Решение по дело №1443/2018 на Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е №

гр. ВРАЦА,  10.07.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Врачанският районен съд, гражданско отделение, в публично заседание на 02.07.2018г, в състав:

 

                   

                    РАЙОНЕН СЪДИЯ БИЛЯНА РОСАЛИНОВА

 

 

при участието на секретар СТЕФКА РАДЕВА, като разгледа докладваното от съдия РОСАЛИНОВА гражданско дело № 1443 по описа за 2018 год. и за да се произнесе съобрази следното:

 

И.В.М. ЕГН **********, чрез адв. В.Т., преупълномощен от Адвокатско дружество „Николова и партньори“, вписано в САК, с код по БУЛСТАТ *********, със съдебен адрес:***, офис – партер, съдебен адрес:***, офис - партер, адв. В. Т. e предявила против Г.Ц.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, офис – 9 иск за признаване за установено, че  ответника дължи на ищцата сумата в размер на 322,90 лева, представляваща претърпени имуществени вреди, причинени в резултат на незаконосъобразен акт на частен съдебен изпълнител Г.Ц.Н. по изп.д.№ 20169230400236 по неговия опис, който незаконосъобразен акт е бил отменен с окончателно съдебно решение на СГС, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 5237/2017 г. по описа на Районен съд - Враца, 3 състав.

Предявеният иск е с правно осн. чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. 441 ГПК, във вр. чл. 74 от ЗЧСИ и чл.422 ГПК е процесуално допустим, тъй като претендираните вреди под формата на такси и разноски са направени по повод и във връзка с образуваното изпълнително производство и на практика евентуалната им неправилната калкулация ангажира имуществената отговорност на частния съдебен изпълнител за вреди, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност.

 В исковата молба се твърди, че на 13.09.2017 г. ищцата е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с вх.№ 3071417 по описа на CPC. С определение от 28.09.2017 г., постановено по ч.гр.д.№ 63807/2017 г. на СРС, 161 състав, производството по делото е прекратено, а делото е изпратено по подсъдност на Районен съд - Враца. Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 5237/2017 г. на Врачанския районен съд, 3 състав, съдът е разпоредил длъжникът Г.Ц.Н. да заплати на ищцата сумата от 322,90 лв., представляваща претърпени имуществени вреди, причинени в резултат на незаконосъобразен акт на частен съдебен изпълнител Г.Ц.Н. по изп.д.№ 20169230400236 по неговия опис, който незаконосъобразен акт е бил отменен с окончателно съдебно решение на СГС.

В законоустановения срок ответникът е подал възражение по чл.414 от ГПК, като с разпореждане, постановено по ч.гр.д.№ 5237/2017 г. по описа на Врачанския районен съд, 3 състав, получено от нас на 13.03.2018 г., е указано, че следва да се предяви иск за установяване на вземането в едномесечен срок.

Поддържа се, че с покана за доброволно изпълнение по горното изпълнително дело, ищцата е уведомена, че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сума в размер на 350 лв. - разноски по изпълнителното дело като сумата включва претендираното от взискателя възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК. Твърди се, че в законоустановения срок ищцата е подала възражение за прекомерност на определеното от съдебния изпълнител възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК в полза на взискателя по делото „Топлофикация София“ ЕАД.

Твърди се, че с постановление от 10.01.2017 г. по горното изпълнително дело, съдебният изпълнител е отказал да намали размера на юрисконсултското възнаграждение, дължимо на взискателя по делото и възложено в тежест на ищцата по нейно възражение с вх.№ 03431/22.12.2016 г. В полза на взискателя са определени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв. Поддържа се, че в законоустановения срок ищцата е подала жалба по реда на чл.435, ал.2 от ГПК срещу постановление за разноските от 10.01.2017 г. горното изпълнително дело, по която жалба е образувано ч.гр.д.№ 3079/2017 г. по описа на Софийски градски съд, Частни жалби, 1-12 състав. С Разпореждане за оставяне на жалба без разглеждане, се твърди, че на ищцата са дадени указания да представи доказателства за заплатени такси, както следва: държавна такса в размер на 25 лв., платима по сметка на Софийски градски съд, както и такси в общ размер на 96 лв. по сметка на ЧСИ Г.Н.. Таксите са платени за администриране на жалбата до компетентния съд и за разглеждането й по реда на ГПК. В производството по жалбата, ищцата е била представлявана от адвокат, за което е заплатила адвокатско възнаграждение в минимален размер от 200 лв.

Поддържа се, че с решение от 27.03.2017 г., постановено по гр.д.№ 3079/2017 г. по описа на СГС, 1-12 състав, влязло в законна сила на 27.03.2017 г., съдът е отменил действията на ЧСИ Г.Н. по изп.д.№ 20169230400236 (постановление от 10.01.2017 г.) в частта, с която в тежест на ищцата И.В.М. е възложено юрисконсултско възнаграждение над размера на сумата от 30 лв.

Поддържа се, че с молба от 31.03.2017 г., подадена по ч.гр.д.№ 3079/2017 г. по описа на СГС, 1-12 състав, ищцата е поискала съдът да допълни горецитираното решение в частта за разноските, като присъди в нейна полза направените пред СГС разноски - такси и адвокатско възнаграждение, но с Решение от 10.04.2017 г. СГС е оставил без уважение искането за присъждане на разноските. Решението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване. Съгласно мотивите на СГС, производството по чл.437 от ГПК е предизвикано от акт на орган по изпълнението, поради което разноските не следва да се възлагат в тежест на взискателя.

Твърди се, че съдебният изпълнител носи отговорност за причинените на ищцата имуществени вреди в резултат на незаконосъобразността на постановените от ЧСИ актове и действия като в случая, имуществените вреди на ищцата се изразяват в сторените от нея разноски за държавни такси, такси по ТТРЗЧСИ и разноски за защита в съдебното производство по подадената жалба срещу постановление за разноски, което е било отменено като незаконосъобразно и неправилно от съда. Поддържа се, че общият размер на направените от ищцата разноски възлизат на сумата от 322,90 лв., от които 200 лв. адвокатско възнаграждение, 25 лв. - държавна такса за разглеждане на жалбата по чл.435, ал.2 от ГПК, както и определените от ЧСИ такси по ТТРЗЧСИ за администриране на жалбата в общ размер на 97,90 лв.

      В законоустановеният срок от ответника Г.Н. е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който се твърди, че исковата претенция е недопустима и неоснователна. Оспорват се изводите на ищеца, направени на база на изтъкнатите факти, според които същите са основание да са ангажира отговорността ми съгласно чл.441,ал.1 ГПК във вр. с чл.45 ЗЗД. Твърди се, че не е налице незаконосъобразно принудително изпълнение, тъй като обект на отмененото постановление е произнасяне на съдебния изпълнител по искане за намаляване на претендираното от взискателя юрисконсултско възнаграждение т.е. налице е произнасяне по спор между страните в изпълнителното производство, решаването на който съобразно разпоредбите на процесуалния закон е от компетентността на съдебния изпълнител. Поддържа се, че постановлението, с което се отказва намаляване на юрисконсултското възнаграждение, възложено в тежест на длъжника, независимо, че е отменено от съда по реда на чл.437 ГПК, не е незаконосъобразно, поради което се твърди, че не е налице процесуална незаконосъобразност на постановения отказ. Твърди се, че претендираните от ищцата вреди не са пряка и непосредствена последица от отмененото постановление на ЧСИ.

За да се произнесе по основателността на иска, районният съд направи преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на страните и прие за установени следните обстоятелства:

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

     Със заповед №3608/07.11.2017 г. по ч. гр.д. №5237/2017 г. на Районен съд Враца е разпоредено Г.Ц.Н.  да заплати на И.В.М. сумата от 322,90 лв. – главница, дължима за имуществени вреди, причинени в резултат на незаконосъобразен акт на частен съдебен изпълнител Г.Ц.Н. по изп.дело № 20169230400236 (постановление от 10.01.2017г.), който незаконосъобразен акт е бил отменен с окончателно решение от 27.03.2017 г., постановено по гр.дело № 3079/2017 г. по описа на СГС; законната лихва върху главницата,считано от 13.09.2017 г. до изплащането на главницата; разноските по делото-25,00 лв. държавна такса и 300,00 лв. адвокатско възнаграждение.

По повод постъпило от ответницата в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение против заповедта за изпълнение, с разпореждане по същото ч. гр. дело, съдът е указал на заявителя, настоящ ищец, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В указания му срок ищецът е предявил настоящия иск.

С покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело, №20169230400236 на ЧСИ Г.Н., ищцата е уведомена, че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сума в размер на 350 лв. - разноски по изпълнителното дело като сумата включва претендираното от взискателя възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК.

По депозирано по изпълнителното делото, възражение от М. срещу прекомерност на претендираното от взискателя възнаграждение, с постановление от 10.01.2017 г. по горното изпълнително дело на ЧСИ Г.Н., съдебният изпълнител е отказал да намали размера на юрисконсултското възнаграждение, дължимо на взискателя по делото и възложено в тежест на ищцата по нейно възражение с вх.№ 03431/22.12.2016 г. В полза на взискателя са определени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв.

     Срещу постановлението от 10.01.2017 г. на ЧСИ, М.  е подала жалба по реда на чл.435, ал.2 от ГПК, чрез ЧСИ до СГС по описа на Софийски градски съд.

     С разпореждане от 14.02.2017 г. по изпълнителното дело, ЧСИ е оставил жалбата без движение като е указал на М., че следва да представи доказателства за заплатена сума от общо 96.00лв. такси събирани от ЧСИ, както следва: 24.00лв. за изготвяне на съобщение до длъжника във връзка с отстраняването на нередности по постъпилата жалба; 24.00лв. за връчване от ЧСИ на препис от жалбата до взискателя; 24.00лв.-за връчване на препис от жалбата до СГС; 24.00лв.-за изготвяне на препис от изпълнителното дело и предоставянето му на компетентния съд. Таксите са платени от М. за администриране на жалбата до компетентния съд и за разглеждането й по реда на ГПК.

     Срещу акта на ЧСИ е образувано гр.д.№ 3079/2017 г. по описа на СГС, по което съдебно производство М. е представлявана от адв. В.Т. от САК, за което е заплатила адвокатски хонорар от 200.00лв.

      С влязло в законна сила решение от 27.03.2017 г., постановено по гр.д.№ 3079/2017 г. по описа на СГС, съдът е отменил действията на ЧСИ Г.Н. по изп.д.№ 20169230400236 (постановление от 10.01.2017 г.) в частта, с която в тежест на ищцата И.В.М. е възложено юрисконсултско възнаграждение над размера на сумата от 30 лв.

С молба от 31.03.2017 г., подадена по ч.гр.д.№ 3079/2017 г. по описа на СГС, ищцата е поискала съдът да допълни горецитираното решение в частта за разноските, като присъди в нейна полза направените пред СГС разноски - такси и адвокатско възнаграждение, но с решение от 10.04.2017 г. СГС е оставил без уважение искането за присъждане на разноските. Решението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване. Съгласно мотивите на СГС, производството по чл.437 от ГПК е предизвикано от акт на орган по изпълнението, поради което разноските не следва да се възлагат в тежест на взискателя.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 441 ГПК, във вр. чл. 74 от ЗЧСИ, съгласно който частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 от ЗЗД за вредите, причинени на страна в изпълнителното производство от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. Законът изрично прави аналогия с чл. 45 от ЗЗД. Аналогична е и разпоредбата на чл. 74 от ЗЧСИ. Тази отговорност по своята същност представлява отговорност за вреди от непозволено увреждане. С постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС (Решение №264/ 08.04.2010г. по гр.д.№474/2009г., ІV г.о., Решение №139/31.05.2011г. по гр.д.№1445/2009г., ІV г.о., Решение №184/21.09.2011г. по гр.д.№1124/2010г., ІІІ г.о. и др.) е прието, че предпоставките за уважаване на предявен иск по чл.74,ал.1 ЗЧСИ са следните: когато има неправомерни действия на ЧСИ, настъпила вреда при изпълнение дейността на ЧСИ и причинна връзка между тях. В същите решения е посочено, че принудителното изпълнение е процесуално законосъобразно, когато са спазени изискванията на процесуалния закон. На обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка последица е налице при директно въздействие върху правната сфера на увредения, при липсата на което той не би претърпял вредите. Преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т.е. които са адекватно следствие от увреждането.

       В закона е установена оборима презумпция, съгласно която във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. В това производство в тежест на ищеца е да установи обективните елементи от фактическия състав на деликта, а в тежест на ответникът ЧСИ Г.Н.-да обори установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД законна презумпция за вината.

В случая ищецът следва да установи, че е претърпял имуществени вреди, причинени в резултат на незаконосъобразен акт на ЧСИ Г.Н..

В конкретния случай се твърди, че имуществените вреди за ищцата се изразяват в направени от ищцата съдебно-деловодни разноски - заплатени такси за администриране на жалба и възнаграждение за адвокат в съдебно производство по гр.д.№ 3079/2017 г. по описа на СГС образувано срещу постановлението от 10.01.2017 г. на ЧСИ по изп. дело № 20169230400236, с което ЧСИ е отказал да намали размера на юрисконсултското възнаграждение, дължимо на взискателя по делото и възложено в тежест на ищцата.

Видно от влязло в законна сила решение от 27.03.2017 г., постановено по гр.д.№ 3079/2017 г. по описа на СГС, съдът е отменил действията на ЧСИ Г.Н. по изп.д.№ 20169230400236 (постановление от 10.01.2017 г.) в частта, с която в тежест на ищцата И.В.М. е възложено юрисконсултско възнаграждение над размера на сумата от 30 лв. С постановление от 10.01.2017 г. по  изпълнително дело, №20169230400236 на ЧСИ Г.Н., съдебният изпълнител е отказал да намали размера на юрисконсултското възнаграждение.

Съгласно константната практика на ВКС отмяната по съдебен ред не формира пресъдено нещо или правоустановително действие относно "процесуалната незаконосъобразност" на обжалваното действие на съдия-изпълнителя като противоправно, вредоносно и по презумпция виновно, затова и по иска за вреди решаващо стои необходимост от самостоятелна преценка на тези предпоставки от съда. В това производство следва да се изследват налице ли са елементите от фактическия състав, ангажиращ материалната отговорност на частния съдебен изпълнител за вреди при "процесуално незаконосъобразно" принудително изпълнение по см. на чл. 441 ГПК. Следователно съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител на ново основание. Това е така, тъй като с решението по жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител се формира сила на пресъдено нещо по отношение съществуването на потестативното право да се постанови отмяната им. Относно обстоятелства от значение за отговорността по чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ сила на пресъдено нещо не се формира. Противоправността, като елемент от фактическия състав на търсената от съдебния изпълнител отговорност за вреди, не е резултатна от решението по жабата, чиито последици са конститутивни. Ето защо, в настоящия случай следва да се изследват налице ли са материални предпоставки за отговорност при деликт, а именнно наличието на виновно и противоправно поведение на делинквента, в пряка причинна връзка,  с което са претерпени вреди,  от увредения.

В настоящият случай съдът приема, че действително определеното от ЧСИ юрисконсултско възнаграждение в размер на 350.00лв., което следва да се заплати от длъжникът по изпълнително дело-М. е явно несъответно на заявеният по делото материален интерес и не съответства на правните и фактически действия, извършени от процесуалният представител на взискателя, доколкото по изпълнителното дело юрисконсулта е депозирал единствено молба за образуване на изпълнително дело. Съдът напълно споделя изводът на СГС по гр.д.№ 3079/2017 г., че юрисконсултското възнаграждение на процесуалният представител на взискателя следва да бъде редуцирано по размера от 30.00лв. в хипотезата на чл.78, ал.8 ГПК във връзка с чл.37 ЗПП и Наредбата към него. Въпреки депозираното възражение от М. срещу прекомерност на претендираното от взискателя юрисконсултско възнаграждение, с постановление от 10.01.2017 г. по горното изпълнително дело на ЧСИ Г.Н., съдебният изпълнител е отказал да намали размера на юрисконсултското възнаграждение, дължимо на взискателя по делото и възложено в тежест на ищцата по нейно възражение с вх.№ 03431/22.12.2016 г.

      При тези съображения, съдът прие, че при определяне на юрисконсултско възнаграждение от 350.00лв. по горецитираното изпълнително дело, ЧСИ е извършил процесуално незаконосъобразно действие в изпълнителния процес.

     До този извод за извършени противоправни действия настоящият състав стигна като съобрази обстоятелството, че длъжникът не може да отговаря и за тези разноски, които взискателят е направил неразумно или безогледно /така решение № 251 от 5.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 517/2011 г., IV Г. О., ГК /. Длъжникът отговаря за дължимите от взискателя авансови такси за извършените необходими действия по изпълнителното дело и разноските за процесуално представителство, доколкото съответстват на действителната фактическа и правна сложност на делото. Определянето на юрисконсултско възнаграждение от 350.00лв. единствено е способствало за увеличаване на задълженията на длъжника по образуваното дело, но не и до удоволетворяване на вземането на взискателя.

С оглед приетото, съдът приема, че ответникът Г.Н. дължи на ищцата М. сумата в размер на 322,90 лева, представляваща претърпени имуществени вреди, причинени като пряка и непосредствена последица от допуснато виновно поведение от ЧСИ изразяващо се в постановяване на незаконосъобразен акт по изп.д.№ 20169230400236 по неговия опис, който незаконосъобразен акт е бил отменен с окончателно съдебно решение на СГС.Законна лихва върху главницата в исковата производство не е претендирана.

В полза на ищцата следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски в размер на 326.13 лв.-държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Съгласно задължителните указания в ТР № 4/2014г. по ТД № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, съобразно изхода на спора. Затова ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от последния разноски в хода на заповедното производство в размер на 25.00 лв. заплатена държавна такса и 300,00 лв. – адвокатско възнаграждение или общо 325,00 лв.

Мотивиран от горните съображения, съдът

 

 

               Р   Е   Ш    И  :

 

ПРИЗНАВА  ЗА   УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Ц.Н.  с ЕГН ********** *** офис № 9 /по справка: с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***/, че дължи на И.В.М. с ЕГН ********** с адрес ***, сумата 322,90 лева, представляваща претърпени имуществени вреди, причинени в резултат на незаконосъобразен акт на частен съдебен изпълнител Г.Ц.Н. по изп.д.№ 20169230400236 по неговия опис, който незаконосъобразен акт е бил отменен с окончателно съдебно решение на СГС, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 5237/2017 г. по описа на Районен съд - Враца, 3 състав.

ОСЪЖДА Г.Ц.Н.  с ЕГН ********** *** офис № 9 /по справка: с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, да заплати на И.В.М. с ЕГН ********** с адрес ***, разноски по настоящото производство в общ размер на 326,13лв., както и сторените разноски в производството по ч.гр.д. № 5237/2017 г. по описа на Районен съд – Враца в общ размер на 325,00 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :