№ 167
гр. Варна, 27.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
и прокурора Милена Николова Гамозова (АП-Варна)
Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева
Въззивно наказателно дело от общ характер № 20213000600232 по описа за
2021 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Г.
Подсъдим К. ЦВ. ЦВ., редовно призован, явява се лично, представлява
се от адв. М.Д. Я. от АК – Добрич и адв. Б.Н. Б. от АК – Варна, редовно
упълномощени.
ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Нямам искания за отводи.
АДВ. Я. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
АДВ. Б. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ САПУНДЖИЕВА
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
1
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми Апелативни съдии, поддържам протеста на
Окръжната прокуратура частично, само в частта относно алтернативното
искане за осъждане на подсъдимия по чл.316 от НК.
Съгласна съм с доводите на първоинстанционната прокуратура относно
несъставомерност по ал.3 на чл. 248а, както и по ал.1, именно по изложените
в първоинстанционния съдебен акт съображения.
По отношение разпоредбата на чл.316 съм съгласна с
първоинстанционния съд за наличие на обективните и субективните признаци
на това престъпление по изложените съображения, но както е изложено и в
протеста считам, че не е налице разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, доколкото
първоинстанционният съд не е изложил достатъчно съображения относно
обществената опасност на дееца, а приложението на този текст е възможен
само в случай, че такава обществена опасност е ниска, а в настоящия случай
не е така.
От справката за съдимост е видно, че подсъдимият е осъждан за такова
престъпление. Няма как да се приеме, че той е с ниска обществена опасност.
Отделно от това не съм съгласна с изводите на първоинстанционния съд, че
от това престъпление не са нарушени в достатъчна степен обществените
отношения. Считам, че не можем и не следва да търсим вреда за банката
доколкото престъплението по чл. 316 е формално и не следва да се обсъжда
този факт. Считам, че по никакъв начин това престъпление извършено от
подсъдимия не е малозначително, нито е с явна незначителна обществена
опасност.
По тези съображения ще Ви моля да осъдите подсъдимия за
престъплението по чл.316 от НК.
АДВ. Я. – Уважаеми Апелативни съдии, предвид пренията на
представителя на ВАпП и аз ще бъда съвсем кратък дотолкова, доколкото не
се налага да вземам становище по отношение липсата на съставомерност на
престъплението и то обективна, както по ал. 248а, ал. 3, така и по чл.248а, ал.1
от НК. В тази насока за яснота и за краткост на изложението ще заявя, че
напълно се придържам към мотивите изложени от Окръжния съд и към
нашата разбира се защитна позиция обективирана в пренията ни пред
Окръжен съд преди постановяване на присъдата където ние също така
добросъвестно и максимално подробно сме изложили съображения защо
липсват в случая престъпления по чл.248а от НК.
Формално погледнато и ако разсъждаваме на плоскостта единствено на
закона без да правим анализ на доказателствата по делото бихме стигнали до
извода, че има престъпление по чл.316 от НК вр. чл. 308 от НК, но това в
случая не е така. Самият съд постановява в своите мотиви и това е след
четиригодишно разследване по това дело, включително и със съдебното
следствие, че категорично не Ц. е авторът на тези документи и категорично не
2
е установено как те са достигнали до него за да може оттам насетне да правим
извода за съзнателност, тоест за съзнателно ползване, щото на всички ни е
известно, че престъплението по чл. 316, вр. чл. 308 или чл.309 от НК, без
значение кой от двете, се характеризира единствено с пряк умисъл и то не
може да бъде извършвано по друг начин. Дори и да приемем донякъде верни
колебливите показания на свидетелите банкови служители, че Ц. е бил
човекът, който е занесъл тези документи в банката, то остава напълно
неизяснен въпросът как те са се отзовали в него и оттам имал ли е той
знанието за същността на тези документи, още повече, че по делото са
налични показанията на неговата майка, която въпреки, че е имала право да
отказва свидетелства е свидетелствала, разпитана по делегация от ОС – Враца
и нейните показания са приобщени към материалите по делото, която
категорично заявява, че тя се е снабдила с тези документи с помощта на
неизвестен според нея служител на НАП – гр. Враца и оттам ги е изпратила
на сина си, който е действал единствено и само в ролята на приносител. Тоест
той няма съзнанието, че извършва престъпление по чл.316, вр. чл. 308 от НК.
Предвид на това Ви моля ако сметнете, че не е налице чл.9, ал. 2 от НК,
за което аз се съмнявам, че не е така, то Вие да приемете, че липсват каквито
и да е доказателства за наличието на прекия умисъл и на това основание също
да потвърдите първоинстанционната присъда. Ако не приемете това аз
намирам, че е налице също в отлика на казаното от прокурора, хипотезата на
чл.9, ал.2 от НК, като алтернативно насоченото от нас.
По делото са налице данни, че през месец май същото това дружество
„Костов Експорт“ ЕООД е получило автентични удостоверения по чл. 87 от
НАП, които са истински и те се намират в кориците на досъдебното
производство. Това е така защото то и към този момент е имало задължения,
но тези задължения са били обезпечени, поради което НАП е издало истински
удостоверения за липса на данъчни задължения по чл. 87 от НАП. На
подсъдимия това обстоятелство е било известно и той няма как да съзнава и
да разбира, че тези, които се предоставят сега от неговите близки за да ги
занесе в банката са неистински, ако ги е занесъл той разбира се.
Предвид на това Ви моля да потвърдите присъдата, отделно, както заявих
намирам, че и с оглед на подписването на този Анекс към договора за кредит,
с последващо поведение спрямо банката на представителя и управителя на
дружеството „Костов Експорт“ ЕООД показват, че не е имало абсолютно
никакво значение представянето на тези удостоверения в този вид защото
изпълнението на договорните отношения е продължило. Дори през декември
2017 г. има една значителна вноска направена по кредита, които най-вероятно
са продължили в последствие.
Поради тези причини и на тези основания Ви моля да потвърдите
първоинстанционната присъда. Благодаря Ви.
3
АДВ. Б. – Уважаеми Апелативни съдии, ще бъда съвсем кратък с оглед
изложеното от колегата.
Считам, че правилно и в днешно съдебно заседание ВАпП не поддържа
твърдението за извършено престъпление по реда на чл. 248а от НК, както в
ал.1, така и в ал.3.
По отношение на това, което твърди, че има извършено престъпление –
ползване по чл.316 от НК - за използване на документ с невярно съдържание,
аз считам, че данните по делото не дават от обективна страна такава
фактология, която да бъде наложена към този текст, а по отношение на
субективната страна по начало не е ясно нито кой ги е занесъл там, нито в
качеството на какъв ги е представил тези документи. Не е ясно кой се ползва
от тези документи, заема и за фирма на трето лице, която не е на подсъдимия,
а на негови близки. Липсва представено пълномощно. Всички тези неща сме
ги изчистили в първата инстанция.
Считам, че присъдата е правилна и законосъобразна, моля Ви да я
потвърдите изцяло.
ПОДС. Ц. – Бих искал да кажа, че вярвам в българското правосъдие.
Вярвам, че безпристрастно ще приеме всички тези факти, които ги
изложихме. Отново искам да потвърдя, че ползвателят на тези документи е
дружеството на моя баща „Костов Експорт“ ЕООД и в такъв случай аз не съм
се ползвал от тези документи.
Второ, потвърждавам това, че през месец май, в делото има такива
документи, дружеството е обезпечило задълженията към НАП и аз въпреки,
че имаше задължения към НАП съм извадил удостоверение по чл. 87, което е
чисто, с липса на задължение. Нямам основание да отида да представя
неистински документи след като аз мога да отида и да си извадя по същия ред
тези документи без да има задължения към тях.
Това, което искам да кажа, че никога в отношенията си с банката съм
представял пълномощно. Никъде не фигурира пълномощно и аз не съм се
легитимирал, нито съм представял документи в банката. С банката основно са
кореспондирали баща ми, след което майка ми. Само един служител твърди,
че аз съм представил тези документи. Така или иначе той нито ме е
легитимирал, нито ме познава.
Това, което искам да кажа е, че съм отговорен баща на семейство, с две
деца, така че мисля, че не бих искал да си позволя този лукс да представям
неверни данни пред банката при положение, че съм имал наказание.
Това е, което исках да кажа.
4
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДС. Ц. – Надявам се да бъда оправдан. Не съм извършител и не съм
ползвал тези документи.
СЪДЪТ се оттегля на съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание се произнесе с присъда, която обяви на
страните публично и им разясни срока и реда за обжалване пред ВКС на РБ.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:10
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5