*****540
гр. София, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Йоанна Н. Станева
при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА
като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Гражданско дело №
20241110126001 по описа за 2024 година
Предявени са от П. Г. Г. срещу К. Б. А., Я. Б. А. и П. Я. А. осъдителни искове с правно
основание чл. 31, ал. 2 ЗС, с които се иска ответниците да бъдат осъдени да му заплатят
сумата в общ размер от 1537 лева за периода от 01.11.2023г. до 30.04.2024г., представляваща
обезщетение за лишаване от ползването на собствените му 2/24 ид. ч от съсобствен
недвижим имот, представляващ жилищна сграда нанесена в КККР с идентификатор *****,
находяща се в имот, находящ се в село *****, *****, ул. „*****“ *****, ведно със законната
лихва за забава, считано от завеждане на исковата молба - 08.05.2024г. до окончателното
плащане.
Сумите се претендират, както следва: от К. Б. А. сума в размер от 629 лева; от Я. Б. А.
сума в размер от 629 лева; от П. Я. А. сума в размер от 279 лева.
Ищецът твърди, че заедно с ответниците са съсобственици при квоти от 2/24 за П. Г. Г.,
2/24 за П. Я. А., 9/24 за К. Б. А. и 9/24 за Я. Б. А. на наследствен имот, находящ се в село
*****, *****, ул. „*****“ ***** и представляващ жилищна сграда нанесена в КККР с
идентификатор *****, заедно с двора, в който била простроена сградата, представляващ
поземлен имот нанесен в КККР с идентификатор ***** Поддържа, че ответниците
използвали лично земята, върху която е построена сградата като препятстват ищеца да я
ползва. Навежда твърдения, че бил изпратил нотариална покана с peг. № ***** на нотариус
***** СРС до ответниците, получена от последните на 05.10.2023г., с която били поканени
да решат възникналите между тях проблеми по повод установената със съдебно решение
съсобственост.
С уточнителна молба от 05.06.2024г. ищецът е посочил, че претендира обезщетение за
лишаване от ползване единствено на собствените му идеални части от допуснатата до делба
жилищна сграда с идентификатор *****. Претендира обезщетение за лишаване от ползване
1
за минало време /до датата на завеждане на исковата молба/ за месеците ноември 2023г. до
април 2024г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба. Искането
към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Я. Б. А., с който
се оспорва предявения иск. Намира за недоказано, че ищецът бил съсобственик на
въпросния имот. Сочи, че сградата не била индивидуализирана по достатъчен начин като
липсвали посочени съседи на същата и административен адрес. Поддържа, че представената
по делото нотариална покана не била връчена редовно. Оспорва претенцията за дължимо
обезщетение. Твърди, че макар ищецът да не ползвал сградата, то същият ползвал много по-
голяма част от поземления имот спрямо идеалните части от правото на собственост върху
него, които притежавал. Оспорва размера на предявеното обезщетение като намира същото
за прекомерно. Моли за отхвърляне на предявения иск. Възразява срещу размера на
претендираното адвокатско възнаграждение като счита същото за прекомерно и моли съда
да го намали до нормативно установените минимални стойности. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба от П. Я. А. и К.
Б. А., с който се оспорват предявените искове. Оспорват изложеното от ищеца в исковата
молба, както и дължимостта на претендираното обезщетение за ползване на идеална част от
съсобствения недвижим имот.
С влязло в сила протоколно определение от 10.04.2025г. съдът е прекратил
производството по делото на основание чл. 233 ГПК в частта, с която са предявени искове
по чл. 31, ал. 2 ЗС за разликата над сумата от 1537 лева до пълния предявен размер от 1638
лева. От посочената сума от ответниците К. Б. А. и Я. Б. А. се претендира по 629 лева, а от
П. Я. А.- сумата от 279 лева.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
По исковете с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС в доказателствена тежест на ищеца е да
докаже следните обстоятелства: правото си на собственост по отношение на определена
идеална част от съсобствения недвижим имот, обстоятелството, че ответниците ползват
имота по начин, че възпрепятстват ищеца да упражнява един от елементите на правото си на
собственост, а именно правото си на ползване съобразно притежаваните части, изпращане
на покана до ответниците за изплащане на обезщетение за ползване на идеална част от
имота, размер на обезщетението по средни пазарни цени.
В тежест на ответниците е да докажат възраженията си.
