Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 12.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на дванадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ТОДОРОВ
при секретаря Христинка Илиева, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 6492 по
описа за 2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова
молба от „Б. ДСК“ АД, с ЕИК ***** и седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Виолина Маринова Спасова – главен изпълнителен директор и Д.Н.Н.– изпълнителен директор, чрез пълномощника им юрисконсулт
П.С.П. срещу Г.С.Х., с ЕГН ********** и постоянен адрес ***, с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.9, ал.1 ЗПК и
чл.86, ал.1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищцовото дружество следните
вземания, за които в полза на „Е.“ АД, с ЕИК *** е издадена Заповед №
8639/13.11.2019г. за изпълнение на задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
18600/2019г. по описа на Районен съд Варна:
сумата от 1691.98 лв. /хиляда шестстотин
деветдесет и един лева и 98 ст./, представляваща главница, сумата от 41.83 лв.
/четиридесет и един лева и 83 ст./, представляваща възнаградителна
договорна лихва за периода от 29.08.2013 г. до 29.01.2015 г., сумата от 174.95
лв./сто седемдесет и четири лева и 95 ст./, представляваща обезщетение за
забава за периода от 29.08.2013 г. до 29.01.2015 г., сумата от 821.55
лв./осемстотин двадесет и един лева и 55 ст./, представляваща обезщетение за
забава за периода от 29.01.2015 г. до 20.11.2019 г., дължими по Договор за
кредит „Е.” № **** от 30.01.2008 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението 12.11.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Твърди, че на 30.01.2008г. между „Е.“ АД и Г.С.Х. бил сключен Договор за кредит Е. № ****, по силата на който банката предоставила на ответника банков кредит в размер на 6300 лева, с краен срок на издължаване 29.01.2015г.
За предоставения кредит, ответникът поел ангажимент да заплаща на кредитора възнаградителна лихва в размер на 9,10 % годишно, формирана от БЛПSGEB увеличен с надбавка от 2,65 пункта. Към датата на сключване на договора приложимия БЛПSGEB бил в размер на 6,45%. Лихвеният процент не бил променян по време на действие на процесния договор за кредит. Съгласно чл.8.1 от договора, при забава в плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в Договора за кредит, частта от вноската, представляваща главница се олихвявала с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 6 процентни пункта. Съгласно чл.10 от договора, при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита ставал предсрочно изискуем и започвал да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 6 процентни пункта. След предявяване на молбата за събиране на вземането по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвявал със законна лихва по чл.86 ЗЗД. Кредиторът не се възползвал от възможността да превърне кредита в предсрочно изискуем съгласно чл.11 от договора, поради което задължението по процесния договор за кредит било изискуемо на краен падеж, настъпил на 29.01.2015г.
Кредиторът изпълнил задълженията си по договора за кредит, като предоставила кредита по сметка на кредитополучателя. Ответникът допуснал просрочия по погасяване на кредита, като платил вноските по погасителен план до 29.07.2013г., в следствие на което останало неплатено задължение за вноската за м.август 2013г. и следващите.
Към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 12.11.2019г. било налице неизпълнение на 17 месечни вноски /518 дни забава/, като общата дължима сума по кредита била в размер на 2730.31 лева и включвала 1691.98 лв. /хиляда шестстотин деветдесет и един лева и 98 ст./, неплатена главница, 41.83 лв. /четиридесет и един лева и 83 ст./, възнаградителна договорна лихва за периода от 29.08.2013 г. до 29.01.2015 г., 174.95 лв./сто седемдесет и четири лева и 95 ст./, обезщетение за забава за периода от 29.08.2013 г. до 29.01.2015 г. и сумата от 821.55 лв./осемстотин двадесет и един лева и 55 ст./, обезщетение за забава за периода от 29.01.2015 г. до 20.11.2019 г.
Началният момент на претендирана възнаградителна лихва бил момента, от който съгласно договора е налице начисляване на възнаградителна лихва, която не е платена от ответника. За краен момент била посочена датата, до която банката е начислявала възнаградителна лихва – крайния падеж на договора за кредит.
Претендираната наказателна надбавка представлявала сбор от договореното между страните обезщетение за забава, дължимо на основание чл.8,1 от договора за кредит върху частта от дължимата и неплатена по погасителен план просрочена главница, натрупана за периода от 29.08.2013г. до 29.01.2015г. и дължимото съгласно ТР №3/2017г. на ВКС обезщетение за забава след настъпване на изискуемост на задължението в размер на законната лихва за периода от 29.01.2015г. до 12.11.2019г.
Договорът за кредит бил действителен, съдържал необходимото задължително съдържание, въведено от законодателя, налице била валидно изявена от кредитополучателя воля за обвързване с условията на подписания от него договор и приложенията към него, като волята му била потвърдена с положения от него подпис в договора за кредит пред служител на банката.
Кредитополучателят не заплатил дължимите към банката суми и след настъпване изискуемостта на кредита, поради което кредиторът предприел действия за снабдяване с изпълнителен лист и принудително събиране на вземанията си. На 12.11.2019г. било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което било образувано ч.гр.д.№ 18600/2019г. по описа на ВРС и издадена Заповед № 8639/13.11.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист №****/14.11.2019г. срещу длъжника. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изпълнително дело № 20208830400046, заповедта за изпълнение била връчена на длъжника и той депозирал пред съда писмено възражение. „Е.“ АД се преобразувало чрез вливане в „Б. ДСК“ ЕАД. Постъпилото възражение от ответника породила за ищеца правен интерес от предявяване на иск за установяване дължимостта на вземанията по издадената заповед за изпълнение.
Ищецът моли за уважаване на предявените искове, присъждане на направените разноски и прави искания по доказателствата.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, исковите претенции се оспорват като допустими, но неоснователни.
Ответникът излага, че давността за главницата по договора за кредит е започнала да тече от настъпването на падежа на всяка вноска по погасителния план и към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение са погасени по давност всички вземания за главници, чийто падеж е настъпил преди 12.11.2014г.
По отношение на вземанията за суми представляващи възнаградителна лихва за периода от 29.08.2013г. до 29.01.2015г. и обезщетение за забава от 29.08.2013г. до 29.01.2015г. била приложима кратката тригодишна погасителна давност, поради което тези вземания били изцяло погасени по давност. За вземането за обезщетение за забава за периода от 29.01.2015г. до 12.11.2019г. също се прилагала кратката тригодишна давност и то било погасено по давност на основание чл.119 ЗЗД поради погасяване на главното вземане.
Ответникът моли за отхвърляне на исковите претенции, поради изтекла в негова полза погасителна давност и за присъждане на сторените в производството разноски.
В открито съдебно заседание страните се представляват от процесуални представители, които поддържат изложеното в исковата молба и отговора по нея.
СЪДЪТ, преценявайки
събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
На 30.01.2018г.
между „С. Ж. Е.“ АД и Г.С.Х. е сключен договор за кредит експресо
№ ****. По силата на договора банката предоставила на ответника кредит в размер
на 6300 лева за срок от 84 месеца, при договорен лихвен процент в размер на
9.10 % и годишен процент на разходите по кредита 10.87% /л.7-15/.
Банката е
изпълнила задължението си да предостави на ответника уговорената чиста стойност
на кредита, за което с исковата молба са представени извлечения от сметка № *****
и разплащателна сметка № *****, в които е отразено превеждането на сумата по
банкова сметка *** /л.17-18/.
Ищецът е
представил справки извлечения за извършвани от ответника плащания за погасяване
на задължения по кредита за периода от 30.01.2018г. до 09.06.2020г. по отделно
общо за разплащателна сметка и за главница и лихви според счетоводните
записвания на банката /л.18-27/.
Съгласно
вписванията в публично достъпния Търговски регистър от 30.04.2020г. универсален
правоприемник на „С.Ж.Е.“ АД, с ЕИК *** е „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК *****.
За изясняване
фактическата страна на делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза.
В заключението си
вещото лице посочва, че кредитът е усвоен на 30.01.2008г. по сметка с IBAN ***, с титуляр Г.С.Х.. Не са осигурявани ежемесечно
дължимите суми за погасителна вноска на определената падежна дата, като вещото
лице в таблица е посочило салдото по разплащателната сметка на ответника към
най-близката до падежната дата за всеки от месеците през процесния
период. Размерът на непогасените задължения на ответника са определени от
вещото лице на главница в размер на 1592.71 лева, договорна лихва за периода от
29.08.2013г. до 29.01.2015г. в размер на 102.27 лева, наказателна лихва в
размер на 233.87 лева и законната лихва върху сумата 1706.47 лева за периода от
30.01.2015г. до 12.11.2019г. в размер на 828.92 лева. След 12.11.2019г. не са
постъпвали плащания за погасяване на задължения по процесния
договор за кредит.
Съдът кредитира
заключението на вещото лице като пълно, обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните по делото /л.59-62/.
На 12.11.2019г. ищцовата банка е подала заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК срещу ответника, по което е образувано ч.гр.д.№
18600/2019г. по описа на Варненски районен съд. В полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение на 13.11.2019г., която е получена от длъжника на
27.02.2020г. и на 10.03.2020г. е подадено възражение срещу дължимостта
на вземанията. Исковете за установяване дължимостта
на вземанията по чл.422, ал.1 ГПК са предявени от ищеца в законоустановения
срок.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
Сключването на
договора за кредит и изпълнението на задължението на банката да предостави на
ответницата договорената сума се установява от представените по делото писмени
доказателства и се потвърждава от заключението на вещото лице по назначената
съдебно-счетоводна експертиза.
