Р
Е Ш Е Н И Е
№480
гр. П., 27.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, Х – ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети януари
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Камелия Ненкова
като
разгледа гр. д. № 06397 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация – П.” АД, с която е
поискано да бъде признато за установено по отношение на К.А.А., че дължи сума в
размер на 225,03 лева, представляваща 1/6 от общ дълг на стойност 1350, 20 лева
за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в
гр. П., ул. «И.», бл**ап*от които главница на стойност 199, 14 лева за периода
от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., както и сумата от 25, 89 лева - законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 06.06.2018
г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от
предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.
Ответната страна е подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковете, за което излага подробни доводи.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
„Топлофикация П.” АД е депозирало заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответната
страна за вземанията, които са предмет на настоящите
искови претенции. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № ***** по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд, за
която е подадено посоченото заявление.
Представено е извлечение от вестник „СъП.”, от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. са публикувани в един месен ежедневник.
Представен е нотариален акт от 12.03.2012 г., с който И.Г. продава на А. А. и А.А. ½ идеална част от имот с адрес гр. П., ул. «К.С.», №** ап. 2. В т. 3 от документа е отразено, че двамата купувачи са съпрузи, като А. А. е пртежавал по наследство ½ ид. ч. от имота и след продажбата собствеността е както следва: ½ ид. ч. от имота за А. А. и ½ ид. ч. от имота в режим на съпружеска имуществена общност между А. А. и А.А.. Следва да се отбележи, че имотът, посочен в исковата молба е този, който е описан в нотариалния акт, доколкото в заявлението за издаване на заповед за изпълнение е посочено, че топлофицираният имот е с адрес гр. П., кв. „К.С.“, ул. „И.“ №** ап*и ответникът не е възразил за това твърдение.
Приложено е удостоверение за наследници на А. А., от което се установява, че същият е починал на 04.08.2016 г., като е оставил трима наследници: А.А. (съпруга), А.А. (дъщеря) и ответника К.А. (син). С оглед разпоредбите на чл. 5, ал. 1, чл. 9, ал. 1 ЗН и чл. 28 СК следва извод, че квотите в съсобствеността на процесния имот са следните: 6/12 ид. ч. за А.А., 3/12 ид. ч. за К.А. и 3/12 ид. ч. за ответницата А.А..
В първото съдебно заседание
процесуалният представител на ответника признава, че до процесния имот е доставена
на процесната стоийност количеството топлинна енергия, както е
описано в исковата молба. Това е наложило тези обстоятелства да бъдат отделени
за безспорни между страните по делото.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени
са искове по реда на чл. 415, ал. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете
са предявени за установяване вземането на ищеца към ответната страна за
доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена посочената по
– горе заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца
е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.
В
тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още
установяване изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна
енергия, както и нейната стойност.
Съгласно
чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в
това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при
публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В
това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и
потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството
клиент на топлинна енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да
възникни и при подписването на договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна
енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната
станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя
и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който
за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това
качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с
притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден
имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.
От
представените писмени доказателства се установи, че ответната страна притежава
3/12 идеални части от правото на собственост върху топлоснабдения имот. Това
води до извод, че между страните по делото е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба. Съгласно общите
условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставяната
топлинна енергия в 30 - дневен срок, след изтичане на периода, за който се
отнасят.
Освен наличието на облигационна връзка между
страните, дружеството следва да установи и размера на претендираната сума. По
делото не се спори, че стойността на потребената топлинна енергия е 1350, 20 лева - главница за периода от 01.05.2016
г. до 30.04.2017 г., както и сумата от 155, 36 лева - законна лихва за забава
на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 06.06.2018 г.
Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участва в ползите и
тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Това означава, че ответникът за
съответния периода отговоря съобразно притежавания обем от права върху имота,
който е 3/12 идеални части. В този смисъл същият дължи 298, 71 лева – главница
и 38, 84 лева – лихва, но в настоящия случай се претендира суми, които са в по
– малък размер (до 1/6), а именно 199, 14 лева – главница и 25, 89 лева –
лихва, което води до извод за основателност на исковете до претендирания размер,
като се съобразят следващите изводи на съда.
Следва да се
отбележи, че към датата на падежа на задължението от процесния период с падеж
10.07.2016г. наследодателят на ответника в производството е бил жив, доколкото
от представеното по делото удостоверение за наследници става ясно, че А. А. –
баща на ответника, е починал на 04.08.2016г., до която дата той е бил
съсобственик на имота при ¾ идеални части за него и ¼ за
съпругата му, и следователно е задължено лице за съотвеното задължение. Това
прави така, щото посоченото задължение на стойност 46, 04 лева, дължимо към
10.07.2016г. да бъде включено в пасива на наследството и при наследственото
правоприемство да бъде дължимо в режим на разделност при съответните квоти от
наследниците на задълженото лице. Макар и ответникът в настоящето производство
да се явява наследник за съответната част на задължението, то предвид, че
задължението се претендира от ответника в качеството му на потребител, а не на
наследник, претенцията за тази част от сумата се явява неоснователна.
По отношение
на направеното възражение за погасителна давност, следва да се има предвид, че
съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, поради което падежната дата, явяваща се датата,
от която започва да тече погасителната давност, е 30 дни след изтичането на
периода, както следва: за 10.07.2016г. давността започва да тече от
10.08.2016г. и се явява погасена към 10.08.2019г.; за 09.08.2016г. давността
започва да тече от 09.09.2016г., и изтича към 09.09.2016г. и пр. Следователно,
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
23.08.2019г., давността е погасена за задължението от м. юли 2016г., но не е за
задължението от м. август 2016г., доколкото по отношение на него същата изтича
през м. септемврти 2019г. Следователно, възражението за изтекла давност се
явява основателно само по отношение на сумата, дължима за м. юли 2016г. – а
именно 46, 04 лева и неоснователно по отношение на останалата част.
Съгласно чл.
114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения (каквото е процесното за главница),
давността тече от деня на падежа. В чл. 34 и чл. 42 от Общите условия на
“Топлофикация - П.” АД е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат
месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 - дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при
неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на
законната лихва, т. е. налице е установен падеж на вземанията. През 30 -
дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок
вземането става и изискуемо (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и
преди това кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение).
С оглед на
горните уточнения и при установеното по делото, следва извод, че длъжницата,
дължи главница след като заявлението е подадено на 23.08.2018 г., то три години
назад са 23.08.2015 г., но предвид
горното изложено от ОУ, то се дължи от месец юли. Тоест, за
задължението от м. май на
стойност 38, 58 лева – главница, и 7, 46 лева - лихва, и за месец от м. юни на стойност 30, 35 лева – главница,
и 5, 61 лева – лихва, са погасени по давност. Давността за месец май тече от 1
юли 2016г. и изтича към 1 юли 2019г., а за задължението от м. юни на стойност
30, 35 лева – главница, и 5, 61 лева – лихва, давността започва да тече от 1
август 2016г. и изтича към 1 август 2019г. и пр. Или съобразно изчисленията се получава, че
сумата, погасена по давност е в размер на 68,93 лева за главницата и 13, 07
лева за лихвата или общо 82, 00 лева, поради което е основателно възражението
за давност за дължимите задължения за м. май и м. юни, като за останалата част
от главницата – 1268, 20 лева за периода от м. юли 2016г. (която е дължима и
изискуема към септември 2016г.) до м. април 2017г. ((която е дължима и
изискуема към 1 юни 2017г.) се дължи като непогасена подавност.
Вземането за
лихви възниква от момента на изискуемост на главното вземане и се погасява с
погасяване на главното вземане (чл. 119 ЗЗД). Давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо. В този смисъл дължимите суми за м.
юли
2016г. до м.
април 2017г. са на стойност 1268, 20 лева.
В този
смисъл исковите претенции са частично основателни и следва да се уважат за
съответната част, съобразно гореизложеното, като се отхвърлят в частта, за
която съдът посочи, че са погасени по давност.
В обощение
на гореизложеното, ищцовата претенция за 199, 14 лева главница и 25, 89 за
лихва се явява основателна за 187, 65 лева за главницата и 23, 71 за лихва (а
именно намалени със задължението за периода от м. май и м. юни) , т.е. в обща
стойност 211, 36 лева /съобразно
претендираните идеални части/.
На основание чл.86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното и плащане.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по осъдителния иск, съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част
от иска.
В настоящото производство ищцовото дружество е направило разноски както следва: в исковото производство: 25 лева за държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение; в заповедното производство: 50 лева за юрисконсултско възнаграждение и 25 лева за държавна такса, т. е. направените разноски са в общ размер на 200 лева. Съобразно уважената част от исковата претенция, ищецът има право на разноски общо в размер на 187, 85 лева.
Отвеницата е представила списък по чл. 80 и е претендирала разноски, както следва: 300 лв. в заповедното производство и 300 лв. в исковото. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.7 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, то предвид възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнагражедние, в исковата молба, то за исковото и заповедното производство минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева за всяко или общо 600 лева, като съобразно отхвърлената част на иска, то ответницата има право на разноски за сумата от 36, 45 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.А.А., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сума в размер на 187, 65 лева, представляваща 1/6 от главницата за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., кв. К.С. №** вх. А, ап*за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., както и сумата от 23, 71 за лихва, представляваща 1/6 от законната лихва за забава на месечните плащания за периода от от 10.07.2016 г. до 06.06.2018 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***** по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд.
ОТВЪРЛЯ иска на
Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П.,
жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република“ срещу К.А.А., ЕГН **********,*** за
разликата в размер на 13, 67 лева, разлика между уважения размер на иска
от 211,36 до предявения иск от общо- 225,03 лв, като неоснователен, поради
погасяването по давност.
ОСЪЖДА К.А.А., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ
„Република” сумата в размер на 187, 85 лева - направени разноски в исковото
и заповедното производство.
ОСЪЖДА Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република“ да заплати на К.А.А., ЕГН **********,*** сумата от 36, 45 лева, направени разноски за адвокатско възнаграждение в исковото и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на
решението, изисканото ч. гр. д. № ***** по
описа за 2019 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящето дело.
Районен съдия: