№ 109001
гр. ., 10.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Я.М.Ф.
като разгледа докладваното от Я.М.Ф. .но гражданско дело №
20221110131857 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.410 и сл. от ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 121390/14.06.2022 г. на „ .“ ЕООД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление в гр. ., р-н „.“, бул. „.“ № ., бизнес сграда „.“, . за издаване
на заповед за изпълнение срещу В. Л. С., ЕГН **********, настоящ адрес в гр. ., ж. к. „. I .“,
бл. ., . за сумата в размер на 400 лева, представляваща непогасена главница по Договор за
потребителски кредит № .../12.10.2020 г., ведно със законна лихва за забава от подаване на
заявлението на 14.06.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата в размер на
4,51 лева, представляваща лихва за периода от 12.10.2020 г. до 14.06.2022 г., както и сумата
в размер на 95,64 лева, представляваща такса за „.“ и сумата в размер на 105 лева за такси и
разноски за извънсъдебно събиране на вземането.
Разгледано по същество искането за издаване на заповед за изпълнение е .ично
неоснователно по следните съображения:
Съдът намира, че следва да бъде издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК единствено за сумата в размер на в размер на 400 лева,
представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит № .../12.10.2020
г., ведно със законна лихва за забава от подаване на заявлението на 14.06.2022 г. до
окончателно изплащане на вземането.
С разпореждане №60629/05.07.2022 г. са дадени указания за отстраняване на
нередовности в заявлението, като е посочено, че при неизпълнение на указанията в срок
заявлението ще бъде отхвърлено в съответната .. Цитираното разпореждане е съобщено на
заявителя на 13.07.2022 г., като в посочения срок указанията не са изпълнени.
Ето защо на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК заявлението следва да бъде отхвърлено
в .та относно сумата в размер на 4,51 лева, представляваща лихва за периода от 12.10.2020 г.
до 14.06.2022 г., сумата в размер на 95,64 лева, представляваща такса за „.“, както и сумата
в размер на 105 лева за такси и разноски за извънсъдебно събиране на вземането.
Единствено за пълнота на изложението следва да бъде посочено, че съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител. На основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът
разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока
по ал. 1, освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно
т. 3 – при констатация за наличие на неравноправна клауза или обоснована вероятност за
наличие на такава клауза, от която произтича претендирано вземане. Тази проверка при
заявлението по чл. 410 ГПК обхваща само изложените твърдения за обстоятелства, от които
1
произтичат вземанията. Ако съдът констатира, че тази клауза е във вреда на длъжника, не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя, следва да направи извод за нейната
евентуална неравноправност. Процесният договор за паричен заем е сключен през 2020 г.,
като породените от него отношения се регулират от специалните правила на ЗПК.
В ЗПК е предвидено, че .рът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Възможно е
уговарянето само на клаузи за такси свързани с допълнителни услуги по договора – чл. 10а,
ал. 1 ЗПК, какъвто характер услуга „.“ очевидно не би могла да има. Възможността за
начисляване на такса за приоритетно разглеждане разглеждане и изплащане на
потребителския кредит, също попада в забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото е свързана
с усвояването на сумата от потребителя, респективно е свързана с основното задължение на
заявителя по договора, да предостави заемната сума. Касае се за възнаграждение по
договора, а не за допълнителна услуга, което възнаграждение следва да бъде включено в
годишния процент на разходите /ГПР/ – чл. 19, ал. 1 ЗПК. Уговарянето му като отделно
възнаграждение /услуга/ има за единствена цел заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал. 4
ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР, а съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в
договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията
на закона, е нищожна.
Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя .рът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като ал. 2 предвижда, че ако
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва. Претендирани разходи и такси за събиране на вземания
по същността си представляват установено предварително по размер обезщетение за забава,
доколкото е предвидено като условие за възникването им единствено забавено изпълнение
на задължението за заплащане на погасителните вноски по договора или настъпване на
предсрочна изискуемост на кредита, без да са обвързани реално с насрещни престации от
страна на заемателя. Заплащането на посочените разходи и такси е договорено да възникне
като задължение при забавено изпълнение, наред със задължението за заплащане на
обезщетение за забава. По този начин се достига до нарушаване на забраната на чл. 33, ал. 1
и 2 ЗПК, което от своя страна обосновава извод за нищожност на клаузите, с които са
предвидени задълженията за разходи и такси за събиране на просрочените вземания, на
основание чл. 21, ал. 1 ЗПК.
В допълнение следва да се посочи, че начисляването на посочените суми са в
противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като не се установява да е изпълнено
изискването видът, размерът и действието, за което се събират такси да са ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит. Освен това въпреки, че една от сумите е
наречена разноски, то същата е обвързана с неизпълнение на задължение по договора, което
по същество противоречи на разпоредбата на чл. 33 ЗПК.
По претендираните от заявителя разноски, съдът намира следното:
В подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение е направено искане в
тежест на длъжника да бъдат възложени направените от заявителя съдебни разноски в
размер на 325 лева, от които сумата в размер на 25 лева внесена държавна такса за
разглеждане на искането и сумата в размер на 300 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуалния представител на страната. Съгласно трайната съдебна
практика на присъждане подлежат само реално сторените от страната разноски. Доколкото
към заявлението не са представени доказателства за действително сторени разноски в
размер на 300 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, искането за
присъждане на разноски в тази . следва да се остави без уважение.
Съдът, като съобрази .та от заявлението за издаване на заповед за изпълнение, която
2
следва да бъде отхвърлена, по съразмерност намира, че в тежест на длъжника следва да бъде
възложена сумата в размер на 16,52 лева, представляваща сторени от заявителя съдебни
разноски за държавна такса в настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение на парично задължение по искане на вх. №
88311/04.05.2022 г. на „ .“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. ., р-н „.“,
бул. „.“ № ., бизнес сграда „.“, ., срещу В. Л. С., ЕГН **********, настоящ адрес в гр. ., ж. к.
„. I .“, бл. ., . за сумата в размер на 400 лева, представляваща непогасена главница по
Договор за потребителски кредит № .../12.10.2020 г., ведно със законна лихва за забава от
подаване на заявлението на 14.06.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, както и за
сумата в размер на 16,52 лева, представляваща сторени съдебни разноски в настоящото
производство за заплатена държавна такса за разглеждане на искането.
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
вх. № 121390/14.06.2022 г. на „ .“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. .,
р-н „.“, бул. „.“ № ., бизнес сграда „.“, ., срещу В. Л. С., ЕГН **********, настоящ адрес в
гр. ., ж. к. „. I .“, бл. ., . за сумата в размер на 4,51 лева, представляваща лихва за периода от
12.10.2020 г. до 14.06.2022 г., сумата в размер на 95,64 лева, представляваща такса за „.“,
както и сумата в размер на 105 лева за такси и разноски за извънсъдебно събиране на
вземането.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване от заявителя в едноседмичен срок от
връчване на препис от настоящия съдебен акт с .на жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3