По отношение на наличието на съсобственост между страните за процесния период
съдът намира следното:
От препис от Решение ***** от *****., постановено по гр. дело № *****/2011г. по описа
на СРС, 53-ти състав, се установява, че е допусната на основание чл. 69 ЗН и при условието
на чл. 345 ГПК делба на двуетажна жилищна сграда с идентификатор *****, ведно с
дворното място, върху което е построена, съставляващо УПИ ***** по регулационния план
на с. *****, одобрен със заповед № *****г. между лица и при квоти, както следва: П. Г. Г. за
2
2/24 идеална част; К. Б. А. за 9/24 идеална част; Я. Б. А. за 9/24 идеални части. С решението
е отхвърлен предявения иск за делба на поземлен имот, съставляващ УПИ ***** по
регулационния план на с. *****, одобрен със заповед № *****г. Видно от печата, положен
върху решението, същото е влязло в сила на *****г. В мотивите на решението е посочено, че
съдът е установил наличието на права в съсобствеността и на трето за спора лице, а именно
П. Я. А., притежаваща 4/24 идеални части от процесната сграда, придобити по наследство от
починалия й съпруг- Б. А..
Прието е саморъчно завещание от *****г. на К. А. С., с което е завещал на съпругата си
И. П. С.а цялото си движимо и недвижимо имущество, включително спестявания и влог,
обявено с протокол от *****. на съдия по вписванията при СРС- Н.Н..
Прието е и саморъчно завещание на И. П. С.а, обявено с протокол на *****г., с което е
завещала на К. Б. А. и Я. Б. А. описаните в завещанието недвижими имоти.
Прието е удостоверение за наследници с изх. № *****г., издадено от С., с. *****, от
което се установява, че Б. К.ов А. е починал на *****г. и е оставил за свои законни
наследници съпругата му- П. Я. А., и двамата му синове- К. Б. А. и Я. Б. А..
С Решение № *****г., постановено по гр. дело № *****г. по описа на СГС, IV- А
въззивен състав е потвърдено Решение от *****г., постановено по гр. дело № *****/2011г.
по описа на СРС, 53-ти състав в частта, с която е прекратено на основание чл. 69 ЗН
производството по иска за делба между наследниците на К. А. С. и И. П. С.а. Видно от
отбелязването върху самото решение същото е влязло в сила.
Свид. Д. Н., съпруга на П. Г., е посочила, че знае за сграда в с. *****, ул. „*****“ *****,
която била до къщата, в която тя живеела, находяща се в с. *****, ул. „*****“ *****. Сочи,
че живеела там от 21 години, минава всеки път от там по няколко пъти. Сградата била
висока, около четири етажа, един по-нисък, имало тераса, била обитаема. Твърди, че П.
нямал достъп до сградата, нямал ключ, когато звънял на звънците – не му се отваряло. Сочи,
че Я. и П. живеели там, имало и трети човек- К. А., който също живеел там. Преди много
години бабата на П. Г. живяла там. Твърди, че П. водел дела с братовчедите си и с П. за тази
къща, тъй като те не искали да признаят решението на съда. След като бабата на съпруга й
починала през 2007г., никой не го бил допускал до имота. От тогава съпругът й не бил
влизал в имота, многократно се опитвали да влязат, по няколко пъти в годината. Имало
метална врата, която ограждала двора, ако металната врата била затворена, не можели да се
приберат вкъщи, нямало друга улица. Нямали достъп до мястото, нито до къщата, нямали
ключ. Твърди, че не била разбивала ограда, за да влезе в имота, нито била чувала нейния
съпруг да бил разбивал. Всеки ден се прибирала и скоро не се било случвало да била
заключена вратата.
При така събраната доказателствена съвкупност съдът намира, че по делото се
установява по категоричен начин, че между част от страните по делото- П. Г. Г., К. Б. А. и Я.
Б. А., е била допусната делба на процесната сграда с гореописаното влязло в сила решение
от *****.
3
С оглед възраженията на ответниците, касателно действителността на извършената
делба следва да бъде посочено, че делбата е допусната при условията на чл. 345 ГПК,
доколкото съдът е установил, че в наследството има имот, който общите наследодатели са
притежавали в съсобственост с трето лице, а именно ответницата П. А..
Разпоредбата на чл. 345 ГПК предвижда специален ред за делба на наследствен имот,
който наследодателят е притежавал в съсобственост с трето лице. В такъв случай имотът се
изключва от делбената маса, ако до съставянето на разделителен протокол не бъде
извършена делба с третото лице /както в процесния случай с последващото решение от
*****г./. Според указанията, дадени в т. 4 на ППВС № 4/64г. по приложението на чл. 283
ГПК (отм.), която отменена разпоредба е идентична с чл. 345 от сега действащия ГПК, съдът
допуска до делба този имот, но ако до съставяне на разделителния протокол не се извърши
делба между наследниците и третото лице, съсобственият имот се изключва от делбата.
Приема се също така, че делбата с третото лице може да се извърши в същото или в отделно
производство. Това разрешение е приложимо при съсобственост с "трето лице", а под такова
следва да се разбира лице, чуждо на наследството /не притежаващо качеството наследник/.
В настоящия случай от приетото удостоверение за наследници на Б. А. се установява, че
същият е починал на *****г., преди общите наследодатели К. С. и И.ка С.а. Т.е. ответницата
е трето лице по смисъла на горецитираната разпоредба, доколкото нейните права не
произтичат от наследството на К. и И.ка С.и. Тя не е от кръга лица, призовани към
наследяване на К. С. и И.ка С.а, нито е от кръга лица с право на заместване по чл. 10, ал. 1
ЗН, доколкото е преживяла съпруга на Б. А.. Нейните съсобствени права в процесната сграда
произтичат от наследяване на нейния съпруг Б. А., който е притежавал 1/2 идеална част от
изградената сграда въз основа на учреденото от родителите му право на суперфиция. Така в
качеството си на наследник на починалия си съпруг П. А. е придобила 4/24 идеални части от
сграда /1/6/ , както е посочено и в мотивите на Решение ***** от *****., постановено по гр.
дело № *****/2011г. по описа на СРС, 53-ти състав. Така към датата на открИ.е на
наследството на К. С. /*****г./, респ. на И.ка С.а /*****г./ в наследството им е имал имот,
притежаван в съсобственост с трето лице, а именно П. А. /придобила нейните идеални части
през 1985г./, по отношение на която е приложима именно разпоредбата на чл. 345 ГПК.
Доколкото, обаче, до съставянето на разделителния протокол, не е била извършена делба с
третото лице, което представлява въпрос за разрешаване във фазата по извършване на
делбата, имотът е бил изключен от делбата и производството е било прекратено с
гореописаното Решение от *****г., постановено по гр. дело № *****/2011г. по описа на
СРС, 53-ти състав, потвърдено с Решение № *****г., постановено по в.гр. дело № *****г. по
описа на СГС, IV- A въззивен състав.
Предвид гореизложеното извършената делба не е нищожна по смисъла на чл. 75, ал. 2
ЗН. Същата обвързва участвалите в нея лица с изключение на ответницата П. А. по арг. от
чл. 297 ГПК. В настоящия случай действително съсобствеността между страните не е
ликвидирана, но това е така, доколкото не е извършена делба между наследниците на К. и
И.ка С.и от една страна и П. А. от друга.
4
Състоянието на съсобственост между страните по делото продължава да съществува и
всеки от притежаващите дял в процесната сграда има правото да ползва съсобственото
имущество съобразно правата си като си служи с общите вещи според тяхното
предназначение /чл. 31, ал. 1 ЗС/, получава съответното обезщетение при лишаване от
ползването /чл. 31, ал. 2 ЗС/, участва в управлението на съсобствените вещи /чл. 32 ЗС/,
участва в ползите на общите вещи съразмерно с частта си /чл. 30, ал. 2 ЗС/, като получава
съответния дял от плодовете, които те дават, вкл. и гражданските плодове. В този смисъл
правата на съсобственика не се изчерпват само с възможността да иска ликвидиране на
съществуващата съсобственост. Съсобственикът може да има интерес и от запазване на
съсобствеността като законодателят не е установил изискванията, на които следва да
отговарят отношенията между съсобствениците, за да бъде съсобствеността запазена и
занапред, респ. при наличието на които съсобствеността да следва да бъде задължително
прекратена. Състоянието на съсобственост съществува само и единствено по волята на
съсобствениците, тъй като всеки един от тях може да поиска прекратяването на това
състояние като поиска делба на общата вещ дори и при наличието на противна уговорка /чл.
34 ЗС/. Законодателят следователно дава на съсобствениците правото във всеки един момент
да поискат делба на общата вещ, но не ги задължава да сторят това дори и в хипотеза на
изключително влошени отношения помежду им /каквато е настоящата хипотеза/, вкл. и при
наличие на взето решение за използване и управление, което е вредно за общата вещ /чл. 32,
ал. 2 ЗС/. И в този случай състоянието на съсобственост продължава да съществува и не се
прекратява принудително. Така и Решение № 219 от 27.06.2012г. на ВКС по гр. д. №
216/2012г., II г. о., ГК.
Настоящият съдебен състав намира, че от представеното и влязло в сила съдебно
решение от *****., задължително за съдилищата на основание чл. 297 ГПК, обвързващо
страните П. Г., К. А. и Я. А., се установява наличието на съсобственост в процесната сграда
при посочените в решението квоти, както следва: за П. Г.- 2/24 идеални части; за К. А.- 9/24
идеални части, за Я. А.- 9/24 идеални части. В този смисъл Я. А. е обвързан от пределите на
силата на присъдено нещо на решението по допускане на делбата, в което съдът се е
произнесъл по въпросите между кои лица и за кои имоти и за каква част следва да се
извърши делбата по чл. 344, ал. 1 ГПК. Още повече представените от него завещания на К.
С. и И.ка С.а са били обсъдени от съда в производството по допускане на делбата видно от
мотивите на съдебното решение. Единственият легитимиран да оспорва квотите в
съсобствеността е неучаствалата в гореописаното гражданско дело П. А., която в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК не е оспорила квотите в съсобствеността, а единствено е оспорила
дължимостта на претендираното обезщетение за ползване на идеална част от съсобствения
недвижим имот. Следва да бъде посочено, че правата й в съсобствеността не са оспорени от
страните по делото. В исковата молба са изложени твърдения, че същите произтичат от
учредената суперфиция в полза на починалия й съпруг. Както беше посочено П. А. е
наследила на равно с децата си притежавана от съпруга й 1/2 идеална част от изградената
приживе на Б. А. сграда.
5
С оглед на всичко гореизложено по делото се установява наличието на съсобственост
между страните в процесната сграда при квоти, както следва: 2/24 за П. Г.; по 9/24 за К. и Я.
А.и и 4/24 за П. А..
На следващо място, по делото е приета нотариална покана от П. Г., адресирана до К. А.,
Я. А. и П. А., с която е отправено искане за изплащане на обезщетение в размер на общо 240
лева месечно, представляващо обезщетение за лишаване от ползване на собствените му
идеални части от процесната сграда. Видно от положения печат върху нотариалната покана
същата е връчена на П. А. лично на 05.10.2023г., а от приетата разписка се установява, че на
11.09.2023г. е връчена на К. А. и Я. А. чрез П. А., която е поела задължение да предаде
лично на другите две лица- л. 8 от делото. Предвид което съдът намира, че до ответниците е
достигнало писмено поискване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС. По отношение на
релевираното възражение от ответника Я. А., че поканата не била редовно връчена, съдът
намира същото за неоснователно, доколкото видно от горецитираната разписка поканата е
връчена на друго лице по смисъла на чл. 46, ал. 2 ГПК- майката на ответника, която изрично
е посочила, че се задължава да предаде на другите две лица.
Ползващият съсобственик започва да пречи, когато друг съсобственик е отправил искане
да си служи с вещта, което е доведено да знанието на първия и той не е отстъпил частта,
съответстваща на дела на претендиращия или не му е предоставил възможност да ползва
общата вещ заедно с него. В тази хипотеза - лишеният от възможността да ползва общата
вещ според нейното предназначение и според притежавания от него обем права
съсобственик - има съгласно чл. 31, ал. 2 от ЗС право да получи обезщетение. Касае се до
имуществено право, установено като коректив при настъпилото неоснователно разместване
на блага между правните сфери на съпритежателите на общата вещ, така и Тълкувателно
решение № 7/2012г. на ОСГК на ВКС и Решение № 119 от 11.03.2009г. на ВКС по гр. д. №
3204/2008 г., II г. о., ГК. В поканата не е необходимо да се сочи нито квотата на
съсобственика, респ. наличието на съсобственост, нито размера на задължението или
периода, за който се претендира обезщетението, тъй като това едностранно волеизявление
няма значение за разрешаване спора за съсобствеността. В конкретния случай в поканата е
направено категорично и ясно искане за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване
като за да се освободят от отговорност, ползващите вещта съсобственици следва да
предложат на съсобственика си да ползва вещта лично според правата му в съсобствеността
и да му осигурят възможността реално да упражнява това свое право.
В настоящия случай не са изложени твърдения от страна на ответниците да са
предложили, респ. предоставили ползване на ищеца на съсобствените му идеални части. От
свидетелските показания на св. Д. Н., съпруга на ищеца, ценени при условията на чл. 172
ГПК с оглед нейната евентуална заинтересованост от изхода на спора, се установява, че
ищецът не е имал достъп до сградата след смъртта на баба му през 2007г. Св. Н. е посочила,
че ищецът е опитвал да влезе в сградата, но никой не му бил отварял, както и че нямал ключ
за сградата. Свидетелката е посочила, че ответниците живеят и ползват сградата. При това
положение съобразно Тълкувателно решение № 7/2012г. на ОСГК на ВКС и Решение № 119
6
от 11.03.2009г. на ВКС по гр. д. № 3204/2008г., II г. о., ГК е налице основание за присъждане
на обезщетение в полза на неползващия съсобственик. С оглед възраженията на ответниците
следва да бъде посочено, че е извън предмета на спора обстоятелството каква част от
поземления имот, в който е изградена сградата, полза ищецът, респ. дали същата
съответства на притежаваните от него права.
От приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че процесната сграда е
триетажна, състояща се от два жилищни етажа, тавански, жилищен етаж и полуподземен
етаж- сутерен. Пред южната фасада на сградата били изградени балкони пред трите етажа
като пред източната фасада на сградата били изградени балкони само към първия и втория
етаж. Малък балкон бил изграден и пред северната фасада на сградата. След направените
изчисления въз основа на данните от КК, експертът е установил, че процесната жилищна
сграда била с разгъната застроена площ от 280,20 кв.м. Вещото лице е уточнило, че
жилищната сграда била поддържана и се намира в добро състояние, същата била с пръскана
мазилка по фасадите и с мозаечен цокъл. Входната врата била дървена, тип „рибена кост“, а
дограмата по прозорците била двукатна, дървена. По южната фасада били монтирани два
климатика- на първия и втория етаж. От заключението се установява, че на експерта не е бил
предоставен достъп до вътрешността на сградата, поради което приема, че помещенията се
намират в добро състояние без луксозни подобрения. Вещото лице е посочило, че сградата
се намира в близост до пощата, до кметството, до здравното заведение, както и до спирката
на автобус от масовия градски транспорт. От заключението се установява, че пазарният наем
за процесния имот за процесния период бил 18452 лева.
Съдът намира, че приетото заключение следва да бъде кредитирано като пълно,
обосновано и компетентно изготвено на основание чл. 202 ГПК. В проведеното съдебно
заседание на 10.04.2025г. експертът е посочил, че е ползвала пазарни аналози, каквито е
имало налични в момента. Експертът е уточнил, че е посетил имота на място и отвън била
направила оглед на сградата като не била допусната вътре. Действително, вещото лице не е
извършило оглед на процесния имот отвътре, но горното обстоятелство следва да се цени с
оглед процесуалното поведение на ответниците. В проведеното съдебно заседание на
06.02.2025г. съдът е определил дата за провеждане на съвместен оглед между страните и
вещото лице на 28.02.2025г. и резервна дата на 15.03.2025г. За първата дата експертът бил
провел разговор с ответницата П. А., която била заявила, че няма ключове на жилищата,
разположени на първия и втория етаж, доколкото се ползват от синовете й, с които няма
връзка. На втората дата посетила адреса и след позвъняване на четирите броя звънци на
входната врата на жилището, никой не отворил. Позвънила на адв. Е. /представител на Я.
А./, който й заявил, че ответникът отказва да допусне вещото лице в имота си. Разговаряла й
с ответницата П. А., която заявила, че не била в ***** и нямало как да предостави достъп до
сградата.
Предвид гореизложеното съдът намира, че на вещото лице не е бил предоставен достъп
от страна на ответниците до процесната сграда на определените от съда дати, за да изследва
състоянието на имота към момента на извършване на огледа, предвид което следва да бъде
7
кредитирана дадената средна пазарна месечна цена предвид извършените от експерта
изчисления и оглед отвън.
По така приетото експертно заключение съдът намира, че обезщетението по чл. 31, ал. 2
от ЗС се равнява на ползата, която неползващият съсобственик е пропуснал да реализира за
процесния период в съответствие с наемното възнаграждение, при съобразяване обема, за
който ползващият имота съсобственик-длъжник надхвърля своята квота или дял в
съсобствеността (в този смисъл мотивите към Тълкувателно решение № 7/2012г. на ОСГК на
ВКС). Съдът кредитира експертното заключение, с което е определен размера на месечната
наемна стойност на процесния имот през процесния период като намира, че експертът е взел
предвид всички релевантни за определянето на размера обстоятелства.
Предвид гореизложеното ищецът има право на обезщетение за лишаване от ползване
за процесния период съобразно притежаваните от него квоти в съсобствеността, а именно
18452 лева: 2/24 идеални части. При извършване на аритметична операция съдът изчисли
дължимото обезщетение в размер на 1537 лева /колкото е и общият размер на предявените
искове след частичното прекратяване на производството по делото на основание чл. 233
ГПК/, от която сума ответниците К. и Я. А. отговорят за сумата от 629 лева, а П. А. за 279
лева.
По разноските.
При този изход от спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът е сторил
разноски за държавна такса в размер на 150 лева, депозит за СТЕ в размер на 400 лева и
претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева съобразно представен договор
за правна помощ от 10.04.2025г., тоест общо 1550 лева. В проведеното съдебно заседание на
10.04.2025г. процесуалният представител на Я. А. е релевирал възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно с оглед
фактическата и правна сложност на делото /същото е приключило в три съдебни заседания с
изслушване на свидетел и приемане на експертиза/. С оглед уважената част от исковете на
ищеца следва да се присъдят разноски в размер от 1454,43 лева.
В полза на ответниците следва да се присъдят разноски съобразно прекратената част на
основание чл. 78, ал. 4 ГПК. Я. А. претендира разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лева съобразно договор за правна помощ от 12.07.2024г. като с оглед
прекратената част следва да му се присъдят разноски в размер на 0,63 лева. Ответниците П.
и К. А.и са сторили разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, като с
оглед прекратената част имат право на разноски в размер от 59,52 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Б. А., ЕГН **********, с адрес: с. *****, ул. „*****“ *****, да заплати на
П. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: с. *****, ул. „*****“ *****, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС
сумата от 629 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на собствените
8
му 2/24 ид. ч от съсобствен недвижим имот, представляващ жилищна сграда нанесена в
КККР с идентификатор *****, находяща се в имот, находящ се в село *****, *****, ул.
„*****“ ***** за периода от 01.11.2023г. до 30.04.2024г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба - 08.05.2024г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Я. Б. А., ЕГН **********, с адрес: с. *****, ул. „*****“ *****, да заплати на
П. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: с. *****, ул. „*****“ *****, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС
сумата от 629 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на собствените
му 2/24 ид. ч от съсобствен недвижим имот, представляващ жилищна сграда нанесена в
КККР с идентификатор *****, находяща се в имот, находящ се в село *****, *****, ул.
„*****“ ***** за периода от 01.11.2023г. до 30.04.2024г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба - 08.05.2024г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА П. Я. А., ЕГН **********, с адрес: с. *****, ул. „*****“ *****, да заплати на
П. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: с. *****, ул. „*****“ *****, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС
сумата от 279 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на собствените
му 2/24 ид. ч от съсобствен недвижим имот, представляващ жилищна сграда нанесена в
КККР с идентификатор *****, находяща се в имот, находящ се в село *****, *****, ул.
„*****“ ***** за периода от 01.11.2023г. до 30.04.2024г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба - 08.05.2024г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА К. Б. А., Я. Б. А. и П. Я. А. да заплатят на П. Г. Г. на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК сумата от 1454,43 лева, представляваща сторените по делото разноски съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА П. Г. Г. да заплати на Я. Б. А. на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата от 0,63
лева, представляваща сторените по делото разноски съразмерно прекратената част от
производството.
ОСЪЖДА П. Г. Г. да заплати на К. Б. А. и П. Я. А. на основание чл. 78, ал. 4 ГПК
сумата от 59,52 лева, представляваща сторените по делото разноски съразмерно
прекратената част от производството.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9