Представения с исковата
молба договор за кредит отговоря на изискванията на действащите към момента на
сключването му разпоредби на ЗПК.
Договорът за
кредит е сключен на 30.01.2008г. за срок до 29.01.2015г., при месечни анюитетни вноски дължими на 29-то число на съответния
месец, като последното плащане за погасяване на задълженията на ответника по
договора е извършено на 03.04.2014г.
Ответникът не
оспорва, че е получил от банката сумата по кредита, а въвежда възражение за
изтекла в негова полза погасителна давност. Поддържа, че неговото задължение е
за внасяне на равни месечни вноски и давност тече за вземанията считано от
настъпването на падежа на всяка отделна вноска. По посочения начин твърди, че е
изтекла общата 5-годишна погасителна давност за всички разсрочени задължения за
главници, чийто падеж е настъпил преди 12.11.2014г., а по отношение на възнаградителна лихва и обезщетения за забава е изтекла
кратката тригодишна давност.
В трайно
установената практика на ВКС е прието, че уговореното между страните връщане на
предоставена в заем (кредит) сума на погасителни вноски не превръща този
договор в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на
задължението на части. Приема се още, че това съответства изцяло и на дадените
с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС задължителни
разяснения относно съдържанието на понятието „периодични плащания” по смисъла
на чл. 111, б. ”в” ЗЗД, тъй като макар и да са породени от един и същ факт,
периодичните задължения са относително самостоятелни и периодичността е
характерна за престациите и на двете страни по
договора. По отношение на договора за кредит това изискване не е налице, тъй
като нито задължението на банката-кредитор за предоставяне на уговорената сума,
нито задължението на длъжника за връщането й, е повтарящо се. Връщането на
предоставената за ползване сума на погасителни вноски представлява по своята
същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части (чл. 66 ЗЗД).
Ето защо, приложима по отношение на това задължение е общата 5-годишна давност
по чл. 110 ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на
кредита, а не кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, изчислена от
датата на падежа на отделните погасителни вноски.
Срокът за
ответника да заплати задълженията си по процесния
договор за кредит съгласно уговореното между страните и представения
погасителен план е бил до 29.01.2015г.
Исковете по
чл.422, ал.1 ГПК се считат за предявени от момента на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 12.11.2019г.
В настоящето
производство са предявени няколко обективно кумулативно съединени иска за
установяване дължимостта на различни вземания на
ищеца, произтичащи от един договор – главница, договорна лихва и обезщетения за
забава за периода до крайния падеж на договора за кредит и след тази дата до
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Както бе посочено
по-горе уговорката за заплащане на задълженията на ответника по договора за
кредит на равни анюитетни вноски не прави тези
задължения периодични плащания и не е приложима кратката тригодишна давност за
периодични задължения, нито общата петгодишна давност считано от падежа на
всяка анюитетна вноска.
По отношение на
исковата претенция за установяване дължимостта на
главница по договора, то същата се явява основателна до размера установен от
вещото лице – 1592.71 лева. По делото се установи сключването на договора за
кредит, изпълнението на кредитодателя да предостави
сумата на ответника, като размерът на задължението на ответника бе установен от
заключението на вещото лица по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорена от страните. Исковата претенция се счита предявена на 12.11.2019г,
преди изтичане на приложимата обща петгодишна давност, поради което и този иск следва
да бъде уважен до размер от 1592.71 лева, а отхвърлен за горницата над тази
сума до пълния претендиран размер от 1691.98 лева,
като неоснователен и недоказан.
По отношение на
исковите претенции за възнаградителна лихва в размер
на 41.83 лева за периода от 29.08.2013г.
и наказателна надбавка за забава, имаща характер на неустойка за периода от
29.08.2013г. до 29.01.2015г. е приложима кратката тригодишна давност и същите
следва да бъдат отхвърлени като погасени по давност в периода след настъпване
на крайния падеж на договора за кредит. Действително тези плащания не са
периодични плащания, но съгласно чл. 111, б. ”в” ЗЗД с изтичането на тригодишна
давност се погасяват вземанията за лихви. В посочената разпоредба вземането за лихви има
самостоятелен характер и преценката за дължимостта му
не следва да се обвързва с това дали лихвоносното задължение произтича от
договори с продължително или с периодично изпълнение. При своевременно
направено от ответника възражение за изтекла погасителна давност по отношение
на вземанията за възнаградителна лихва и наказателна
надбавка за забава това възражение се явява основателно и исковите претенции
следва да бъдат отхвърлени на това основание. В този смисъл е напр. Решение №
130/15.04.2020г. по т.д. № 1829/2018г. по описа на ВКС, I т.о.
Исковата претенция
за обезщетение за забава върху дължимата главница за периода от крайния падеж
по договора за кредит до деня предхождащ подаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение се явява основателна, но до размер по-нисък от претендирания с исковата молба. Изчисленията на ищеца и на
вещото лице са извършени при размер на главница, по-висок спрямо установения по
делото дължим остатък от главницата. Съгласно заключението на вещото лице
дължимата от ответника главница е в размер на 1592.71 лева, но изчисленията си
за размера на обезщетението за забава за периода от 29.01.2015г. до
12.11.2019г. вещото лице е направило върху размер на главницата 1706.47 лева, а
ищцовото дружество е изчислявало обезщетение за същия
период, но върху главница в размер на 1691.98 лева. Изчислено с програмен
продукт Апис финанси дължимото от ответника
обезщетение за забава върху главница в размер на 1592.71 лева за периода от
29.01.2015г. до 12.11.2019г. е в размер на 773.68 лева. До този размер исковата
претенция се явява основателна и следва да бъде уважена, а за горницата до
821.55 лева да бъде отхвърлена.
С оглед изхода от
спора всяка от страните има право на поискани и доказано сторени разноски.
Ищецът е направил разноски в общ размер на 513.07 лева в исковото производство,
от които 113.07 лева довнесена държавна такса, 200 лева депозит за вещо лице и
200 лева юрисконсулстко възнаграждение, определено на
основание чл.78, ал.8 ГПК. Разноските на ищеца в заповедното производство са в
размер на 54.61 лева заплатена държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение или общо 104.61 лева. С оглед изхода от спора и съответно на
уважената част от искове в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 444.69 лева в исковото производство и в размер на 90.67 лева в
заповедното. Направените от ответника разноски са в размер на 542 лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение с посочване на конкретни
размери на плащането за защита по всеки от отделните искове. С оглед отхвърлянето
на исковете за договорна лихва и за обезщетение за забава за периода от
29.08.2013г. до 29.01.2015г. изцяло, възнаграждението за защита срещу тях
следва да бъде присъдено изцяло в полза на ответника, а за защита по останалите
претенции съразмерно на отхвърлената част от тях. По посочения начин в полза на
ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 220.03 лева.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г.С.Х., с ЕГН ********** и постоянен адрес *** ДЪЛЖИ на „Б. ДСК“ АД, с ЕИК ***** и седалище и адрес на управление *** следните вземания, за които в полза на „Е.“ АД, с ЕИК *** е издадена Заповед № 8639/13.11.2019г. за изпълнение на задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 18600/2019г. по описа на Районен съд Варна:
сумата от 1592.71 лв. /хиляда петстотин деветдесет и два лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща главница, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 1592.71 лева до претендирания размер от 1691.98 лева като неоснователен и недоказан,
сумата от 773.68 лв. /седемстотин седемдесет и три лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от 29.01.2015 г. до 20.11.2019 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 773.68 лева до претендирания размер от 821.55 лева като неоснователен и недоказан,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 12.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Б. ДСК“ АД, с ЕИК ***** и седалище и адрес на управление *** срещу Г.С.Х., с ЕГН ********** и постоянен адрес *** искове за приемане за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищцовото дружество следните вземания, за които в полза на „Е.“ АД, с ЕИК *** е издадена Заповед № 8639/13.11.2019г. за изпълнение на задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 18600/2019г. по описа на Районен съд Варна:
сумата от 41.83 лв. /четиридесет и един лева и 83 ст./, представляваща възнаградителна договорна лихва за периода от 29.08.2013 г. до 29.01.2015 г. и сумата от 174.95 лв./сто седемдесет и четири лева и 95 ст./, представляваща обезщетение за забава /наказателна надбавка/ за периода от 29.08.2013 г. до 29.01.2015 г., като погасени по давност.
ОСЪЖДА Г.С.Х., с ЕГН ********** и постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Б. ДСК“ АД, с ЕИК ***** и седалище и адрес на управление *** сумата от 444.69 лв. /четиристотин четиридесет и четири лева и шестдесет и девет стотинки/, представляваща направени в настоящето производство разноски, както и сумата от 90.67 лв. /деветдесет лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 18600/2019г. по описа на ВРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Б. ДСК“ ЕАД, с ЕИК ***** и
седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ Г.С.Х., с ЕГН ********** и постоянен адрес *** сумата от 220.03 лв.
/двеста и двадесет лева и три стотинки/, представляваща направени по делото
разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: