повече от един потребител
определените в ал. 5 количества вода се завишават всяко тримесечие с по 1,0
куб.м за всеки обитател.
Същият режим на начисляване на количеството
изразходвана питейна вода при липса на индивидуален водомер е предвиден и в чл.
25, ал. 8 и ал. 10 от Общите условия на дружеството.
От сключения между страните договор, съдът приема
за установено, че в имота живеят трима обитатели, като в същия изрично е
отразено, че това обстоятелство се взема предвид при липса на водомер.
От заключението на вещото лице по
проведената съдебно-икономическа експертиза се установява, че служебно
начисленото количество вода е съобразено с начина, регламентиран в нормативната
уредба и броя обитатели, посочени в договора.
По възражението на ответника, че не дължи заплащане на
начисленото количество вода, тъй като задължението за поддържане на водомера на
водопроводното отклонение е на ищцовото дружество, съдът намира следното:
Действително съгласно чл. 32, ал. 10 от Наредбата за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
операторът на водоснабдителната система монтира, поддържа и
контролира водомерите на водопроводните отклонения, по които се отчита и
заплаща изразходваното количество вода. В настоящия казус обаче спорът не е кой да поеме отговорността за подмяна на водомера,
а дали количеството вода е отчетено
съобразно нормативните изисквания и договореното между
страните. Доколкото и в нормативния акт, и в общите
условия е предвиден начин за отчитане на вода при липса на монтиран и
работещ водомер, който е спазен, като
количеството е начислено съобразно броя обитатели, посочени в договора, следва
извод, че количеството вода е правилно начислено. Отвтеникът не е навел твърдения, че за част от процесния
период в имота е имало работещ водомер, по който е отчетено реалното количество
вода, нито е представил доказателства за твърденията си, че е отправил искане
до ищцовото дружество за подмяна на водомера, с оглед отчитане на реалното
потребление. Предвид изложеното, не може да бъде направен извод, че
начислявайки количество вода при исловията на липсващ водомер ищцовото
дружество извлича облага от недобросъвестното си поведение по неизпълнение на
задълженията си за поддръжка на водомера.
По горните съображения
съдът прави извод, че в полза на ищцовото дружество е възниканло вземане спрямо
ответника за сумата 1077,36 лв. – главница за доставена,
отведена и пречистена вода в
жилище на адрес:
***, с абонатен номер ***, за периода от 12.11.2015 г. – 12.01.2018 г.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“
ООД - Перник, потребителите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ползваните
ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Предвид неизпълнението
на падежа, ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху месечните плащания от деня, следващ изтичане на 30-дневния срок от датата
на фактуриране.
От заключението на вещото лице по проведената
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че обезщетението за забава за периода 11.02.2016 г. – 07.08.2019 г. е в
размер на сумата 262,98 лв.
С оглед изложеното, съдът приема, че в полза на
ищеца е възникнало вземане за обезщетение за забава в претендирания размер.
По възражението за погасяване на вземанията по
давност:
Наличието на възникнали облигационни задължения към
ищцовото дружество е основание за разглеждане на направеното от страна на
ответника възражение за погасяването им по давност. По силата на чл. 111, б.
“в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за
лихви и за други периодични плащания. В настоящия случай процесните вземания се
погасяват с кратка тригодишна давност, доколкото вземането за цена на потребени
ВиК услуги е периодично, а другото представлява вземане за лихви.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквото е
процесното за главница) давността тече от деня на падежа. В чл. 33, ал. 2 от Общите условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“
ООД - Перник, потребителите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ползваните
ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, т. е. налице е
установен падеж на вземанията. През 30 - дневния период от време вземането е
ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо (тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и преди това кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение). С оглед изложеното, следва извод, че изискуемостта на
вземането за главница по фактурата, издадена на 11.01.2016 г., е настъпила на 12.02.2016
г., по фактурата, издадена на 03.02.2016 г., е настъпила на 04.03.2016 г., по
фактурата, издадена на 07.03.2016 г., е настъпила на 08.04.2016 г., по
фактурата, издадена на 06.04.2016 г., е настъпила на 07.05.2016 г., по фактурата,
издадена на 04.05.2016 г., е настъпила на 05.06.2016 г., по фактурата, издадена
на 08.06.2016 г., е настъпила на 09.07.2016 г., по фактурата, издадена на
06.07.2016 г., е настъпила на 07.08.2016 г., по фактурата, издадена на
03.08.2016 г., е настъпила на 04.09.2016 г., което означава, че тригодишният давностен
срок изтича на 04.09.2019 г. В настоящия случай заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е подадено на 17.09.2019 г., т. е. след изтичане на давностния
срок за вземането за ползвани ВиК услуги за периода 12.11.2015 г. – 15.07.2016
г. в размер на 267,80 лв., поради което същите са погасени по давност.
Вземането за лихви възниква от момента на изискуемост на
главното вземане и се погасява с погасяване на главното вземане (чл. 119 ЗЗД).
Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В
този смисъл обезщетението за забава за периода 11.02.2016 г. – 07.08.2019 г. върху главниците за потребени ВиК услуги за
периода 12.11.2015 г. – 15.07.2016 г. е погасено и не се дължи, като същото е в
размер на 86,55 лв.
Съобразявайки горното, съдът достига до извод, че исковете
следва да бъдат уважени за сумата 809,56 лв., представляваща главница за доставени
ВиК услуги за периода от 15.07.2016 г. до 12.01.2018 г., и за сумата 176,43
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 08.10.2016 г. до 07.08.2019 г. и да бъдат отхвърлени за сумата над 809,56
лв. до пълния предявен размер 1077,36 лв., представляваща главница за доставени
ВиК услуги за периода 12.11.2015 г. – 15.07.2016 г., и за сумата над 176,43 лв.
до пълния предявен размер 262,98 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода 11.02.2016 г. – 07.08.2019 г.
върху главниците за потребени ВиК услуги за периода 12.11.2015 г. – 15.07.2016
г., като погасени по давност.
Предвид обстоятелството, че искът има за предмет парично вземане, като
правоувеличаваща последица от предявяването му, следва да бъде уважено и
искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от депозиране
на заявлението в съда – 17.09.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.
По разноските:
С оглед отправеното искане и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по
сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му
бъдат присъдени направените разноски съразмерно на уважената част от исковите
претенции. В настоящото исково производство ищцовото дружество е сторило
разноски за платена държавна такса в размер на 26,81 лв., сумата 150,00 лв. –
депозит за вещо лице, т.е. общо 176,81 лв., от които съобразно уважената част
на исковете следва да му се присъди сумата 130,07 лв. В заповедното
производство ищецът е направил разноски както следва: 26,81 лв. – държавна
такса, и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, т.е. общо 76,81 лв., от
които, съобразно уважената част на исковете, следва да му бъде присъдена сумата
56,50 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника
следва да се присъдят разноски съобразно отхвърлената част от исковете. В
заповедното производство същият не е представил доказателства за сторени
разноски, поради което такива не следва да му се присъждат, а в исковото
производство е представил доказателства за сторени разноски в размер на 100,00
лв. – депозит за съдебно-счетоводна експертиза, и 350,00 лв. – адвокатско
възнаграждение, от които съразмерно на отхвърлената част на исковете следва да
му бъде присъдена сумата 118,97 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.П.К., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ООД - гр. Перник,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. "Средец”
№ 11, сумата 809,56 лв. /осемстотин
и девет лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща главница за доставена,
отведена и пречистена вода за периода от 15.07.2016 г. до 12.01.2018 г. в жилище на адрес: ***, с абонатен № ***, ведно със
законната лихва за забава
от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 17.09.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 176,43 лв. /сто седемдесет и шест лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 08.10.2016 г.
до 07.08.2019 г.,
за които суми е издадена Заповед № 3646/18.09.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 05344/2019 г. на РС
– Перник, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 809,56 лв. до пълния предявен размер 1077,36 лв., представляваща главница за доставени ВиК услуги за
периода 12.11.2015 г. – 15.07.2016 г., и за сумата над 176,43 лв. до пълния предявен размер 262,98 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 11.02.2016
г. – 07.08.2019 г. върху главниците за
потребени ВиК услуги за периода 12.11.2015 г. – 15.07.2016 г., като погасени по
давност.
ОСЪЖДА М.П.К., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация” ООД - гр. Перник, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. "Средец” № 11, сумата
130,07 лв. /сто и тридесет лева
и седем стотинки/ - разноски в исковото производство, и сумата 56,50 лв. /петдесет и шест лева и петдесет стотинки/–
разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ООД - гр. Перник, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. "Средец” № 11, ДА ЗАПЛАТИ на М.П.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата 118,97 лв. /сто и осемнадесет лева и деветдесет и седем стотинки/ - разноски за производството.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд – Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 05344 по описа за 2019 г. на Районен съд – Перник
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото
в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.